Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Защо еврейската Библия се различава от гръцката?

Петък, 16 Януари 2015 Написана от Михаил Селезньов

M Seleznev1. На предната лекция говорихме за историята на появата на гръцката Библия, за преданието на Седемдесетте тълкуватели. Тема на днешната лекция са причините за разночетенията между гръцката Библия и еврейската Библия. Тази тема е много важна за нас, защото нашият основен литургичен текст (славянският) следва текстологичното русло на гръцката Библия, а основният ни четивен текст (синодният превод) се движи основно в руслото на еврейската. Така че текстологичните проблеми се забелязват не само от професора, знаещ еврейски и гръцки, но и от обикновения енориаш, пожелал да сравни текста на славянския Псалтир със синодния превод.

Има и още една причина, поради която тази тематика ми се струва много важна – именно за нас и именно сега. Когато се вгледаме в историята на различията между библейските текстове, в историята на интерпретацията и на преинтерпретацията на Библията, ние разбираме нещо изключително важно: колко невъзможно е да сведеш Библията – и текст, и като тълкувние – до нещо еднообразно, неподвижно, затворено в униформа. Колко пъстра мозайка се разкрива пред очите ни! Мозайка, която има и културно, и времево измерение.

В народното благочестие битува митът, че юдейските книжници съзнателно са изопачили текста на Св. Писание. Това обвинение често звучи и у раннохристиянските писатели и отците на Църквата. Гореща дискусия относно справедливостта на тези обвинения се разгаря в средата на 19 век между еп. Теофан Затворник, от една страна, и проф. Горский-Платонов, сподвижник на митр. Филарет Московски, един от водещите библеисти в Московската духовна академия. Особена острота на дискусията е придавал фактът, че там е ставало дума не за историята на еврейската Библия, а за бъдещото на руската Библия: за достойнството на Синодния превод, направен под ръководството на митр. Филарет Московски именно по еврейския текст (с относително малки промени и допълнения в скоби по гръцката Библия). Епископ Теофан признавал само славянския текст на Библията, кореспондиращ преди всичко с гръцкия текст. За него синодният превод е „новомодна Библия”, която трябвало да бъде изгорена на Исаакиевския площад. Горский-Платонов защитавал честта на митр. Филарет и неговите чеда. Полемиката се публикувала в Църковен вестник, Домашна беседа и Душеполезно четене. Какво можем да добавим ние към тази дискусия – 150 години по-късно?

2. Първите обвинения към юдейските книжници, че те са изопачили съзнателно текста на Стария Завет, прозвучават в Диалог на Трифон с юдеите от св. Юстин Философ (ок. 160 г.), след което са многократно повтаряни от много раннохристиянски писатели и отци на Църквата. Полемика на християните с юдеите има и преди Юстин – както, например, виждаме у ап. Павел. При него обаче става дума за екзегеза: „Умовете им се затъпиха, – пише той за юдеите – понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа” (2 Кор. 3:14). Тук не става дума, че юдеите притежават един или друг повреден текст от Стария Завет, а че неправилно четат правилния текст. Юстин е първият, който пренася тази полемика в областта на текстологията.

Можем да наречем св. Юстин най-значимият от християнските апологети на 2 в. Роден ок. 100 г. в езическо гръцко семейство в Неапол, древния Сихем, получил добро гръцко образование, той е търсил истината в школите на стоиците, перпатетиците, питагорейците и платониците, за да я открие, след дълги търсения, в християнската вяра. Обръщането на Юстин се случва най-вероятно някъде в средата на 30-те години на 2 век. Решаваща роля за това изиграва срещата му със старец-християнин, името на което той не назовава. Тази среща, след дълги години, той описва в първите глави на Диалог на Трифон с юдеите. Целия си следващ живот посвещава на защита и проповед на християнството като единствената, твърда и полезна философия. Има много ученици, сред които известният раннохристиянски писател Тациан. Св. Юстин Философ приема мъченическа смърт в Рим между 162 г. и 167 г.

Интересуващото ни произведение разказва, как в Ефес Юстин срещнал някой си Трифон – юдеин, преселил се в Гърция по време на „последната война” (т. е. войната на римляните с възстаналите под водачеството на Бар-Кохба юдеи, 132-135 г.). Между Юстин, от една страна, и Трифон и неговите спътници (юдеи или пък обърнати към юдаизма езичници) започва спор, който продължава два дни.

Спорещите постоянно се позовават на старозаветните текстове. Юстин доказва, че Старият Завет с точност до най-малките подробности предсказва живота на Иисус Христос, а Трифон и неговите спътници възразяват. На няколко места Юстин обвинява евреите в изопачаване на Писанието. По-късните християнски писатели, опирайки се на авторитета на Юстин, разбират това обвинение в смисъл, че евреите, за св. Юстин, са повредили еврейския, т. е. масоретски текст на Писанието. Всъщност, както ще видим по-долу, ситуацията е много по-сложна.

За Юстин Библията е гръцката Библия (не е знаел еврейски). Своята полемика той води на гръцки с гръкоезичните евреи, които видимо също са ползвали гръцките, а не еврейски преписи на Библията. Красноречиво свидетелство, че както Юстин, така и неговите еврейски опоненти са живеели в света на гръцката Библия и нейните гръцки тълкувания е Диалог, 113, 2. Евреите – пише Юстин – не обръщат внимание на това, че Иисус Навин първо се наричал Осия, а след това името му било променено на Иисус. Юстин имал предвид кн. Числа 13:17, където се казва „И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус”. Тук трябва да отбележим, че в еврейското писмо, в което не са отбелязани гласните звуци, имената на Осия и Иисус се отличават само по една буква – „йуд”. Този факт за Юстин е бил скрито пророчество за Иисус Христос. И той обвинява Трифон, че евреите пренебрегват това пророчество добавя: „И това при положение богословствате защо Той прибавил една „алфа” към името на Авраам, а също и разсъждавате, защо е прибавил едно „р” към името на Сарра”. Защо това място е така важно, за да разберем каква Библия за ползвали Юстин и неговите опоненти? Това, че Бог е променил името на Аврам на Авраам и на Сара – в Сарра винаги е било отправна точка за екзегетични разсъждения и в еврейската, и в християнската традиция. Но за четящите еврейската Библия разликата е в това, че към името на Авраам се добавя буквата „хе”, а към името на Сара крайната „йод” се променя в „хе”. За четящите гръцката Библия към името на Авраам се добавя буквата „алфа”, а към името на Сарра – буквата „ро”.

Съществуват еврейски мидраши, според които преименуването с буквата „хе” се смята за носител на особен божествен смисъл – не само, че е прибавена към имената на Аврам и Сара, но присъства и в тайнственото име на Бога ЙХВХ. Подобни мидраши се създавали сред онези, които четяли този текст на еврейски. А сред четящите Библията на гръцки се раждали съвършено различни истории: за прибавяне на буквите „алфа” и „ро”. Към четящите гръцката Библия и непознаващите еврейския оригинал се отнася и знаменитият Филон Александрийски. В своя трактат За промяната на имената (De mutatione nominum) той говори за добавянето на буквите „алфа” и „ро” към имената на Аврам и Сара, но не споменава и видимо не подозира, че в еврейския оригинал те са съвсем различни.

Юстин и неговите опоненти, за които казва, че богословстват върху значението на „алфа” и „ро” в имената на Аврам и Сара, явно също както и Филон са спадали към четящите гръцката, а не еврейска Библия. В последните столетия преди новата ера и в първите на новата, освен ивритоезичната еврейска култура е съществувала и огромна и много богата гръкоезична еврейска култура. Именно тук – на гръцко поле – се е водела дискусията между Юстин и неговите опоненти. Един от съвременните изследователи на творчеството на Юстин пише: „Стигаме до практически неизбежния извод, че нито Юстин, нито неговият събеседник са знаели еврейски и еврейския текст на Писанието. Че те са споделяли незнанието на множеството гръкоезични юдеи, които в синагогите слушали текста на гръцката Библия”.

С други думи, противопоставяйки на своите опоненти библейския текст в превода на 70-е, Юстин има предвид не масоретския еврейски текст, а гръцките преводи, които ползват гръкоезичните евреи от 2 век. Руските екзегети от 19 в., въвлечени в полемиката кой текст е по-правилният – масоретският или гръцката Библия – подхващат мисълта на Юстин в смисъл, че той сравнява еврейския текст с гръцкия. Всъщност, той защитава не гръцкия текст срещу масоретския, а гръцкия текст на Стария Завет, който по негово време ползват християните, срещу съответния, ползван тогава от юдеите. Той знае за превода на Седемдесетте тълкуватели и отъждествява текста, ползван от християните, с него. Знае и това, че след този превод евреите са правили и нови преводи на Библията на гръцки език и ги обвинява за това:

„Но не съм съгласен с вашите учители, които не признават, че онези седемдесет старци по времето на Птоломей, египетския цар, правилно са направили превода, и се опитват да я преведат по друг начин… И искам да знаете, че от превода на старците при Птоломей те съвършено са унищожили много места от Писанието, които ясно свидетелстват, че божеството, човечеството и кръстната смърт на Разпнатия са били предсказани” (Диалог, 71, 1-2). От контекста става ясно, че Юстин обвинява евреите не в повреда на еврейския текст (такъв изобщо не фигурира в дискусията), а в злонамерена редакция на превода на Седемдесетте. Събеседникът му го моли да му даде конкретни примери за изопачаване на Писанието. „Ще изпълня желанието ви, отговаря Юстин, и в Глава 72 от Диалог привежда три примера. Нека ги разгледаме.

Първо обвинение

„От обясненията, дадени от Ездра относно закона за Пасха, те [вашите учители] са изпуснали ето какво: „И каза Ездра на народа: тази Пасха е наш Спасител и наше прибежище. И ако размислите и влезе в нашето сърце това, че ние имаме да Го унизим като знамение, а сетне да се надяваме на Него, то това място няма да бъде опустошено завинаги – казва Богът на войнствата; ако пък вие не повярвате в Него и не послушате Неговата проповед, то ще станете за посмешище сред народите”.

Такъв текст наистина липсва в масоретския текст на Библията. Няма го и в нито един от ръкописите на гръцката Библия. Съответно – липсва и в славянската Библия. Нещо повече, никой от отците и раннохристиянските писатели, освен Юстин Философ, не цитира нещо подобно.

Второ обвинение

„От думите на Йеремия [учителите ви] са изпуснали следното: „Като незлоблив агнец съм носен за заколение. Те имаха помисли срещу Мене, казвайки: „Елате, нека да хвърлим дърво в неговия хляб и да го унищожим от земята на живите и нека името му повече не се помни”. Такова място действително присъства в гръцката Библия. Но го има и в еврейската: става дума за Йерем. 11:19, при което ние не разполагаме с никакви свидетелства, че еврейската ръкописна традиция някога е пропускала този пасаж.

Интересно е, че и сам Юстин пише: „Тези думи на Йеремия досега се съхраняват в някои преписи в юдейските синагоги – тъй като те са пропуснати неотдавна…”. Тези думи крият загадка. Възможно е някой от опонентите на Юстин по време на споровете да не е могъл да ги намери в своя препис (а не е било никак лесно да се намерят, тъй като Юстин, спорейки с евреите, не посочва номер на глава и стих – такава номерация по онова време не е съществувала. Затова опонентът е трябвало, всъщност, да премине през цялата посочена книга, за да провери казаното от него). Ако пък той не е успял да намери приведения цитат, то Юстин съвсем вероятно е могъл да реши, че евреите тъкмо сега са се уговорили да премахнат тези думи от Библията. Това е най-простото обяснение на фразата на Юстин, че „тези думи… неотдавна са били пропуснати”. Има и други, по-сложни обяснения, но за тях сега няма да говорим.

Трето обвинение

„От думите на същия Йеремия те (вашите учители) са изпуснали и следното: Господ Бог си спомни за Своите мъртви от Израил, заспали в могилите на земята, и слязал при тях да им благовести Своето спасение”. Такъв пасаж няма в масоретския текст на Йеремия. Няма го и в нито един ръкопис на гръцката Библия. Той обаче е цитиран няколко пъти от св. Ириней Лионски в Против ересите. В 3, 20, 4, като цитат от Исаия, в 4, 22, 1 – като цитат от Йеремия, в 4, 33, 1-2 и в 5, 31, 1 – без уточняване на авторство. Също и в Доказателство на апстолската проповед, 78, като цитат от Йеремия.

Както предполагат съвременни изследователи, текстът на Септуагинта, цитиран от Юстин, много често е взиман не от пълните преписи, съдържащи една или друга библейска книга (например, на Йеремия или на Исаия), а от сборници със специално подбрани свидетелства за Месия. Такъв вид сборници – наричали се testimonia, което на латински означава „свидетелства” – са достигнали до нас от ранното Средновековие, а понякога ги наричали floreligia – „цветосъбрания”. Отдавна е изказано предположение, че именно от такива сборници Юстин, а отчасти и Ириней, са заимствали материала си. В тази полза говори и фактът, че Ириней Лионски не знае точно дали съответният цитат е взет от Йеремия или от Исаия: ако е ползвал не сборника testimonia, а свитък с текст на конкретния пророк, би било трудно да се обясни, че Ириней Лионски бърка Йеремия и Исаия. Сборниците testimonia са включвали както библейски цитати, така и апокрифни материали.

До средата на 20 в. ние нямаме примери на testimonia, които да са съвременни на Юстин. Най-ранните се отнасяха към ранното Средновековие. В средата на 20 век обаче между кумранските ръкописи бяха намерени т. нар. „тематични пешари” – тематично аранжирани подборки на библейски цитати с тълкувания. Особен интерес там за нас представлява един от пешарите, който така и се нарича: 4Q Testimonia. Това е събрание на цитати от Втор. 5:28-29, 18:18-19, Числ. 24:15-17, Втор. 33:8-11 и апокрифните Псалми на Иисус Навин. Това са текстове с предимно месианско съдържание (затова сборникът беше и наречен от изследователите Testimonia – по аналогия с по-късните християнски сборници свидетелства). Кумранският текст потвърждава две неща. Първо, че такъв вид тематични подборки със старозаветни цитати има още до появата на християнството. Жанрът на месианските testimonia, включващ цитати от канонични и от неканонични, текстове е бил възприет в ранното християнство от юдаизма, дълго преди св. Юстин и Ириней. Второ, кумранските testimonia свидетелстват, че започвайки още с древността, тези подборки на тематични текстове са смесвани с неканонични (впрочем до края на 1 – началото на 2 в. разликата между канонични и неканонични текстове не е била ясна дори в юдаизма). Четящият сборника Testimonia, не бил в състояние да различи, къде е старозаветният текст и къде са допълненията към него. Поради това и християнските апологети, работейки не с преписите на Йеремия или Исаия, а с Testimonia, са можели да идентифицират някои неканонични текстове като пророчества на Исаия или на Йеремия, които, разбира се, техните опоненти не са откривали в своите ръкописи на съответните книги.

Но да се върнем към диалога на Юстин Философ с Трифон юдеина. В Глава 73 на Диалог той продължава да привежда местата, където, за него, юдейските книжници са изопачили Стария Завет.

Четвърто обвинение

„Из Псалом 95 на Давид те [вашите учители] унищожили следните кратки думи: от дървото. Защото е казано: „Говорете сред народите: Господ се възцари от дървото” (εἴπατε ἐν τοῖς ἔθνεσι ὁ κύριος ἐβασίλευσε ἀπὸ τοῦ ξύλου), а те са го оставили така: говорете на народите: Господ се възцари”.

Ако по времето на Юстин разделянето на книгата на Йеремия на глави е било неизвестно, то разделянето на Псалтира на отделни псалми, всеки от които със свой номер вече отдавна е било част от юдейската, съответно християнска, традиция. Юстин посочва точно. Става дума за Пс. 95:10 (според гръцкия, славянския и латинския ред на псалмите и 96:10 – според еврейския). Както знаем, масоретският текст и Септуагинта се различават в номерацията на псалмите. Св. Юстин се позовава на номерацията по гръцкия ред – още едно доказателство, че и той, и опонентите му живеят вече в света на гръцката Библия (по-точно казано, на гръцките Библии).

Ако се обърнем обаче към гръцкия Псалтир ще видим, че приведените от него думи от дървото липсват. Това е известен на всички псалом, от него са взети стиховете на прокимена „Рцыте во языцех, яко Господ воцарися”. Споменатото допълнение го няма в гръцкия псалтир, то не се споменава и при никой от гръцките църковни отци и въобще не се споменава от гръцките писатели, освен при Юстин.

Тази добавка присъства обаче в коптските преводи на Псалтира – бохайрския и сахидския. Коптският е езикът на египетските християни от доислямския период и на тези, които са останали верни на християнството след ислямското завоюване на Египет. Освен това тя присъства и в ръкописите от до-Йеронимовия латински псалтир (aligno – „от дървото”). Въпреки че бл. Йероним, който отново е превел Псалтира на латински от еврейски, е премахнал от Псалом 95 думата „aligno”, тя дълго време е включвана в латинските ръкописи, прониквайки и в латинската химнография. Много латински, но не и много гръцки, автори се позовават на интересуващия ни псалом с добавката aligno: Тертулиан, Лактанций, Арнобий, Августин, Касиодор, Лъв Римски, Григорий от Тур и др. Как да го обясним? Сърцевината на нашата християнска икумена е гръкоезичният свят на Средиземноморието. На единия край на тази икумена е Египет с коптите, а на другия край – Западната, латиноезична църква. Коптският и латинският ареал нямат непосредствен досег един с друг, а само чрез посредничеството на гръкоезичния ареал. Разумно е да предположим, че не латинските преписвачи са заимствали добавката от коптите и не коптите от латините, а независимо един от друг и двете страни са я взели от гърците. Диалог с Трифон юдеина, Послание на Варнава, свидетелствата на латинската и на коптската традиции говорят, че в ранната Гръцка църква добавката „от дървото” е присъствала, като от гръцкия ареал е проникнала в латинския и в коптския. Но много рано, още в 3 в., тя е била отхвърлена от Гръцката църква и премахната от ръкописите. А в „периферията” на тогавашния християнски свят, на Запад и в Египет се е запазила. Вече казах, че в гръцките ръкописи добавката я няма, но реално има три изключения. Струва си да се спрем на тях. Във всеки тези три случая може да се говори за несъмнено влияние върху тези преписи или на латинската, или на коптската традиция.

Един ръкопис е „Базелският кодекс”, двуезичен унциален кодекс на Псалтира от 9 в. Става дума за гръко-латински интерлинеар, в който един ред е на гръцки, един – на латински. В латинския текст на Пс. 95 присътсва добавката aligno, на което в гръцкия съотвества добавката във варварската форма „ἀπὸ τῳ ξυλῳ”. По правилата на гръцкия език тук е редно да е употребен родителен падеж, но вместо него е дателен. Очевидно преписвачът, преписвайки латинския псалтир и след един ред – гръцкия е видял, че в гръцкия вариант липсват тези думи, присъствали в родния му латински Псалтир, и ги е сложил там, превеждайки ги на гръцки език от латински. Латинският датив-аблатив е предаден без особено разсъждение с гръцкия датив.

Вторият ръкопис е „Веронският псалтир” – двуезичен унциален кодекс от 6 в., в който от едната страна е гръцкият текст, а от другата – латинският. При което гръцкият е написан с латински букви, което ми напомня на нашите батюшки, които на Пасха четат Евангелието според Йоан на еврейски и гръцки език, но записано с руски букви. В този ръкопис латинската част съдържа добавката aligno, а гръцката – „ἀπὸ ξυλῳ”, без определителния член. Неговата липса навежда на мисълта, че и в случая добавката в гръцката част е преведена от латински.

Третият ръкопис е двуезичен коптско-гръцки Псалтир от Британския музей. Той е минускулен ръкопис от 12 в., всичко от девет страници, непълен Псалтир, а подборът на отделните стихове очевидно е направен от коптите за литургична употреба. Отдясно са дадени началните думи със съответния ред на коптски, като понякога този коптски цитат се прекъсва по средата на изречението, сетне се дава гръцкия ред във варварска ортография, понякога даже с коптски букви вместо с гръцки. Интересуващата ни тук добавка е дадена в граматически правилна форма ἀπὸ τοῦ ξύλου (както е при Юстин), но очевидно тя се е запазила в този достатъчно късен ръкопис именно благодарение на подкрепата на сахидския превод. Така става ясно, че навсякъде, където добавката „от кръста” се е запазила в гръцките ръкописи на Псалтира, става дума за обратен превод на гръцки от латински или от коптски.

Какъв е нейният произход? Повечето изследователи смятат, че тази добавка е сложена в християнския период и визира Кръста. Наричането на Кръста дърво се среща в християнската литература още от кн. Деяния на светите апостоли, например – в 5:30: „Бог на нашите отци възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, повесвайки на дърво”. Доколкото Пс. 95:10 „Господ се възцари” се възприема в ранната Църква като говорещ за Възкресението на Христос, то места като Деян. 5:30 биха могли да подтикнат към добавката ἀπὸ τοῦ ξύλου в Пс. 95:10 (например, при неговата литургична употреба). Интересно е, че нито в гръцката, нито в латинската или в други християнски традиции не срещаме подобни добавки в Пс. 92:1 или 96:1, или 98:1, където също звучат думите „Господ се възцари” (ὁ κύριος ἐβασίλευσεν). Възможно е тяхната литургична употреба да се отличава от литургичната употреба на Пс. 95.

Важен паралел откриваме в т. нар. Послание на Варнава (от средата на 2 в., горе-долу по същото време, когато е съзаден и Диалог на Юстин). В Глава 8 на Послание се обяснява защо при поръсването на народа за ритуалното очистваме с пепел от рижа крава Старият Завет предписва да се прикрепи оцветената кожа към парче кедър: „Как мислите, предобраз на какво е била заповедта към Израил, мъжете, които имат тежки грехове, да бъдат заведени при кравата и, заколвайки я, да я изгорят, а децата събирали пепелта, слагали я в съдове, прикрепвали оцветена кожа към парче дърво (тук отново имаме предобраз на Кръста!) и оцветената кожа, и исопът – и поръсвали народа човек по човек, за да се очистят хората от греховете си? … А кожата на дървото: означава, че царството на Иисус е на дървото”.

Авторът на Послание твърде свободно преразказва Числ. 19 – видимо, той също е познавал книгата Числа през трета ръка. Думите царството на Иисус е на дърво са много близки до Пс. 95:10 във версията на Юстин. Възможно е, авторът на Послание на Варнава също да е бил запознат с тази версия.

Интересно е, че когато Юстин забравя за полемиката с юдеите, той вече цитира действителния текст на Септуагинта без допълнения. Например, упрекнал юдеите, че в Пс. 95 са изпуснали думите „от дървото”, Юстин сам, няколко абзаца по-късно, цитира този псалом изцяло, но този път без самото допълнение, в липсата на което обвинява своите еврейски събеседници!

Видимо, ситуацията около гръцките версии на Стария Завет през 2 в. е горе-долу следната. В света на гръкоезичния юдаизъм още от времето на Птолемей Филаделф е създаван и предаван текстът, който наричаме Септуагинта. Започвайки от 1 в. сл. н. е., се появяват еврейски ревизии: текстът на Септуагинта се променя така, че, първо, да е по-малко свободен, по-буквален, и второ – да е по-близо до протомасоретския текст.

Между ранните християни Старият Завет е бивал разпространен не във вида на завършени преписи от начало до край, а по правило във вида testimonia. Когато Юстин изобличава юдеите в манипулации с текстовете на Стария Завет, той сравнява нашите testimonia с вашите преписи. А когато се абстрахира от тези обвинения, той използва тъкмо еврейските пълни преписи, защото към момента пълните християнски преписи са малко и християните са се задоволявали със споменатите сборници от „testimonia”. Показателно е, че когато изследователите започнаха да възстановяват кой именно текст от малките пророци е използвал св. Юстин, се оказа, че той е използвал не текста на Септуагинта, а същия този текст в еврейска редакция, създаден на границата на новата ера, който е бил предназначен да замени Септуагинтата! Съществуването на различни версии на гръцката Библия в контекста на цялата тази юдеохристиянска полемика е изключително интересно нещо.

Пето обвинение

Нека сега отново се върнем към диалога с Трифон юдеина. Към края (Глава 120) Юстин още един път отправя обвинение към юдеите: „вашите учители … унищожиха … мястото, което се отнасяше до смъртта на Исаия, когото стъргахте с дървена пила”. Този момент липсва в приетия от нас канон на Стария Завет, но съществува в апокриф за мъченичеството на Исаия, и вероятно Юстин говори именно за него, смятайки го за част от състава на Писанието. Като изслушал аргументите на Юстин, Трифон отговаря: „Бог знае, дали са унищожили нещо от Писанията нашите началници, но на мен това ми се струва невероятно”.

Трябва да признаем, че в случая Трифон е прав: и от петте места, които, според Юстин, са изхвърлени от текста на Писанието от юдеите, едно е споменато погрешно (то присъства в масоретския текст и вероятно е трябвало да присъства и във всички хебраизирани ревизии на Септуагинта), едно е апокрифно, три липсват в основната ръкописна традиция на Септуагинта и най-вероятно са заимствани от текстове в жанра testimonia.

Даже Юнгеров, който е твърде консервативен изследовател и е склонен да отдава предпочитание на Септуагинта пред масоретския текст, писа по повод обвиненията към еврейските книжници в съзнателно изопачаване на Писанието: „Освобождавайки се от присъщата на всяка полемика едностранчивост и крайност, вярващите западни и руски богослови, следвайки Московския митр. Филарет, в наши дни признават, че дори да е допусната, поради човешка слабост, непреднамерена повреда в еврейския текст, то тя е незначителна”.

Още по-категоричен е проф. Горский-Платонов: „Мисълта за преднамерена или полу-преднамерена повреда на еврейския текст трябва да бъде отхвърлена като старо оръжие, което сега е съвсем непригодно. А непреднамерени промени, които не са били предизвикани от борбата срещу християните, наистина има и сега в еврейския текст – има и такива места, които могат и даже трябва да бъдат поправени под ръководството на гръцкия превод”.

Това е трезва и филологически уравновесена позиция.

3. Предполагам, че ако не беше катастрофата, постигнала Русия като цяло и в частност Руската църква в началото на 20 в., ако у нас беше продължило развитието на библеистиката, ориентирана към филологията, а не към идеологията, то и цитираните от мен фрази на Горский-Платонов и Юнгеров отдавна биха били общо място, израз на приетото и утвърдено отношение на нашата църква към старозаветните текстове. Но у нас отначало се случи погром, а след това, когато той свърши – то възстановяването на нашето богословие тръгна под лозунга колкото по-близо до старото, толкова по-добре. И се получи следната забавна ситуация: век и половина след цитираните от мен думи на руските библеисти и филолози от края на 19 и началото на 20 в., отново съм принуден да започвам лекциите за съотношението между еврейския и гръцкия текст на Стария Завет с разясняване дали еврейските книжници са подменяли или не са старозаветния текст. За тези 35-те години, които съм в нашата църква, на всяка крачка се срещах и се срещам с твърдението, че евреите са повредили текста на Стария Завет.

Докато, всъщност, историята на Библията е много по-сложна от около-научните митове.

4. Съвременните издания на еврейската Библия са отпечатани върху основата на средновековни еврейски ръкописи, които – трябва да отбележим това – са поразително унифицирани. Средновековните еврейски учени, известни като масорети, разработват специални методи да не допускат случайни грешки при създаването на нов ръкопис, а затова и разликите между различните ръкописи са незначителни; ако не се обръща внимание на огласоването, то разликите са буквално единични. И това е уникалелен случай за средновековната ръкописна практика – достатъчно е да се каже, че гръцките ръкописи на Новия Завет показват няколко хиляди разминавания помежду си, а такава вариативност се наблюдава и в ръкописното предаване на класическите автори (само дето достигналите до нас ръкописи на класически автори са несравнимо по-малко от библейските ръкописи). Някои хебраисти от миналото смятат поразителното единство на масоретската ръкописна традиция за доказателство за нейната боговдъхновеност.

В средата на 20 в. са открити и са публикувани Кумранските ръкописи, които са значително по-ранни (2-1 в. пр. н. е.) от всички известни ни до този момент еврейски преписи на Библията. Тези списъци на много места се разминават с масоретския текст, а също и помежду си, което показва, че и в самите източници на еврейската ръкописна традиция, до въвеждането от страна на масоретите на строг контрол по преписването на библейските книги, еврейският текст е бил толкова често повреждан и поправян, колкото и останалите ръкописни текстове от Античността и Средновековието, или пък гръцките ръкописи на Новия Завет, или древноруските летописи.

Що се отнася до гръцката Библия, тя е била постоянно редактирана, сверявана с еврейския текст, подлагана на влиянието на по-късните преводи на Стария Завет от еврейски на гръцки език (на Акила, Симах, Теодотион, които се появяват в началото на нашата ера). Затова различията в отделните ръкописи на Септуагинта са и така много. Какво се има обаче предвид, когато се говори за Септуагинта? Протографът от епохата на елинизма, който се опитва да възстанови текстологията ли? Съвременните издания на Гръцката православна църква ли? Или пък византийските лекционарии? Желателно е всеки път, когато говорим за Септуагинта или „гръцката Библия” да уточняваме, кой ръкопис (семейство ръкописи) или кое издание се има предвид. В зависимост от това, кой гръцки текст ще наричаме Септуагинта, степента на близостта му към еврейския текст ще се променя. Така че масоретският текст по никакъв начин не е тъждествен с протографа (първоначалния текст) на еврейската Библия. Достигналите до нас гръцки ръкописи пък по никакъв начин не са тъждествени с древния александрийски превод.

Някои места в еврейския текст още от най-дълбока древност (до формирането на масоретската традиция, до превода на Библията на гръцки, до Кумранските свитъци) са били повредени при преписването до степен да е невъзможно да бъдат разбрани. За съжаление, 100% убедително възстановяване на протографа в тези места е невъзможно да се направи от запазения до нас материал. Текстолозите могат да се приближат до протографа, но не могат да го достигнат.

Повечето хора познават Стария Завет по преводи. И затова преводачите знаят, а читателите обикновено дори не се досещат, че на преводачите се налага да превеждат много текстове на Стария Завет само по догадки – собствени или на интерпретатора, към когото е ориентиран конкретният преводач. В продължение на две десетилетия оглавявах превода на Стария Завет на руски език, днес даже ме помолиха да подпиша книгата, в която този превод бе публикуван. В процеса на нашата работа над превода на Стария Завет често ми се струваше, че някъде не е имало смисъл да се превежда, а е трябвало само да се поставят скоби, вътре в тях многоточие – и да се добави бележка: това място е толкова повредено във всички достигнали до нас версии, че е невъзможно да се възстанови първоначалното четене. Така постъпват например асиролозите, които превеждат повредените клинописните таблички. Ръководството обаче на Библейското общество не подкрепи идеята. Въпреки че на Запад има преводи, при чието създаване преводачите постъпват именно така, когато се натъкват на трудновъзстановими места – това, което те правят, е да поставят многоточие в скоби. По някои места може да се предположи, че еврейският оригинал, от който е била преведена и гръцката Библия, е бил по-близо до протографа, отколкото масоретския текст. По-често и правдоподобно обаче е да се смята, че масоретският текст е по-близо до протографа от оригинала на Септуагинта.

Понякога гласът на учените е раздвоен по въпроса кое четене е първичното. Така например, в еврейския текст на Бит. 4:8 четем: „Каин каза на Авел, своя брат. И когато те бяха в полето, Каин нападна Авел, своя брат и го уби”. А какво е казал Каин на Авел в еврейската Библия е непонятно. Но Септуагинта „поправя нещата” – в гръцкия текст е записано: „Каин каза на Авел, своя брат: да отидем в полето. И когато бяха на полето, Каин нападна Авел, своя брат, и го уби”.

Един от най-големите изследователи на Септуагинта, Доменик Бартелми, смята, че текстът на еврейската Библия трябва да се смята тук за изходен, а на Септуагинта – за „таргумизъм”. На противоположното мнение е големият съвременен специалист по текстология на Стария Завет, Емануил Тов. Според него, текстът на Септуагинта в този случай е запазил по-ранно четене, а масоретският е ощетен. Този спор е забележителен с това, че Доменик Бартелми, застъпващ се за приоритета на еврейския текст, е бил римокатолически монах, а Емануил Тов, застъпващ се за приоритета на Септуагинта, е бил евреин и професор в Йерусалимския университет.

За различните книги съотношението е различно. Да речем за кн. Битие случаите, където има разночетения между Септуагинта и еврейския текст, при което еврейският да е по-стар, са единични. А в първа и втора книга Царства (според еврейското броене – първа и втора книга на Самуил), еврейският текст често е толкова непонятен (видимо, ръкописът, ползван от масоретите като образец, не е бил много удачен и Септуагинта наистина позволява да бъдат изяснени много повредени места).

Тук трябва да споменем и за мита, който възниква с откриването на кумранските ръкописи. Сред свитъците от Мъртво море са намерени еврейски текстове, отразяващи такива варианти, които дотогава са се смятали за характерна особеност на Септуагинта – за библейската текстология това се превърна в сензация. И тя премина от научната литература към популярните книги и дискусии, където също започнаха да твърдят, че „кумранските ръкописи са доказали превъзходството на Септуагинта над масоретския текст”. Такива неща се случват често, когато някоя информация, почерпена от научна информация слиза до нивото на научно-популярната литература, а оттук и на просто популярната литература без добавката научно. Така възникна митът, че навсякъде или почти навсякъде, където Септуагинта се различава от масоретския текст, тя отговаря на протографа. А това не е така. В повечето случаи на разночетения между Септуагинта и масоретския текст трябва да признаем, че протографът въпреки всичко е по-близко до масоретския текст. По изчисления на вече споменатия проф. Емануил Тов, водещият към днешния ден специалист в областта на текстологията на Стария Завет, около 20-25% от библейските свитъци от Кумран показват своеобразни ортографични черти, сродяващи ги със сектантската литература от Кумран, за които са характерни чести грешки и чести опити да се поправи текста, но, според Тов, преписвачите са можели да се основават на прото-масоретските ръкописи; около 40-60% от кумранските библейски свитъци се отнасят към протомасоретския тип, а около 5% – към протосамарянския; около 5% са близки до еврейския първообраз на Септуагинтата, а останалите – въобще не могат да бъдат класифицирани.

Наистина, от гледна точка на учения от 19 век кумранските текстови са сензация: ето ги еврейските оригинали на текстовете, които виждаме в Септуагинта. Но според статистиката на проф. Тов, това са само 5% от ръкописите, докато най-разпространен в юдаизма още до началото на новата ера е протомасоретският текст.

Кумран не е единственото място в Юдейската пустиня, където са били намерени древни еврейски свитъци. Има още две, но намерените там древноеврейски текстове са малко по-късни от кумранските. Първото е Масада – последната крепост на еврейските въстаници в тяхната борба срещу Рим. Масада пада в 73 г. от н. е., като там са намерени фрагменти от старозаветни текстове, отнасящи се до протомасоретския тип. Второ, ние разполагаме и с ръкописните фрагменти от Мурабаат, които са били укрити по време на въстанието на Бар-Кохба от 132-135 г. Те също се отнасят към протомасоретския тип. Ако сравним ролята на масоретския текст в Кумран, Масад и Вади-Мурабаат ще видим как пред очите ни масоретският тип започва да изтласква останалите типове еврейски ръкописи.

Съотношението на различните типове старозаветен текст може да се представи във вид на дърво. На върха му ще бъде древният еврейски протограф. От него може да прокараме стрелки: кумрански текстове, протосамарянският текст, протомасоретският текст, древноеврейските протографи на Септуагинта. Не бива да си мислим, че е имало един ръкопис, от който е бил направен преводът на еврейската Библия на гръцки език. Съществували са множество ръкописи, множество различни преводачи. Даже вътре в самото Петокнижие виждаме разни преводачески принципи. Текстът на Септуагинта е редактиран, появяват се рецензии на Септуагинта, появяват се разни гръцки ръкописи на Стария Завет от византийската традиция. А има и латинска, и славянска Библия.

В нашата църква е възприето да се поставя знак за равенство между славянската Библия и Септуагинтата. Действително, славянската Библия е свързана на първо място с гръцката. Успоредно с това обаче върху формирането на славянската Библия оказва колосално влияние и латинската: в славянската Библия ние постоянно се сблъскваме с прочити, характерни не за гръцката, а за латинската традиция…

Колкото и да допълваме и усложняваме нашето дърво – никое дърво не може да отрази цялата сложност на картината. Защо? Защото рисувайки го, изхождаме от това, че всяка книга е имала древноеврейски протограф – и то само един. Докато в същото време, както показват най-новите текстологични изследвания, книгите на Стария Завет са претърпели сложна история на редакция, съединяване на различни традиции, на различни предания в едно цяло. Изглежда, че в кръга ученици на прор. Йеремия са се зародили две редакции на пророчествата на пророка: кратка (която ляга в основата на Септуагинта) и пълна (масоретският текст). Ако тази хипотеза е вярна, то въпросът кой текст е по-автентичен – масоретският или Септуагинта – губи смисъл. Пред нас са два равноправни и повече или по-малко едновременни варианти на книгата на Йеремия. И двата имат право на съществуване!

5. Идеологизацията винаги е проста, а науката е винаги сложна.

Благодаря за вниманието!

Превод: Златина Иванова

Селезнев, М. Г. „Почему еврейская Библия отличается от греческой?” – В: Правмир.ру. Лекция, изнесена на 26 май 2014 г. в Москва, в културния център „Покровские ворота” в рамките на Лектория Правмир на тема „Руската Библия между еврейската и гръцката – причини за различията” (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d49k 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме