Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Православният фундаментализъм

Сряда, 17 Юни 2015 Написана от Джордж Демакопулос

G E_DemacopoulosЕдин от краеъгълните камъни на православното християнство е неговата почит към великите Отци на Църквата, които са били не само образци за святост, но и едни от най-големите интелектуалци на своето време. Написаното от хора като св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Максим Изповедник е било и завинаги ще остане най-важно ръководство за православен християнски живот и православна християнска вяра.

Ето защо е особено обезпокоително, че толкова много православни клирици и монаси през последните години излизат с публични изказвания, даващи израз на един „фундаменталистки” подход към Отците. Ако водачите на Православната църква не се обединят, за да отхвърлят развитието на тези тенденции, цялата Православна църква ще бъде изложена пред опасността да бъде изнудвана от екстремисти.

Подобно на всички други движения от фундаменталистки тип, и православният фундаментализъм свежда цялото богословско учение до кръг от богословски аксиоми, след което измерва по тях и стойността на всичко останало. По типичен начин, това се проявява в обвиненията, че отделни личности или институции, или дори цели части от Православната църква са се провалили в покриването на стандартите за православното учение, които са определени от самите тях. Когато, например, неотдавна Богословската академия във Волос събра международна конференция за изследване ролята на Отците в съвременната Църква, радикалните опортюнисти в Гръцката църква обвиниха както самата академия, така и нейния епископ в ерес.

Решаващата интелектуална грешка на православния фундаментализъм лежи в презумпцията, че някога Отците на Църквата са били съгласни по всички богословски и етически въпроси. Тази погрешна преценка, без съмнение, е свързана с друго едно – също толкова погрешно допускане, а именно – че православното богословие никога не е търпяло промени. Когато е очевидно, че това не е така – в противен случай нямаше да съществува никаква необходимост Отците да градят своето единодушие на следващите един подир друг вселенски събори.

Иронията, – както установяват последните изследвания върху фундаментализма – се състои в това, че, докато фундаменталистите предявяват претенцията, че опазват православната християнска вяра от развалата на модерността, собственото им виждане за православното християнство представлява в себе си съвсем модерен феномен. Или, с други думи, в това, че православието никога не е било онова, което фундаменталистите претендират за него.

Действително, внимателният прочит на християнската история и християнското богословие ясно разкрива, че някои от най-влиятелните светци на Църквата не са били във взаимно съгласие по едни или други въпроси, като понякога това несъгласие е било твърде остро. Св. ап. Петър и св. ап. Павел са били скарани по въпроса за обрязването. Св. Василий и св. Григорий Богослов са били в конфликт по отношение на най-добрия начин за разпознаването на божествеността на Светия Дух. А св. Йоан Дамаскин, който е живял в манастир, в ислямския халифат, изоставя предшестващата го химнографска традиция, за да развие нова такава, която да говори на нуждите на неговата общност.

Важно е да разберем, че православните фундаменталисти допълнително усилват своя редукционистки прочит на Отците на Църквата с още, други лъжи. Една от най-често прегръщаната такава лъжа е, че монашеската общност е била винаги пазител на православното учение. Друга настоява, че Отците са били анти-интелектуални. А трета пък изисква, че верността към учението на Отците по необходимост трябва да включва в себе си и противопоставяне на всичко „западно”. Всяко от тези твърдения е очевидно лъжовно поради различни, специфични причини, но всички те са симптоматични за идеологическия маскарад, който претендира да избяга от съвременния свят.

Коварната опасност от православните фундаменталисти е в това, че те размиват разликата между традицията и фундаментализма. Предефинирайки традицията като политическо оръжие, идеологът подмамва онези, които поради някаква причина не са склонни да поставят под въпрос правдоподобността на своите религиозни водачи.

В епоха, когато са толкова много младите хора, които решават да се откажат от всякаква религиозна принадлежност, експанзията на фундаменталистката идеология в обикновените енории води към ситуацията, при която нашите деца ще избират между религиозния екстремизъм или никаква религия въобще.

Ето защо е време православните йерарси и лидерите на миряните да оповестят, че така привлекателното благоговение към Отците на Църквата не се състои в робска вярност към някакъв вкаменен набор от предположения, които са използвани за себе-популяризиране. Значението на Отците лежи в тяхното искрено и от цялата им душа желание за търсене на Бога и за Неговото споделяне с другите.

Превод: Борис Маринов

Demacopoulos, G. E. “Orthodox Fundamentalism” – In: blogs.goarch.org (An Internet ministry tool of the Greek Orthodox Archdiocese of America) (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hwhf 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме