Рождество във византийското изкуство
Светогорският монах Йона е в килията си и рисува Рождеството на Господа. Какъв мир! Чуват се само броениците на други двама калугери, които, седнали на ниски столчета, прекарват безкрайни часове, гледайки четката на зографа, възкресяващ с търпение свещената история. Щом обаче Йона свърши да оцветява Витлеемската пещера и започна да изписва малкия пастир, който седи на една скала и играе с овцете, внезапно се сети за своя враг… Кръвта му се вдигна в главата. Спомни си за зографа Амвросий от Кавсокаливия, който често рисува Рождеството, ала съвсем иначе, с различни хора и много животни, като европейците. Не можеше да търпи тоя човек… Как можа точно сега, в тишината на работата си, да се сети за него? Раздразнен, започна да говори за него, докато рисуваше. Ние, зографите – говореше той, наведен над иконата си – сме длъжни да пазим завещаното от отците, защото вярващите чрез нас гледат тайнствата на православието. Ето, завчера Амвросий продаде в Тинос една икона на Рождество с двама овчари, които свирят на инструменти от животинска кожа. Представяте ли си! С три кучета в стадото! И до тях една черна коза, която отива и яде клонче от ръката на Йосиф. Ама възможно ли е такова нещо! И после, какво е това къпане на бебето? Как може? Откъде се намери тази жена да го потапя във водата? Христос се роди в плевня и единствената грижа, която получи, бе от дъха на животните, които го бяха наобиколили и го топлеха. Това трябва да изобрази истинският православен зограф! А не нововъведенията на италианците и руснаците…
Така започва разказът „Божието наказание” на Захариас Папантониу, поставящ един много сериозен въпрос на православната иконопис по принцип и за конкретната сцена на Рождество Христово – в частност. Нововъведенията, за които говори атонският калугер, често проникват в православната иконография, отдалечавайки я, по-скоро несъзнателно, от догмата. Но, както отбелязва Леонид Успенски, иконата на Рождество Христово не може да послужи за представянето на текста, разказващ за това събитие. Основава се на Светото Писание и на Преданието, и разкрива догматичното съдържание и смисъла на раждането на Христос в неговата цялост.
Светото Писание и по-конкретно Евангелието според Лука описва раждането на Христос така:
… и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите (2:7-16).
А Евангелието според Матей (2:9-11) допълва картината:
Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
И така, двете евангелия говорят съвсем ясно за ясла, пастири, влъхви, ангели и звезда. В описанията няма никаква пещера, която се появява по-късно в кондаците, химните и тропарите, както е в прочутите стихове: Днес Девата ражда Свръхестествения или в по-малко известното Днес Девата ражда… Твореца на всичко. Едем предлага пещера и звездата съобщава за Христос, Слънцето залязва. Влъхвите с подаръците си се покланят и пастирите, просветлени от вярата, виждат чудото, ангелите недоумяват, казвайки: „Слава във висините Богу”.
Пещерата в долната част на планината заема централното място на сцената на Рождество. Пред нея е Божественият Младенец в яслите с овен и кон до него, ангелите над планината, други се дивят на новородения, а трети пеят „Осанна”. Близо до яслата е Майката, облегната или коленичила, според богословския замисъл, който е искал да предаде художникът. Йосиф се изобразява встрани, в един от двата края на сцената. Не е свързан пряко с Рождеството. Ние – както се пее в химна – дадохме на Христос само Майката Дева. Изразът му е замислен и натъжен. Успенски отбелязва:
Върху лицето на годеника Йосиф иконата ни разкрива не само личната му драма, но и тази на човечеството; онази среща на два възгледа за света: единият, ограничен на нивото на плътското и логично съществуване, не може да се съчетае логично и емоционално с онова, което превишава логиката. Другият – основан върху усета за отвъдното, се докосва до него чрез откровението и просветлението.
Другия край на сцената Рождество обикновено е зает от къпането на Младенеца от две жени. Основава се не върху канонични православни текстове, а на апокрифните Евангелие на псевдо-Матей и Протоевангелие на Яков, според които Йосиф намерил и довел две акушерки, да помогнат на Богородица с раждането. Но когато пристигнали, те намерили Иисус вече роден и една от тях, Саломе, която в началото не вярвала, че дете може да се роди от Дева, и се парализирала, ала като докоснала Младенеца, се излекувала. Коритото символизира човешката природа на Христос и уравновесява долната част на сцената като противовес на човешкото недоумение на Йосиф за случилото се безсеменно Раждане, което духовно осветява в центъра на сцената мрака на пещерата. Композицията се допълва от тримата влъхви и пастирите. „Възсиял си от Девата, Христе, мислено Слънце на правдата, и звезда Те посочи в пещерата, която беше побрала Невместимия, мъдреците си ръководил, за да Ти се поклонят; с тях Те величаем, Животодателю, слава на Тебе” (Тропар, гл. 6, при четенето на паримиите на вечернята на Рождество Христово).
Прототипът на това иконографско изобразяване на Рождество изглежда идва от Светите земи, от храма на Рождество, издигнат със средства на св. Константин Велики. Копия от това изображение са носели малките съдове, ампули, с които поклонниците пренасяли елей от мястото, където е роден Христос. Вече приведохме цитата от Матей, където се говори за звездата, отвела влъхвите при Младенеца: „И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът”. Проф. Константинос Хараламбидис от Солунския университет има едно интересно изследване за изобразяването на светлината в сцената на Рождество, в което казва следното:
Сама по себе си звездата, като типично изображение на светлината, се открива в много раннохристиянски паметници. В изображение на сцената на Рождество от съкровищницата Sancta Sanctorum във Ватикана, датирано 6-7 в., звездата е високо над две животни. Всичко е обкръжено от светла циклична рамка. Новороденият Христос носи светъл кръстовиден ореол. Друго коптско изображение от 5-6 в., изложено в Ню Йорк, изобразява Христос в яслата и две животни, които го топлят. Сред тях е изобразена осемлъчна звезда. На сребърна гривна от Кайро, датирана 7 в., звездата пък е представена с шест лъча, а Богородица има черти, които вече предвещават бъдещото византийско изкуство. Флаконите в северно-италианските градове Бобио и Монза и в германския Бон, с произход Йерусалим, също рисуват раждането на Христос със звезда. И трите творби изобразяват параклис, вероятно изобразяващ храма „Рождество” във Витлеем, а на входа в пещерата има метален парапет и засводен вход. Над сцената личат буквите ICXC и осемлъчна звезда.
Изобразяването на лъча, идващ от небето, носи идеята, че Раждането на Христос зависи пряко от небето: „Новозаветният разказ за Христос като светлина на света и правило за духовното и нравствено развитие на вярващите, или като светлина, светеща в пребиваващия в тъмнина и смърт народ е причина за иконографското изобразяване на светлината в тази сцена. А изобразяването на звездата с три слизащи надолу лъча е вдъхновено от учението за трите лица на Светата Троица. Единственият пък лъв – централният, който слиза до земята – символизира въплъщението на Христос”.
В прочутите византийски църкви – тази в Дафни и „Св. Лука” – се намират две от най-класическите изображения на Рождество, които носят вече описаните характеристики. Рождество в главния храм на манастира „Св. Лука”, което е по-ранно, е в югоизточната част на свода на храма и е изографисано с голяма симетрия, динамика и цветова хармония. Тук впечатлява абстрактното представяне на планините и движението на ангелите. Богородица е изобразена седяща да докосва Младенеца с дясната си ръка. Позата ѝ не внушава изтощение от раждането, а по-скоро говори за липса на болка, което подчертава божествения произход на Иисус. А величествената мозайка в Дафни – с нейните динамичност и вдъхновение, с яснотата и препратките към древногръцките образци – макар и разрушена в долната си част, където вероятно е била сцената с измиването на Иисус, разкрива пред нас сцена, изпълнена с ярки и светли цветове. Тук Богородица е полулегнала, което засилва акцента върху Въплъщението, на истинската и безспорна ипостас на Бога. Моментът е подчертан, за да не бъде смятано за привидно Въплъщението, Раждането на Христос, но за истинско и съответстващо на божествения Му произход.
Голямата икона в Синайския манастир „Св. Екатерина” (14 век) съдържа 6 сцени, сред които и едно Рождество, което отстъпва по размери и бляскавост на споменатите по-горе два паметника, но впечатлява с финеса и хармоничното движение на фигурите и меките линии на планината. Богородица и тук е изобразена седнала. Трети начин за изображение на Девата в иконографията на Рождество е коленичила пред яслата. Характерен пример е сцената на Рождество от храма на манастира „Ставроникита” на Атон, изографисан в 1546 г. Агапи Каратсани пише:
Произходът на този детайл е западен и за първи път се използва в икони, изографисани с византийски маниер и иконография, но за хора в Западна Европа. В поствизантийската иконопис той се появява почти едновременно в поредицата с 12-те Господски празници, както и в изображението на Рождество в главния храм на този манастир, както и в стенописите в главния храм на Варлаамския манастир на Метеора, изпълнени от Франко Кателано (1548 г.), който е по-верен с оригинала. По-късно се разпространява и се използва често, макар че посланието на сцената на Рождество се променя с изобразяването на коленичилата Богородица.
В западни икони срещу Мария се изобразява коленичил и Йосиф, откъдето са заимствани аналогичните източни изображения. Затова не е чудно, че Дионисий от Фурна пише в своята Ерминия, в главата „Как се разказват Господските празници…”, следното: „Пещера и вътре от дясната страна коленичила Богородица и Христос, положен в яслите, а отляво Йосиф, коленичил, със скръстени на гърдите си ръце”. Но много по-многобройни са стенописите и иконите с Богородица – изобразена в седнала или полулегнала поза. Ще споменем само най-известните примери: поствизантийската икона на Рождество в музея Бенаки (1626 г.), Рождеството, което се пази във Великата Лавра на Атон и е създадено в края на 16 век, Рождеството в триптиха на Г. Клондза, съхранявано в манастира „Св. Йоан Богослов”, Патмос (средата на 16 в.) и Рождеството в манастира „Живоприемен източник” също на Патмос – една красива „италокритска” икона, по определението на Хадзидакис, от 1480-1500 г.
В тези икони присъства още едно лице – пастир (възрастта му е различна, макар че най-често се среща като старец с тъмна дреха), който говори с Йосиф облегнат на сух клон, използван като гега. Това е символично изображение на дявола, която тема също е заимствана от апокрифите и има за цел да подчертае драмата на Йосиф. Според това предание дяволът искал да изкуши замисления Йосиф, казвайки му, че както не може да накара сухата пръчка на разцъфне, така не може да се роди и дете от Девица. В онзи момент сухата пръчка разцъфнала. Тук ни идват наум кратките думи на Казандзакис: Казаха на бадемовото дърво: сестро, разкажи ни за Бога, и бадемовото дърво разцъфна…
Следният отпустителен тропар свидетелства за победата над изкусителя-дявол и радостта на Йосиф, който преодолява изкушението: „Йосифе, благовести на праотеца Давид чудесата: ти видя Девата заченала, поклони се заедно с мъдреците, заедно с пастирите прослави, чрез ангел ти се съобщи. Моли Христа Бога да се спасят душите ни!” („Слава” на отпустителния тропар за Неделя след Рождество). Много образно е разсъждението на епископа на Ахелоу Евтимий: „Йосиф горял в огъня на мислите си, без да знае, че единственият, който го е подкрепял в изпитанието му, е бил Онзи, Който е бил и причината за това изпитание: Синът на Бога”…
Стенописът с Рождество Христово в католикона на манастира „Дохиар” на Атон е съвременен на построяването на храма в 16 в. Тук обаче имаме различно съдържание на сцената, в сравнение с изброените дотук, и които са повече или по-малко известни. Става дума за изографисването на чудна самогласна стихира, разказваща за Господнето Въплъщение, която привеждаме и тук:
Какво да ти принесем, Христе, че се яви на земята като човек заради нас? Защото всяко творение, което създаде, Ти принася своята благодарност: ангелите – химна, небесата – звездата, влъхвите – подаръци, пастирите – чудото, земята – пещера, пустинята – ясла; а ние – Девата Майка. О, предвечни Боже, помилуй ни! (гл. 2).
Пещерата тук не присъства и нейното място е заето от величествен трон, където седи Богородица – сияйна, държаща в прегръдките си благославящия Христос. В това изображение е налице концентриране на литургичното време, което византийското изкуство успява да предаде по най-добрия начин. Тези стихове са изографисани и в манастира „Дионисиу” на Атон и като иконографска тема се датират през годините на Палеолозите.
Рождеството на Христос се изобразява независимо от една друга, тясно свързана сцена – поклонението на Влъхвите, чийто най-ранен образец е запазен в катакомбите на св. Присцила в Рим. Там влъхвът Валаам сочи на държащата Младенеца звездата – датировката на тази сцена е първата половина на 3 век! Най-известните византийски образци са в Минология на Василий II Българоубиец и в прекрасната като цветово решение и движения сцена Поклонението на Влъхвите в Дафни, над сцената Слизане в Ада. Словото е бедно пред въплъщението на Бога. Ние обаче ще приведем словото на един вярващ, посветил целия си живот да възвестява величието Му. Ето само няколко изречения от многото, които Фотис Контоглу посвещава на тази цел:
Раждането на Христос се изписва във византийските икони с духовната святост, описана в Евангелието. Представя се като тайнство, докато светската живопис, за която говорихме, го представя като драматургия и толкова. Вижте някоя подобна картина, например на Кореджо или Мурильо и ще разберете какво имам предвид. В нашите икони Рождеството на Христос е представено по прост и дълбок начин, без допълнителни украси и излишни сантименталности. Всичко там е просто и смирено, но в тези прости форми живее онзи религиозен дух, който е неуловим за атеистите, защото е като неуловимо дихание… Моята грешна ръка се удостои да изпише няколко Рождества – едно на дърво и два стенописа, единият от който е в семейния параклис на Г. Песмазоглу в Кифисия, а другият, в много голям размер, в църквата „Живоприемен източник” в Лиопеси.
На иконата на Рождество и Поклонението на влъхвите – по-рано приписвана на Емануил Цафурнари, от първата половина на 17 век и която днес е в музея Бенаки – на мястото на Йосиф, който се изобразява отдясно художникът е изобразил къпането на Младенеца, а отляво е Поклонението. Един път влъхвите са на коне, друг път са прави или коленичили. В ръкопис от 12 век пък влъхвите са водени към пещерата от ангел, а вътре на ниска скала седи Богородица, която държи Младенеца в ръце. Ангелите пеят своя хвалебен химн, а друг възвестява великата новина на пастирите. Движенията на всички показват възторг пред случилото се чудо. В други сцени старецът-овчар е изобразен да свири на кавал. Овцете са изобразени до него, но може и на други места в композицията, понякога се появява и един пастир. В стенописа на Рождество от „Св. Параскева Героскипу” в Пафос на о-в Кипър, ангелът възвестява вестта за раждането на Иисус именно на него, докато обикновено това става с друг пастир – в горната част на композицията. Контоглу обобщава характеристиките на византийското Рождество:
Типът на Рождество при византийците е такъв: В средата е пещера, заобиколена от скали. В тъмния отвор на пещерата е яслата, а вътре – повитият Младенец Христос; отгоре Го топлят с дъха си един вол и едно магаре или кон; Богородица е легнала редом до рожбата си, на рогозка, както е прието на Изток; в горната част отдясно е хорът на ангелите в молитвена поза, докато отдясно друг ангел, с отворени крила, разговаря с пастирите, сякаш им казва радостна новина; в долната част отдясно е възрастният Йосиф, седнал на голям камък и размишляващ с подпряна на ръката си глава, който според Евангелието казва: и пожела тайно да я напусне, тъй като не искал да изложи Богородица, родила, без детето да е негово; пред него е застанало старче, подпиращо се на тоягата си, облечено в овча кожа, което му говори нещо, сякаш иска да го утеши; отляво се изобразява старица, държаща в прегръдките си голото новородено и опитва с ръката си горещата вода в едно корито, докато млада селянка с кърпа налива вода, да изкъпят бебето; наоколо и отгоре пасат овце, сред тях има и две-три лежащи кучета-пазачи; един овчар дои животното; зад пещерата сред планината се виждат тримата влъхви, яздещи на коне: единият – бял, другият – черен, а третият – червен. Сцената на жените, къпещи бебето, е била заимствана от апокрифните евангелия. Странно е, че византийските зографи, които са толкова православни, включват в иконите си сцени, незаписани в Евангелието, заимствайки ги от неканонични книги. За Рождество в апокрифите се казва, че когато започнали болките на Пресветата Дева Йосиф отишъл за акушерка и намерил старица на име Саломе, която изкъпала детето. В стари стенописи е изписано и името ѝ – Саломе.
Както отбелязахме по-горе, в поствизантийския период, под влияние на западни образци, се забелязват изкривявания в православното послание на иконата на Рождество Христово. Още Теофан Стрелица-Батас – корифеят на Критската школа – изписва в 1546 г. в светогорския манастир „Ставроникита” Богородица не като легнала родилка, а коленичила с кръстосани ръце вдясно от Младенеца, докато във Великата Лавра изобразява сцената по характерния за византийските иконописци начин. След Теофан нещата се променят още повече. В сцената „За теб се радва” на известния Критски зограф Теодор Пулакис (1670-1690), изписана на подвижна икона, която сега се съхранява в манастира „Св. Йоан Предтеча” на Патмос, поклонението на влъхвите е изписано по западни образци, а Йосиф е представен отляво на Богородица и Христос по същия начин като нея – коленичил и с кръстосани ръце.
Днес повечето иконописци се връщат към византийските образци. И днес обаче могат да се видят нови изображения, изписани по Ерминията на Дионисий от Фурна, която цитирахме, като например в старокалендарен манастир в Калимнос. Известни са изображенията от 20 в. на византийския модел на Рождество на Спирос Папалукас в митрополитския храм в Амфиса (1927-1932), Фотис Контоглу в храма „Живоприемен източник” (1946 г.), Агинор Астериадис (1934 г.) в манастира „Параклит”, Оропос (1983 г.) в Ормилия в „Халкидики”, Спирос Кардамакис – с една чудесна подвижна икона от 1994 г., Власис Цоцонис, множество стенописи на Лиа Папагеоргопуло и др.
Големите иконописци винаги оставят печата на своя талант върху работата си, като разработ оригинално този сюжет, колкото и да са малки възможностите за неговото „разнообразяване”. В шедьовъра „Рождество” на големия иконограф на „Протатос”-а в Карея, на Атон, Мануил Панселинос (1290), за съжаление силно пострадал от времето, Йосиф не се отличава по ръст от жените, къпещи Иисус, и някой би си помислил, че заедно с тях – той отляво, а те отдясно – образуват една обща сцена. Всеки случай, той им е обърнал гръб и, с подпряна на ръка глава, изглежда много замислен. Богородица прегръща малкия Христос и го докосва нежно с уста по бузата, сякаш го целува.
Изключително прецизен зограф, с богат талант, чудни цветове и точен рисунък е изписалият главния храм на Ватопедския манастир на Атон през 1312 г. – в неговото „Рождество” Богородица е обърната и гледа надясно, докато влъхвите отляво дават подаръците на малкия Христос. Нечия ръка е заличила коритото за къпане, вероятно смятайки го за проблемен елемент в композицията, макар че този епизод по никакъв начин не се конфронтира с догмата за Боговъплъщението след като Той е съвършен Бог и съвършен човек. И св. Никодим Светогорец обаче съветва то да не бъде изобразявано.
В един стенопис с Рождество от 16 в. в манастира „Стратигопулу”, разположен на малък остров в средата на езерото в Йоанина, наричан също манастира на Дилиу и посветен на Св. Николай Чудотворец, Йосиф е изобразен легнал в десния ъгъл, а над него ангел. В друг манастир, в Епир, в Св. Параскева Монодендриу, изписан през 15 в., Йосиф е в долната част, но в центъра, малкият Христос отгоре, а пастирите – отляво. От споменатата, приписвана на Ем. Цафурнари, икона на Рождество и Поклонението на влъхвите от първата половина на 17 век, се създава впечатление, че в тази иконография съзнателно са съчетавани източни и западни мотиви: Йосиф е изобразен на два пъти: веднъж долу вдясно, с един овчар, и втори път – заедно с Богородица, в пещерата над Христос, обградени от влъхвите.
Изписвайки византийски икони като „Страстите на Христос”, „Евангелист Лука изографисва Одигитрия”, „Успение Богородично” и др. започва служението си на това изкуство и великият критски зограф Доминик Теотокопулос-Греко (1541-1614). В музея Бенаки се съхранява една от ранните творби на този голям художник – „Поклонение на влъхвите”.
Освен Рождество и Поклонението на Влъхвите, византийските зографи рисуват и Бягството в Египет и Избиването на младенците. Характерно изображение се съдържа в ръкописа на манастира Дионисиу на Атон. Основано е на разказаното в Евангелието според Матей (2:13-14), където в съня на Йосиф се явява ангел, който след заминаването на Тримата влъхви го съветва да вземе Христос и майка Му в Египет, тъй като Ирод търси новороденото, за да Го убие.
От византийския образец за изобразяване на Рождество Христово се повлиява и иконографията на Рождество Богородично и на св. Йоан Предтеча. В икони от средата на 14 век от Новгород, сега в Третяковската галерия, родилките св. Анна и св. Елисавета са изобразени в същото положение като св. Богородица, заедно със сцената с къпането на новородените. В Русия разпространяват сходен иконографски сюжет и за раждането на св. Николай. Новогръцката пък иконография представя Рождество с много западни елементи. Като примери за това направление можем да посочим „Поклонение на влъхвите” на Михаил Дамаскин и на Стефанос Цангарола (16-17 в.), „Божията майка” на Николаос Гизис (1842-1901) и „Тримата влъхви” на Константинос Партенис (1878-1967). Тези процеси са описани много образно в известния разказ на Захариас Папантониу, с който започнахме този текст, и който отразява навлизането на ренесансови елементи в иконописта на Света Гора Атон и реакциите срещу това влияние в началото на 20 век.
Превод: Златина Иванова
* Χατζηφώτης, Ἰ. Μ. „Ἡ Γέννηση στὴ Βυζαντινὴ Τέχνη” – ἐν: Τὰ Χριστούγεννα τῆς Ῥωμιοσύνης, Ἀθῆνα: „Τούμπης”, 2005, както и на страницата на автора – тук (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин