Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Светостта

Понеделник, 10 Февруари 2014 Написана от Преп. Юстин (Попович)

St Justin_PopovichДо идването в света на нашия Господ Иисус Христос знаехме, че всъщност сме отредени за смърт и смъртта е отредена за нас. Цялото човечество е било проникнато, пленено и победено от смъртта. Смъртта беше и по-близка до нас от нас самите, и по-реална от нас самите, могъща и много по-силна от всеки по отделно и от всички хора, взети заедно. Земята е зловещ затвор на смъртта, а ние хората сме безпомощни роби на смъртта (Евр. 2:14-15). Едва с Богочовека Христос се яви животът, яви ни се вечният живот, на нас, безнадеждните смъртници, на нас – жалките роби на смъртта (1 Иоан. 1:1-2). И видяхме този вечен живот със собствените си очи и го докоснахме със своите собствени ръце, и ние християните на всички възвестяваме „вечен живот” (1 Иоан. 1:2). Защото, живеейки в общение с нашия Господ Иисус Христос, живеем с вечен живот още тук, на земята (1 Иоан. 1:3). От личен опит знаем: Христос „е истински Бог и живот вечен” (1 Иоан. 5:20). Той затова и дойде в света: за да ни покаже истинния Бог и вечния живот в Него (1 Иоан. 5:11). В това и само в това се състои истинското и действително човеколюбие: „… че Бог изпрати в света Единородния Свой Син, за да живеем ние” (1 Иоан. 4:9) и чрез Него да имаме вечен живот. Затова „имащия Сина Божи, има живот; нямащия Сина Божи, няма живот” (1 Иоан. 5:12), но е облечен в смърт.  Животът ни в единия истинен Бог и Господ Иисус Христос е единственият истински живот, защото е вечен и по-силен от смъртта. Нима може да бъде наречен живот животът, заразен със смърт и завършващ със смърт? Както медът престава да бъде мед смеси ли се с отрова, защото цял се превръща в отрова, така и животът, завършващ със смърт, не е живот.

Христовото човеколюбие е безпределно. За да получим вечния живот, който е в Него, Бог не иска от нас нито ученост, нито слава, ни богатство, нито нещо друго, което някои от нас нямат, а нещо, което всеки може да придобие. Кое е то? Вярата в Христос. Затова Той, Единият Човеколюбец, обяви на човешкия род това чудно благовестие: че „така възлюби Бог света, че отдаде Единородния Свой Син, за да може всякой, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен. [Защото] вярващите в Сина имат живот вечен” (Иоан 3:16-36). Като единствен истински Бог, Той дарува на хората това, което никой от ангелите, нито някой от човеците са можели да дадат. Ето защо Господ Иисус Христос – единствен в човешкия род – е имал и смелостта, и правото да заяви: „Истина, истина ви казвам: вярващите в Мен имат живот вечен” (Иоан 6:47), и такива още тук, на земята преминават във вечния живот (Иоан 5:24).

Вярата в Господ Иисус Христос съединява човека с вечния Бог, Който по мярата на тази вяра, разлива в човешката душа вечния живот и той чувства и осъзнава себе си като вечен. При това толкова повече, колкото повече човекът живее тази вяра, която постепенно освещава душата, сърцето, съвестта му, цялото му същество с благодатните божествени сили. Според вярата расте и освещаването на човешкото естество. Колкото по-свят е човек, толкова по-силно и живо става у него чувството за лично безсмъртие, осъзнаването на собствената вечност и на вечността на всеки отделен човек.

Действително, истинският живот започва с вярата в Господ Иисус Христос, която предава на Господа Христос цялата душа, и сърце, и ум, и същество на човека, и Той постепенно ги освещава, преобразява и обòжва. Чрез това освещение у нас се разливат благодатните божествени сили, които дават всемогъщо усещане и съзнание за личното ни безсмъртие и вечност. Всъщност, нашият живот е дотолкова живот, доколкото е в Христос. А доколко е в Христос, ни показва и Неговата святост: колкото по-свят е един живот, толкова по-безсмъртен и вечен е той. Противоположното на това е смъртта. Но какво е смъртта? Това е съзрелият грях, а съзрелият грях е отделяне от Бога, в Когото единствено има живот и Който е източник на живота. Евангелската, божествена истина е: светостта е живот, греховността е смърт; богопочитанието е живот, а безбожието – смърт; вярата е живот, а безверието – смърт; Бог е живот, а дяволът – смърт. Смъртта е отделяне от Бога, а животът – връщане към и живеене с Него. Вярата е оживотворяване на душата от застоя, възкресяване от мъртвите – „мъртъв беше и оживя” (Лука 15:24). Това възкресение на душата от мъртвите човекът за първи път преживява с Богочовека Христос и постоянно го преживява в Неговата св. Църква, защото Той целият е в нея и дава Себе Си на верните в св. Тайнства и в св. добродетели. Където е Той, повече няма смърт; там всичко е преминало от смъртта в живота; там вече живеят вечния живот. С Възкресението Христово празнуваме умирането на смъртта, началото на новия, вечния живот.

Истинският живот на земята започва с Възкресението на Спасителя, защото този живот не завършва със смърт. Без Възкресението Христово човешкият живот не е нищо друго, освен постепенно умиране, което в края на краищата неминуемо завършва със смърт. Истинският живот е този, който не завършва със смърт. Той става възможен на земята само подир Възкресението на Богочовека Иисус Христос. Животът е истински само в Бога. Защото това е свят живот и затова – безсмъртен. Както в греха е смъртта, така в светостта е безсмъртието. Само с вяра във Възкръсналия Господ човек преживява най-съдбоносното чудо на своето съществуване: преминава от смъртта в безсмъртието, от тлението във вечността, от ада в рая. Само тогава човек намира себе си, истинската, вечната си същност: „загубен бе и се намери” (Лука 15:24), защото „мъртъв бе и оживя”.

Кои са християните? Те са христоносци, а с това и носители, и притежаващи вечния живот. И това е по мярата на вярата и по мярата на светостта, която е от вярата. Светците са най-съвършените християни, защото в най-голяма степен са се осветили с подвизите на св. вяра във възкръсналия и вечно жив Господ Иисус Христос. Наистина, те са единствените истински безсмъртни в човешкия род, защото цялото им същество живее във възкръсналия и заради възкръсналия Господ Иисус Христос; над тях не може да има власт никаква смърт. Целият техен живот е от Господ Иисус Христос и затова е христоживот; мислите им са христомисли, а чувствата им – христочувства. И което им принадлежи, е преди всичко Христово, а чак след това тяхно; ако това е съвестта, то тя първо е Христова, а след това тяхна; ако е животът, то той първо е Христов, а след това техен. И те самите не са свои, но във всичко и всичко е Христос.

Затова „Житията на светците” не са нищо друго, освен животът на Господ Иисус Христос, обновяван в различна мяра у всеки светец – в един или в друг облик. Или, по-точно казано, това е животът на Господ Иисус Христос, продължен в светците, животът на въплътения Бог-Логос, на Богочовека Иисус Христос, станал човек, именно за да ни предаде като човек Своя божествен живот и като Бог, чрез Своя живот, да освети и да направи безсмъртен и вечен човешкия ни живот на земята. „Защото и освещаващият, и освещаваните – всички са от Едного (Евр. 2:11). Това става възможно и осъществимо в човешкия свят чрез нашия Господ Иисус Христос, от момента, в който Той стана човек, прие нашето човешко естество, прие плът и кръв и така стана брат на хората, брат по плът и кръв (Евр. 2:14, 17).

Станал човек, оставайки Бог, Богочовекът е водил свят и безгрешен богочовешки живот на земята и със Своя живот, смърт и възкресение е унищожил дявола и неговото царство на смъртта, като с това е дал и непрекъснато дава благодатни сили на всички вярващи в Него да унищожават и те дявола, и всяка смърт, и всяко изкушение (Евр. 2:14,15,18). Този богочовешки живот е целият в Богочовешкото тяло Христово, което е Църквата, и постоянно се преживява в Църквата като земнонебесна цялост, както и от всеки поотделно, по мярата на неговата вяра. Животът на светците е в действителност животът на Богочовека Христос, който прелива в Неговите последователи и се живее от тях в Неговата Църква. Защото и най-малката частица от този живот е винаги от Самия Него, защото Той е „живот” (Иоан 14:6; 1:4) – безкраен и безграничен, и вечен, който с божествена сила побеждава смъртта и възкресява от всички смърти. Според истинното благовестие на Всеистинния: „Аз съм възкресението и животът” (Иоан 11:25). Чудният Господ, Който цял е възкресение и живот, Който с цялото Свое същество присъства в Своята Църква – като богочовешка реалност – и затова пребиваването в тази реалност няма край. Неговият живот продължава във вековете и всеки християнин е сътелесник Христов (Еф. 3:6), а християните живеят богочовешкия живот на това тяло като негови органични клетки.

Кой е християнин? Това е човек, който живее Христос и в Христос. Божествената заповед на св. Евангелие Божие е: „постъпвайте достойно за Бога…” (Кол. 1:10), за Бога, Който се въплъти и като Богочовек целият остана в Своята Църква, която живее в Него и е вечна. А се живее достойно за Бога когато се живее по Христовото Евангелие. Затова е естествена божествената заповед на св. Евангелие: „Живейте достойно за Христовото благовестие” (Фил. 1:27).  Животът по Евангелието е живот свят, живот божествен, това е нормалният живот за християните. Защото те по своето призвание са свети. А това благовестие и заповед звъни като камбана във всички Евангелия на Новия завет (1 Сол. 4:3, 4:7; Рим. 1:7; 1 Кор. 1:2; Еф. 1:1, 18; 2:19; 5:3; 6:18; Фил. 1:1; 4:21,22; Кол. 1:2, 4:12; 22:26; 1 Сол. 3:13, 5:27; 2 Тим. 1:9; Евр. 3:1,6,10; 13:34; Иуда 3).

Да станем изцяло свети – и с душа, и с тяло: ето това е нашето призвание (1 Сол. 5:22-23). Това не е чудо, а норма, правило на вярата, логика и природа на евангелската вяра. Пределно ясна е евангелската заповед: „По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки” (1 Петр. 1:15). А това означава: по примера на Христос, Който е свят, Който като се въплъти и стана човек, ни разкри в Себе си съвършения свят живот и като такъв ни заповядва: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет” (1 Петр. 1:16). Той има право да заповяда това, защото, ставайки човек, Той, Който Сам е свят, ни дава всички божествени сили, необходими за свят и благочестив живот в този свят (2 Петр. 1:3). Като се съединяват – с помощта на вярата – духовно и благодатно със светия Господ Иисус Христос, християните получават благодатни сили за свят живот.

Като живеят Христос, светците вършат делата Христови, защото в Него стават не само могъщи, но и всемогъщи: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13). У тях ясно се осъществява истината на Всеистинния – че вярващите в Него ще вършат Неговите дела и повече ще вършат: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши” (Иоан 14:12). И действително: сянката на св. ап. Петър изцелява, словото на св. Марк Атински († 400 г.) движи и премества планини… Ако Бог стана човек, то и Божественият живот става човешки, и могъществото на Бога става човешко, и Божествената истина става човешка, и правдата Божия става правда човешка – всичко Божие става човешко.

Какво представляват Деянията на св. Апостоли? Това са деянията Христови, които св. апостоли са вършили със силата на Христос или, повече от това, вършели са ги чрез Христос, Който е в тях и Който действа чрез тях. А какво е животът на св. апостоли? Преди всичко, това е Христовият живот, който в Църквата се пренася върху всички верни следовници Христови и бива продължен чрез тях с помощта на св. Тайнства и св. добродетели.

А какво са Житията на светците? Нищо друго, освен своеобразно продължение на Деянията на апостолите. Те съдържат същото това Евангелие, същия живот, същата правда, любов, вяра, вечност, сила свише – същия Бог и Господ. Защото Господ Иисус Христос е същият вчера и днес и во веки (Евр. 13:8). Същият е за всички хора през всички времена, Който раздава същите дарове и божествени сили на всички вярващи в Него. Това е продължение на всички животворни божествени сили в Христовата Църква през вековете, от поколение на поколение и образува живото Свещено Предание. Това Св. Предание без прекъсване продължава като благодатен живот във всички християни, в които чрез св. Тайнства и св. добродетели с благодатта Си живее Господ Иисус Христос – целият в Своята Църква, която е Негова пълнота: „Пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Еф. 1:23). Богочовекът Христос пък е всесъвършената пълнота на Божеството: „Понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). Християните трябва с помощта на св. Тайнства и св. добродетели „да се изпълват с пълнотата на Бога” (Еф. 3:19). Житията на светците показват именно тези изпълнени с Христа Бога личности, тези христоносци, святи личности, в които се съхранява и чрез които се предава светото предание на този свят благодатен живот, съхранява се и се предава чрез святия евангелски живот. Защото Житията на светците в същността си са евангелските истини, пренесени в нашия човешки живот чрез благодатта и подвига на светците. Няма евангелска истина, която да не може да се претвори в живота на човека. Всички те са дадени от Христа Бога заради едно: да станат наш живот, наша реалност, наша собственост и радост. А светците, всички до един, преживяват тези божествени истини като опора на своя живот и същност на своето същество.

Затова Житията на светците са доказателство, че нашият произход е небесен, че не сме от този свят, а от друг; че човек е истински само с Бога; че на земята живеем небето, че „нашето жилище е на небесата” (Фил. 3:20); че нашата задача е да станем небесни, като се храним с небесния хляб, Който слезе на земята (Иоан 6:33, 35, 51) – при това слезе, за да ни храни с вечната Божествена истина, с вечното Божествено добро, с вечната Божествена правда, Божествена любов и Божествен живот чрез св. Причастие, чрез живота в единия истински Бог и Господ Иисус Христос (Иоан 6:50, 51, 53-57). Или, с други думи, призванието ни е да изпълним себе си с Господа, с Неговите божествени животворящи сили, да въхристовим и охристовим себе си. Ако се трудиш над това, си вече на небето, независимо, че ходиш по земята; вече цял си в Бога, въпреки че твоето същество е останало в границите на човешката природа. Охристовявайки се, градим в себе си човека – чрез Бога, чрез Богочовека, в Когото е даден съвършеният образец на истинския, завършения, богоòбразния човек; и още – божествените всепобеждаващи сили, с помощта на които човек се издига над всеки грях, над всяка смърт, над всеки ад: и това е чрез и в Църквата, която всички сили на ада не могат да надделеят, защото в нея е целият чуден Богочовек Господ Иисус Христос, с всички Свои божествени сили, истини, реалности, съвършенства, животи и вечности.

Житията на светците са святи свидетелства за чудотворната сила на Господа. В действителност, това са свидетелствата на Деянията на апостолите, но продължени във вековете. Светците не са нещо друго, освен свети свидетели, но свидетели на какво? – на Богочовека Христос: на Неговото разпятие, възкресение, възнесение и живот вечен; на Неговото носещо спасение Евангелие, което непрекъснато се пише с евангелски дела от поколение в поколение, защото Господ Иисус Христос, Който е същият днес и вовеки, непрекъснато чудотвори със същата божествена сила чрез Своите святи свидетели.

Св. апостоли са първите святи свидетели на Господ Иисус Христос и на Неговото Богочовешко домостроителство за спасението на света (Деян 1:8, 22; 2:32; 3:15; 4:33; 5:32; 10:39; 10:41-42; 13:31; 22:15), а техните жития са живите и безсмъртни свидетелства за Евангелието на Спасителя като нов живот – благодатен, свят и богочовешки, а затова и винаги чудотворен и истински, какъвто е самият живот на Спасителя. А християните? Те са хора, чрез които от поколение в поколение до края на света продължава светият и богочовешки живот на Христос и всички те съставляват едно тяло, тялото Христово – Църквата, те са сътелесници Христови и един другиму членове (1 Кор 12:27, 12-14; 10:17; Рим. 12:5; Еф. 3:6). Потокът на безсмъртния божествен живот изтича и тече безспир от Господа Иисуса Христа и по него християните плуват във вечния живот. Те всъщност са Евангелиетото, продължено през вековете в човешкия род. В Житията на светците всичко е обикновено, както и в св. Евангелие, но и всичко е необикновено, също както в него, – ала и едното, и другото са несравнимо истински и реални. При това истинско и реално със същата богочовешка истинност и реалност; и е засвидетелствано от същата свята сила, божествена и човешка: божествена по всесъвършен начин и човешка – по същия всесъвършен начин.

Житията на светците? Тук сме на небето, защото земята става небе чрез светците Божии. Тук сме сред ангелите по плът, сред христоносците. А там, където са те, там и Господ е целият в тях, и с тях, и сред тях; там е цялата Вечна Божествена истина, цялата Вечна Божествена Правда и цялата Вечна Божествена любов, и целият Вечен Божествен живот.

Житията на светците? Тук сме в рая, където пищно расте и се разраства всичко божествено, свято, безсмъртно, вечно, праведно, истинно, евангелско. Защото от всеки свят кръст е израствало дърво на вечен живот, божествен и безсмъртен, принасяйки много плодове. А кръстът въвежда в рая, води и нас след разбойника, който за наше насърчение пръв влязъл в рая след Всесвятия Божествен Кръстоносец – Господ Иисус Христос, и при това влязъл с кръста на покаянието.

Житията на светците? Тук сме във вечността: няма вече време, защото в светците Божии царува, властва вечната Божествена Истина, вечната Божествена Любов, вечният Божествен Живот. И в тях няма вече смърт, защото цялото тяхно същество е изпълнено с възкресните божествени сили на възкръсналия Господ, на Победителя на смъртта, на всяка смърт във всички светове. Няма смърт в тях – в светците: цялото им същество е изпълнено с Едничкия безсмъртен – всебезсмъртен – Господ и Бог Иисус Христос. Сред тях сме и ние, сред тези единствено истински безсмъртни на земята, сред преодолелите всички смърти, всички грехове, страсти, бесове, адове. Ако ние сме сред тях, то и на нас никаква смърт не може да ни навреди, защото те са като гръмоотводи за смъртта. Няма гръм, чрез който може да ни удари смъртта, ако сме с тях, сред тях, в тях.

Светците са хора, които на земята живеят със светите, вечни, божествени истини. Затова Житията на светците са в действителност приложна догматика: защото в тях всички вечни догматически истини са преживени с всички животворни и съзидателни сили. В Житията на светците по най-очевиден начин е показано, че догматите не носят само онтологични истини в себе си и за себе си, но всеки от тях е извор на вечен живот, източник на свята духовност. По всеистинното благовестие на единствения, незаменим Господ и Спасител, „думите, що ви говоря, са дух и живот” (Иоан 6:63), защото всяка от Неговите думи излива от себе си спасяваща, освещаваща, благодатна, животворна и преобразяваща сила. Без святата истина за Пресветата Троица, за нас няма благодатни сили от Троицата, които ние с вяра черпим и те ни оживяват, освещават, обòжват ни и ни спасяват. Без святата истина за Богочовека няма спасение за човека, защото от нея – преживяна от човека – се излива спасяваща сила, която спасява от греха, смъртта и дявола. А тази догматична истина за Богочовека – не е ли тя засвидетелствана по най-очевидния и най-опитен начин в живота на безчисления сомн на светците?

Светците затова са светци, защото непрестанно преживяват целия Господ Иисус Христос като душа на своята собствена душа, като съвест на собствената си съвест, като ум на собствения си ум, същност на собственото си същество и живот на собствения си живот. И всеки от тях, заедно със св. апостоли, гръмогласно провъзгласява истината: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Когато се вглъбяваме в живота им виждаме, че от всички тях се излива благодатната животворна и спасителна сила на Пресвета Богородица, която ги води от подвиг в подвиг, от добродетел в добродетел, от победа над греха към победа над смъртта, от победа над смъртта към победа над дявола и ги въвежда в онази духовна радост, в която „няма ни болка, ни печал, ни въздишка, но само мир и радост в Светия Дух” (Рим. 14:17), радост и мир от победата, удържана над всички грехове, над всички смърти, над всички нечисти духове. А всичко това без съмнение е опитно свидетелство за истинността на светия догмат за Пресвета Богородица, която действително е „по-почитана от Херувимите, несравнено по-славна от Серафимите” – свят догмат, който светците с вяра носят в своите сърца и с ревностна любов го живеят. Който търси едно или две, или хиляда неопровержими свидетелства за живоносността и животворността на всечестния Кръст Господен и така иска да има експериментално потвърждение за истинността на светия догмат за спасителността на Кръстната смърт, тогава нека с вяра премине през Житията на светците. Ще може да почувства и види, че във всеки светец поотделно и във всички светци заедно кръстната сила е всепобеждаващо оръжие, с което те побеждават всички видими и невидими врагове на своето спасение, и кръста във всичко, което им принадлежи: и в сърцето, и в душата, и в ума, и в съвестта, и във волята, и в телата, и във всеки от тях кръстът е непресъхващ източник на спасителна и всеосвещаваща сила, която уверено ги води от съвършенство към съвършенство, от радост в радост – дотогава, докато не ги въведе във вечното Царство небесно, където не престава ликуването на празнуващите и не стихва радостта на виждащите неизречимата красота на лика Господен. Но светците Божии със своя свят живот свидетелстват истинно и убедително не само за споменатите догмати, но и за всички останали: за Църквата, благодатта, св. Тайнства, св. добродетели, за човека и греха, св. мощи и св. икони, за задгробния живот и всичко останало, представляващо богочовешкото Домостроителство за спасението. Да, Житията на светците са наистина експериментална, преживяна догматика: преживяна в светия живот на светите Божии хора.

При това Житията на светците съдържат в себе си и цялата православна етика и нравственост в пълното сияние на богочовешката ѝ висота и безсмъртна животворност. В тях по най-убедителен начин е показано и доказано, че св. Тайнства са източник на св. добродетели, че св. добродетели са родени и са плод на св. Тайнства: че те се раждат от тях, развиват се с тяхна помощ, хранят се и живеят от тях, усъвършенстват се от тях и с тях пребивават безсмъртни и вечни. Всички божествени нравствени закони произлизат от св. Тайнства и се осъществяват в св. добродетели. Поради това Житията на светците в същността си са и преживяна, приложна етика. И действително, те неопровержимо показват, че етиката не е нищо друго освен приложена в живота догматика. Целият живот на светеца е свети тайнства и свети добродетели: а тайнствата и добродетелите в същността си са дарове на Светия Дух, Който върши всичко у всички (1 Кор. 12:4, 6, 11).

Какво още са Житията на светците? Те са единствената православна педагогика. Защото в тях има безброй евангелски способи, многовековен съвършено разработен опит, показващ как възниква и как се изгражда съвършена човешка личност, съвършен идеален човек и как с помощта на тайнствата и на св. добродетели в Църквата Христова се възраства до състоянието на „мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13). Това е евангелският възпитателен идеал, единственият, който е достоен за богообразно същество като човека – идеал, установен в Евангелието от Господ Иисус Христос. Установен и осъществен преди всичко в Богочовека Христос, а след това осъществен в св. апостоли и в останалите Божии светци. Същевременно без Богочовека Христос и извън Него, при всеки друг възпитателен идеал, човекът остава същество незавършено, смъртно, жалко, бедно и достойно за оплакване.

Житията на светците са и своеобразна Православна енциклопедия. В тях може да се намери всичко, което е потребно на душата, гладуваща и жадуваща за вечна правда и истина в този свят, търсеща и искаща божествено безсмъртие и вечен живот. Ако ти е нужна вяра, в тях ще намериш от нея в изобилие и ще нахраниш душата си с храна, от която никога не огладняваш. Ако ти е нужна любов или правда, надежда или кротост, смирение, покаяние, молитва или каквито и да било добродетели или подвизи, в тях ще намериш множество св. учители за всеки подвиг и ще получиш благодатна помощ за всяка добродетел. Ако страдаш заради своята вяра в Христос, Житията на светците ще те утешат и ободрят, ще ти вдъхнат смелост и ще те окрилят и твоите страдания ще се превърнат в радост. Ако си изпаднал в каквото и да било изкушение, Житията ще ти помогнат и ще го преодолееш. Ако си в опасност от невидимите врагове на спасението, Житията на светците ще те въоръжат с всеоръжие Божие (Еф. 6:11, 13) и ще победиш. Ако се намираш сред видими ненавистници и гонители на Църквата Христова, те ще ти дадат изповедническа храброст и сили и неустрашимо ще изповядаш единствения истински Бог и Господ Иисус Христос, и за святата истина на Неговото Евангелие ще стоиш смело до смърт, до всяка смърт и ще се почувстваш по-силен от всяка смърт. И независимо от всички врагове Христови, даже и да бъдеш мъчен заради Христос, ще възклицаваш от радост, защото ще чувстваш с цялото си естество, че животът ти е на небето – скрит с Христос в Бога, по-високо от всяка смърт (Кол. 3:3).

В Житията на светците са показани многобройни, но винаги надеждни пътища за спасение, просвещение, освещение, преображение, охристовяване, обòжение; там са показани всички способи, с които човешкото естество преодолява греха, при това всеки грях, преодолява страстта, при това всяка страст, преодолява смъртта, всяка смърт. Там за всеки грях може да се намери лек, за всяка страст – изцеление, за всяка смърт – възкресение, от всеки дявол – избавление, от всяко зло – спасение. Няма страст, ни грях, за който в Житията на светците да не е бил посочен начин за тяхното преодоляване, умъртвяване и изкореняване. В тях ясно и недвусмислено е показано, че няма духовна смърт, от която да не може да възкръснеш с божествената сила на възкръсналия и възнеслия се Господ Иисус Христос; че няма мъка, няма нещастие, няма мъчение, няма страдание, които Господ заради вярата в Него да не преобрази постепенно или на мига в тиха, умилителна радост. Ще видиш как дори грешникът става праведник – затова има множество потресаващи примери в Житията на светците. Или как разбойникът, блудникът, пияницата, развратникът, убиецът, прелюбодеецът става свят човек – и за това има много примери. Как самолюбецът, невярващият, горделивият, безбожникът, как сребролюбецът, горделивият и похотливият, злият, злобният и завистливият, или славолюбивият и сластолюбивият стават Божии човеци – и затова е пълно с примери в Житията. Удивителни са примерите за това как юношата става свят юноша, старецът – свят старец, старицата – свята старица, децата – свети деца, родителите – свети родители, синовете и дъщерите – свети дъщери и синове, овчарят – свят овчар, земеделецът – свят земеделец… свещеникът – свят свещеник, епископът – свят епископ, царят – свят цар, бедният – свят беден, богатият – свят богат, робът става свят роб, а господарят – свят господар, съпрузите стават свети съпрузи, писателят свят писател, а художникът – свят художник…

Превод: Венцислав Каравълчев

 

Поповиh, J. Житиjа светих за месец jануар, Београд 1972, с. 7-16. Предложеният текст представлява увод към посоченото издание (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9axca 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме