Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Софѝя-Логос. Речник – въведителни текстове

Сряда, 15 Юни 2016 Написана от Сергей Аверинцев

cover Sophia LogosПредговор към второто издание

Преди всичко друго бързам, с нисък поклон, да изразя моята благодарност към издателството „Дух и литера” и всички киевски приятели, без които нямаше да бъде възможно нито първото, нито настоящото издание на тази книга. A propos, светият град Киев – как да не се поддам на изкушението и да не си спомня за самото начало на тези мои трудове, плодовете от които влязоха в тази, издадена не къде да е, а именно в Киев книга? Преди малко по-малко от тридесет и пет години за първи път в моя живот се оказах в Киев, за първи път влязох под сводовете на „Св. Софѝя”. Помня как в същата тази 1966 г., в деня на Успението, завръщайки се у дома след празничната литургия в една от подмосковските църкви, по пътя се отбих в една горичка и там, припомняйки си киевските впечатления, „отново и отново” преживявайки появилия се от тях импулс и припомняйки си образа на Нерушимата стена, неочаквано за себе си се захванах да обмислям статията, която читателят ще открие тук под заглавието „Към изясняването на смисъла на надписа в конхата на централната апсида в Софѝя Киевска”. И стана така, че когато стигнах до приютилата ме в онова лято вила оставаше само да записвам и да записвам вече готовите в ума ми мисли. Неотдавна прочетох написаното като доклад в секцията на незабравимата, неотдавна напуснала този свят Олга Илинична Подобедова, която се отличаваше с едно съвършено необичайно за онези години безстрашие във всичко, отнасящо се до вярата (и която, впрочем, можеше да бъде видяна всяка неделя, без изключение, на клира на известния за всеки московчанин храм „Св. Пророк Илия” на „Обыденский переулок”); и пак тя ми помогна по-късно, шест години след неговото написване, да отпечатам този доклад в поредния сборник (нарочното – до степен да не се разбира нищо, тежко словесно заглавие влизаше в системата на нашите с нея военни хитрости). И ето го сюжетът, ето я – както е прието да се изразяваме литературоведите – „рамковата конструкция”: всичко започва в Киев, под покрова на „Св. Софѝя”, и още някъде, а в същия този свят град много години по-късно от печат излиза книга, в която са събрани работите, чието начало беше положено тогава.

Ето какъв е жизненият контекст на софийната тема – предполагам, че към онази доктрина, против която някога се изказваха Владимир Лоски и архиепископ Серафим (Соболев), моите скромни трудове едва ли имат отношение (виж тук – предговора към първото издание „Две думи от автора”).

Благодаря и на читателите, благодарение на които първото издание се изчерпа и възникна надеждата, че може би ще се изчерпи и второто. В тази връзка се решавам да кажа, че целият ми живот като автор винаги е получавал импулс от моята дружба с читателите – както известни, така и непознати ми лично, но осезаемо присъстващи в моя живот. Как беше там, при Ахматова: „А всеки читател е като тайна – като в земята закопано съкровище…”. Та нима ако не беше тази дружба щях да съм написал всичко това, което съм написал? В предишната епоха – няма лошо без добро – отношенията с читателите бяха подобни на заговор – ценеше се, например, взаимното ни разбиране с половин дума, особеният модус на взаимното доверие. Сега обстоятелствата са други, но старата дружба, както винаги са смятали, не зависи от обстоятелствата – иначе що за дружба щеше да е това?

Ще отбележа и някои допълнения в съдържанието на това издание в сравнение с първото. Тук е добавена статията „Онтологията на правдата като смислова пружина в мисълта на Владимир Соловьов”. Тя иска да говори за своя предмет – именно за него, но, от друга страна, темата за правдата, за топиката на нравствения закон, за правото и легитимността, винаги актуална в живота на хората, държавите и народите, придобива понастоящем в живота и на Русия, и на Украйна донякъде особена актуалност…

За изминалото време списъкът на моите трудове беше допълнен – най-важното е преводът на Евангелие според Лука, отпечатан в московското списание Церковь и время (бр. 1, 2000 г.).[1]

Москва, 18 януари 2001 г.                                                                           С. Аверинцев

Две думи от автора

Използвам така предоставената ми възможност, преди всичко, за да приветствам сърдечно читателите на тази книга и да изразя искрената си признателност към онези, които направиха възможно нейното появяване. Нататък – и по-специално във връзка с енциклопедичните статии, искам да напомня, че това е особен жанр, който изисква от самия „ангажиран” в него автор определена доза скучновата информативност, а затова и някаква отстраненост. (Спомням си как двама мои незабравими съвременника – отец Сергий Желудков и Надежда Яковлевна Манделщам, в мое присъствие обсъждаха тази особеност на току-що прочетените от тях мои статии в енциклопедиите, обяснявайки я изключително с условията на съветската цензура. Намесих се и казах, че в по-свободни условия решително бих защитавал своя текст от редакционни съкращения и отчасти – изменения, но точно интонацията едва ли би била по-различна – тонът на справочника не трябва да бъде проповеднически и ако справочната статия понякога може да служи като християнско „свидетелство”, то това е единствено в съобщаването на фактите.) На читателя, който би бил смутен от факта, че редица мои статии са се появили първо в изданието, озаглавено Митове на народите по света, признавам, че някога това немалко смущаваше и мен самия – редакционният колектив обещаваше не лоши възможности, ала заглавието, заглавието… В моето объркване аз се възползвах от поредното пристигане от Лондон в Москва на митрополит Антоний (Блум), за да помоля за съвет. Владиката отговори: „По-добре би било тези статии, така или иначе пишещи се за речника, да бъдат написани от човек вярващ, отколкото невярващ”. И аз последвах това решение. Колкото пък до статиите, свързани с библейското име на Премъдростта Божия, около чиято богословски-коректна употреба в нашето столетие се надигнаха толкова остри спорове, предполагам, че читателят няма да види в мен нищо, подобно на влюбчивите мечтания за „Вечната женственост”, навеяни от Владимир Соловьов и профанизирани от културата на символизма, нито на присвояването на образа на Софѝя на особена ипостасност – предвид на което, впрочем, не възниква въпрос за избор между неговото „христологическо” и „мариологично” тълкуване. Разбира се, изходна точка тук остават думите от Първо послание до коринтяни (1:24) за Христос като Премъдрост Божия, но на това място св. ап. Павел говори не просто за Христос, а за Христос разпнатия, което особено силно подчертава кенотичното измерение на въчовечаването, снизхождането към долния свят.

Москва, 20 октомври 1999 г.                                                                      С. Аверинцев

От издателството

В първата част на настоящия том Събрани съчинения, озаглавен „Речник”, влизат всички най-значителни статии на Сергей С. Аверинцев, написани за енциклопедии и речници (Философская энциклопедия, 1964-1970 г. и Новая философская энциклопедия, 2000-2001, Мифы народов мира, Большая советская энциклопедия, Христианство и др.). Втората част съставят статии, подбрани от Сергей Сергеевич специално за книгата София-Логос. Словарь. Те са посветени на темата за Премъдростта Божия и други библейски теми, на светоотеческото наследство, на руската философия и на пътищата на християнството в съвременния свят. Включени са също така и бележки и беседи на актуални теми.

В сравнение с предходните издания на книгата София-Логос. Словарь обемът на настоящия том значително нарасна – броят на включените тук статии е увеличен почти двойно.

Енциклопедичните статии на Сергей С. Аверинцев съществено се отличават от обичайните произведения в този жанр. Те съчетават необходимата за справочниците фактологическа точност и отчетливост на мисълта с много лично, живо отношение към всяка разкривана тема. Читателят не просто придобива знания за културните реалии и лица, но получава възможността да ги види в широкия контекст на световната култура. Хора от отдавна отминали епохи и чужди на нас култури тук се възприемат като наши събеседници, изтънчени и крайно сложни понятия оживяват във вътрешната си връзка с близки на нас събития и лица. Изследователските статии във втората част от книгата са белязани от същия този енциклопедичен характер на обективността, на точността и лаконизма, което не им пречи да изразяват и дълбоко личните убеждения на автора.

Енциклопедичните статии се публикуват според изданията, посочени в края на книгата. Обръщаме вниманието на уважаемите читатели на това, че за книгата София-Логос. Словарь Сергей Сергеевич е преработил съществено редица статии. В тази тяхна окончателна редакция те са и поместени тук.

Сърдечно благодарим на Наталия Петровна Аверинцева за нейното неизменно доверие, отзивчивост и за положения труд по подготовката на изданието на Събраните съчинения.

Публикуването на енциклопедичните статии от подготвеното през 80-те години, но не отпечатано досега второ издание на Философската енциклопедия стана възможно благодарение на любезната помощ на Юрий Николаевич Попов. Изразяваме дълбока благодарност на Юрий Николаевич, който се нае с редактирането на тези статии. За неговата ключова роля в „пробиването” на статиите на Аверинцев, през препятствията на съветската цензура, във Философската енциклопедия разказва сам Сергей Сергеевич, в своя беседа, влязла в настоящия том (Словарь против „лжи в алфавитном порядке”).

Превод: Борис Маринов


 

„Предисловие к второму изданию. Два слова от автора. От издательства” – В: Аверинцев, С. С. София-Логос. Словарь, Киiв: „Дух i лiтера” 2006, с. 8-12. Публикуваме тези въведителни текстове към второто издание на книгата София-Логос. Словарь във връзка с началото на нейното публикуване в проекта „Живо Предание” (бел. прев.).

[1] Този превод е отпечатан в първия том от събраните съчинения на Сергей С. Аверинцев под заглавие „Евангелия. Книга Иова. Псалмы” (бел. рус. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w6cda 

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме