Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Неизвестният текст на един известен документ

Четвъртък, 01 Май 2014 Написана от Прот. Павел Недосекин

Fr Pavel_Nedosekin(Писмото на атонските монаси до Хитлер)

В годините след Втората световна война вече неведнъж е бил повдиган въпросът за позицията на светогорските манастири в периода на германската окупация на този полуостров. В Гърция този въпрос започва широко да се обсъжда от обществеността веднага след извеждането на немските войски. При това той възприема ярко изразена антиславянска насоченост. По същество това представлява продължение на политиката на гръцките власти за елинизация на Атон.[1] „След Втората световна война – пише през 1963 г. до Вселенския патриарх Атинагор игуменът на руския Пантелеимонов манастир Илиан – Министерството на външните работи на Гърция ни създаде нови, почти пагубни трудности, целта на които е да възпрепятстват пристигането тук на нови монаси… Това действие влиза в тотално противоречие с последния международен акт [в тази връзка], т. е. с Конвенцията за малцинствата от Лозанския договор, която ни гарантира всички привилегии и права, които сме имали отдавна. По този начин действителната цел на това е не друго, а унищожаването на нашия свят манастир, като тази цел се постига по пътя на необновяването на нашето, изчезващо с времето, братство”.[2]

След края на войната някои от монасите в славянските манастири са обвинени в сътрудничество с окупаторите. На 25 септември 1947 г., например, е изфабрикувано съдебно дело (протокол 394 от 25.9.47 г.), в което на две години е осъден антипросопът[3] на Пантелеимоновия манастир – монах Василий (Кривошеин). Подписването от него, заедно с останалите антипросопи, на писмо до канцлера на Германия Адолф Хитлер е инкриминирано. Заедно с Василий от Света Гора са изведени и други монаси-славяни. По-късно, в началото на 70-те години, самият архиепископ Василий пише: „В гръцкия печат отново възобновиха нападките срещу руското монашество на Атон… Все същите стари припявания: руснаците нямали никакви права над Пантелеимоновия манастир, руските монаси искали да завладеят Атон, те са органи на панславизма, чужд и вреден елемент и т. нат.”.[4]

И макар чак до 1955 г. той да се бори за възстановяване на справедливостта и за снемане от него на лъжливите обвинения,[5] до самата си смърт през 1985 г. не получава удовлетворителен отговор на тези въпроси.

През изминалите десетилетия след Втората световна война самото обвинение в написване на писмо до Хитлер звучи вече като присъда. На това очевидно разчитат и гръцките власти, опитвайки се да дискредитират и изгонят от Атон образования и деен руски монах. Същевременно съдържанието на това писмо не се обсъжда – по правило това съдържание никой не го познава.

Във фонда на „Архива на Руската емиграция” в Брюксел това писмо го има, а по-точно – негов, съвременен на събитията от 1941 г., превод на руски език. Става дума за две страници машинописен текст.

Днес – пред прага на празнуването на хилядолетния юбилей на руското атонско монашество – неговото публикуване и снемането на още една клеветническа сянка от светогорските монаси би било своевременно. За да бъде картината по-пълна и понятна, ще приведем текста на писмото изцяло, коментирайки го през други документи и по-специално – „Окръжно послание на Свещения Кинотис до 20-те манастира на Светата Атонска планина от 11 април, стар стил, 1941 г. под № 85”.[6] Именно два дни след това „Окръжно послание”, т. е. на 13(26) април 1941 г. е написано и писмото до канцлера Хитлер. Трябва да отчитаме и факта, че това е време, когато активната фаза на настъпващата ужасна война и нахлуването на Германия в СССР все още не се е случило.

На 11 април, в пасхалните дни, 20-те атонски манастира получават окръжното от Свещения Кинотис в Карея, който заедно с пасхалния поздрав към братята съобщава на всички обители, че „вечерта на 9 април тази година, във вторник, от Дафни в Карея е пристигнал, както в навечерието нашият Свещен Кинотис беше известен по телефона от Йерисо, немски майор с трима други офицери и двама унтерофицери” и е съобщил на Кинотиса, че „той е комендант на Неа Мадитос, поръчано му е наблюдението на Света Гора и скоро тук ще бъде назначен военен губернатор”. На следващия ден комендантът отново пристигнал в събранието на Кинотиса „и изрази желание… да се осведоми как се управлява Света Гора, какви са задълженията на губернатора и т. н.”.[7] Въпросът на немския представител за длъжността на губернатора не е бил случаен. За хилядолетен Атон тази длъжност е нова. Установена е едва 15 години преди описваните събития – от гръцкото правителство, което тогава[8] се е намирало във война с Германия. Славянските пък манастири de jure не признавали властта на коменданта.[9]

„Свещеният Кинотис му каза,… че Света Гора има приблизително хилядолетна история, че – съгласно с древните си привилегии – представлява самоуправляема част от Гръцката държава, че понастоящем бива управлявана според Всеобщия правилник („Канонизма”[10]), който е приет от Двойното извънредно свещено събрание на игумените и представителите на 20-те свещени манастира и утвърден чрез законодателно постановление на Гръцката държава, че губернаторът на Света Гора – освен въпросите на обществения ред и безопасността – следи за изпълнението на Всеобщия правилник и изпълнява законните решения на Свещения Кинотис и т. н., и връчи на г-н майора и съпровождащите го по един екземпляр от Правилника”.[11]

Комендантът се интересувал от няколко въпроса: „Колко са монашестващите на Света Гора, какви са продоволствените запаси и откъде се получават продуктите”.[12]

По онова време на Атон живеят 4000 монаси и около хиляда работници, идващи да се потрудят в манастирите.[13] В това тежко време на рушене на всички връзки запаси в манастирите няма, освен неголеми запаси от пшеница, които манастирите имали „за някакъв малък промеждутък от време”.[14] Обикновено Атон попълвал продоволствията си от Солун. Там обаче също нямало продукти, „тъй като всички складове с продукти бяха унищожени, а тъй като лодките, както и автомобилите, бяха унищожени, нямаше и никакви съобщения по море и по суша”.[15]

Монасите обаче повече от всичко ги боляло за съхраняването на манастирите, за духовните светини на обителите, за техните древни икони и ръкописи. Те съобщили, че на Атон започнали да проникват свирепи хора, така че Кинотисът се видял принуден да вкара в Карея своя манастирска стража за нощни обходи.[16] И въобще се опасявали за бъдещата безопасност на манастирите, страхувайки се, че в тези неспокойни военни години те могат да бъдат подложени на разграбване.

„След това г-н майорът каза на нашия Свещен Кинотис, че трябва чрез него да отправи писмо до Негово Превъзходителство Архиканцлера на Германската държава – г-н Адолф Хитлер, в което да бъде приведена цялата история на Света Гора от нейното основаване до днес, като това бъде съпроводено от един екземпляр от Правилника на Света Гора и да го помолят да се погрижи, щото така многовековната и забележителна история да се продължи”.[17]

След това комендантът съобщил, че на Атон германското правителство няма да установява своя полиция; за това ще трябва да се погрижат самите манастири. В Карея обаче щели да бъдат изпратени войници заради обслужването на пощата. Германското комендантство щяло да бъде разположено в Стратони или в Йерисо, като постоянно в това комендантство щели да пребивават по двадесет и пет войници. Така че – в случай че на Атон се появяват безпорядъци, причинени от съмнителни хора – следвало да се обръщат към тях.[18]

След това майорът се отправил през Ивирон към Йерисо, съобщавайки, „че след 3-4 дни предполага, че ще дойде отново на Света Гора, заедно с висш началник, неговия полковник, и помолил за втори път Свещения Кинотис да побърза със съставянето на писмото до Хитлер, тъй като решенията в Берлин се вземат твърде скоро”.[19]

Веднага след неговото заминаване Свещеният Кинотис постановил „да се събере извънредно Двойно свещено събрание на 12 април същата година, в петък, за да вземе решение за съставяне и изпращане на реченото писмо”.[20]

Съдържанието на писмото се привежда тук изцяло[21] – при запазване на всички граматически особености.

(превод от гръцки)

В Света Гора, 13(26) април 1941 г.

До Негово Превъзходителство

Канцлера на славната Германска държава

господин Адолф Хитлер

в Берлин

Ваше Превъзходителство,

С дълбока почит долуподписаните представители на двадесетте свещени царски патриаршески ставропигиални манастира на Света Гора Атон имаме изключителната чест да се обърнем към Ваше Превъзходителство с гореща молба да съ-благоволите да вземете под своето високо лично покровителство и попечение това свято място, чиито игумени и представители сме ние, наследявайки в това основателите и благодетелите на това свещено място – византийските императори и техните приемници.

Света Гора, Ваше Превъзходителство, се е формирала през 9 век след Рождество Христово във всеправославна монашеска държава, в която от древност живеят в любов и съгласие монаси от различните православни националности, които безпрепятствено пребивават на Атон. В духовно отношение Света Гора зависи от Константинополската Вселенска патриаршия, административно се самоуправлява от Свещеното събрание на представителите на двадесетте свещени и господстващи манастира, а държавно се е намирала под покровителството и под попечението на византийските императори и техните наследници.

Тази автономна държава е бивала опазвана (в своите права) от последователните устави и от хрисовулите на основателите и на благодетелите на свещените манастири – византийските императори Василий [І] Македонец (882 г.), Йоан [І] Цимисхи (972 г.), Константин [IX] Мономах (1046 г.), Мануил ІІ Палеолог (1406 г.), от Стефан Душан (1346 г.) и от други славянски и угро-влашки владетели, от султански фермани и, накрая – от Устава от 1926 г., два екземпляра от който прилагаме.

Така утвърденият особен и автономен строй на това свещено място, предмет и на обсъждане и решения на различни международни договори, накрая бе запазен от ст. 62 на Берлинския договор от 1878 г. със следното съдържание: „Монасите на Атонската Света Гора, каквато и да е страната на техния произход, запазват своите владения и по-предишните си права и ще се ползват без всякакво изключение от пълно равенство на правата и преимуществата”.

Цел и предназначение на подвизаващите се на Света Гора монаси, независимо от произход и националност – през целия повече от хилядолетен живот на Света Гора – е запазването, преуспяването и обезпечаването на свещените ѝ обители, съхраняването – с постоянния труд на подвизаващите се в нея монаси – на църковната и класическата писменост, на аскетичния живот и непрестанната молитва за мира на целия свят.

Съхраняването на този строй на автономната монашеска държава, който изцяло удовлетворява всички подвизаващи се на Света Гора православни монаси, независимо от националността им и който съответства на техните цели и предназначение, горещо Ви молим, Ваше Превъзходителство, да вземете под Вашето високо покровителство и попечение.

От цялата си душа и от все сърце умоляваме Царя на царстващите и Господа на господстващите да дарува на Ваше Превъзходителство здраве и дългоденствие – за благото на славния германски народ и се подписваме с дълбоко уважение”.

Следват подписите и печатите на 20-те манастира…

От съдържанието следва, че веднага подир обичайното начало монасите говорят за самостоятелния, частично независим статут на Атон в течение на цяло хилядолетие. Тази завършена структура, която е преживяла Византийската империя, Българското и Сръбското царства и бляскавата турската Порта, в дадения момент живее в състава на Гръцката държава по собствен устав от 1926 г., два екземпляра от който са изпратени и на канцлера.

Монасите са обезпокоени от въпроса за запазването на Атон като духовен център на Източната християнска църква с главните му ценности – „класическата писменост, аскетичния живот и непрестанната молитва за мира на целия свят”. При това, братята посочват още и това, че международното право вече се е занимавало с проблемите на полуострова като „всеправославна монашеска държава”, препращайки към статия 62 на Берлинския договор от 1878 г. Трябва да добавим, че тези условия са били запазени и на последвалите Берлин конференции в Севър и Лозана – съответно през 1920 и 1923 г. И в последващите години за тези две конференции базов международен договор по отношение на Атон се е смятал Берлинският. И тъй като германското правителство се е явявало гарант за запазване условията по този договор, монасите не видели и никакво противоречие, ако в дадения момент самото това правителство – в лицето на канцлера – вземе под своя защита въпроса за съблюдаването на техния Берлински договор.

Последната част, безусловно, е написана под влияние на славянските манастири, които повече от десетилетие до тези събития са се борили против опитите на гръцките власти да елинизират Атон и винаги в аргументите си в спора с властите са апелирали към Берлинския договор.[22]

Може ли от съдържанието на писмото да се направи извод, че монасите са били сътрудници на нацистите? Безусловно, не. Не са се обвързвали с никакви обещания, не са приемали никакви условия. Не са имали никакви други интереси, освен Атонската планина, заедно с хилядолетната ѝ духовна история, да бъде запазена за православния свят. Знаели са, че в международен план, още от 1878 г. тъкмо Германия се е задължила да съблюдава това.

Като краен резултат Атон е бил спасен. И макар няколко десетилетия по-късно – във връзка с това „послание за сътрудничество с нацистите” – все още да са звучали съмнителни обвинения по адрес на монасите, всички нападки против атонците, както показва историята, се оказват напразни.

Превод: Борис Маринов



 

Недосекин, П. „Неизвестный текст известного документа (письмо афонских монахов Гитлеру)” – В: Богослов.ру (бел. прев.).

[1] Виж: Недосекин, П. „О некоторых причинах кризиса „русского Афона” в ХХ веке” – В: Богослов.ру.
[2] „Послание Святейшему Вселенскому Патриарху Афинагору от 13(26).06.1963 г.” от игумен Илиан – В: Архиепископ Василий (Кривошеин) Переписка с Афоном, Москва-Брюссель 2012, с. 93-94 [гръцки текст]; 95-96 [превод на руски] (= Архив Русской Эмиграции – нататък АРЭ), писмо № 25.
[3] Представител на манастира при централната управа на Св. Гора – Свещения Кинотис (бел. прев.).
[4] Переписка с Афоном, с. 75 (писмо № 15 от 3 май, стар стил, 1962 г.).
[5] Пак там, с. 61-63. „Письмо Священного Кинота в Св. Пантелеимонов (Руссик) монастырь от 21.09.1955”, както и „Письмо иеродьякона Давида (Цубера) Архиеписопу Василию от 12.12.1955 г.” (= АРЭ, писма № 6 и 7).
[6] Този документ също се намира в АРЭ в Брюксел и – заедно с писмото до германския канцлер и с други документи – понастоящем се подготвя за публикуване в поредния том с документи от Архива.
[7] „Окружное Послание Священного Кинота 20-ти монастырям Святой Афонской горы от 11 апреля старого стиля 1941 года за № 85” – ръкопис, Брюксел, АРЭ, с. 1-2 (нататък: „Окружное Послание”). Тук трябва да отбележим, че монасите са били твърде недоволни от губернаторите, поставяни от гръцките власти на Атон още от момента на появата на тази длъжност. Както пише в тези години монах Василий (Кривошеин), „Фактически неговата [на губернатора] дейност се проявяваше в дребно вмешателство във вътрешните дела на манастирите, предизвикващо възмущението на всички атонски монаси, без разлика на националност. Без преувеличение може да се каже, че през целия период от 1926 до 1941 г. на Атон нямаше нито един добър губернатор, който с действията си да не беше предизвиквал рязък конфликт с Кинотиса или с манастирите” (Монах Василий (Кривошеин), „Проект Положения Афона 1941 г.” – АРЭ, ръкопис).
[8] През 1941 г. (бел. прев.).
[9] Пак там. Виж гл. 2: „Переходный период”.
[10] Пълно название на документа: „Ἐκ τῶν αὐτοκρατορικῶν χρυσοβούλλων τε καὶ τυπικῶν, πατριαρχικῶν σιγιλλίων, σουλτανικῶν φιρμανίων, ἰσχυόντων γενικῶν κανονισμῶν καὶ ἀρχαιοτάτων μοναχικῶν θεσμῶν καὶ καθεστώτων” (бел. прев.).
[11] „Окружное Послание”, с. 2.
[12] Пак там, с. 3.
[13] Пак там.
[14] Пак там.
[15] Пак там, с. 3-4.
[16] Пак там, с. 4.
[17] Пак там, с. 2-3.
[18] Пак там, с. 4.
[19] Пак там, с. 5.
[20] Пак там.
[21] Става дума за руския превод на писмото, съхраняван, както става ясно от казаното по-горе, във фонда на „Архива на Руската емиграция” в Брюксел, попаднал там най-вероятно през личния архив на архиеп. Василий (Кривошеин), който от 1960 г. до края на живота си е Брюкселски и Белгийски архиепископ на Западноевропейския Екзархат на Московска патриаршия (бел. прев.).
[22] Виж: Недосекин, П. Цит. съч.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99wq3 

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме