Адам и Ева в наследството на св. Теолипт Филаделфийски
Наследството на св. Теолипт Филаделфийски, което е достигнало до наши дни, се състои от проповеди и писма, писани към игуменията и сестрите на манастира „Христос Човеколюбец” [Μονή Χριστού Φιλάνθρωπου]. Предвид това, че неговата аудитория и без това е била добре запозната с библейския сюжет, св. Теолипт не си е и поставял за задача да преразказва първите глави на книга Битие. Все пак обаче той повествува, че „… Адам е сътворен от Божията ръка и е получил живота си посредством божественото вдъхване”.[1] „В шестия ден Бог сътворил човека… Бог го оформил, като взел прах от земята”.[2] „Като създал Адам, Той го заселил в рая, като му предписвал да вкусва от всички дървета, а от дървото за познаване на добро и зло да не вкусва”.[3]
Дотогава, докато „имал за свой ръководител и съветник поста, и се наслаждавал от вкусването на райските дървета, но се въздържал от забраненото дърво”,[4] Адам „от всяко дърво, което било в рая, получавал полза”.[5] Светецът повествува още и това, че Бог завел животните при Адам, така че онзи да им даде имена.[6] Малко по-късно Бог приспал Адам и сътворил Ева.[7] „Така, докато праотецът спазвал заповедите, той живеел в блаженство в рая”.[8]
Твърде оригинални са мислите на св. Теолипт върху причините за грехопадението на първите човеци. Оказва се, че грехопадението е било предшествано от охлаждане в отношенията между тях. „Когато [Адам] престанал да се вглежда в съжителстващата [с него] и да говори с нея, и когато тя престанала да клони към мъжа [си] и да се вслушва в неговите думи, тогава те отворили вратата си за змията”.[9] Именно поради разделението между еднокръвните дяволът успял да изкуси първите човеци.[10]
В статията си „Особености на интерпретацията на св. Теолипт Филаделфийски на библейското повествование за грехопадението” о. Александър Пржегорлински задава въпроса: „Какво е могло да определи подобно направление в интерпретацията на свети Теолипт на известното библейско повествование”? Изследователят отбелязва, че докато „за представителите на източно-християнската писменост е било нещо традиционно да посочват разделението на човечеството като едно от следствията от нарушаването на божествената заповед”, то този светец „… сменя местата на традиционните причина и следствие”.
Като се опитва да отговори на от самия него поставения въпрос, отец Александър предполага, че донякъде мисълта на светеца е била определена от епохата, в която този подвижник е живял. Работата е там, че светецът живее в епоха на активност на разкола на отделилите се от Църквата арсенити. Така че митрополитът, положил толкова много усилия за излекуването на този разкол, е смятал и като причина за грехопадението един своеобразен разкол между Адам и Ева.
Изследователят твърди, че „екзегезата на Теолипт на библейското повествование за грехопадението при него се съчетава органично с неговото разбиране за природата на църковния разкол въобще и, в частност – с полемиката му против арсенитите”. Също така, о. Александър отбелязва, че темата за единството винаги е актуална в един женски манастир, към каквито обитатели св. Теолипт е обръщал своите думи.[11]
Разбира се, всеки автор изпитва влиянието на епохата, но все пак следва да обърнем внимание и на други от думите на св. Теолипт, чрез които той се обръща към темата за грехопадението на първите хора. В проповед, например, отнасяща се до греховността на пристрастяването към лакомства, св. Теолипт нарича причината за грехопадението на Адам пристрастяване към лакомства.[12] В проповед относно ползата от поста св. Теолипт твърди, че „веднага, щом той [Адам] се отклонил от естествения за него пост, обърнал се към съпругата си Ева и започнал да се насища със забранената храна, веднага се лишил и от храната от райските дървета, и бил изгонен от рая”.[13] Когато аскетът говори относно ползата от търпението и въздържанието, тогава пък твърди, че „Адам – родоначалникът на тлението – е изгонен, след като е изгубил търпението и въздържанието”.[14]
В наследството на св. Теолипт ясно звучи и мисълта за това, че Адам и Ева са били изгонени от рая задето са послушали съвета на змията и са вкусили от забранения плод. Посочва се дори и времето, в което змията е съблазнила Ева – шестия час.[15] В зависимост от темата си обаче архипастирът на Филаделфия си позволява да измества акцентите в историята на грехопадението така, че библейският сюжет да се окаже актуален във всеки случай и да е назидателен за онези, които внимават. Всяка проповед трябва да преследва сотириологичната цел. От проповедта четящият трябва да може да се възползва в своето спасение. Историята на грехопадението за св. Теолипт винаги е повод за назидание и ръководство за действие: „Като се отнасяш с внимание към повествованието на Светото Писание, разбери и ти тези блага, с които – подобно на Адам – си се удостоил от Христос Спасителя; бъди внимателен и към всекидневно извършваните от тебе дела; и така, като знаеш отрано [възможното] последствие [от непослушанието си], ти би се предпазил [от случилото се с Адам], като се отклоняваш от злото и доколкото ти е по силите се стараеш да пребиваваш в доброто, така щото да не изоставиш [поради собственото си нерадение] същите тези блага, и да не наследиш още по-голямо наказание”.[16]
В своите наставления византийският подвижник от описанието на хронологията на грехопадението преминава към повествованието за последствията от престъпването на Божията заповед. Така той твърди, че веднага подир грехопадението Адам бил вкусил и от страданието.[17] Св. Теолипт настоява на това, че всички ние сме съгрешили чрез Адам (Τοὺ ἐξ Ἀδάμ, Ἰησοῦ μου, ἁμαρτήσαντας πάντας).[18] Най-вероятно твърдението на светеца се основава на думите на св. ап. Павел, че „смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха (ἐφ᾿ ᾧ πάντες ἥμαρτον)” (Рим. 5:12).
По повод тези думи на апостола св. Теофан Затворник пише: „Някои тълкуватели свързват с този израз други мисли, като се основават на това, че на гръцки в него стои не ἐν ᾧ, а ἐφ᾿ ᾧ, което следва да се преведе като „защото”, „тъй като”. И в този случай обаче мисълта ще бъде същата, т. е. че сме съгрешили в него. Така че напразно искат да отнемат от това място доказателствената сила за първородния грях, казвайки, че точният превод на това място трябвало да бъде такъв – „тъй като всички съгрешиха”. При което няма да е нужно тук с необходимост да се вижда мисъл, че сме съгрешили в него, тъй като всички може да съгрешават и по неговия пример, по повод на него. Наистина, ако се вземат тези думи – „тъй като всички съгрешиха” – извън контекста, те могат да не дават мисълта, че всички са съгрешили „в него”. Ако обаче те бъдат взети във връзка и с предходните, и с последващите, то и при този превод („тъй като всички съгрешиха”) ще бъде необходимо да се допълни преводът с „в него” – за да бъде мисълта на апостола напълно издържана. Той казва: чрез един човек грехът е влязъл в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта е влязла във всеки. Грехът отваря вратата за смъртта. Ако тя е влязла във всички, то и грехът я е предшествал във всички. Грехът обаче не би могъл да предшества смъртта във всички по някакъв друг начин, освен ако всички са съгрешили в този, чрез когото е и влязъл грехът, т. е. в първия човек, Адам. По този начин прочетеното че смъртта е влязла във всички хора, защото всички са съгрешили ние не можем да разбираме по някакъв друг начин, освен като в него са съгрешили”.[19] Същото говори и св. Амвросий Медиолански: „И така, чрез греха на един човек смъртта е влязла във всички хора, така че този, когото ние признаваме за баща на човешкия род, сме длъжни да признаем и за творец на смъртта… В Адам съм паднал аз, в Адам съм изгонен от рая, в Адам умирам! Та как ще ме призове Бог, ако не намери в мене Адам? Та нали както в Адам съм виновен в греха и заслужавам смъртта, така и в Христос съм оправдан!”.[20]
С една дума, светоотеческата традиция в разбирането на думите на ап. Павел остава неизменна и в 4 в., във времето на св. Амвросий, и в 14 в., във времето на св. Теолипт, и в 19 в. – във времето на св. Теофан Затворник. Тези думи означават: в него всички съгрешиха.
Като разказва за историята на грехопадението на човеците, в своите проповеди св. Теолипт винаги се докосва до сотириологическата тема – и поучава какво е сторил Бог и какво трябва да стори човекът, за да се избави от тлението и да се върне към нетлението. „Първият Адам е станал източник на тлението, … а Вторият Адам е станал източник на нетлението”.[21] Заради всеки от нас Божият Син е станал Човек без грях; и ни е възсъздал посредством кръщението и Своята кръв, пролята на Кръста.[22] За спасението обаче не е достатъчно само да се кръстиш. Този, който извършва и дела според вярата си, той още тук, на земята, придобива начатъка на живота на първосъздадения човек. Ако във време на молитва в храма човек оставя всичко, що е от света, такъв „се завръща към предишния начин на живот, т. е. към живота на първия човек преди грехопадението”.[23]
И така, след като разгледахме повествованието на св. Теолипт Филаделфийски за първите хора, ние стигаме до извода, че св. Теолипт не се е опитвал да построи системно учение относно първите хора, но при все това в своите проповеди, писма и химнография често се е обръщал към този библейски сюжет. В писменото му наследство е изложено учението за това:
- как са живели Адам и Ева до грехопадението;
- как се е случило грехопадението;
- до какви последствия е довело престъпването на Божията заповед;
- какво е сторил Бог за спасението на хората от тлението и
- какво следва да правят хората, за да се освободят от това тление.
Като правило към библейския сюжет за грехопадението светецът се обръща само с назидателни цели, повествувайки за причините за падението на Адам. Подвижникът не се отклонява никога от класическия библейски сюжет, изложен в кн. Битие, но понякога размества акцентите – в зависимост от това, от какъв порок иска да предпази слушащите една или друга негова проповед.
Библейските слова за Адам и Ева св. Теолипт тълкува в руслото на предшестващата го светоотеческа традиция и не се разминава с учението на светите отци от последващите поколения.
Превод: Борис Маринов
* Тхелидзе, А. „Адам и Ева в наследии святителя Феолипта Филадельфийского” – В: Богослов.ру (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин