Писмо до добронамерените хора

След моята публична кореспонденция с уважаемия Пирейски митрополит мнозина ме обвиниха, че не следвам стъпките на св. Лука Лекаря. Вместо да им отговоря с мои разсъждения, ще направя това чрез постъпките и действията на самия св. Лука, отнасящи се до отношенията с инославни, както и до сродни теми като расизма, фанатизма, зилотизма, антисемитизма, фундаментализма и др.

Един руски митрополит пишел статии срещу римокатолиците, говорейки само лоши неща за тях. Светителят му отговорил остро, но и с душевна болка: „По този повод бих искал да изразя пред Вас, като редактор на списанието, голямото си огорчение от вашите речи и статии, които прозвучаха на летния семинар на архиепископ Хермоген. Коя бе причината, която наложи да се говори за най-мръсните и отрицателни страни на Римската църква? Нима е възможно там да няма нищо светло и положително? Да няма светци и чудеса? Нима е възможно Римокатолическата църква да е само папата и кардиналите, и Ватиканът, чиято политика отричаме? Нима Римокатолическата църква не се състои от милиони „прости хора” с чисти души? Защо е нужно да ги тровим със статиите на Хермоген, които имат за цел да прокарат лоши и греховни разделения между християните? Каква е причината да се върши толкова тежък грях за радост на враговете на Църквата?”.

Кажете наистина, в какво вярвате? Нима този светец, който пострада толкова много за вярата си, накрая я е предал? Ако прочетете проповедите му, ще видите колко често той говори за ересите и поучава паството си. Този голям светец и изповедник обаче е имал разсъдителност – най-голямата от всички добродетели. Знаел е много добре, че едно е изповедание, а друго – тесногръдие. Едно и свидетелството и мъченичеството за Христос, а друго – фанатизмът. Знаел е много добре колко тежък грях са фанатизмът, расизмът, антисемитизмът и другите, подобни на тях. Простете ми, но ще приведа още един текст, който няма да се хареса на антисемитите. Той е от биографията на св. Лука Кримски.

Една революционна постъпка

Районът на Крим винаги е бил ябълка на раздора за много завоеватели. Следователно неговата участ е била да стане една многоетническа област. В началото на 20 век той бе обитаван от много народности. Сталин се опита да изсели всички народи в Средна Азия, с изключение на руснаците. Голямата вълна на гонения се надига веднага след войната. Между тези народности е имало и хиляди гърци, насилствено изселени от родните си места. Днес много от тях се връщат и които са оцелели, с ужас разказват за онези страшни мигове. Пред ужаса на този социален и пастирски проблем е съществувала опасността Църквата да се идентифицира с действията на държавата. Изкушението на национализма винаги е било присъщо за хората на Църквата, които пренебрегват нейната вселенска мисия.

Архиепископ Лука предприел една наистина революционна за онова време постъпка. Като истински пастир, той разграничил позицията си от диктаторското и нечовешко решение на Сталин и изпратил обединително послание, което предизвиква възхищение и трябва да бъде образец за подражение на православните пастири, но и за цялото православно паство. Разказът принадлежи на Д. Белкин, висш офицер на Червената армия и партиен член, и затова свидетелството му е особено ценно. В описанието на събитията читателят за пореден път се възхищава от смелостта, мъжеството и непоколебимостта на св. Лука, но и от неговия широк дух и вътрешна свобода в Христос, която е била така присъща за него. Това са белези на един истински Божи човек. И така, Д. Белкин разказва: „В младежките ми години Крим беше многоетничен район. В класа ми имаше деца от дванадесет народности. След войната обаче бяха изселени всички без руснаците. Изселиха татарите, гърците, българите, турците, германците, италианците, евреите, арменците и др., които живееха от векове там. Един ден архиепископ Лука обяви, че следващата неделя в гръцката църква „Света Троица”, която по онова време беше катедралният храм, ще отправи послание до друговерците и другородците. В онзи ден храмът се напълни до краен предел. Мнозина не можеха да влязат и останаха отвън. След края на светата Литургия архиепископ Лука прочете своето послание. В него, заедно с другите неща, се казваше следното: „Не вярвайте на тези, които искат да посеят разделение и омраза между народите и хората от различни религии. От това разделение печелят само враговете ни. За майката-Църква важат думите на апостол Павел: „Няма вече юдеин, нито елин”. Църквата гледа на хората по този начин. Затова и всички другородци и иноверци винаги ще срещат при верния православен християнин любов, помощ и гостоприемство…”. Архиепископът се погрижи да разпространи това послание до колкото може повече хора, които не успяха да присъстват и да го чуят в онзи ден. Вярващи жени го разпространяваха из целия град”.

С тази си постъпка Кримският архиепископ е предпазил православното си паство от участие в погрома, призовавайки го да застане на страната на гонените.

Д. Белкин е запазил и още една подробност от онези събития, която показва какво голямо уважение е имал св. Лука към свободата на другия човек, но и какво душевно благородство е имал.

„Архиепископът изпратил секретаря си в еврейската синагога, за да прочетат и там обръщението му. Интересното и достойно за учудване е, че архиепископът знаел добре правилата за поведение на вярващия в синагога. Затова посъветвал секретаря си да уважи тези правила. Първо, да влезе с покривало на главата, каквото носят евреите, и второ – да се обърне с уважение към отговорния там”.

По-късно този проблем отново става актуален. През 1953 г., в една много силна своя проповед, св. Лука казва: „Да пазите себе си от греха на фанатизма, на омразата към иноверците, от омразата към инославните и към хората с различни убеждения, да се държите с уважение към всяка вяра. Никога не обиждайте, никога не унижавайте никого…”.

И нещо последно. Св. Лука е понесъл много притеснения от атеистите, но е страдал и от своите лъжебратя – от зилотите на неговото време, от хората в другата крайност. На с. 215 от неговата биография четем:

„В Ташкент епископ Лука много скоро се сблъскал с нови проблеми. В храма „Св. Сергий” няколко пъти служил един изселен епископ, който междувременно бил преминал към разкола на т. нар. „жива църква”. Прот. Михаил Андреев, с когото архиепископ Лука споделял всички трудности и проблеми на заточението си, сметнал храма за „осквернен”. И така, той настоявал архиепископ Лука да направи на всяка цена освещаване на храма. Епископът не сметнал това за необходимо. Струвало му се преувеличено и в това желание виждал скрит фанатизъм, който можел да донесе само проблеми на Църквата в един толкова кризисен период. Това разногласие помежду им станало началото на много проблеми. Отец Михаил бил воден от ревност „не по разум”, детинска и незряла, която бърка същностното с епизодичното и която е създавала толкова проблеми на Църквата в нейния двухилядолетен път, а и днес създава. Така отецът стигнал до създаване на свой разкол. Напуснал юрисдикцията на епископа си и си създал „своя” църква. Служел у дома си, с малка група свои единомишленици.

Човек наистина недоумява за какви незначителни поводи, за колко второстепенни и глупави неща някои хора създават разколи в тялото на Църквата, в името на православието и на истината, която притежават само те! Смятат себе си за „спасители” на Църквата и опиянени се борят да я защитят и „спасят”, но са толкова късогледи. Отец Михаил сякаш забравил какъв е бил архиепископ Лука, колко се бил борил срещу истинските разколници, колко е пострадал при гоненията. И не само го отрекъл, но и станал най-лошият му враг. Започнал да изпраща писма до местоблюстителя на Патриаршията, митрополит Сергий, обвинявайки архиепископ Лука. И дори сам отишъл при митрополит Сергий, за да го убеди да прогони Лука от Ташкент.

Архиепископ Лука посрещал спокойно обвиненията на своя бивш съмишленик, сподвижник в заточението и съслужител. Както казвала една негова енориашка, А. Медичева, „Високопреосвещеният винаги казваше да не осъждаме никого, а когато стана дума за отец Михаил, след св. Литургия подчерта: Братя мои, днес не се молих за вас, а за нашия брат. Обръщам ви внимание: никога не осъждайте клира. По-добре да осъдите света, отколкото един клирик”. Накрая о. Михаил постигна целта си. През септември 1926 г. епископът получи три писма, в които се нареждаше преместването му в други епархии”.

Накрая ще ви разкажа и за непосредствената заплаха за живота му от една зилотска секта, случила се към края на земния му път. Тези хора искали да го убият в Христовото име и заради чистотата на вярата. Един път започнали да хвърлят камъни върху него. За щастие Бог не позволил това светотатство. Каква била причината? Защото произхождал от брачните клирици!

Брате мой, Високопреосвещени владико, изповядвам, че през живота си не съм се страхувал така нито от атеисти, нито от отрицатели, нито от гонители, както от зилотизма. Казвам го с пълна отговорност: Ако Христос дойде, за да създаде такива нещастни, уплашени, объркани, фанатизирани, несвободни християни, по-добре да не беше идвал…

Колко прав е бил св. Нектарий Егински: „Зилотизмът не по разум се характеризира с омраза към иноверците и инославните, със завист и постоянен гняв, със страстна съпротива срещу истинския дух на Божия закон, с налудничава упоритост в защитата на собствените възгледи, с огромни амбиции за налагане във всичко, със скандалджийство, разправии и любов към споровете. Неразумният зилот се моли Бог да хвърли огън от небето и да изгори всички, които не приемат неговите принципи и въгледи”.

Това написах за добронамерените. Останалите нека ги просветли Бог. Молитвата на светия епископ на Халкида Николай (Селенди) ме изразява изцяло: „Господи, дарувай ни това, от което имаме толкова голяма нужда в наши дни: уравновесеност. Амин”.

Превод: Златина Иванова

* Μητροπολίτης Αργολίδος Νεκτάριος: „Μια απάντηση για τους καλοπροαίρετους” – Romfea.gr. Текстът представлява откъс от публичната кореспонденция между автора – митрополит на Арголида Нектарий, и Пирейския митр. Серафим, – проведена в периода февруари-юни 2017 г. Писмо е написано през юни 2017 г. в гр. Навплио (бел. прев.).