Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Един малко известен период от биографията на преп. Антоний Печорски

Петък, 23 Януари 2015 Написана от Владислав Тулянов

Antonij PecherskijПреп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.

В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.

А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.

Древноруските летописи съдържат крайно оскъдна информация за детството, юношеството и произхода на Антоний Печорски или, по-точно, на човека, който по-късно ще бъде постриган за монах по това име. Переяславло-Суздалската летопис – късен и много ненадежден източник – ни дава светското име на Антоний – Антипа.[2] Към това обаче, поради своеобразието на източника, следва да се отнесем с известна предпазливост. Единственото, което знаем с точност, е, че Антоний е бил родом „от града Любеч”.[3] Чул от местния свещеник, който по всяка вероятност е бил от гръцки или от южнославянски произход, за византийските манастири, „той се устремил към Светата Гора”.[4]

Нататък летописецът привежда сведения за дейността на Антоний вече на Атон: „Като видя тук истински манастири и като ги обходи, възлюби монашеския образ [на живот]”.[5] Първото, върху което си заслужава да заострим вниманието си тук, е това, че Антоний, бидейки на Атон, е възлюбил монашеския живот. Очевидно той е дошъл тук като поклонник, а не изначално желаещ да се постриже за монах. След това трябва да отчетем, че Антоний е видял и обходил ако не всички Атонски манастири, то поне по-голямата част от тях (под „обходи” в летописта видимо се има предвид точно това). И е много важно да разберем както е могъл да види там Антоний.

Източниците върху ранната история на Атон са достатъчно малко. В голямата си част става дума за агиографска литература. Средновековните хронисти – на свой ред – са отделили крайно малко време на Света гора до времето на нейния реформатор Атанасий Атонски. Дълго време Атон е пристанище на отделни монаси-отшелници. В житието на Атанасий Атонски се казва, че когато светецът е пристигнал на Атон, „той посети много отшелници и, при посещаването им, като видя извънредно строгия им живот, се дивеше на тях”.[6] Нататък житието описва живота на атонските отшелници: „Не обработваха земята, не търгуваха, нямаха никаква грижа за телесното, не държаха работен добитък, не строяха за себе си килии; … храна им бяха само кестените и други подобни на тях плодове”.[7] И така, на Атон е съществувала някаква група обособено живеещи монаси-отшелници, а организирани манастири въобще не е имало.[8]

Това безсистемно положение на нещата у атонските монаси от втората половина на 10 век донякъде изправил св. Атанасий Атонски. Той въвел на Атон общежитийния устав. Голямата част от монасите е била организирана в няколко манастира, намиращи се под патронажа на главния манастир – Лаврата на св. Атанасий или Великата Лавра. Изработен бил и задължителен за всички устав,[9] отклонението от който се пресичало.

И така, по всичко личи, че Антоний Печорски попада на Атон след проведената от св. Атанасий общежитийна реформа и утвърждаването на Атонския общежитиен устав. Ако сега се обърнем към самия устав на атонските манастири, ще можем да предположим как е живял и какво е правил Антоний на планината Атон. Статия 3 от Устава гласи следното: „От всички, идващи при нас и обещаващи да се пострижат в монашество да се изисква да бъдат приети от всички игумени и в никакъв случай да не се настаняват вън от духовно приютяване. Такива не трябва да бъдат постригвани бързо – докато не свикнат с монашеския живот, съблюдавайки монашеския канон в течение на цяла година, и докато не докажат непоколебимата твърдост на своето намерение. След такова изпитване обаче и според преценката на игумена, нека те бъдат обличани в иноческия образ”.[10]

Като се съгласяваме с тази статия от устава, можем с увереност да предположим, че, пристигайки на Атон, Антоний се е запознал с всички местни правила и е разбрал организацията на византийското монашество, след което започнал „да търси прием у всички игумени”, за да получи разрешение сам да стане монах. И така продължавало в течение на цялата година. Успешно издържайки изпитанието, Антоний „дойде в този манастир и помоли игумена да положи върху него монашеския образ”.[11] И така, в този манастир, „според разсъждението на игумена”, Антоний бил постриган за монах.

Ипатиевата летопис е запазила за нас една изключително любопитна фраза: „И дойде в един манастир от съществуващите тук манастири, и молеше неговия игумен да възложи върху му монашеския образ”.[12] Още приживе на св. Атанасий неговата Лавра се е смятала за първи и най-главен манастир в целия Атон. По всяка вероятност, под „един… от съществуващите тук манастири” се подразбира именно Лаврата. Всички манастири, основани след общежителната реформа на Атон, са били строени според образеца на Лаврата на св. Атанасий, която очевидно са смятали за най-главна. В самия устав, освен това, има статии, непосредствено сочещи първенствуващото положение на Лаврата сред останалите атонски манастири.[13] Дори обаче Антоний и да бил постриган не в Лаврата, а в някой друг от атонските манастири, този манастир със сигурност е бил общежителен.

И така, изхождайки от откъслечните сведения на летописта и от Атонския устав, предположихме, че Антоний Печорски, след като е обходил всички атонски манастири (или поне по-голямата част от тях), в крайна сметка е бил постриган за монах в един от общежителните манастири на Света Гора – възможно и в Лаврата на св. Атанасий. Така, бидейки постриган в общежителен манастир и прекарвайки там известно време, той е бил приобщен към идеята за съвместния живот на манастирските братя, което вече по-късно споделил с преп. Теодосий Печорски. Последният пък вече въплътил тази идея в Печорската обител. Появява се обаче нов въпрос: как при това положение Антоний в крайна сметка се оказва в малка пещера в околностите на Киев, живеейки като монах-отшелник?

Ако разгледаме внимателно Устава на св. Атанасий, то Статия 10 там допуска в общежителния манастир възможността за отшелничество („на тези от послушниците, които посредством упражняването си в добродетелите са успели да станат духовни и подвижници и които са признати от игумените за способни да встъпят на попрището на безмълвието, на такива и ние позволяваме и съ-благоволим да живеят сами и да се подвизават според изволението и отсъдата на своите игумени”[14]). Възможно е Антоний да е прекарал на Атон някое време, а след това, в съгласие с устава, да е започнал да се „подвизава” отделно от братята. В същото време в летописта е казано, че игуменът „го пострига и му даде името Антоний, научавайки го на монашеския живот, и му рече да иде отново в Русия”.[15] Какви обаче са причините Антоний да бъде изпратен в Русия, а не оставен на Атон, в някоя уединена пещера из планините? Отговорът на този въпрос се крие в политическите отношения на Русия с Византийската империя в този период. Цялата история на пътуването на преп. Антоний в Атон и неговото завръщане в Русия е записана под 1051 г. Ясно се вижда обаче, че толкова много събития не е могло да се случат за само една година. Видимо летописецът е знаел само, че Антоний Печорски се е поселил в пещерата на Иларион през 1051 г., а всички останали събития при него са останали недатирани и просто записани в летописната статия под една и съща година. Нека се постараем да дадем примерна датировка на завръщането на Антоний в Русия и да отговорим на въпроса, защо това се е случило.

През 1043 г., както ни съобщава Повесть временных лет [нататък ПВЛ], „Ярослав изпрати своя син Владимир при гърците”.[16] Този поход завършва с пълен неуспех: част от руския флот попада в буря, а сухопътната война на воеводата Вишата претърпява поражение, при което самият войвода е ослепен. Нахлуването на руските войски обаче, макар и неудачно, е било предизвикано от изблик на националното чувство на гърците – довел със себе си крайно отрицателно отношение към намиращите се във Византия руснаци.[17] Най-вероятно същото е предизвикало и завръщането на Антоний обратно в Русия. И така, завръщането на Антоний в Русия може да бъде датирано в началото или в средата на 40-те години на 11 век.

Летописта ни дава само една точна дата. Това е годината 1051, когато Иларион е станал митрополит, а преп. Антоний се заселил в опустялата негова пещера, близо до Киев. Във връзка с това възниква нов въпрос: къде е бил преп. Антоний от момента на пристигането си в Русия около средата на 40-те години до 1051 г.?

ПВЛ ни дава основания да отговорим и на този въпрос. Летописецът пише така: „И приближи Антоний към Киев, и мислеше къде да [се установи да] живее, и походи по манастирите, и не възлюби [нито един от тях], … и започна да броди по дебрите и по планините”.[18] И така, след пристигането си в Русия Антоний е искал да се засели в някой от киевските манастири. Под 1037 г. в летописта ние откриваме споменаване за строителството в Киев на два манастира: „… След това и в манастира на св. Георги, и в манастира на св. Ирина християнската вяра започна да се плоди и да се разширява, и черноризците започнаха да се множат”.[19] Имената на небесните покровители на тези манастири са били избрани, най-вероятно, не случайно – кръщелното име на великия княз Ярослав е било Георги, а на великата княгиня Ингегерд – Ирина. И така, първите киевски манастири са били ктиторски, основани по волята на гражданския управител – великия княз Ярослав Мъдри.

Има основания да се предполага, че в нравствено отношение манастирите „Св. Георги” и „Св. Ирина” в Киев били далеч от атонските манастири, с които бил свикнал преп. Антоний. Ще приведем пример от житието на св. Теодосий Печорски: „Идвайки тук [в Киев], той [св. Теодосий Печорски] обходи всички манастири [видимо включвайки и манастирите „Св. Георги” и „Св. Ирина”], като желаеше да се постриже за монах и разпитвайки дали ще го приемат. Ала там, като виждаха простодушния отрок в бедна дреха, не се съгласяваха да го приемат”.[20] Тук изследователите справедливо отбелязват: „Какво може да са представлявали тези обители, в които на една от монашеските добродетели (нестяжанието) са гледали с презрение?”.[21]

Най-вероятно нещо подобно на това, което няколко години по-късно е щяло да се случи с преп. Теодосий, се е случило и с Антоний, след като се е върнал от Атонската планина – най-вероятно и него не са го приели в някой от киевските манастири поради бедност. Тогава, по всяка вероятност, той се и отправил да странства из околностите на Киев. И така се продължило до 1051 г., когато той се поселил в пещерата на Иларион. Там именно го намерил и неговият бъдещ ученик Теодосий.

И така, в тази статия се постарахме да възстановим един малко известен период от биографията на преподобни Антоний Печорски, с което предложихме и примерно датиране на неговото завръщане от Света Гора Атон в Русия. Заедно с това изказахме и предположението, че за Русия преп. Антоний Печорски е станал първият приносител на идеята за истинския монашески общежителен манастир, донесена от него от Атон. Бидейки учител на Теодосий Печорски, преп. Антоний приучил последния на идеала на общежителното монашество, който впоследствие Теодосий видимо въплътил в своя живот. Иначе, в живота на преп. Антоний Печорски, както и преди, остават множество неизвестни събития, които изискват изучаване.

Превод: Борис Маринов



 

Тулянов, В. „Малоизвестный период биографии Антония Печерского” – В: Богослов.ру (бел. прев.).

[1] Федотов, Г. Святые древней Руси, Москва 1990, с. 25.
[2] Летописец Переяславля-Суздальского, Москва: „Университетская типография” 1851, с. 45.
[3] Полное собрание русских летописей [нататък – ПСРЛ], т. 2 – „Летопись по Ипатскому списку”, СПб. 1871, с. 110.
[4] Пак там.
[5] ПСРЛ, т. 1 – „Лаврентьевская летопись”, Ленинград: „Издательство АН СССР” 1926-1928, с. 157.
[6] Афонский патерик или жизнеописание святых, в святой афонской горе просиявших (в 2 тома) Москва: „Типография Ефимова” 1897, с. 14.
[7] Пак там.
[8] Порфирий (Успенский), еп. История Афона, т. І, Москва: „Даръ” 2007, с. 355.
[9] Уставът на св. Атанасий Атонски е бил преписан и публикуван през втората половина на 19 век от Чигиринския еп. Порфирий (Успенски), който извършил няколко пътувания на Атон.
[10] Атонския устав цитираме по: Порфирий (Успенский), еп. Цит. съч., с. 389.
[11] ПСРЛ, т. 1, с. 157.
[12] ПСРЛ, т. 2, с. 110.
[13] Статия 23: „И за воловете постановяваме: никой от игумените да не държи волове; само на игумена на Великата Лавра се позволява да има двойка волове поради необходимостта да се замесва хляба…”. Така, като нямали свои волове, останалите манастири се оказвали в икономическа зависимост от Лаврата на св. Атанасий.
[14] Порфирий (Успенский), еп. Цит. съч., с. 391.
[15] ПСРЛ, т. 1, с. 157.
[16] Пак там, с. 155.
[17] Литаврин, Г. „Внутренняя и внешняя политика Византии во второй половине X-первой четверти XI в.” – В: История Византии, под ред. С. Д. Сказкина, Москва: „Наука” 1967, с. 215.
[18] ПСРЛ, т. 2, с. 110.
[19] ПСРЛ, т. 1, с. 152.
[20] Из житието на преп. Теодосий, в превода на О. В. Творогов (цитираме по електронната публикация на сайта на Института за руска литература (Пушкински Дом) на Руската академия на науките), на адрес http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4872 (на свободен достъп).
[21] Болхова, М. И. „Монастыри на Руси XI – середины XIV в.” – В: Монашество и монастыри в России XI-XX вв.: исторические очерки, Москва: „Наука” 2002, с. 28.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dqka 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме