Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Какво може да даде православното християнство на американските християнски политици

Сряда, 11 Май 2016 Написана от Джордж Демакопулос

G E DemacopoulosПолитиците могат и да бъдат родени за странни приятелства, но политическите съглашения, скалъпвани от мнозина американски християни, са по-лошо от странни – те са ирония и противоречие-в-себе-си.

Привържениците на лявото се ползват от християнското учение за да преследват социална справедливост, равенство между расите и половете и отговорно отношение към околната среда. С цел обаче да имат глас вътре в политическото ляво, християните се подреждат редом до защитници на неограничените права на аборт, на асистираното самоубийство и на онези, които (лековерно) търсят начини да премахнат религиозния дискурс от публичното пространство.

От друга страна, и привържениците на дясното използват християнското учение – за да оспорват аборта и да защитават традиционните ценности. За да увеличат обаче влиянието си в рамките на политическото дясно, те рутинно се редят до политици и организации, които възпрепятстват законодателството за чистия въздух и вода, които одобряват смъртното наказание и се съпротивляват срещу имиграцията и контрола на оръжията.

Когато християните безкритично се присъединяват към която и да било от тези две партийни принадлежности, те правят това повече поради политически убеждения, отколкото от здрава богословска рефлексия. Само поради невежество или от двуличие някой би могъл да допусне, че демократите или републиканците отразяват по искрен начин християнското учение.

И въпреки че православните християни в Съединените щати се поддават на тези лъжливи дихотомии също толкова, колкото и останалите, тяхната история може да им предложи път за изплъзване от идеологическите капани и вътрешните противоречия, които доминират в политическия дискурс.

През второто столетие, когато за първи път се появяват на политическата арена, християните подчертават, че техният принос стои по-високо от този на обикновените римски граждани, тъй като те са мотивирани от вярата си в Бога, а не от политическия успех. За автори като св. Юстин Мъченик, християните търсят общественото добро от желание за самото добро, независимо от това, дали държавата гледа на християнството благосклонно или не. Това е изключително дълбоко и важно проникновение.

Дори след узаконяването на християнството, когато християните вече се радват на позицията на привилегировани, най-значителните богослови на Църквата са били и тези, които последователно са защитавали такива политически каузи, които нито едно от правителствата на древността не би възприело.

Св. Амвросий Медиолански е критикувал съдии, издаващи смъртни присъди; св. Василий Велики е отлъчвал от общение войници, които са убивали в битка, а св. Йоан Златоуст е изисквал, щото политическите институти да преразпределят имуществото му в полза на лишени от средства работници и бежанци, които нямат законен статут.

Тези въпроси не само остават с нас и до днес – подобни намеси свидетелстват за факта, че светците не са жертвали своите морални убеждения заради каквато и да било политическа целесъобразност или предварително дефинирани съглашателства.

Тъкмо по времето на епископството на св. Амвросий имп. Теодосий за пръв път провъзгласява християнството за официална религия на империята. Имп. Теодосий е отговорен също и за организирането на Втория вселенски събор. Нито едно от тези две негови старания обаче не са били пречка пред св. Амвросий, нееднократно да осъжда императора за поведение и политики, влизащи в противоречие с Евангелието.

Политическите, социални и икономически условия в православната християнска история са със сигурност различни, в сравнение със съвременния контекст. И, разбира се, ние се сблъскваме с голям брой политически и социални въпроси, за които не може да има недвусмислен отговор от гледище на християнската мисъл или практика. Има и важни уроци от православния християнски опит обаче, които биха били само от полза за всички американски християни, желаещи да бъдат активни на публичната арена.

Най-важното, което научаваме от тях, е, че ангажирането с политиката трябва да бъде мотивирано от загриженост за общественото добро – заради самото добро. Също така разбираме, че най-значителните християнски мислители са били онези, които са се грижили да поддържат повече доверието в своя морал, отколкото успеха на договореностите си с политически силните на деня.

Политики, които са свързани с морални вътрешни противоречия, могат да бъдат и целесъобразни, но те никога не могат да отразят автентичната християнска политика.

Превод: Борис Маринов

Demacopoulos, G. “What Orthodox Christianity can bring to American Christian Politics” – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w939r 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме