Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

История на тълкуванието на възгласа „Двери, двери! Премудростию вонмем!”

Събота, 04 Октомври 2014 Написана от Прот. Николай Ким

Fr Nikolaj_KimВ гръцкия новозаветен език глаголът προσέυχω има следните основни[1] значения: 1) обръщам внимание; отделям внимание; 2) внимавам, държа на нещо; предан съм на нещо; пристрастие към вино (1 Тим. 3:8); 3) внимателен съм; предпазвам се; държа се далеч от нещо; 4) пристъпвам (към жертвеник); свещенодействам (Евр. 7:13).

Тълкувание от св. Йоан Златоуст[2]

В Беседи върху Деяния на апостолите (19, 5) Златоуст споменава възглас „Вонмем” преди прочита от Писанието: „Дяконът от името на всички стои и, като възглася, казва: Да внимаваме; при това често. Гласът, който той издава, е общият глас на Църквата, но никой не внимава. След него четецът започва: Исайеви пророчества, и отново никой не внимава, макар и пророчеството да не съдържа нищо човешко. После на всеослушание заявява: Това говори Господ – и пак никой не внимава. Чете се нещо страшно и ужасно; но и при това никой не внимава”.

Възгласът Да внимаваме се е произнасял от дякона, както виждаме, нееднократно – преди всяко четене (при нас преди прокимена на Велика вечерня: ВонмемМир всемПремудростВонмем). Фактът на възникването на всички тези възгласи говори какво благоговение е предизвиквало четенето на Св. Писание в богослужението. За възгласи след прочитите, даже след Евангелското четиво, паметниците от 4 и 5 в. не споменават.[3] След Целувката на мира, дяконът възглася: Двери! Двери! Премудростию вонмем! Думата премъдрост не присъства в ръкописите до 9 в.[4] В древността този възглас се е отнасял до привратниците (особени църковнослужители, назначени да следят, никой неверен или оглашен да не влиза в молитвеното събрание, когато църковната община се е приготвяла за тайнствения апогей на своето богослужение). Иподяконите в древността по време на литургията са били задължени да наблюдават и за това – да не би някой да излезе по време на издигането на Жертвата и да не се отваря вратата, дори ако идва верен.[5] 9-то апостолско правило гласи: „Трябва да се отлъчат от църковно общение всички верни, които идват в храма и слушат Писанието, но не участват до края в молитвата и в св. Причастие, като такива, които произвеждат безчиние в събранието”. В 6-то правило на Лаодикийския събор е предписано: „Да не се допускат еретици, измамени в ерес, да влизат в Божия дом”, а също и в Апостолски постановления, 2, 57 се говори за охрана на църковните врата от възможността да влязат непосветени. Св. Йоан Златоуст в Беседи върху Евангелието от Матей, 23 подчертава: „Затова и заповядва на такива хора да не отварят вратите, защото като разберат, те стават още по-дръзки. Когато това учение се открива пред признателни и благомислещи хора, то те благоговеят пред него – докато безнравствени хора уважават повече тогава, когато не познават”.

Тълкувание от св. Герман Константинополски[6]

Всъщност, възгласът на дякона Вонмем е логично продължение на възгласа му от края на Литургия на оглашените: Елици оглашени, изидете, да никто из оглашених… В днешно време буквалното значение на тези думи е загубило силата си, но символично те имат по-широко значение. Според тълкуването на византийския литургист, „трябва да пазим вратите на нашия ум, на нашето сърце, за да не влезе нищо лошо в тях и за да вникнем в Божията църква в премъдростта на божествения символ, изложен от светите отци”.[7] Сега думите Двери! Двери! имат отношение към т. нар. вътрешни врати,[8] горните двери или, иначе казано – завесата, която в това време се дърпа и която символизира отместването на камъка от Гроба, бягството на стражата, изпратена на Гроба,[9] а също и това, че нашето тайнство – скрито от века – след Възкресението Христово се открива и става известно на целия свят.[10] Когато се отваря завесата, се вдига и воздуха, покриващ Даровете – така се символизира не само това, че Христос е станал от Гроба, но още и че тайнствата на св. Дарове, които са за нашето спасение, скрити преди всички векове в непостижимия Божи съвет и извършени чрез Иисус Христос, след Възкресението са ни открити и стават известни. В знак на това и завесата, която прегражда Божиите дарове, се отваря. Като потвърждение за това мнение,[11] изглежда служат думите на св. Герман: Завесата се отваря съгласно словото на апостола: И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез Кръвта на Иисуса Христа по нов и жив път, какъвто Той отново откри за нас чрез завесата, сиреч плътта Си, и като имаме Велик свещеник над Божия дом” (Евр. 10:19-21). Дяконът призовава молещите се да отворят дверите на ума и сърцето си, или иначе казано – подбужда да бъдат особено внимателни към това, което с отварянето на завесата се изобразява чрез свещенодействията в олтара и което преди всичко се излага в Символа на вярата. Поради двояките действия, които едновременно се извършват в олтара, дяконът споменава не за една врата, а за две, като казва: Двери, двери. Последните думи – Премудростию вонмем – частично се отнасят към тези двете, както и към двете действия в олтара, т. е. да внимаваме ние, че се отварят едни врати за възлизането Христово, а другите – за пристъпването ни към Светая светих. Тези думи, в частност, се отнасят и към това, което следва – Символа. Премъдростта – това е Синът и Слово Божие. Св. Герман казва, цитиран от архиеп. Вениамин: „Чрез Премъдростта, т. е. Сина и Слово Божие, нека вникнем в премъдростта на Божествения символ, който е изложен от светите и богоносни наши Отци, и нека внимаваме, за да можем спокойно и разумно с умирен ум да пристъпим към тайнствената жертва”.[12]

Тълкувание от преп. Никита Ститат[13]

В трактата си За рая[14] преп. Никита Ститат дава следното тълкуване на дяконския възглас Двери! Двери! Вонмем!: „Та нали затова е и забранено от Бога, Който е казал: От дървото за познаване на добро и зло не яжте, понеже в деня, в който ядете от него, от смърт ще умрете (Бит. 2:17). Естествено, наблюдаването на нашето тяло и съзерцанието на неговото устройство увлича несъвършения, даже и да не желае това, в познаване на гладкостта (голотата) на удоволствието,[15] и не само това, но и в непристойни движения и размисли, както е подчертано, относно когото (несъвършения) е справедлив винаги отправяният към нас божествен възглас: Двери! Двери! Вонмем! Чрез удвояването на осезаемите врати е поръчано предпазване от недостойни и умопостигаеми неща и от самите, подчертавам, осезаеми, чрез които смъртта има навика да влиза в човешката душа”.[16]

Никита Коронидски, синкел и библиотекар – в писмо-отговор до помолилия го да изрази своето мнение за неговите трактати преп. Никита – пише[17]: „Достоен е за осмиване този, който говори, че възгласът на дякона Двери! Двери! подбужда тези, които не са в олтара, да внимават на Божиите тайни. Та нали, ако и тайните да са напълно скрити, ала в качеството си на скрит кой – като има власт над разсъдъка си – може да подбужда онези отвън (олтара) да ги разберат. Защото тези тайнства, които сега се извършват от йереите, се изпълняват в безмълвие. По други места, сам съм виждал, че завесата, която закрива божествения престол при извършване на тайнството обгръща и покрива така, че даже самите йереи не са видими от страната на тези, които стоят пред олтара. Това е наредил най-блаженият сред патриарсите господин Евстатий”.[18]

Преп. Никита пише пространно писмо[19] до Григорий Софист с разяснение на своето тълкуване на възгласа Двери! Двери! В него той се придържа към принципите на тълкуване на Литургията на Дионисий Ареопагит.[20] Йерархията е фокусът, в който се съсредоточават лъчите на духовната светлина, и оттам се разливат върху обикновените членове на Църквата. Така че църковният обред се усвоява различно от хората, според различната им духовна зрялост. Той предизвиква разделение не само между оглашени и верни, но различава и верните според степента на преуспяване. Св. Никита се изказва за народа така: „Понеже ако божествените отци са затворили входа на олтара за всички лаици (единствено само на царете, които принасят дарове, бил даден тук от тях достъп), как изобщо може да е позволено за тях (за народа) дори да се приближат до олтара, когато се извършва божественото, камо ли да хвърлят към него (божественото) нечист поглед”.[21] Като казва, че тези, които слушат, разбират изреченото според духовното си ниво, преп. Никита Ститат прави следното заключение: „Което е законно, по време на безкръвната жертва възгласът на иподяконите подбужда да се пристъпи към вратата на храма и да се затвори, както е казано, за влизане на неверни и оглашени, като казва Двери, Двери, Вонмем! и не само това, но затваря и на всички верни вратите на чувствата от блуждаене навън и не без страх да вникват в извършваното с трепет от йереите в олтара”.[22] Преп. Никита свързва това състояние на внимание с безмълвието (исихия), с благодарността към Господа за всяко благодеяние и непрестанната молитва.

Изводи

1. Преп. Никита Ститат употребява възгласа Двери, Двери, Вонмем!, макар архим. Киприан (Керн) да сочи, че още в 9 в. към възгласа е присъединена думата премъдрост.

2. Завесата в олтара по време на тайнството е учредена от патр. Евстатий, според Никита Коронидски.

3. Преп. Никита Ститат не се обляга на Тълкуванието на патр. Герман, като най-веротно не е бил запознат с него, макар че в трактата си За рая цитира стихира, която е надписана с името на Герман.[23] Може да се предположи, че Тълкуванието се е появило по-късно и принадлежи на Герман ІІ, патриарх на Константинопол от 1226 до 1239 г.[24]

4. Св. Никита Ститат свидетелства, че входът в жертвеника е затворен за всички лаици, като само за принасящите дарове царе е отворен.

5. Св. Никита Ститат изрежда следните степени на посвещение: йереи, дякони и иподякони.

6. Всички тълкуватели, които разгледахме, единодушно запазват новозаветния смисъл на внимаване – като предстоене пред Бога.

7. Възгласът Двери! Двери! първоначално се е отнасял до външните врати на храма, а по-късно е започнал да се отнася и до вътрешната олтарна завеса.

8. Разбирането на възгласа се е развивало от буквално, отнасящо се до вратите на храма, към символично тълкуване – отнасящо го към вратите на нашите души, като буквалното тълкуване се е включвало в по-разгърнатото тълкуване.

9. Св. Никита казва, че само като внимаваме на Господа[25] ние можем да запазим безмълвие, да благодарим за всяко Негово благодеяние и непрестанно да се молим.

Превод: Ивайло Маринов



 

Ким, Н. „История толкования возгласа Двери! Двери! Премудростию вонмем!” – В: Священник Николай Ким (бел. прев.).

[1] Виж: Греческо-русский словарь Нового Завета, М. 1997.
[2] Презвитер в Антиохия от 386 г., а от 398 г. – епископ на Константинопол. Умира в заточение в мартириума на св. Василиск (североизточна Турция) на Кръстовден 407 г. Изнася беседите върху Деяния в Константинопол през 400 г. (бел. прев.).
[3] Скабалланович, М. Толковый Типикон, М.² 1995, с. 186-187.
[4] Киприан (Керн), архим. Евхаристия, Париж 1947, с. 207.
[5] Апостолски постановления, 8, 25.
[6] Патриарх от 713 г., изповеднически умрял през 740 г. С името на св. Герман е известно Тълкувание на литургията или Μυστική Θεωρία. Някои приписват това съчинение не на патр. Герман, а на друг, живял в 13 в., но неаполският препис на Тълкуванието, съставен в 1140 г. показва, че то е по-старо от втория Герман – виж: Филарет (Гумилевский), архиеп. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой церкви, СПб ³1902, с. 200-204.
[7] „Св. Герман, Изложение церковных служб” – В: Писания святых отцов и учителей Церкви, относящиеся к истолкованию православного богослужения, т. I, СПб. 1855, с. 398.
[8] Виж: Типикон, гл. 9.
[9] Архиепископ Вениамин Новая скрижаль, т. 2, СПб. 1899, с. 191-192.
[10] Включително и на ангелския свят (бел. прев.).
[11] Пос. съч, с. 193.
[12] Пак там.
[13] Никита Ститат (1005-1090) е презвитер, а сетне и игумен на Студийския манастир в Константинопол, ученик в юношеските си години на св. Симеон Нови Богослов († 1022 г.).
[14] Nicetas Stethatos, Opuscules et letters, trad. J. Darrouzes – SC, 81, 1961, p. 172 etc.
[15] Своеобразният израз τον λειόν τῶν ἡδονῶν се среща три пъти в творенията на бл. Диадох Фотикийски. Например: „Така нашият ум – съгласно апостола (Рим. 7:22) – винаги намира удоволствие в законите на Духа, а плътските чувства са склонни да се увличат по гладката повърхност на наслажденията (или: лесно да се увлича по гладкото на удоволствията)”. Както отбелязва К. Попов, същият израз употребява и св. Василий Велики, според когото порочният живот, за разлика от добродетелния, е гладък (равен, лесен) път, който води мнозина към гибел, тъй като порокът улавя чрез „гладкото (ходене) в удоволствия”. Ето защо този израз на св. Василий означава, в преносен смисъл, и „сладост от неразумните удоволствия”. В този смисъл го ползват и св. Атанасий Велики и св. Григорий Нисийски.
[16] Интересен тук е коментарът на С. Епифанович към Въпросо-отговори до Таласий, 16 на преп. Максим: „Страстта винаги извиква чувствен предмет – външната веществена негова страна – и възниква именно когато страстните неразумни сили в душата – похотта и раздразнителността – се увличат да достигнат този или онзи представян предмет на чувствено удоволствие като отстранят всички препятствия за това достигане. Духовният анализ на страстта води до нейното прекратяване, като пренебрегва чувствената обвивка на нещата, а разкрива техните „логоси” и възпира неразумните движения на страстните сили на душата”.
[17] Nicetas Stethatos, Op. cit., p. 232.
[18] Евстатий, патриарх на Константинопол от 1019 до края на 1025 г.
[19] Op. cit., p. 280-290.
[20] Голубцов, А. П. Из чтений по церковной археологии и литургике, СПб. 1917, с. 123.
[21] Op. cit., p. 282.
[22] Ibid., p. 286.
[23] Ibid., p. 158: „След като той (раят) бил затворен за Адам след грехопадението, както и сега огненият меч отстъпва от мен, понеже Христос е бил разпънат и възкръсна, и на нас вярващите, именно с помощта на Присъстващия, няма недостатък в него (в рая), понеже за всички е открит входът на небесата и постоянно се разглася от Него царуването с Христос, та да бъдем и ние там, където Той е, както говори Той в Евангелията Си: за да бъдете и вие там, където съм Аз (Иоан 17:24)” – из Вечерня на Рождество, празнична стихира на Господи, воззвах „Огнен меч убегает”, надписана с името Герман – това е древният песнописец св. Герман Константинополски, починал през 740 г.
[24] Филарет (Гумилевский), архиеп. Пос. съч, с. 359.
[25] А друг начин и няма (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/98aau 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме