Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Бележки относно византийския прототип на древноруските софийни съборни храмове

Понеделник, 24 Ноември 2014 Написана от Андрей Виноградов

A VinogradovВ днешно време е общоприето, че трите Софийни съборни храма – Киевският, Новгородският и Полоцкият – представляват модификация на рядък архитектурен тип, като в началото на тази поредица стои именно Киевската „Св. Софѝя”[1] (Ил. 1).[2] Само че своеобразието на тези храмове не получава изчерпателно обяснение в рамките на не-архитектурно-типологичните методи – символичния, иконографския, национално-славянския и др.

В рамките пък на архитектурно-типологичния метод древноруските Софийни църкви също сами по себе си представляват съществен проблем – от гледна точка на строителната техника, на отделни архитектурни елементи и пространствени решения[3] те отлично се вписват в контекста на византийската архитектура на 11 век, освен че се отличават по плановете, които не намират преки аналози никъде в цялата византийска архитектура.[4]

Разликата в плановете с другите паметници на византийското строителство е немаловажен момент, както се опитват често да го представят. Правилото на Муцопулос[5] показва, че пропорциите на множество, ако не и на повечето, средновизантийски храмове се определят от техните планове и височината на носещата конструкция (в столичните храмове това са били мраморни колони), и по този начин се обяснява отсъствието на архитектурни чертежи от тази епоха – факт, който учудва изследователите. Така стоят нещата и при „Св. Софѝя” в Киев – основните принципи на нейната пространствена композиция са зададени именно чрез плана и наличието на балкони.

Главната специфика на плановете на древноруските Софийни съборни храмове се състои в наличието на кръстообразни подкуполни пространства, оградени в кръг, в границите на наоса, в резултат от което в пространството на наоса се образуват пет надлъжни компаримента,[6] което често наричат „неф”.[7] Проблемът за произхода на петнефните древноруски Софийни църкви, формулиран още от Н. И. Брунов,[8] до днес не е намерил дори приблизително разрешение, както това се вижда ясно, в частност, от обобщаващата статия на А. И. Комеч.[9] Както изглежда, към някакъв отговор може да има приближаване по два пътя: теоретичен и архитектурно-исторически.

От теоретична гледна точка е важно да се отбележи, че от една страна проблемът с многокорабността възлиза към ранновизантийския период, където на редовите трикорабни базилики функционално се противопоставя обусловената петнефност на големите, преди всичко поклоннически, базилики, като например: „Св. Петър” в Рим, „Св. Възкресение” в Йерусалим, „Св. Димитър” в Солун.[10] От друга страна, под „неф” неправилно някои разбират надлъжния компаримент, който задължително завършва с апсида – ранновизантийските базилики демонстрират, че страничните кораби могат да завършват също и с глуха стена, прозорец, врата или пастофорий.

По такъв начин, „петкорабността” на древноруските Софийни църкви, от една страна, е обусловена от функционалната необходимост за създаване на по-голямо храмово пространство при използване на обичайните конструктивни похвати за нейното прикриване, а от друга – може да бъде видоизменяна в зависимост от размерите на конкретния храм – ако в Киев всички кораби на „Св. Софѝя” завършват с апсиди, то в Новгород и Полоцк с апсиди завършват само трите централни. Още по-голямо опростяване наблюдаваме, например, в паметника, понякога разглеждан като неточен паралел на древноруските Софийни събори – храмът в Моква, Абхазия (строен между 955 и 957 г.), където страничните кораби представляват редица изолирани един от друг компарименти[11] (точно по този начин е устроена и още една, по-ранна църква, като паралел – Долната църква „при крепостната стена” в Преслав, – преди 870 г. – съгласно реконструкцията на С. Бояджиев[12]). Като друг пример на отделна аналогия е Успенският събор във Владимир – той показва, че при необходимост (в този случай – укрепване и разширяване на сградата) обичайният „тринефен” кръсто-куполен храм може да се превръща при преустройство (тук – през 1189 г.) в „петнефен”.[13] Именно като резултат от „умножаване на клетките” (виж, например, в Р. Оустерхаут)[14] трябва да се разбира идеята на плана на древноруските Софийни църкви. Клетки на какъв тип храм обаче умножават древноруските Свети Софѝи?

От архитектурно-историческа гледна точка трябва да се отделят два аспекта. От една страна, да се гледа на обходните галерии в някои византийски и древноруски църкви (като „Св. Михаил” в Переяслав) като на обособени „кораби”[15] в днешно време не може да се приеме за коректно. Подобни странични помещения са, както показа Л. Тайс,[16] неотменна част от средновизантийската архитектура на Константинопол, без да са части от наоса – както е в древноруските Софийни църкви. Същото се отнася и до двойките колони в напречния разрез на ръкавите на кръста, макар и да не бива да изпускаме, разбира се, родството на този елемент с двойките шлифовани стълбове на Киевската „Св. Софѝя” (които имат, всъщност, друг произход).

От друга страна, за да бъде разбран феноменът на така необичаен конструктивен план, той трябва да бъде вписан в контекста на византийската архитектура на 11 век.[17] Като възможни източници, без да взимаме под внимание недоказаната хипотеза за създаване ex nihilo,[18] трябва да разгледаме варианти като копиране или преработка на ранновизантийски образец, свързан с типовете: куполна базилика; классически кръсто-куполен храм на колони и стълбове; осмоъгълен храм (октагон) на тромпи (пандантиви); кръсто-куполен храм с тристранни крайни галерии.

Като ранновизантийски образец за първия древноруски Софиен събор в Киев би могла да послужи само една от разновидностите на куполния храм – най-близък пример за това е, както сочи още Н. Брунов, църквата в Маяфаркин, днес Югоизточна Турция, от около 591 г. (Ил. 2),[19] който представлява, всъщност, максимално центриран вариант на „куполна базилика с изразени в плана ръкави на кръст”. Против открито копиране обаче говори отсъствието в Киевската „Св. Софѝя” на архитектурни методи, типични само за ранновизантийския период, а така също и фактът, че клетките между ръкавите на кръста в Маяфаркин не са самостоятелни компарименти, както в Киев, а са типични проходи за 6 век, които да разделят тежестта на мощните подпорни стени.

Тук обаче се натъкваме на още по-мащабния проблем за съотношението между плановете на древноруските Софийни църкви и „куполната базилика” – в различните ѝ варианти. Очевидно е, че плановете на древноруските църкви са малко свързани с „куполна базилика без изразени в плана ръкави на кръста” от типа на „Св. Николай” в Мир, Ликия. Както е известно, обаче, именно този вариант на куполна базилика е получил продължение в средновизантийския период – църквата Дере-Аза (Маставра) в Ликия, „Св. Спас” в Чернигов и др. Това обстоятелство отслабва възможността за зависимост на плана на „Св. Софѝя” в Киев от типа куполна базилика изобщо, тъй като възпроизвеждането на друг негов вариант („с изразени в плана ръкави на кръста” като „Св. Софѝя” в Солун и „Св. Успение” в Никея) през 10-11 век не съществува.

Древноруските събори не могат да бъдат свързани и с типа „класически кръсто-куполен храм на колони” – тук е твърде голяма разликата и в начина на сглобката на носещите части на покрива, и в артикулацията на пространството. По-близко стои вариантът на този тип, но „на стълбове”, характерен за тези византийски провинции, където не е имало възможност за колони. Планът на Киевската църква обаче не може да бъде изведен и чрез „умножаване на клетките” при този тип – за него са характерни двойките осмоъгълни стълбове, имитиращи колони, в сеченията на ръкавите на кръста, които липсват в провинциалния тип „кръсто-куполен храм на стълбове”. Именно тяхното наличие прави Киевската църква не толкова провинциална, както може и да изглежда, поради многото кръстообразни стълбове в нея.

Някои от изследователите са склонни да виждат в представителите на развития вариант на типа „осмоъгълен храм на пандантиви” от средата на 11 век – такива, като католикона на манастира „Св. Лука” във Фокида (Ил. 3, 2) и „Сотир Ликодим” в Атина – паралел на „петкорабността” на древноруските софийни храмове.[20] Но тук не може и да става дума за някакво копиране, тъй като типът „октагон на тромпи (пандантиви)” противостои на руските църкви в самата си основа – принципът на поддържане на купола.[21] Между другото, този тип ни подсказва аналогия, но от друг род – неговите развити варианти, които възникват през 11 век, се отличават от по-простите (от типа на католикона „Неа Мони” в Хиос – Ил. 3, 1), известни още от ранновизантийския период,[22] чрез добавянето на ръкави на кръста и тристранните галерии в пределите на наоса, т. е. феномена, който се наблюдава и в древноруските църкви и който, очевидно, е бил характерен за византийската архитектура именно от средата на 11 век.

Ако произхода на ръкавите на кръста и на обиколните галерии в пределите на наоса в древноруските Софийни храмове се обясняват именно по този начин, тогава не е трудно да бъде очертана и основата за наличното „умножаване на клетките” – това са средновизантийски кръсто-куполни църкви с отделен подкуполен квадрат и обикалящи го тристранно галерии, свързани помежду си от проходи с двойки колони. Като се добавят към двуярусни конструкции от такъв тип църкви (като Гюл Джами или Паммакаристос в Константинопол – Ил. 3, 3) и ръкави на кръста, в разреза на които преливат двойки колони, и като се увеличат, съответно, страничните галерии (без да напускат обаче пределите на наоса), ще получим конструкцията на „Св. Софѝя” в Киев (Ил. 3, 4).

И подобно обяснение изглежда най-логично – както от гледна точка на архитектурната типология, така и в контекста на византийската архитектура от средата на 11 век, като то премахва едновременно и проблема със съотнасянето на „Св. Софѝя” към съвременните ѝ паметници. „Св. Софѝя” се оказва свързана и с двата „модни”, „императорски” типа от средата на столетието: „кръсто-куполен храм с тристранни галерии”, като „Св. Георги” в Мангана, и „октагон на пандантиви” – като католикона „Св. Лука”. Освен това, кръсто-куполният храм с тристранни галерии – отправната точка за конструкцията на „Св. Софѝя” – в последна сметка може да бъде приет като опростена модификация на „куполна базилика”, чийто центриран вариант, както вече видяхме, е най-близо от всичко до плана на древноруските Софийни храмове; първите църкви с „тристранни галерии” („Даг Пазара” от третата четвърт на 5 век) се появяват тогава и там, където и първите куполни базилики – Мариамлик и Алахан-манастир – от края на 5 век. Да си припомним, че при всички тези църкви, включително и тази в Маяфаркин, са налични толкова характерните за Киевската църква двойки колони (стълбове). По такъв начин, възникването на уникалната структура на древноруските Софийни църкви произтича както от строителния опит към средата на 11 век за развитие на вече отдавна познатите храмови конструкции, така също и от естественото разгръщане на тези възможности, които са били заложени в самия образец – кръсто-куполен храм с тристранни галерии. При това, тези архитекти, които са работели в Русия, са можели да се опрат върху опита на предшестващите, по-скромно развити, но от този тип, църкви от Преслав и Моква, които обаче напълно е вероятно, да са имали константинополски произход.[23]

Като се връщаме към неархитектурния подход в разгадаването на феномена на „Св. Софѝя” в Киев и другите древноруски Софийни църкви, сме длъжни да припомним и популярната хипотеза за преноса на „идеята за Св. Софѝя – Премъдрост Божия” от Константинопол в Русия.[24] Очевидно, тя не може да бъде пряко възприета в архитектурата, тъй като в Киевската църква няма никакви опити да се предадат основните достижения на строителите на нейния константинополски прототип – нито сложната система на покриване, нито доминирането на кръгови линии, нито, още повече, остроумното прикриване на носещите стълбове. Това обаче, в което двете църкви са сходни, са особените мащаби и статуса сред окръжаващите ги храмове. Действително, при някои случаи на „пренасянето на Св. Софѝя” на чужда почва, там е възниквал храм, който не е приличал на оригинала, но е бил твърде оригинален на местния фон. Например, църквата „Св. Софѝя” в Беневенте (от втората половина на 8 век) е била построена от лангобардския дук Арехис, едва ли не като съперничество на имп. Юстиниан, както гласи неговият собствен строителен надпис.[25] И в такъв именно контекст, възникването на необичайната форма на Киевската „Св. Софѝя” не бива да ни учудва.

Превод: Ивайло Маринов



 

Виноградов, А. „Заметки о византийском прототипе древнерусских Софийских соборов” – В: Первые каменные храмы Древней Руси: Материалы архитектурно-археологического семинара 22-24 ноября 2010 года [= Труды Государственного Эрмитажа, 65], СПб. 2012, с. 225-231 (бел. прев.).

[1] Която е построена на мястото на изгорената през 1018 г. по-стара „Св. Софѝя”, между 1027 и 1037 г. (бел. прев.).
[2] Илюстрациите към текста виж тук (бел. ред.).
[3] Това не означава отсъствие на каквато и да е оригиналност при тези елементи. Напротив, някои от тях са твърде оригинални и даже гениални, като например ъгловите клетки на балкона. Ала и този пример е достатъчно красноречив за това, че оригиналността тук е била предизвикана именно от необикновения план на сградата.
[4] Този мащабен извод на Виноградов намира своето пълно потвърждение в изследванията на известния български медиевист д-р Асен Чилингиров, който безупречно доказва, на базата на свои дългогодишни изследвания „in situ”, както и на трудовете на известни френски археолози, че Софийните храмове в Киевска Русия, а по-късно – в Абхазкото царство, в Новгородската република и другаде, имат аналози единствено с архитектурни паметници от днешна Албания, Хърватия, Македония и България, които са градени до падането на Самуилова България и нямат нищо общо с гръцка Византия. По такъв начин, прототипът на руските събори вече може да бъде локализиран и по-конкретно – във вътрешността на Балканския полуостров – виж: Чилингиров, А. Българската архитектурна школа, т. І, Берлин 2007, с. 1-40; също и: Виноградов, А. Ю. „Св. София Киевская в контексте византийской архитектуры второй четверти ХІ в.” – В: Храм iлюди: Збiрка статей до 90-рiччя з дня народження С. О. Висоцького, Киïв 2013, с. 66-80 (бел. прев.).
[5] 1) Линиите, прокарани от долната част на страничните стени към свода на купола, преминават през основата на барабана (като определят по такъв начин височината на третия, горен корниз); 2) първият, долен ярус от корнизи се намира на височината на пресичането на линиите, които идват от върха на страничната стена към противоположната (т. е. на половината от височината на сградата без купола); 3) горният ярус от корнизи се намира на височината на пресичането на първия и втория чифт линии, на половината от височината на цялата сграда до свода на купола – виж: Mutsopulos, N. “Harmonische Bauschnitte in den Kirchen vom Typ Kreuzförmigen Innenbaus im Griechischen Kernland” – In: Byzantinische Zeitschrift, 55, 2, 1962, S. 274-291; Оустерхаут, Р. Византийские строители, Киев-Москва 2005, с. 94-95.
[6] Отделна композиция, която може да образува цялостен ансамбъл със симетрично разположени части (бел. прев.).
[7] Или „кораб” (бел. прев.).
[8] Brunov, N. “Die fünfschiffige Kreuzkuppelkirche in der byzantinischen Baukunst“ – In: Byzantinische Zeitschrift, 27, 1, 1927, S. 63-98; Brounoff, N. “L’église à croix inscrite à cinq nefs dans l’architecture byzantine” – In: Échos dOrient, 26, 147, 1927, p. 257-286.
[9] Комеч, А. И. „Пятинефные церкви в византийской и древнерусской архитектуре” – В: Византийский мир: исскуство Константинополя и национальные традиции (К 2000-летию Христианства), М. 2005, с. 7-12.
[10] За още примери виж: Wessel, K., M. Restle Reallexikon zur byzantinischen Kunst, Bd. 1, Stuttgart 1963, S. 524.
[11] Неотдавнашният опит да се докаже първоначална липса на прегради в страничните кораби на събора в Моква се опровергава от факта, че повечето от тези прегради завършват с каменни арки над плоски ниши – при положение, че предполаганите, първоначално открити арки, са изградени от плоски тухли – плинти (според съвместно наблюдение с Д. В. Белецкий – виж: Бгажба, О., С. Сакания „Результаты археологических раскопок в Моквском храме 2006 г.” – В: Отражение цивилизационных процессов в археологических культурах Северного Кавказа и сопредельных территорий, Владикавказ 2008, с. 35-40). Преграждането на страничните кораби в Моква може да бъде съпоставено с аналогично явление при страничните кораби на т. нар. трицърквени базилики в грузинската архитектура.
[12] Boiadziev, S. “Une église cruciforme à cinq nefs à Preslav” – In: Byzantinobulgarica, 4, 1973, p. 54-73.
[13] Раппопорт, П. А. Русская архитектура Х-ХІІІ вв. Каталог памятников, Ленинград 1982, с. 51-52, № 74.
[14] Оустерхаут, Р. Пос. съч., с. 125-126.
[15] Комеч, А. И. Пос. съч., с. 11-12.
[16] Theis, L. Flankenräume im mittelbyzantinischen Kirchenbau [Spätantike – Frühes Christentum – Byzanz, 18], Wiesbaden 2005.
[17] Тук наблюдаваме характерна методологична грешка, направена и от автора – да се търси непременно т. нар. византийски източник за особена култова традиция, в случая – за „Св. Софѝя – Премъдрост Божия” (и по-специално – на нейно отражение в храмовото строителство), което го довежда до ограничените, при това положение, изводи, които представя по-долу (бел. прев.).
[18] Ще напомним, че сред множеството древноруски църкви от 11 в., които са ни известни, няма нито една, чиято форма да е напълно оригинално местно изобретение.
[19] План по: Brunov, N. Op. cit., S. 69.
[20] По този въпрос виж: Комеч, А. И. Пос. съч., с. 10-11.
[21] Това, на което „октагон на тромпи” е можел да повлияе непосредствено, са класическите рашки църкви в Сърбия, възхождащи, както е общоприето, към църквата „Св. Николай” в Куршумлии. Обикновено ги отнасят към тип, произлизащ от синтеза на „куполна зала” и храм от типа „компактно вписан кръст”. Това обаче не може да обясни появата в чисто византийския храм „Св. Николай” (и в последващите постройки) на такъв антитектоничен елемент, като три апсиди в рамките на един подкуполен квадрат. Срещу което, неговата поява задоволително се обяснява чрез влиянието на типа „октагон на пандантиви”, при който такова явление е закономерно извикано от необходимостта за две опори на източната, предолтарна стена.
[22] Срв., например, несторианската църква в Амиде, Месопотамия, баптистерия „Сан Джовани ин фонте” в Неапол и църквата (първоначално също баптистерий) „Мар Якуб” в Нисибин – виж: De’Maffei, F. “Il problema della cupola su vano quadrato e la Santa Sofia di Constantinopoli” – In: La PersiaBisanzio [= Atti dei Convegni Licei, 201], Roma 2004, p. 679-736.
[23] Пословичната и затормозяваща мания (особено руска) – всичко да се извежда от „великия” гръцки Константинопол – води не само до ненаучни и често неточни изводи и резултати, но и елементаризира и деформира целия, изобщо целия, процес на интерпретация на християнския култ и неговото развитие, включително в областта на догматическото богословие. В случая наблюдаваме, че след като Виноградов успешно е установил преките образци на невероятните Софийни древноруски църкви (а именно – от Преслав и Моква, в независими царства, които през 9 век все още нямат нищо общо с империализма на Византия), той след това отново се препъва в натрапчивата хипотеза, че оригиналите били произлизали от Константинопол. Предпоставката на прекомерното поклонение пред „Византия”, като пред източник на почти всичко съвършено в Църквата и като пряк и точен продължител на „великите” достижения на старогръцката класика, не само, че не е от полза за никого, но често води и до сериозни изопачения в научното, иначе, търсене и изясняване на истината (бел. прев.).
[24] Виж: Акентьев, К. „Мозаики Киевской Св. Софии и „Слово” митрополита Илариона в византийском литургическом контексте” – В: Византинороссика, т. 1, СПб. 1995, с. 75-94; Виноградов, А. Ю. „Еще раз к вопросу о надписи над конхой Св. Софии Киевской” – В: Лазаревские чтения: Искусство Византии, Древней Руси, Западной Европый [Материалы научной конференции 2010 г.], М. 2012.
[25] Hic dux Arechis pario de templum construxit / speciem cui tunc sine mole ferebat / Iustiniane, tuus labor omni pulcrior arce. – „Тук дук Арехис въздига от пароски камък храм, който по-преди явяваше безсменно образецът, Юстиниане, на твоята незнаеща равна по красота постройка” (преводът е според О. С. Воскобойникова).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d33d 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме