Пастернак
Почина Пастернак. И въпреки целия тътен на съвременността, въпреки всичките новини за световни събития, в света за минута стана тихо и пусто. Него този тътен го заглушаваше, в тези събития той не вземаше никакво участие. Но – както бе казал сам той в едно от стихотворенията си – „чудото чудо е”.[1] И чудото бе в това, че самотният му глас се чуваше дори и в самото му мълчание, че присъствието му – в живота, в света, в творящата се пред очите ни история – ние усещахме като радост и като надежда…
Беше хубаво да знаем, че в Переделкино, само на няколко километра от трескава Москва, живее човек, който не само че не е забравил за нещо най-важно, но и за хиляди и хиляди хора е станал свидетел на това най-важно…
Не е наша работа да говорим тук за мястото и значението на Пастернак в руската литература. Работа на всички нас е обаче да се постараем да разберем и да запомним неговото свидетелство. Което ни връща, разбира се, към онази удивителна книга, която – подобно на бомба – се взриви над света и сега, след смъртта на своя автор, съдържа в себе си неговото последно, обърнато към нас, свидетелство.
2
Когато романът на Пастернак престана да бъде злободневна сензация, след като всички го прочетоха и отмина времето на първите припрени и остри реакции, започна спорът за Доктор Живаго. Сред възторжените гласове се раздадоха и гласове на протест, които развенчаваха както романа, така и неговия автор. Всичко това е нещо естествено и може да се предполага, че този спор ще продължи дълго. Твърде много са темите, които се преплитат в Живаго, твърде живо той се докосва до времена и до дела, които все още не са забравени, които продължават да отекват с остра болка. Започна и още дълго ще продължава процесът на бавното асимилиране на Живаго, на усвояването му, на разбирането…
Възможно е да видим в него нещо, което не виждаме сега. Възможно е също така – в процеса на усвояването – това, което сега ни изглежда като най-важно и централно в него, да заеме по-скромно място. Такава е съдбата на всички велики произведения на изкуството. Докато в едно от големите руски списания се печаташе Анна Каренина, един влиятелен критик клеймеше книгата като безинтересна „салонна драма”. И досега има хора, които смятат, че, макар Достоевски да е бил дълбок мислител, той е писал лошо.
Литературоведите ще разглобят романа на части, ще изяснят всички възможни влияния в него, ще направят всичките необходими паралели. „Пастернак и Толстой”, „Пастернак и Достоевски”, „Пастернак и Блок” – всички тези заглавия още отсега могат да бъдат предвидени като част от онази обширна литература, която в нужното време ще получи почетния статут на „библиография” на Пастернак и на неизбежен „апарат” на всички бъдещи изследвания върху него. Идеолозите, от своя страна, ще докажат, че Пастернак е „изразил” всичко онова, което твърдят и те самите. Без съмнение ще четем за мястото на Пастернак в „освободителната борба”, за отношението му към идеята за личността, към демокрацията и т. н., и т. н. В Америка, следвайки Едмънд Уилсън, едни от кандидатите за докторска степен ще хукнат да събират сведения за символизма в православното богослужение като ключ към разгадаването на Живаго, докато други ще приложат към него сигурните категории на фройдизма или на социологията… И така, сресаният, разгадан, препариран и подробно обяснен Живаго ще заеме подобаващото му се място в историята на културата, а ние ще можем да преминем към следващите си по ред дела.
Без да отричам ценността на всичките тези подходи, но и тъй като не съм нито литературовед, нито идеолог, аз бих искал да пристъпя към Живаго по малко по-друг начин. Признавам, че след второто четене на романа на мен престана да ми изглежда ясно онова, което ми се струваше ясно след първото, така че няма да мога просто и – както се казва сега – „отчетливо” да отговоря на въпроса, какво точно е искал да каже с романа си Пастернак. А същевременно четенето на романа, вживяването и вникването ми в него с все по-голяма очевидност разкриват онова, което той ми е казал. Струва ми се, че редом с „обективното” съдържание на всяко литературно произведение, което и представлява предметът на неговото научно и идейно изучаване, съществува и една несъмнена тайна на личното му възприемане. Авторът на всяко истинско произведение на изкуството не говори само „urbi et orbi”, на всички въобще, но още се обръща и към всеки един поотделно и лично, така че изкуството – подобно на откровението на вярата – оживява поновому, по неповторим начин всеки път, когато се случва подобна лична среща. И само тук, само в това му лично възприемане, произведението на изкуството е способно да се превърне вече в нещо повече от изкуство, да умре като изкуство – като само книга – и да оживее като невидима, но движеща сила на живота.
3
Толкова много е вече казаното за религиозния характер на Доктор Живаго, че не си струва да доказваме общоизвестни неща. Разбира се, че тази книга е религиозна, но не в смисъл че в нея става дума за религия, а в смисъл, че всичко в нея е отнесено към една последна духовна дълбочина, към един основен – в пушкиновския смисъл на тази дума – важен въпрос. И хората, и събитията, и природата – всичко тук живее и се движи като че ли на фона на нещо друго, и това друго, което не е обяснено, но е показано, придава смисъл и важност на всичко, което се извършва и – тайнствено присъствайки – посочва значимостта на всичко.
Справедливо говореха и за символизма на Доктор Живаго, но този символизъм е много далеч от баналното, общоприето разбиране – като някакви действия и ситуации, които трябва да изразят нещо „друго” и които придобиват смисъл само в тази си своя символичност. Символизмът на Живаго е определен вътре в самия роман. „Животът е символичен, – казва Пастернак – тъй като е важен”. Тук понятието за символизъм е пряко противоположно на обичайното разбиране. Едно или друго събитие, а и самият живот не са важни, защото са символични, а точно обратното: те са символични затова, защото са важни. Ако малко по-особено се вгледаме в живота на света, на човека и на природата, в историята и в което и да било събитие в нея, ако се отнесем към тях малко по-особено, човекът и неговият живот, светът, в който той живее, придобиват нов смисъл и се разкриват в нови измерения, и това именно е символизмът.
Можем да виждаме и можем да съзерцаваме. Да съзерцаваме не е възможно без да „виждаме”, но можем да виждаме и да не съзерцаваме. Така че, струва ми се, в случая с Доктор Живаго символизмът – това е символизъм, който се разкрива в съзерцанието. Не символизъм, противостоящ на реализма, а напротив – реализъм, доведен до своя предел, тъй като познава действителността докрай, а това означава че познава нейния смисъл, последната ѝ същност. Обикновено определят литературния „реализъм” като описване на света и живота „такива, каквито са”. Кой обаче ще ни каже, какво е и какво точно е онова, което то е? Ето ги и отговорът на Пастернак, и неговият метод: да видиш – по възможност до самия край, – да разшириш „виждането” си до „съзерцание” и да разгадаеш символичността на живота чрез постигане на неговата важност.
Но нали точно това е религиозният и дори повече – специфично християнският – подход към живота и към човека. Нали още в Евангелието е казано: „С очи ще гледате, и няма да видите” (Мат. 13:14). В човека Иисус от Галилейския Назарет може да бъде видян, но може и да не бъде видян Синът Божи. За да видим е необходима дълбочина на погледа, необходимо е съзерцание в най-дълбокия смисъл на тази дума. И именно това съзерцание е основният ход на вярата, който определя от себе си всички останали „ходове” и целия въобще подход към действителността. Защото ако в човека Иисус съм видял и познал Бога, то и във всеки човек съм видял и познал повече от онова, което иначе виждам в него.
Оттук и възможността на онова странно отъждествяване в притчата за Страшния съд: Аз „в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:36). Вярата, която е отправена към Бога, ни разкрива и действителната същност на света, живота и човека – тук е основата на християнския символизъм, неразбираем за всички онези, които противопоставят символизма на реализма като нещо именно „символично” и нереално. Вярата прави възможно това съзерцание, за което току-що говорихме, този нов и съвършен реализъм, който се оказва и съвършен символизъм. „Животът е символичен, тъй като е важен”.
Ето този подход – религиозен в най-дълбокия смисъл на думата – представлява в моя личен опит и възприятие най-важното съдържание на романа Доктор Живаго. Съвременната литература е изгубила този подход. Изгубила го е напълно и, така да се каже, „искрено”, но не поради зла воля и не благодарение на маловажни причини, но все пак го е изгубила и това определя – при всичките ѝ несъмнени успехи – нейната криза. Тя ни дава много удоволствия и много естетическо наслаждение, тъй като сега да пишат и да правят литература са се научили така, както вероятно по-рано не са умеели, но тя е престанала да ни храни, т. е. именно да се претворява в нас, в нашия духовен опит, да претворява отвътре този опит и да го разширява. Когато четем изумителните описания на природата при Бунин, ние се възхищаваме от нейното съвършенство. Но това е съвършенството на виждането, а не на съзерцанието. Той вижда и ни дава и на нас да виждаме, но не съзерцава, а и нас самите не ни докарва до съзерцание и духовно постигане на действителността. Подобно виждане може да се превърне в първобитна, почти животинска радост от живота и да изрази и отрази тъгата и безсмислицата на живота. То може, в крайна сметка, да ни доведе и до някаква тайна, да ни я посочи, но – като не се претворява в съзнанието – остава в резултат от това само литература.
И ето че чудото на Доктор Живаго – съзнателно употребявам тази дума – е в това, струва ми се, че той ни е върнал обратно ето този подход. Че в него изкуството отново е просветнало, че е започнало не само да отразява светлината или тъмнината на живота, но и че в света и в живота самò се е превърнало в източник на светлина и топлина. От колко отдавна не ни се бе случвало да прочетем книга, която да бихме почувствали и преживели като излъчваща тъкмо светлина и топлина, и това въпреки всичките ужаси, с които е пълен романът! И тази книга стигна до нас от човек, който – както изглежда – повече от всеки друг е имал правото на разочарование и на изобличителен гняв. За да я напише пък, за да изучи тази светлина и топлина, той не е заминал, подобно на други, в някакво сладостно инобитие, в съзерцание на миналото, в искейпизма на интимното, личното, лирическото. Не, той – изтънченият лирик и певец на „детайлите”, е взел за тема на своята книга своето собствено страшно време, страшната Русия от това време и страшните хора на тази Русия и това време.
Доктор Живаго е плод на духовен подвиг, свобода и отговорност. И, вглеждайки се в запечатаното на фотографията удивително лице на този удивителен човек, в целия негов облик на фона на белите брези и на снега на неговото подмосковско уединение, неволно си спомняш думите на поета:
„Той целият – дете на любовта и светлината,
Той целият – на свободата тържество”.[2]
4
В какво точно обаче се заключава този особен подход към света и човека, който определих като съзерцание и в който усещам главната тема на Пастернак? Веднага ще отговоря, че не смятам за основно съдържание на това произведение идеологията, елементите на която са разпръснати из целия роман – в изказванията на вуйчото на Юрий, Николай Николаевич Веденяпин, на Сима и на самия Юрий. Както идеята за свободната личност, така и идеята за живота като жертва, и изказваната от героите на Пастернак философия на историята, и, най-накрая, „човекът, благодарно размножен по всички люлчини песни и всички световни картинни галерии”[3] – всичко това не е нещо непременно оригинално и е общо достояние, общ въздух на руската религиозна мисъл.
И ако този роман е бил написан само за да провъзгласи още веднъж тази „руска идея” (по-точно това руско пречупване на християнската идея), той би бил само един тезисен роман, истинско внимание в който би заслужавала единствено самата теза. На мен обаче ми се струва, че истинското му значение не е в тази идеология, изразена при това доволно заплетено и не без противоречия. Мисля, че литературното му значение –литературно, а не идеологическо – е в онова, което като писател, а не като мислител, е казал и изразил Пастернак, в онова, което ни е дал да почувстваме и да преживеем.
Тук вече пристъпвам към онова, което съм почувствал като най-важно в Доктор Живаго. За да обясня обаче това най-важно, трябва да започна не от самия Пастернак, а от християнството. Две усещания и по-точно два опита определят от себе си исконното самоусещане на християнството – онова, без което неговото учение, живот и призив не звучат. Това са опитът от благодарението и опитът от смъртта като враг. Тайнството пък, в което християнството изразява цялата си същност и целия си живот и което осъществява Църквата, се нарича Благодарение – Евхаристия.
Богословието учи, че благодарението, похвалата са висшите форми на молитва. Цялото богословско учение за възстановяването на човека, за неговото спасение и за възвръщането му към Бога може, в крайна сметка, да бъде сведено до това, че в Христос на човека е възвърнато чистото благодарение като истинска същност на неговия живот. Това не е един от богослужебните актове, не е една от молитвите. То е онова състояние, в което и заради което човекът е бил създаден, автентично проникване в битието и причастност към божествения живот. Защото благодарението е проява едновременно и на любов, и на свобода, и заради това в него се преодоляват основната ограниченост и „робството” на тварите – зависимостта и страхът… Съвършеният Човек Иисус Христос е възстановил в Себе си това изначално евхаристийно отношение на човека към Бога и ни въвежда и нас във вечната Евхаристия. Да достигнеш до нея, да станеш причастен на нея – същностно, всецяло, онтологично – това са замисълът и целта на християнския живот. Всичко това ние го знаем с ума и го изповядваме с устата. Колко слаба е обаче тази евхаристийност в нас и в нашия църковен живот! Може да се каже, че тя отдавна вече е престанала да бъде доминанта на нашата вяра, на християнския ни жизнен опит. И ако гласът на християнството звучи така слабо в света, то, може би, това е така преди всичко защото християните са забравили, защото са изгубили по пътя това усещане и за самото християнство, и за целия живот като хвалебна жертва…
Тъкмо това усещане обаче е онова, което и определя романа на Пастернак – от първата до последната му страница. Ако той нарича героя си „Живаго” – жив, то този негов живот го съхранява и го поддържа именно дълбокото чувство за благодарение, усещането за живота като дар. То е, което изпълва Живаго с живот. И това не е някаква животинска жизнена сила, тъй като от такава Живаго е лишен – свидетелство за това е неговата биография. Нито е някакъв „витализъм”, който тържествува въпреки всички препятствия – краят на Живаго, неговата смърт достатъчно красноречиво свидетелстват за това. Не, силата на този толкова човешки живот е там, че – въпреки всички грехове и падения, и цялата бъркотия – в него винаги, като очистващо и преобразяващо начало, се завръща и истински тържествува благодарението, усещането за живота като чистота и цялост. Не привеждам цитати, тъй като темата за благодарението не е просто една от темите на романа, а общ тон на книгата – светлина, която отвътре я пронизва цялата. Откъде е стигнал Пастернак до този тон? Ние не знаем това. Обаче качеството на това благодарение, неговата тоналност, са християнски…
Превод: Борис Маринов
* „Пастернак” – в: Шмеман, А. Собрание статей: 1947-1983, Москва: „Русский путь” 2009, с. 823-825. Първоначално текстът е публикуван в бр. 3 на списание Вольная мысль от септември 1961 г. (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Георги Каприев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)