Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Преводаческата „работилница” на Константин Философ в храма „Св. Апостоли” в Константинопол

Понеделник, 10 Юли 2017 Написана от Василиос К. Кацарос

St Cyril the PhilosopherВ основните текстове на житията на св. Кирил и Методий[1] все още има определени места, които, според проф. Емилиос Тахиаос, „може да предоставят възможности за допълнително изследване и задълбочаване в тази огромна тема”[2] и затова „можем да очакваме значими изследователски хипотези”.[3] Наистина, въпросите, които повдигат основните извори – които са текстовете на житията – са многобройни, а предложените решения зависят от възгледите на учените, които, откривайки противоречия в тях, се опитват да запълнят празнотите с измислени конструкции. Примерите са много, а времето и мястото не ни позволяват да се спрем върху тях. Всеки път, когато възникне въпрос и неговите отговори са различни, се създава широка дискусия.

Например: Бил ли е Константин монах, както твърдят някои учени,[4] използвайки сведенията в житието, които говорят за отшелничество, молитва и занимание само с книгите[5] (за много изследователи той е бил монах в манастира Стенос[6] или в манастира Полихрониу[7] или, неопределено – някъде другаде) въпреки изричното свидетелство на текста, че е приел „ангелската схима” на монаха 50 дни преди да почине?[8]

Открил ли е Константин славянската азбука или е намерил някаква рудиментарна азбука, т. нар. „руски писмена”,[9] в Крим? Ако е вярно второто, то трябва да се търси друго тълкувание на феномена на прословутото „просвещение на славяните” и т. н.

В миналото учените се стремяха да възхвалят определени събития, стъпвайки на една основа, за която няма голямо историческо основание,[10] макар че отправната точка на мисълта им следва историческите следи. Друг голям въпрос, който според нас не е изяснен задоволително, поставяме за разглеждане и в това наше изложение.

Става дума за общия въпрос за превода на текстовете от гръцки на славянски език – времето, мястото и условията, когато това важно дело е било решено и осъществено. Този въпрос не може да бъде разрешен с удобни решения от типа на манастирски „скриптории”, отдалечени от центъра на Византия, тъй като „преводът”, бидейки голям план, не може да се смята за обикновена дейност, осъществяваща се в изолирано място, а за организирана система за образование, която действа при правила, различни от тези, които до наши дни се смятаха за възможни.

Безспорен факт е, че със своята титла философ,[11] представителна за възприемането на хората на словесността в онази епоха, Константин не е изолиран от организираната система на висшето образование в империята[12] – една система, разбирането за която се промени от времето на Франсис Дворник. Времето, когато се вярваше, че св. патриарх Фотий и т. нар. „патриаршеска школа” са били център на висшето образование във Византия отмина,[13] тъй като днес знаем, че организацията на подобно учреждение е била дело на държавата, а намесата на Фотий в т. нар. „Университет на кесаря Варда” е била незначителна.[14] Една от най-мъдрите личности на 9 век, какъвто е бил Константин, не е могла да достигне до висшата степен на учителското звание освен в рамките на една организирана система, осигуряваща образование, и от която държавата и Църквата са черпели своите висши служители.

Константин, „Философът”, спада към групата на големите личности на 9 век, които са служели на държавата, след като по-рано са получили църковни титли. Класически примери за това ниво на светско действие са Йоан Граматик,[15] Фотий като светски човек[16] и Лъв Философ.[17] Първият ще е бил учител на другите и не е случаен фактът, че всички те са били ангажирани в политиката на държавата в периода на нейния разцвет. Били са използвани от държавата за осъществяването на имперската политика. Със сигурност знаем, че те са участвали в дипломатически мисии, изискващи интелигентност и знания, но и владеене на чужди езици. Константин е владеел еврейски и арабски език,[18] както вероятно и неговият предшественик Лъв Философ,[19] със сигурност и латински – заради контактите му със Запада, знаел е и славянски. Това ниво на образованост не е могло да се постигне по друг начин, освен чрез систематично специално образование на хора със способности, които след това е можело да бъдат използвани от държавата за целите на дипломацията.[20] Способността за преценка на тази система, имаща за цел друг вид кариера от църковното или монашеско поприще, личи и в Curriculum Vitae на всички големи личности на 9 век, но най-вече в случая с Константин, който до края на живота си остава светски сановник и едва тогава става монах, както става и с много императори на Византия, които, предусещайки края си, приемат „божествената и ангелска схима”.[21]

Тази хипотеза намира основание в следните два факта:

1) неоспоримото светско образование на Константин и

2) прекият му контакт с императорския двор (при Теоктист и кесаря Варда) до края на живота му. Сам той изповядва в житието си: „От сега нататък няма да съм служител нито на императора, нито на някой друг на земята”.[22]

С други думи, Константин е държавен служител във византийската столица, който е достигнал до най-високото ниво на признание за „светски учител” – философ – и е бил изключително способен дипломат, както и предходните му учители Фотий[23] и Лъв Математик.[24] Неговите мисии не са били църковен план, както обикновено се твърди, а са обслужвали външната политика на византийския император както на Изток, така и на Запад, но и на Север. Естествено е византийският двор да е заинтересован да привлече хазарите, например, като ги откъсне от влиянието на друговерците на Изток,[25] или да се сприятели с „русите” на Крим[26] и, разбира се, интересите на външната политика на Запад, където слаби водачи като Ростислав или Коцел[27] в търсене на подкрепа постоянно са се обръщали към императора (и никога към патриарха) на Византия.

Старата теория на Ф. Дворник за намеса на Фотий в „плана за просвещаването на сляваните”, която повлия и все още влияе на изследванията по този въпрос, изглежда бледнее на фона на убеждението, че такъв вид програми са от компетенцията на двора.[28] Това личи в Житие на Константин, където патриархът не се появява никъде,[29] докато императорът „присъства навсякъде”[30] в заповедите и възлагането на дипломатическите мисии на Философа, който навсякъде в текста се нарича единствено така и с никоя друга титла.[31]

Разкриването на духовния свят на християнството без съмнение е примамвало чужденците към византийците, но името на Константин, свързвано с това на Кирил,[32] има много малка връзка с Патриаршията. И обратно, намесата ѝ се свързва със светската дейност на Философа, а и признанието му за светец става след края на земния му живот. Един толкова образован учител в Константинопол не е можел да не развие свой собствен образователен модел, който да смята за необходим за образованието на хората, способни да заемат взискателните държавни служби на ниво контакти с другоезични народи и различни култури.

Поради тази причина Константин е създал своята собствена Школа с разрешението на императора. Изразът „и се засели в Апостолите”,[33] както и да се тълкува,[34] означава, че Константин се е установил на едно място, традиционно свързвано с образователния процес, за да организира своя учебна програма, да приложи дидактичния метод за доближаване до другоезичните народи и да изведе учениците си на онова ниво, което ще им позволи да разберат средството за пренасяне на византийската култура в културите на „другия”, както бихме се изразили днес. В своята цялост житието, което ни представя заниманията на Константин в традиционната „Школа на светите Апостоли”[35] не създава впечатление за негово оттегляне, както е за някои, към монашеско безмълвие – независимо, че периодично посещава брат си за почивка или, както е по-късно, защото иска той да е негов спътник в пътуванията му – но описва разнообразните задължения в една школа, която привличала и чужди ученици за уроците по диалектика[36] и превод,[37] от каквито има нужда един добър, образован дипломат, за да бъде „силен в словото”.[38] Образец за неговата диалектична способност откриваме в сблъсъка му с инославните и в аргументите, които черпи от всички области на науките (от право, медицина, етична философия, от всяка сфера на гносеологията).[39] За значението, което сам той отдава на преводаческия метод и за принципите си той свидетелства както в Пролога към превода на Евангелието, запазено на славянски,[40] така и в съдържанието на книгите му, които не са запазени.[41] Неговият брат Методий ги редактира, разпределяйки ги на осем части, и там „ще видите силата на словото, дадена от божествената благодат – като огън, който изгаря и враговете”.[42]

Прологът в превода на Евангелието е текст-манифест върху техниката на превода, която със сигурност е била преподавана в „средите” на неговите ученици-сътрудници. Дори само тези малко на брой запазени[43] изречения и твърдения са достатъчни, за да поставят Константин сред най-значимите теоретици на превода. Такъв вид текстове, според Х. Хунгер,[44] съдържат „множество граматически варианти за избор на думи и за синтаксис, които са резултат от много добро образование. Тази формална хуманитарна подготовка е достижение на „учителите” и от средите на византийските дипломати”.[45]

Такива дипломати изглежда е подготвял в своята „висша школа” и Константин Философ и той видимо използва същата организация на преподаване на преводаческия метод и по време на своите мисии в Моравия и след това в Панония,[46] където проповедта на братята отстъпва по значимост пред организацията от специални „училища”, която създават в онези страни, със системно обучение в преводаческото слово, упражнявайки „новите учители-перводачи”, които ще предават смисъла на учението на множеството, с текстове, чиито преводи са били направени първоначално в Константинопол.

За да се осъществи преводаческото дело има нужда от време, усилия и специални книги, които са съществували в добре организираната работилница или школа за бъдещи преводачи, където те събират достатъчно запаси, които ще им позволят да пренесат византийската в „чуждата” култура. Това е била целта на Константин Философ и начинанието на в същността си политическия избор на Византия – да наложи правото на славяноезичния свят да се изразява свободно на своя език, без ограниченията на „триезичието”[47] и свещените езици. Както Константинопол, така и Рим му помагат да осъществи тази цел. И той наистина успява, минавайки през сложни перипетии, в много трудна историческа обстановка. Това впрочем и е съвършеното учение в историята на културите на човечеството: хуманистично пренасяне на образованието, преодолявайки всяка пречка, издигана от варварството, каквато е липсата на граматико-синтактично и лексикално образование, а не са мирогледът и културата на „другия”.

Превод: Златина Иванова


 

Κατσαρός, Β. Κ. „Το Μεταφραστικό „Εργαστήριο” του φιλοσόφου Κωνσταντίνου στον Ναό των Αγίων Αποστόλων στην Κωνσταντινούπολη” – In: Cyril and Methodius: Byzantium and the world of the Slavs, Thessaloniki 2015, p. 691-700 (бел. прев.).
Доклад, изнесен в рамките на международния научен конгрес „Κύριλλος καὶ Μεθόδιος: Τὸ Βυζάντιο καὶ ὁ κόσμος τῶν Σλάβων”, 28-30 ноември, Солун. Текстът се публикува, както е произнесен. Добавена е само необходимата библиография.

[1] За преданието на текстовете на двете жития – ръкописи, издания и преводи – виж: Ταχιάος, Α.-Α. Κύριλλος και Μεθόδιος. Οι Αρχαιότερες Βιογραφίες των Θεσσαλονικέων Εκπολιτιστών των Σλάβων, Θεσσαλονίκη: University Studio Press 2008, σ. 34-44, където е поместена и съответната библиография. Това изследване на проф. Тахиаос е основният труд в живота му и съдържа едни от най-достоверните преводи на старославянските жития, както и изчерпателни критични бележки. Занапред, когато става дума за цитат по гръцкия превод на текста ще се използва съкращението „Житие”, а „Житие, бележки” – когато ще става дума за коментарите на Тахиаос.
[2] Ταχιάος, Α.-Α. „Το μήνυμα της κληρονομίας των Αγ. Κυρίλλου και Μεθοδίου στον κόσμο των Σλάβων” – εν: Βυζάντιο, Σλάβοι, ¨Αγιον Όρος. Αναδρομή σε αμοιβαίες σχέσεις και επιδράσεις, Θεσσαλονίκη 2006, σ. 142.
[3] Αὐτόθι, σ. 147.
[4] Виж Житие, гл. 7 и Житие, бележки, с. 107, бел. 6. Не е необяснимо посещението на Константин в манастира, където монашества брат му Методий, без самият той да има монашеска схима. Виж коментара на Тахиаос в Житие. Бележки, с. 106: „Престоя на Кирил, още като мирянин, в манастира на Олимп”.
[5] Виж Житие, гл. 7: „След като отиде на Олимп, при своя брат Методий, започна да живее [там] и да се моли непрекъснато на Бога, занимавайки се само с книгите”. Срв.: Житие, бележки, с. 106-107, бел. 4-6.
[6] Ф. Дворник (Dvornik, F. “Les légendes de Constantin et de Méthode vues de Byzance” – In: Byzantinoslavica Supplementa 1, Praha 1933, p. 70-71) е убеден, че Константин е отишъл в манастира, който той локализира като Клиди (του Κλειδίου). Дж. Осбърн (Osborn, J. Mediaeval Wall-Paintings in the Lower Church of San Clemente, Rome – New York – London 1984, p. 170-205), както и Ю. Крюгер (Krϋger, J. “Grab und Verehrung Kyrills in S. Clemente in Rom” – In: Leben und Werk der byzantinischen Slavenapostel Methodius und Kyrillos: Beiträge des Symposions der Griechisch-deutschen Initiative Würzburg im Wasserschloss Mitwitz vom 25.-27. Juli 1985 zum Gedenken an den 1100. Todestag des hl. Methodios, Münsterschwarzach 1991, S. 113-117) отъждествяват Константин с монаха, изобразен на стенописа „Слизане на Христос в ада” в храма „Св. Климент” в Рим, въпреки мнението на Л. Бойл (Boyle, L. E. “The Fate of The Remains of St. Cyril” – In: Cirillo e Metodio i Santi Apostoli degli Slavi, Roma 1964, p. 160-168, както и в изследването на същия: “The Site of the Tomb of St. Cyril in the Lower Basilica οf St. Clemente. Rome” – In: Christianity Among the Slavs. The Heritage of Saints Cyril and Methodius [= Orientalia Christiana Analecta, 231], ed. Ε. G. Farrugia, R. F. Taft, G. Κ. Piovesana, Roma 1988, p. 75-82), който не приема това мнение. Независимо кой от двамата е прав, изображението хронологично е по-късно от смъртта на Константин. Тахиаос смята мнението на Осбърн, че „Кирил е изобразеният монах (клирик?) в стенописа „Слизане на Христос в ада” (Op. cit., p. 166)” за убедително. По въпроса дали Константин е бил ръкоположен за клирик или не виж: Житие, бележки, с. 100, 162, бел. 13. Текстът на житието говори за намерение („но, след като го направим клирик, да му възложим някоя служба”, Житие, с. 52), а не за осъществена хиротония.
[7] Житие на Методий, 4: „И го поставиха игумен в манастира, който се наричаше Полихрон”. Този текст се отнася до Методий. Въпреки споровете за локализирането на Полихрон, никъде не се говори, Константин да е бил монах в този манастир.
[8] Житие, 18: „На следния ден той прие светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този [монашески] чин прекара петдесет дни. Когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, той вдигна ръце към Бога и със сълзи отправи молитва…”. Това са петдесетте дни, в които бившият Константин живее като монах.
[9] Ταχιάος, Α.-Α. Τα 'ρωσικά γράμματα' εις τον 'Βίο του Κωνσταντίνου-Κυρίλλου. Θεολογικών Συμποσίων. Χαριστήριον εις τον καθηγητή Π. Κ. Χρίστου, Θεσσαλονίκη 1967, σ. 302-305, както и Житие, 8: „Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език”. Срв.: Житие, бележки, с. 111, бел. 12, където е изложена библиографията върху този проблем. Виж още: Ταχιάος, Α.-Α. Βυζάντιο, Σλάβοι, ¨Αγιον Όρος…, σ.151-153.
[10] Например, проблемът за произхода на двамата братя и къде са научили славянски език. Виж: Tachiaos, Α.-Ε. Cyril and Methodius of Thessalonica. The Acculturation of the Slavs, NY 2001, p. 19, 162; от същия автор: Житие, бележки, с. 116, бел. 8. Срв.: Μαλιγκούδης, Φ. Ελληνισμός και σλαβικός κόσμος, Θεσσαλονίκη 2006, σ. 127-136; Α. Χριστοφιλοπούλου Βυζαντινή Ιστορία, Β 610-867, Αθήναι 1981, σ. 219.
[11] Титлата философ не се е давала случайно на образованите хора във Византия. Тя кореспондира с титлата ипат на философите и показва висшето образователно ниво на преподавателите, свързани с някоя от системите за осигуряване на висше образование във Византия, предимно в 9 в. и по-късно. Виж: Sevčenko, I. “The Definition of Philosophy in the Life of St. Constantine”, Harvard University Press 1956, p. 449-457. Срв.: Dölger, F. “Zur Bedeutung von φιλόσοφος und φιλοσοφία in byzantinischer Zeit” – In: Τεσσαρακονταετής Θεοφίλου Βορέα, τ. Α΄, Αθήνα 1940, σ. 125-136.
[12] Dvornik, F. “La carrière universitaire de Constantin le Philosophe” – In: Byzantinoslavica, 3, 1931, p. 59-67. От същия автор: Byzantine Missions among the Slavs: S.S. Constantine-Cyril and Methodius, Rutgers University Press 1970, p. 55-72.
[13] Dvornik, F. Photius et la réorganisation de l'Académie Patriarcale, Melanges Pau Peeters, 2, Bruxelles 1950 (= Analecta Bollandiana 68).
[14] По-подробно по тези проблеми и съответната библиография в: Κατσαρός, Β. Ιωάννης Κασταμονίτης. Συμβολή στη μελέτη του βίου, του έργου και της εποχής του, Θεσσαλονίκη 1988, σ. 163-209.
[15] Lemerle, P. Ο πρώτος βυζαντινός ουμανισμός. Σημειώσεις και παρατηρήσεις για την εκπαίδευση και την παιδεία στο Βυζάντιο από τις αρχές ως τον 10 αιώνα, μτφρ. Μαρία Νυσταζοπούλου, Αθήvα 1981, σ. 124-127; 372-374.
[16] Αὐτόθι, σ. 160, 392.
[17] Αὐτόθι, σ. 130-134, 378.
[18] Житие, гл. 6. На 24 години Константин е пратен при арабите и разговаря с тях по богословски въпроси. За тази мисия и свързаната с нея библиография виж Житие, бележки, с. 101-104, бел. 1. Константин научил еврейски (Житие, 8, с. 60): „Тогава пое по пътя си и когато стигна в Херсон научи там еврейски език и писмо и преведе осемте части на Граматиката [на еврейски], като от това получи още повече знание”.
[19] Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 131.
[20] Α. Χριστοφιλοπούλου Το πολίτευμα και οι θεσμοί της βυζαντινής αυτοκρατορίας 324-1204. Κράτος, Διοίκηση, Oικoνoμεία, Κοινωνία, Αθήνα 2004, σ. 220-223, както и свързаната библиография.
[21] Изразът „божествена и ангелска схима” насочва към постриг и приемане на монашество. Виж: Ακολουθία του μεγάλου και αγγελικού μοναχικού σχήματος [Λειτουργικά Βιβλία], Λευκωσία-Κύπρος Ιερά Βασιλική και Σταυροπηγιακή Μονή Μαχαιρά, 2003.
[22] Житие, 18. Има се предвид зависимостта на Константин от светската власт, от императорския двор.
[23] Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 156-157, 392.
[24] Въпреки че не се споменава за участие на Лъв в дипломатическите мисии на Византия с арабите, „впечатляващото… пратеничество в Багдад на Йоан Граматик” като глава на посланичеството на имп. Теофил до халиф Ал-Мамун и предложението на арабския халиф до византийския император да позволи на Лъв да преподава в университета в Багдад (ibid, p. 131, 378) дава основание да се мисли за лична връзка на Лъв с арабския халиф, може би като придружител на Йоан Грамматик в пратеничеството през 830 г. (Katsaros, V. “Leo The Mathematician: His Literary Presence in Byzantium during the 9th Century” – In: Science in Western and Eastern Civilization in Carolingian Times, ed. Ρ. L. Butzer – D. Lohrmann, Basel 1993, p. 383-398).
[25] Виж: Moravcsik, G. “Betätige zu der Vita des Slaven Apostels Konstantin” – In: To Honor Roman Jacobson, 2, The Hague 1967, p. 1373-1374. Също Житие, 9.
[26] Sevčenko, I. “The Date and Author of so-called Fragments of Toparcha Gothicus” – In: DOP, 25, 1971, p. 155-157. Житие, 12; Житие, бележки, с. 126-127, бел. 2-5.
[27] Житие, 14 и 15; Житие, бележки, с. 130-135, където в бел. 2-10 е дадена подробна библиография върху мисията на двамата братя в Моравия. За гръцката библиография важни са обзорните трудове на П. Христу (Κύριλλος και Μεθόδιος οι Θεσσαλονικείς φωτιστεί των Σλάβων, Θεσσαλονίκη 1988) и на Я. Малинкуси (Μαλιγκούδη, Γ. Η παρουσία του Μεσαιωνικού Ελληνησμού στην Κεντρική Ευρώπη. Το εκπολιτιστικό έργο των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου των Θεσσαλονικέων, Θεσσαλονίκη 1997) най-вече за проследяване на пътя на братята Константин и Методий към Моравия и Рим.
[28] Върху целия проблем с вътрешната политика на Византия виж: Житие, бележки, с. 159, бел. 4. Срв.: Ε. Γλύκατζη-Αρβελέρ Γιατί ο Βυζάντιο, Αθήνα 2009, σ. 185-186.
[29] Споменаването само веднъж на бъдещия патриарх Фотий (Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 141-159) като учител на Константин се отнася до епоха, когато Фотий още като мирянин има „кръг” ученици, макар че като учител никога не е имал „титлата на преподавател в общественото образование” (ibid, р. 160). Мнението на Льомерл, че Фотий е работел „независимо от всяка преподавателска дейност” влиза в противоречие с думите на същия: „Когато оставах у дома, плувах в блажено задоволство, виждайки ревността на онези, които учеха, пламъка на онези, които задаваха въпроси, готовността на онези, които отговаряха…”. Според Льомерл това е бил някакъв частен кръг, духовно събрание или академия, чиято душа бил Фотий, а домът му бил нейното седалище”. Той не се осмелява да нарече този кръг школа, нито пък писателската дейност на Фотий като предназначена за преподавателски нужди. За патриарх Йоан Граматик виж: Γόνης, Δ. Ο διάλογος του αγίου Κυρίλλου με τον πρώην πατριάρχη Ιωάννη τον Γραμματικό, Επιστ. Επετ. Θεολ. Σχ. Πανεπιστήμιο Αθηνών, τ. ΚΘ Τιμητικών αφιέρωμα εις Σάββα Χ. Αγουρίδη, Αθήναι 1994, σ. 253-264.
[30] Виж: Житие, 4: „Отиде при царицата и ѝ рече: „Този млад философ…”; Житие, 8: „Тогава царят повика Философа…”; Житие, 14: „Изпрати писмо на имп. Михаил… и императорът, като свика съвета, извика Константин Философа… Императорът отговори отново заедно с Варда, чичо му по майка…”; Житие, 18: „Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму на земята…” – подразбира се княз с власт на земята, светски началник.
[31] Преброих 87 споменавания в текста на житието, където за Константин се употребява прозвището философ. За светското образование на Константин виж: Χ. Παπαγεωργίου Μη θεολογικές σπουδές και ενδιαφέροντα του Κωνσταντίνου 'φιλοσόφου', αδελφού Μεθοδίου, Πρακτικά Συνεδρίου προς τιμήν των αγίων αυταδέλφων Κυρίλλου και Μεθοδίου των Θεσσαλονικέων, φωτιστών των Σλάβων, Θεσσαλονίκη 10-15 Μάϊου 1985, Θεσσαλονίκη 1986, σ. 351-357.
[32] Естествено, името Кирил му се дава 50 дни преди смъртта, по време на монашеското му преименуване.
[33] Виж: Житие, 13: „А философът си отиде в Константинопол и след като се яви при василевса, остана да живее в безмълвие при църквата на светите Апостоли, молейки се на Бога”. Гръцкото предаване на фразата „καθεζόμενος ἐν τῲ ναό τῶν Ἀγίων Ἀποστόλων” е много проблематично: 1) дали става дума за установяването на Константин в храма „Св. Апостоли” вътре в двореца (както твърди Ф. Дворник: Byzantine Missions among the Slavs, p. 8) или в училището, за което има свидетелства и през 12 век (Browning, R. “The Patriarchal School at Constantinople in the Twelfth Century” – In: Byzantion, 32, 1962, p. 76-177) и 2) дали Константин е поел преподавателски задължения в споменатото висше държавно учреждение (виж следващата бележка). При всяко положение новото му място е предполагало важна служба в двора.
[34] Виж: Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 140-141, 382, n. 51-55; Κατσαρός, Β. Ιωάννης Κασταμονίτης, σ. 166-167. Предлагането на „катедра” и то в помещения в храм във византийския палат, където Константин може да намери спокойствие, освободен от практическите грижи и тежестта на мисионерските си пътувания, за да се посвети на лични интереси, може би говори за по-полезно за императорския двор занимание от монашеското поприще, което му приписват богословските тълкувания за монашеска исихия и молитва.
[35] Κατσαρός, Β. „Προδρομικοί 'θεσμοί' για την οργάνωση της ανώτερης εκπαίδευσής της εποχής των Κομνηνών από την προκομνήνεια περίοδο” – στο: Η Αυτοκρατορία σε κρίση το Βυζάντιων τον 110 αιώνα (1025-1081), Αθήνα 2003, σ. 453-454.
[36] Ще рече онова, което сам той учи при Фотий и Лъв. Виж Житие, 4: „Диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства”.
[37] Факт е, че разказът от Житието поставя преводаческата дейност на Константин веднага след неговото установяване на мястото, свързано с храма на св. Апостоли. Неговото усамотяване „заедно с другите сътрудници” (Житие, 154 и Житие, бележки, с. 137, бел. 17) не означава монашеско усамотение, а съборна работа под наблюдението на специалист, и той „състави азбуката и започна да пише евангелските думи”. При всяко положение изразът „В началото бе Словото и Словото беше в Бога и Бог беше Словото…” не е оригинално, дадено като откровение на Константин писано слово. Това е преводно слово на Евангелието на Йоан, което е първият образец на превод, създаден за кратко време, което предоставя на императора „преводаческата група” под ръководството на Константин в Константинопол, а не в библиотеките на манастирите във Витиния, както смятат А. Лвов и Тахиаос. Виж: Ταχιάος, Α.-Α. Προβλήματα και προοπτικές στην έρευνα, σ. 154, σημ. 43, 44.
[38] Житие, 10: „Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним”.
[39] Пак там, 10, с. 66; срв. Житие, бележки, с. 122, бел. 4.
[40] Пак там, с. 140.
[41] Житие, 10: „А който иска да подири тези беседи, както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, [дадена му] по Божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците”.
[42] Пак там.
[43] Откъсът е публикуван в: Vaillant, Α. Textes vieux-slaves, première partie: Textes et Glossaire, Paris 1969, p. 63-64 и Deuxième partie: Traductions et notes, p. 52-54.
[44] Hunger, Η. Βυζαντινή Λογοτεχνία. Η λόγια κοσμική γραμματεία των Βυζαντινών, τ. Β' (κεφ. 6. Φιλολογία), Αθήνα 1992, σ. 375
[45] Αὐτόθι.
[46] Има се предвид, че в тези страни е съществувала все пак някаква система за спорадично образование. Виж: Житие, бележки, с. 148.
[47] За догмата на триезичието виж: Γ. Μαλιγκούδη, Ἔνθ᾿ ἀν., σ. 16 и Житие, бележки, с. 150.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcfuu 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме