Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Пасхалната светлина

Неделя, 16 Април 2017 Написана от Свещ. Стенли Харакас

Fr Stanley HarakasКогато дъщеря ми Катрин беше на 16 години, тя и нейни приятели решиха да поставят пиесата „Иисус Христос Суперзвезда”. За представлението родителите на тези актьори се събрахме в хола на едни от съседите. Съпругата ми и аз бяхме впечатлени от нашите актьори-аматьори. Впечатлени бяхме и от самата пиеса, преди края на представлението. Разпването на Иисус бе изпълнено по драматичен и затрогващ начин. Изпуснато обаче беше нещо много важно – нямаше никакво споменаване за Възкресението.

В посланието на Църквата новозаветните четива ни насочват към неразкъсваемата връзка между Велики петък и Великден. В книга Деяния (5:30;10:39; 13:29) св. апостол Петър говори за смъртта на Иисус чрез повесване на дърво и веднага добавя: „Него Бог възкреси на третия ден” (10:40). В своето Първо послание до коринтяните св. ап. Павел определя Евангелието, чрез което те [коринтяните] се спасяват, като състоящо се от проповед, „че Христос умря за греховете ни, … че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна” (15:1-4). Евангелието според Йоан пък ни казва, че Петър и Йоан повярвали, когато посетили празния гроб, въпреки че те „… още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите (20:9). Срещата на жените мироносици с ангела при гроба св. ев. Марк описва така: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (16:6).

Този пасаж от Евангелието според св. Марк е и четивото, избрано за драматичната пасхална служба в източно-православната традиция. Службата се извършва в полунощ на Светата и велика събота – точно както започва и Денят на Възкресението.

Важен е контекстът. Противно на готската църковна архитектура и на заострената архитектура на богослужебния дом в Нова Англия, присъщата на източно-православния храм куполна архитектура не предизвиква в дошлия за богослужение движение нагоре. Тя по-скоро изпълнява ролята на архитектурно проявление на християнската вселена. Куполът, заедно със своята традиционна икона на Христос Вседържител, гледащ надолу към земята, е самото небе. Подът, който представя земята, е разделен на три части: вход или нартекс, мястото за тези, които все още не са повярвали (исторически това е мястото за оглашените), главният кораб или светилището, където Божият народ се моли, според закона, на своя небесен Цар, и светилището на олтарното пространство, където иконите, църковният инвентар и олтарната трапеза представят онези неща, които свързват небесата и земята. Храмовата сграда и хората в нея са един единен еклисиален микрокосмос.

Пасхалната литургия се извършва в своя космичен контекст. Мотивите светлина-тъмнина и живот-смърт от Йоановия разказ в евангелското повествование придобиват опитен характер в това силно и драматично богослужебно последование. Точно преди полунощ всяка светлина в храма се загася, с изключение само на малък светилник, който е на олтарната маса, зад затворените врати на иконостаса. Всичко е мрак. Светът е обзет от тъмнината, смъртта и демоничното.

Отслужващият литургията запалва голяма пасхална свещ от постоянно горящата в олтара свещ и вратите на иконостаса се отварят. Свещеникът пристъпва със светлината на Възкресението, издига я високо и пее: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина и прославете Христос, Който възкръсна от мъртвите”. Камъкът вече е отвален. В първоначалната тъмнина на новата Пасха богомолците са свидетели на Възкресението на Иисус.

Всеки държи бяла свещ. Служещите при олтара стоят пред пламтящата пасхална свещ, палят от нея и своите свещи и бързо се връщат при паството, за да разпространят светлината. За кратко светът се изпълва със светлината на Възкресението, която прогонва тъмнината, побеждава нощта на смъртта и на греха, заедно и с властта на злото. Христос е победителят. Дяволът е повален. Богослужебното действие олицетворява думите на св. ап. Павел от 1 Кор. 15:54-57:

„Смъртта биде погълната с победа”.
„Де ти е, смърте, жилото?
Де ти е, аде, победата?”
Жилото на смъртта е грехът,
а силата на греха е законът.
Да въздадем благодарение Богу,
Който ни дарява победата
чрез Господа нашего Иисуса Христа.

Извършва се процесия, начело със свещеника, носещ Евангелието до аналоя, в средата на храма. Чете се пасажът от Глава 16 на Евангелие според Марк, който непосредствено бива последван от триумфалното пеене на пасхалния химн:

„Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта разруши
и на онези, които бяха в гробовете,
дарува живот”.

Разпятието и Възкресението са тясно свързани заедно, в един хвалебствен химн на победата над смъртта и на потвърждението на новия живот в Христос.

Незабавно се изпява пасхалният канон, заедно със своята първа песен, изразяваща изблика на радостта от настъпилата с Възкресението победа: „Ден на възкресение е! Да се просветим, хора! Пасха е, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята на небето Христос преведе нас, които Му пеем победна песен”.

Мрак и светлина. Смърт и живот. Разпятие и Възкресение. Започваме да разбираме християнското послание към цялото човечество едва когато Разпятието и Възкресението заедно провъзгласяват посланието за спасението, за изкуплението, за надеждата и за нашето възраждане.

Превод: Борис Маринов

Harakas, S. “Paschal Light (Acts 10:34-43; Cor. 15:1-11; Jn. 20:1-18 or Mk. 16:1-8)” – В: Religion-online.org. Първоначално публикувано в: Christian Century, March 12, 1997, p. 267 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyqq3 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме