Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

За възрастта на Христос

Четвъртък, 25 Декември 2014 Написана от Борис Деревенски

B DerevenskyВ Църквата е общоприето мнението, че Христос е проповядвал на възраст 30-33 години. Това мнение се основава на съобщеното от евангелист Лука (3:23). По-ранните евангелия според Матей и Марк не споменават нищо за Христовата възраст. Древните историци Евсевий Кесарийски и Йероним Стридонски датират раждането на Христос в третата година на 194-та олимпиада, а разпятието Му – в третата или в четвъртата година от 202-та олимпиада. Разликата е 32-33 години. Съвременните пък историци (и новозаветни изследователи – бел. ред.) са направили следните изчисления: Ако Христос се е родил не много преди смъртта на цар Ирод Велики (4 г. пр. н. е. – както може да се види от Мат. 2:1-19), то 30-годишната възраст на излизането на проповед на Христос съответства на 26 или 27 г. от н. е., което приблизително съвпада с казаното от евангелист Лука за началото на проповедта на св. Йоан Кръстител (3:1). Представата за трите години обществено служение на Христос се е наложила въз основа на Евангелието според Йоан, което споменава три празнувания на Пасха (2:13; 6:4; 11:55). Оттук следва и изводът, че Христос излиза на проповед на 30-годишна възраст, а е заловен и разпънат на 33-годишна възраст. А така се изчислява и приблизителната дата на разпятието – 30 г. от н. е. (понякога се посочва 33 г. от н. е.).

Някои изследователи предполагат, че посочената от ев. Лука възраст на Христос е доста условна. 30-годишната възраст – настъпващата зрялост – се е смятала за най-подходяща възраст за началото на обществена дейност. Така например, според Стария Завет, св. Давид е станал цар на 30-годишна възраст (2 Цар. 5:4), Йорам – на 32-годишна възраст (4 Цар. 8:17). Левитите се смятали за пълноценни служители след навършване на 30-годишна възраст (1 Парал. 23:3). Като говори за 30-годишния Христос, Ориген Го сравнява с Йосиф Прекрасни, който на тази възраст разгадал съня на фараона и станал един от най-влиятелните хора в Египет (28-а беседа върху Евангелието според Лука – PG 13, 1873). Затова се смята, че св. Лука не е разполагал с точни сведения за възрастта на Христос и Му е приписвал тридесетгодишна възраст в съответствие със старозаветните образци. Своята роля за това изиграват и общоизвестните прозвища на Христос като син Давидов и цар Юдейски.

Същевременно, и в Св. Писание, и в трудовете на раннохристиянските автори е посочена по-зряла Христова възраст. В Посланието на св. ап. Павел до ефесяни четем: „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (4:11-14).[1] Какво означават тези думи? Много от апостолите и пастирите на Църквата, както и читателите в онзи момент са били по-възрастни от 30-35 години. Самият апостол Павел в момента, когато пише посланието, е бил най-малко 35-годишен. Въпреки това се оказва, че той все още не е достигнал „пълнотата на Христовата възраст” и не е станал „мъж съвършен”.

Ключовите думи в дадения пасаж са: мъж съвършен, т. е. зрял, завършен (ἀνήρ τέλειος). Църковните писатели обикновено приемат тези думи в преносен смисъл: на човек укрепнал, твърд във вярата, както се говори за младенец в Христос – новообърнати, неукрепнали, незрели християни (Климент Александрийски, Педагог, 1, 5-6; Стромати, 7, 2). Разбира се, изразът на ап. Павел не изключва и такъв подтекст. В Посланието на ап. Яков „съвършеният мъж (човек)” е „който не съгрешава с дума” (3:2). В гръцката книжнина понятието зрял мъж (съвършен) се отнася до възмъжал човек – преминал младежката възраст (Лукиан Самосатски, За смъртта на Перегрин, 9). Последователно Филон Александрийски изрежда човешките възрасти: 1) ο πρωτογένειος, 2) ο νεανίας, 3) ο τέλειος ἀνήρ (За херувимите, 32, 114). Според св. Ириней Лионски, както скоро ще видим, възмъжал мъж е онзи, който е преминал 30 години. Излиза, че 30-33-годишният Христос едва е встъпил в зрелостта и е в самото начало на зрялата възраст. В същото време св. апостол Павел пише: „до пълната възраст на Христовото съвършенство”. И ако тези думи се приемат в техния пряк, а не в преносен смисъл, те по-скоро се отнасят към човек на възраст четиридесет и повече години.

В Евангелие според Йоан се разказва за изгонването от Христос на търговците в храма. Между Него и юдеите възниква спор: „Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. А юдеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? Той обаче говореше за храма на тялото Си” (2:19-21). С други думи, юдеите мислят, че Христос заплашва суверенитета и светостта на Йерусалимския храм (Мат. 26:61), докато всъщност пророкува за Себе Си – че ще възкръсне на третия ден след смъртта Си.

Да обърнем внимание на посочения срок за строителството на храма: 46 години. Защо ап. Йоан ни привежда това число? Изследователи приемат, че 46-годишното строителство на храма трябва да се разглежда и разбира в тясна връзка с думите „Той обаче говореше за храма на тялото Си”. Като говори за храма, Христос говори за Себе Си. В такъв случай 46-годишният период, в който храмът е строен, трябва да е свързан с живота на Христос. Може би това е косвено указание за Христовата възраст?

Още по-важен и интересен пасаж се съдържа в 8 гл. на Йоановото евангелие. При описанието на спора на Христос с юдеите в устата на последните са вложени думите: „На това юдеите Му рекоха: нямаш още петдесет години (πεντήκοντα ἕτη) и си видял Авраам?” (8:57). В светлината на посочената от ап. Лука 30-годишна възраст на Христос тези думи изглеждат много странни. Ако ап. Йоан споделяше възгледа на Лука, редно беше да напише: „Нямаш още тридесет и пет години…” или „… нямаш още четиридесет години…”. Ала св. ап. Йоан говори за петдесетгодишна възраст на Христос, като следва очевидно друга раннохристиянска традиция. Във всеки случай можем да заключим, че за юдеите Христос е бил достатъчно зрял и възрастен човек.

А че е бил по-възрастен от Своите ученици, това можем да разберем от епизода на срещата му със самарянката при Якововия кладенец (Иоан 4:4 сл.).

Измореният от пътя Учител сяда да си почине, докато в същото време Неговите ученици – видимо по-малко изморени – отиват в града, за да купят храна. Разбира се, това е косвено свидетелство, от което не е задължително да следва извод, че Христос е по-възрастен от учениците Си. Като се съпоставят обаче тези мисли с написаното в Иоан 8:57, то и те могат да имат своето оправдание. Създава се впечатлението за зрял, по-възрастен човек в обкръжението на млади и подвижни спътници.

Значителните разминавания на евангелските текстове за възрастта на Христос не са останали незабелязани от църковните екзегети. Някои от тях са се заели с поправка на текста от Йоановото евангелие. Св. Атанасий Велики е редактирал думите на юдеите в 8:57 така: „Нямаш още тридесет години и Си видял Авраам?” (Тълкувание на Пс. 89:3 – PG 27, 396).[2] Подобна редакция прави и св. Йоан Златоуст: „Нямаш още четиридесет години и Си видял Авраам?” (55-та беседа върху Евангелието според Йоан, 2 – PG 59, 304).[3] В бележките към този пасаж в Патрологията на Минь се посочва Codex Barberinus, където Иоан 8:57 се предава именно така. Съвременни изследователи и коментатори допускат, че св. Йоан Златоуст е ползвал ръкопис на Евангелието от Йоан, където е стоял горният пасаж с четиридесет години. Ако допуснем, че това е така, то трябва да допуснем и че св. Атанасий е разполагал с ръкопис на Евангелието според Йоан, в който в стих 8:57 се е говорило за тридесетгодишна възраст. А това е вече двойно предположение. Само по себе си наличието на ръкописи с различни варианти на Иоан 8:57 показва, че Църквата е изпитвала нужда от задълбочено разглеждане на този стих.

Още св. Ириней Лионски в края на 2 в. отбелязва по повод Иоан 8:57: „Тези думи могат да бъдат казани на някой, който вече е живял четиридесет години, но още не е достигнал петдесет, като при това е съвсем близо до навършването им. А на този, който е на тридесет, биха казали: Нямаш още четиридесет. Защото искалите да Го изкарат лъжец, нямали полза от това да увеличават възрастта Му повече от това, което сами са знаели, че има, а обозначавали годините близо до Неговата възраст, защото наистина ги знаели от документите или заключавали за възрастта Му, виждайки, че е повече от четиридесет, а не тридесетгодишен. Защото напълно лишено от логика е да се мисли, че те, като желаели да Го представят по-млад от Авраам, лъжливо Му прибавили още двадесет. Което видели, това и казали; и Когото видели, бил не призрак, а истината. И така, Той е бил близо до 50-годишната възраст”[4] (Против ересите, 2, 22, 6 – PG 7, 785).

И друг църковен екзегет, бл. Теофилакт Български (11 в.), обръща внимание на Иоан 8:57: „Нямаш още петдесет години – и си видял Авраам?”, като интерпретира, че юдеите казали на Господа, че е около петдесетте, докато Той бил около тридесетте. Но защо не са казали на Господа, че няма още четиридесет, а са Му посочили петдесет? Излишно е да се задава такъв въпрос. Може би са споменали петдесетгодишна възраст без определена мисъл. Някои смятат, че юдеите са казали така, защото у тях особено много се почитала петдесетгодишната възраст, т. е. юбилейна година, в която робите се пускали на свобода” (Тълкувание на Евангелието според Йоан 8:56-59 – PG 124, 37-40). Представата за „юбилейна (50-та) година” като някакво мерило на човешката възраст и живот може да има основание. Поради липсата обаче на други подобни примери в достъпните ни източници това предположение на бл. Теофилакт ни се струва малко вероятно. За нито един от старозаветните патриарси (или за когото и да е още), живял 150 години, не е казано, че е преживял три юбилейни години, а за преживелите 100-годишна възраст, никъде не се казва, че са преживели две юбилейни години. А само при наличието на подобни примери, думите от Иоан 8:57 могат да се интерпретират по начина, по който го прави бл. Теофилакт: „… Не си преживял още и една юбилейна година и си видял Авраам”. Липсата на подобен пример[5] означава преди всичко, че в Евангелието според Йоан става въпрос само за петдесетгодишната възраст на Христос.

Евтимий Зигавин (12 в.) е още един от църковните коментатори, реагирал на необичайните думи на юдеите в 8:57: „Като взимат под внимание зрелостта на ума и въобще голямата опитност, предполагали, че Иисус Христос е около петдесет. Някои (евангелски) ръкописи сочат 40, което изглежда по-точно” (Тълкувание на Евангелието според Йоан 8:57 – PG 129, 1305). В Патрологията на Мин, в бележката към тези думи на Зигавин следва посочка към още един ръкопис: Codex Mosquensibus, където се посочва 40-годишна възраст. Днес този ръкопис е недостъпен за изследователите.

Освен това, в Codex Tischendorfianus 3 (Л или 039) – гръцки унциален ръкопис, датиран 9 или 10 в. – в стих 8:57 от Евангелието според Йоан действително стоят думите τεσσεράκοντα ἕτη вместо πεντήκοντα ἕτη. Не е изключено в случая преписвачът да се е ориентирал по редакцията на св. Йоан Златоуст, която е сметнал за правилна.

Съвременни коментатори (в частност У. Бъркли) свързват посочената в Иоан 8:57 петдесетгодишнина на Христос с Числа 4:3, където се казва, че възрастта на левитите, служещи в Храма, е била между 30 и 50. Затова думите на юдеите следва да се разбират като: „Ти си млад – в разцвета на годините Си – не си достигнал дори до възрастта за напускане на служението Си; как тогава Си могъл да видиш Авраам?”.[6] Този извод е подобен на догадката на бл. Теофилакт Български за юбилейната година. Както и своите църковни предшественици, съвременните екзегети са склонни да търсят условна мярка, която да може да се приложи към неудобното посочване на св. евангелист Йоан. Прави се всичко, за да бъде изключено буквалното разбиране на казаното в Иоан 8:57.

Да се върнем към св. Ириней Лионски, който пише в края на 2 в. Самият той се е придържал към мнението, че Христос е доживял много зряла, дори преклонна възраст: „Те (гностиците и еретиците)… казват, че Той е проповядвал само година и пострадал в дванайсетия месец, като забравят по такъв начин в Негов ущърб, че това разрушава цялото Му дело и ограбва по-важната и необходима почтена възраст (magis honorabilem aetatem), т. е. когато Той като учител е превъзхождал всички. Защото как Той би имал ученици, ако не е учил? И как би учил без да има учителска възраст? Той се кръстил не когато навършил тридесет, а когато бил около тридесетгодишен, както предполага ап. Лука, който споменава Неговата възраст. Иисус бил около тридесет, когато отишъл да се кръсти и (по думите им) след кръщението проповядвал само година, а пострадал, бидейки тридесетгодишен – още млад човек и не достигнал по-зрялата възраст (haberet aetatem). А всеки ще се съгласи, че тридесет е началото на мъжката възраст,[7] която е до четиридесет – от четиридесет и от петдесет започва преклонната (aetatem sentiorem), в която е учил нашият Господ Иисус Христос, както свидетелства Евангелието и всички старци, събрали се в Асия (римската провинция Азия) около Йоан, ученика Господен, който им предал всичко това” (Против ересите, 2, 22, 5 – PG 7, 784-785).

Св. Ириней Лионски е несъгласен не само с това, че Христос е проповядвал на възраст тридесет – не е съгласен и с това, че Христос е проповядвал само три години. Показателно е последното ни позоваване на св. Ириней относно ап. Йоан. Възможно е в нея той да има предвид именно споменатото в стих 8:57 и стоящата зад този стих традиция. Като се съгласява с ап. Лука за възрастта, на която Христос се е кръстил, св. Ириней все пак говори за преклонните години, на които учителства Христос.[8]

Тази част от съчинението на св. Ириней Лионски се е съхранила само в превод на латински. При което латинското aetatis sentiorem (преклонна възраст) се среща много рядко. Може да бъде преведено като „възраст (на човек) познал (живота)” или „възраст (на човек), помъдрял (в годините)”.

Вероятно в древната Църква е имало традиция, представяща Христос като доста зрял човек – 45-50 годишен. Тази традиция са отразили ап. Йоан и св. Ириней. Но тя скоро е прекратена и е изчезнала, като следите ѝ все пак са останали в някои документи.

Забележително е, че – в хронологичните рамки на историята – 40-50-годишният Христос се вписва много по-добре, отколкото 33-годишният: (Раждане: до 4 г. пр. н. е. – или до 6 г. до н. е., като се отчита посоченото от ап. Матей в неговото Евангелие (2:16), или в 8 г. до н. е. – според св. Епифаний Кипърски;[9] Разпятие: до 36 г. от н. е., годината на края на наместничеството на Пилат Понтийски).

Заслужава внимание още нещо. Възрастовият минимум за епископи, установен в ранната Църква, е 50 години. „Относно епископите сме слушали следното от нашия Господ – се казва в Апостолските постановления. – Който се поставя за пастир-епископ в Църквата на която и да е област, трябва да бъде безупречен, безукорен, чужд на всяка човешка несправедливост, не по млад от петдесет, когато се е освободил от юношеската непристойност…” (2, 1). Човек по-млад от 50 се е смятал от Църквата за недостатъчно зрял за пастирско служение.

Да се обърнем и към други религии. Сред мюсюлманските предания за Месията Иса (Иисус Христос) се среща и следното: В Евангелието четем какво Бог изпраща чрез Месия: „Ние те заставихме да искаш, но ти не пожела. Плакахме за теб, но ти не плака. О, петдесетгодишни, какво можеш още да предложиш, което да оставиш след себе си? О ти, шестдесетгодишни, твоята реколта е узряла! Ето ти, седемдесетгодишни, излез на съд” (Ибн Аб Рабихи Ал-‘Икд ал-фарид, 3, 145).[10] Такива думи в Новия Завет, разбира се, няма. Изследователите намират в тях отзвук от Мат. 11:17 и Лука 7:32 – с добавено разсъждение за мъдростта на човешките възрасти. Вероятно посочването на 50, 60 и 70-годишната възраст няма пряка връзка с Христос. Но фактът, че тези думи се появяват заедно с името на Христос, ни карат да им обърнем внимание. Не е изключено да имат някакво значение към разглеждания въпрос.

Коранът казва за Христос: „И ще говори той с хората (в смисъл, ще пророкува) при люлката и с възрастните, и ще бъде от праведниците (3:45; 5:110). Тълкуватели смятат, че арабската дума кахла(н) – възрастен, зрял – се отнася по-скоро до човек на средна възраст (40-45), отколкото до 30-годишен. Ако трябва да сме строго пунктуални, периодът на зрялост у арабите, подобно на други народи е от 30 до 50.[11] Ето защо и разсъжденията на изследователите върху кораничната дума кахла(н) в голямата си част са умозрителни – основани на субективни предпочитания. Няма как да кажем, че указанията на Корана подкрепят традицията на св. ап. Йоан и на св. Ириней Лионски, повече отколкото традицията на Лука. И затова мюсюлманските автори от Средните векове, включително авторитетни тълкуватели на Корана, възприемат господстващата в Църквата представа за Христовата възраст и също говорят за 30-33 годишен Христос. (Ат-Табари, История, 2, 13 и др.).

Така завършваме нашия кратък обзор, отчитайки, от една страна, че раннохристиянската традиция относно Христовата възраст като 40-45 е документално потвърдена, а, от друга – че разпространението ѝ не е ясно и тя не може да е цялостно преценена поради липсата на достатъчно данни. Посоченото от Ириней остава единственото пряко свидетелство за по-зряла възраст на Христос – в сравнение с тази, която Църквата е приела и която е подкрепена с голям брой други свидетелства.

Превод: Венцислав Каравълчев



 

Деревенский, Б. Тайны евангелской истории, М. 2014, с. 224-233 (бел. прев.).

[1] Ретроспекция на тези думи намираме у бл. Йероним: „Според преданието на Църквата и според св. ап. Павел ние трябва да знаем, че ще възкръснем в състоянието на мъж съвършен и в мярата на пълнотата на Христовата възраст – в тази възраст, в която, както смятат юдеите, е бил сътворен Адам и, както четем в Евангелието, възкръсна Господ Иисус Христос” (Писма, 108, 24). Църквата разглежда Христос като втори Адам, за когото се приема, че е бил сътворен в тридесетгодишна възраст. Трябва да подчертаем, че бл. Йероним говори за възкръсналия Христос, а ап. Павел - за евангелския, т. е. историческия Христос.
[2] Трябва да кажем, че другаде св. Атанасий цитира точно Иоан 8:57: Към Серапион, 4, 17 – PG 26, 664.
[3] „Оттук можем да заключим, че Христос е бил почти четиридесетгодишен” – обобщава Златоуст.
[4] В един от ръкописите на Против ересите тук е посочено „недалеч от четиридесетте” (XL annis), но това явно е грешка на преписвача. Виж: PG 7, 785.
[5] Св. Иполит Римски разглежда и разсъждава над свещеното число 50 или юбилей (ιωβήλ) в Тълкувание на Пс. 1:3-4 (PG 10, 713), но не казва, че човешкият живот се измерва с юбилейни години. Разсъжденията му по-късно са възприети и използвани от бл. Йероним и Касиодор.
[6] Barclay, W. The Gospel of John, 2, NY 1993.
[7] Английските преводачи и издатели на св. Ириней отбелязват, че думите: Quia autem triginta annorum aetas prima indolis est juvenis трудно могат да бъдат преведени точно, ала са съгласни, че смисълът им е именно такъв.
[8] Св. Юстин Мъченик също говори за тридесетгодишна възраст на Христос в момента на кръщението си (Диалог с Трифон Юдеина, 88), но не става ясно, в каква възраст поставя Христос в момента на разпятието.
[9] Св. Епифаний Кипърски (316-403 г.) е смятал, че в момента на смъртта на цар Ирод Иисус Христос е бил четиригодишен (Панарион, 20, 5 – PG 41, 276).
[10] Цит. по: Logia et agrapha Domini Jesu: apud Moslemicos scriptores, asceticos praesertim, usitata, еd. M. A. Palacios – Patrologia Orientalis, 19.
[11] Виж: Баранов, X. К. Арабско-русский словарь, М. 2005, с. 703.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9du6u 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме