Три писма до прот. Георги Флоровски
Ste Geneviève-des-Bois, 16 март 1958 г.
Скъпи отец Георги!
Тъй като не пиша непосредствено на френски, а нахвърлям на руски и след това предавам за обработка на френски, моите чернови нямат съвсем „подреден” характер и би следвало да ги препиша преди да Ви ги пратя. Това обаче ще отнеме много време, така че поемам риска да Ви ги изпратя във вида, в който ги имам. Простете.
От онази част на моята статия,[1] която ще бъде публикувана в следващия брой на Контакт[2] – като продължение на първата – избрах най-художественото. По-нататъшното развитие на предлаганата от мен схема се състои в това, че веднага след като нарушим равновесието на тъждествата и различията, ние неизбежно падаме или в „обективизъм” (природен), или пък в „субективизъм”.
В плана на познанието въобще признаването на „онтологично върховенство” на същността над личностите води или до търсене на „обективно” знание – „свръх-лично”, за да не кажем направо безлично – и това е т. нар. научен принцип на „експеримента”, стеснен до признаване само на „материално” доказуемото, или, във философията – до търсене на „универсалния разум” и на непоклатимите закони на логиката, очистени от всичко „субективно”, „психологическо”, което нататък довежда до откъсване от всичко човешко, а още по-нататък – до „метафизиката”, свръхчовешкото, трансценденталното и пр. (на Вас ли да обяснявам това).
В църковен план имаме следствие от това в римокатолицизма. Във филиоквийна перспектива, когато на същността, – както вече беше казано, – се признава онтологично превъзходство, това води до папизма (автоматичното съобщаване на избрания за папа на „даровете на непогрешимостта” от момента, в който на избора си той изрази своето съгласие. Вие вероятно сте чел за тази идея, изразена от Пий ХІІ в неговото „послание” до Втория световен конгрес на лаическия[3] апостолат от октомври 1957 г. Това, впрочем, е забележителен документ по своята нелепост. В него намираме мислите на Хомяков за неуместността на разделянето на Църквата на учеща и учеща се и др. под.).
Във филиоквийна перспектива папизмът е възможен именно защото те [и двете] се опират на „природата на нещата” и личността на папата не играе никаква решаваща роля, тъй като просто подлежи или попада под върховенството на природата.
В областта на учението за светите тайнства пък това е прекаленият акцент върху ex opere operatum,[4] в сотириологичната – върху юридическия момент и т. н.
Когато пък, обратно, върховенство е отдадено на принципа на личността, тогава в църковния живот следствие от подобно нарушение на равновесието е протестантизма, където твърде много се подчертава значението на „субекта”, а това води до неумерен индивидуализъм (тъй като там и истинският смисъл на личността също е изгубен). Във философията това е екзистенциализмът и т. н, и т. н.
Тези няколко думи излагам предварително, така че Вие колкото може по-бързо да видите върху какво е съсредоточено моето внимание.
Всичко това излагам в самата моя статия с голяма доза увереност, че то е именно така. На Вашия съд обаче предавам тези мои мисли, с надеждата, че ще ми помогнете да остана на царския път на Отците. Не бих искал, поради недостига на опит и знания, да наговоря неща, които отстоят далеч от възлюбеното от мен православие.
Струва ми се, че ако се отдалечим от мисълта, че в Христос човешката природа, – която [при Него] е съвършено обòжена – е равна на Бога, без [при това] да се представя като божествена природа, то тогава трудно бихме разбрали изразите на преп. Максим [Изповедник; когато той разяснява], че човекът става, по благодат, онова, което Бог е по природа.[5]
Ако природата има надмощие над личността, то как е възможно познанието на тази личност за природата? Ако личността превъзхожда природата, къде е същността? Равновесие между обективното и личното – съвпадане и тъждество – така, струва ми се, се налага да разбираме личния Бог. Личният, но не и извън-същностният – нито свръх-същностният. Ако същността не се изразява напълно в действието, то кое е онова, което остава неизразено? Потенцията? Ако действието не е съобщимо на човешката природа във вечната Си пълнота, то какво може да се мисли за човешката природа в Христос? Станал ли е Човекът-Христос носител на божествената вечност и в Своята неизменима човешка природа, или Той подлежи в самата вечност на онова, което някои от отците на Църквата мислят, а именно: че, като човек, Той живее вечността като непреставащо и наистина тържествуващо възхождане към Него? Или пък Той е достигнал истинския „покой”[6] и вече не подлежи даже в човешки план на никакво по-нататъшно развитие, на никакво възрастване и прочее.
Простете, пиша, нахвърляйки набързо главните мисли, без да се стремя даже да ги приведа в ред.
Моля да приемете дълбоката ми признателност за готовността да ми помогнете.
Архимандрит Софроний
Ste Geneviève-des-Bois, 16 март 1958 г.
Скъпи и дълбоко почитаеми отец Георги!
Със своя израз за „кръста на самотничеството, който ни се налага да носим”, Вие попаднахте в самия център на преживяваното от мен към настоящия момент. Събирам „дързост” да представя на Вашия съд и на Вашия строг контрол онова, което в момента предавам за печат на френски език.
Ще Ви бъда най-дълбоко задължен, ако намерите възможност да ме „спрете” от тази стъпка или, обратно – да я утвърдите, макар и с най-кратък отговор, но възможно по-скоро, за да мога евентуално да иззема от типографията предадения текст.
Въпросът, който неизменно ме занимава, е: нашият живот – като вечно действие – включва в себе си два момента: самия акт, самото действие, проявяване или дихание на живота, и втори – познанието, самосъзнанието, разбирането на онова, което правя.
Тези два момента пребивават – в обикновеното съществуване – в единство, макар в известно отношение неизменно да са различими – по същия начин, както Любовта е различна от Премъдростта. Темата ме занимава въобще, тъй като, вън от догматическия разум, разглеждам всяко действие като нещо, което все още не е достигнало до своето съвършенство. Вяра, която е „адогматическа”, т. е. която няма никакво отношение към това, което се нарича съзнание или самосъзнание, не може да съществува, ако говорим за неразделност на Любовта и Разума във вечното битие. Обикновено обаче съществува „до-догматическата” вяра, с която в повечето случаи хората се задоволяват, за което и Вие пишете в писмото си до мен.
Понастоящем в повечето случаи имам срещи с римокатолици. В перспективата на моето мислене през цялото време съм търсил, условно изразявайки се, логическото противоречие на римокатолицизма и, следователно, логическото изражение на тяхното „отклонение”. Известният опит от моите беседи с онези от тях, които са способни да разсъждават догматически, ми е показал, че предлаганата от мен схема действително ги поставя във възможността да разберат някои от своите „отклонения”, които – в своята историческа проекция – възприемат изключително важен характер.
Моята схема ще Ви изпратя нахвърляна на руски. Тя трябва да бъде отпечатана в ревюто на Контакт, което [списание] преди бе изразител едва ли не изключително на мненията на групата на отец Евграф Ковалевски.[7] Понастоящем издателят на това ревю – французин, бивш римокатолик – желае да се измъкне от тесните рамки, в които се е видял, принадлежейки към тази група. И търси възможност да живее православието в неговата действителна универсалност. Впрочем, той се обърна към мен, молейки ме да му дам нещо. И, тъй като днес почти във всичко, което говорят и организират от Рим, проблемът за единството на Църквата заема централно място, сметнах за възможно да се върна и аз към тази тема, но вече не така, както тя ме занимаваше преди, а донякъде по-дълбоко и именно догматически.
Основната ми мисъл в тази схема се свежда до това, че всеки път, когато ние – в нашето разбиране за божественото битие, на Светата Троица, нарушаваме даденото ни в Откровението равновесие на тъждествата и различията, с това ние неизбежно внасяме неравновесие и в нашето битие – временното и вечното.
В моя текст излагам редица антиномии на догматите на Църквата за Троицата и за въплъщението на Бога Слово. И двата тези догмата – троичният (който е представен в Символа, приписван на Атанасий Велики, в Никео-Константинополския символ и в изповеданието на св. Максим) и халкидонският – разглеждам като най-важните и най-основоположните за цялата наша вяра…
Наред с това, троичният и халкидонският догмат – в качеството на действително основоположни – се отразяват и върху нашето аскетично „действие”, върху всяка наша догматическа мисъл в аскетичен план. Вън от това виждане, вън от това равновесие, ние губим и в подвижничеството, струва ми се, истинския коректив на всичко, истинското направление, тази линия, по която ние, като по компас, направляваме кораба на нашия живот. Вън от това, струва ми се, не е възможно и вярно да ръководим обръщащите се към нас. Всичко това обаче изразявам в това писмо не като окончателно утвърждаване или самоутвърждаване, а само за да Ви обясня основната си мисъл, молейки Ви или да я потвърдите, или да ме предпазите от заблуждения.
Писмото на митрополит Николай беше в отговор на запитване от протойерей Димитрий Соболев, когото Вие вероятно познавате. Лично аз си мисля, че отец Д. С. е „търсил” с какво може да се заяде. По същество пък – както и Вие го казвате във Вашето писмо – нито самият текст на стареца Силуан, нито моите коментари [към този текст], поставят проблема за „кеносиса” в такава степен. Невъзможно е слизането в ада да се разбира „пространствено” или „времево” – в тесния смисъл на думата. Винаги нося в себе си вярата, че Господ е „снизходил” в такива дълбочини, които изключват всякаква възможност да се „съдим” с Него – възможност не само за хората, но и за бесовете. Не е стоял въпросът за „изкупването” на бесовете, но съдът Божи се е състоял и на този Съд победител на ада в абсолютен смисъл е бил Господ.
За мен проблемът за кеносиса винаги остава в плана на вярата, а не на неговото богословско усвояване. А как безначалната Ипостас на Словото – Твореца на всичко – е могла да възприеме в Себе си сътворения образ на битието – това не е по силите ми да разбера. Вярвам, че за Бога съществува такава възможност, тъй като в случая с тварите пред Него стои не „факт”, а следствие от Негово собствено действие. Ако Бог твори в такъв порядък, че да се обръща към тварта като към „факт” за Самия Него, то за Бога този „факт” не се простира в създадената от Него природа и същностно възприемаем образ на битието (както говорите и Вие за това в статията си „За тварта и тварността”[8] – че тварта получава „същностен” характер). Да се възприеме „образа на раба”[9] (μορφὴ ὑπάρξεως – образа на битието) – ето за какво става дума за мен в акта на въплъщението и на кеносиса. Ала как това е възможно – това аз не изследвам. За мен „изтощаването”[10] на Словото е действие, познавано чрез вярата, което ми дава отговор на моите въпроси и разрешава проблема на моя живот, на моето действие.
Простете, че така дълго Ви задържам.
Приемете моята благодарна любов и преданост.
Поздравете Ксения Ивановна.
Архимандрит Софроний
Ste Geneviève-des-Bois, 21 март 1958 г.
Скъпи отец Георги!
В неделя, 16 март, Ви изпратих две писма: едно par avion и второ – с обикновена поща, където приложих някои нахвърляни от мен неща за статията ми „За единството на Църквата по образа на единството на Светата Троица”. Особено второто бе писано в състояние на пълен „разрив” и за него ме срам пред Вас. Днес пък прочетох статията Ви „Проблематика християнского воссоединения” (в сп. Путь, 37, 1933)[11] и се удивих до каква степен тя е актуална. Това, че през последните двадесет и пет години буквално не се случил никакъв „напредък”; това, че всички продължават да стоят на „позициите”, набелязани от Вас. Четох я предвид моето предстоящо изказване на едно католическо местно събрание, посветено на целите на „сближаването” (rapprochement).
Освен това ми предстои да говоря на едно събрание в памет на В. Н. Лоски. Там ще трябва да прочета доклад на тема: „Подвигът на богословската защита на догмата за Църквата” (събранието ще бъде на 30 март). Една от основните ми идеи за този доклад е изразена от Вас, в споменатата статия, така: „… цялата пълнота на знанието е дадена изначално в опита и съзнанието на Църквата и трябва само да бъде разпозната”.[12] А от тук и моята мисъл, че догматите на Църквата не са резултати от богословската работа, а изразяване в човешки думи на онова, което се дава от Дух Свети като непосредствено виждане на „фактите” от духовния свят. При Вас открих потвърждение на тази мисъл: „… неправотата и неправдата (на Запада) са в самия [негов] догматически опит… Става дума не толкова за постепенността и последователността в логическите дедукции или развития, колкото за първичната точност, за „яснотата” и за „отчетливостта” на самото вярващо съзиране, т. е. за самото Откровение… В римския опит трябва да бъде открита основната болезнена точка. Изглежда, че тя може да бъде разгадана и показана”.[13] А аз тъкмо това и съм търсил. Препрочитах още и „Глави за троичността” на отец Сергий Булгаков. Струва ми се, че разбирам неговата идея за единия Бог – не само по същност, но и „в плана на Ипостасите”, само че не мога да я споделя: лично на мен ми изглежда съвършено излишно да се създава новото понятие „Абсолютно Триипостасен Субект”, в Когото „не съществува порядък на Ипостасите, дадени в едното абсолютно действие на самополагането на Аз”, в Когото „не съществува произхождане на Ипостасите Една от Друга, а само тяхно взаимно самополагане”.[14]
Не е ли забравял отец Сергий монархията на Отца (раждащият и извеждащият)? Като цяло неговата диалектика е изключително близка до тази на немския идеализъм (на субективния на Фихте, на обективния – на Шелинг и на абсолютния – на Хегел). На мен самия ми е малко неловко от съвпадането на моята схема със схемите на казаните философи, но заедно с това с удовлетворение срещам у тях разбиране за тъждеството на субекта и обекта (разбира се, при Хегел).
Сега, – във връзка с отминаването на В. Н. Лоски,[15] – още повече се обръщам в мисълта си към това, кой от нас кого „изпревари” – обръщам се към нашето по-старо поколение? Даже техните грешки сега ми се струват „етически” различни, в сравнение с по-рано. Във всеки случай нашето поколение им е много задължено. Още повече ми е мъчно от смъртта на Лоски, тъй като, уви, твърде малко са такива умове, които живеят догматите, т. е. богослови по самата своя същност.
Бог да Ви пази.
С любов предан Вам
Архимандрит Софроний
Превод: Борис Маринов
* Софроний (Сахаров), архим. Переписка с протоиереем Георгием Флоровским, Сергиев Посад 2008, с. 49-64 (Писма 7, 8 и 9; бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Георги Каприев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)