Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Великата тайна на благочестието

Петък, 28 Юни 2013 Написана от Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

ap Paul_StavronikitaПавел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих](Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

В приведения кратък боговдъхновен стих се съдържа цялото Евангелие на ап. Павел и цялата му философия за Христос (Кол. 2:8), философия за Богочовека.[6] А това Евангелие не е нещо друго, а Сам Господ Иисус Христос, като Богочовек, и Неговото Тяло и Дело: Въплъщение и Въчовечване, Кръст и Възкресение и Петдесетница, казано накратко – Христос и Неговата Църква.

Център и квинтесенция (πεμπτουσία) на Евангелието на ап. Павел се явява тази наистина превелика Тайна на благочестието, тайната на нашата християнска вяра: Бог се яви в плът или по думите на евангелист Йоан: „Словото стана плът” (Иоан 1:14).[7] Тази велика и превъзхождаща ума тайна на Божествения кеносис (умаление, изпразване), за което говори Павел в Послание до филипяни: „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи (εκένωσεν) Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек (Фил. 2:6-7).[8] Великата и потресаваща Тайна на благочестието, която по думите на св. Йоан Златоуст е изпълнена с изненади, се състои в това, че „Бог пожела да стане човек и Се съгласи да се понизи така ниско, че човешкият ум не може да го побере”.[9] От тази Божествена тайна произтичат и всички останали тайни на нашата вяра и спасение: „Бог стана човек, за да стане човекът Бог… Всевишният слезе долу заради домостроителството (спасението), а този долният (човек) се изкачи горе (на небето)… От човеколюбие Бог слезе на земята, а човекът се качи на небето – всичко се съедини…”. Възникна един род на Бога и човека. Затова и ап. Павел говори (в Ареопага): И тъй, ние, бидейки род Божий (Деян. 17:29).[10] И стана спасителното чудо но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението (Гал. 4:4-5).[11] Следователно Син Божи става Син човешки, за да направи хората синове Божии.[12]

Това осиновление от Бога и обòжението ни в Христа е същността (τό κεφάλαιον, главизна) на Евангелието, главното благовестие, че Бог стана човек,[13] а всичко останало произтича от тази причина и по смисъл я следва, казва св. Йоан Златоуст.[14]

Ако изходим от тази Велика тайна на благочестието, от уникалното богочовешко събитие – явяването на Бог в плът, ще можем правилно да разберем Евангелието на ап. Павел, неговото Благовестие за съединението на Бога и човешкия род в Църквата като тяло Христово. Ние добре знаем кой е бил юдеинът Савел от Тарс до неговата чудесна среща при вратите на Дамаск с Възкръсналия Христос, Когото той преди това е гонил (Деян. 9:1-20). Това чудесно събитие дава единствения ключ към обяснението на цялата тайна и на самия ап. Павел като апостол Христов, и на неговото Евангелие за Христа и за Църквата. Този ключ е нашият Господ и Спасител Иисус Христос като Бог в плът и като исторически Богочовек.

И единствено Той, бидейки единствената Богочовешка Личност, обяснява и Себе Си, и Павел, и Евангелието, и Църквата, и целия Нов Завет, и цялото християнство. Цялата същност на християнската вяра се съдържа, заключава и осмисля с тази Тайна-къбитие: Бог се яви в плът, т. е. като Богочовек.[15] И нещо повече, според ап. Павел дори и цялата тайна на сътворението и битието на света и на човечеството, цялата тайна на съществуването и на живота, на спасението и на вечното Царство, се намира, осмисля и изпълнява само в Христос като Вечен Логос (Слово) на Бога и Бог Въплътен (Кол. 1:18-19; Еф. 1:10; 3:9-11; Евр. 1:2-3; 10-16; Иоан 1:3; 17:2).[16] Който, като истински Бог, стана и истински Човек и, оставайки Вечен Бог и ставайки веднъж и навеки съвършен Човек, остава Богочовек навеки и във вечността.[17]

Явяването на Христос в историята и живота ни е действително уникално, с нищо несравнимо, неповторимо събитие, с неоценимо, решаващо значение за битието и за живота на света и на човека – в настоящето и в бъдещето, в историята и есхатологията. Христос като Син и Логос Божий, като Бог Въплътил се и Въчовечил се, а следователно като исторически Богочовек, става мистичен център на всички същества и на цялото творение.[18] В Него като Тайна Божия от вечност определена и осъществена в историята за света и човека, се съдържа и открива за цялото творение и за човешкия род великата тайна на Божествената човеколюбива икономѝя (домостроителство) за спасението и обòжението на тварния свят и човешкия род, както свидетелстват и Павел, и другите апостоли, а сетне и св. Отци (Атанасий Велики, кападокийците, Максим Изповедник, Григорий Паламà)[19] и особено св. Йоан Златоуст: „Защото Христос стана (човек) заради нас и се яви в плът... Роден неизречимо от Отца, се ражда неизразимо от Дева заради мен”.[20]

Благодарение появата на Христос във времето и пространството светът и човекът намират в Него основание, причина и смисъл за своето битие, вечен живот и блажено спасение, благодатно обòжение и обогочовечаване.[21] Особено за нас, хората – творение, създадено във времето, но предназначено за вечността, Иисус Христос става център и съдържание на съществуването, живот и вечност (Евр. 1:1-12; 13:8). И макар да се яви в последните дни, при Пилат Понтийски, Той – в Своето Въплъщение – стана център на историята, праисторията и метаисторията.[22] Защото, като Син Божи и вечна Божия Ипостас, Един от Светата Троица, Той взе в Себе Си целия човек в Своята Богоначална Ипостас, съедини го вечно със Себе Си, и стана Начало и Край (αρχή καί τέλος), всичко за нас, път и дела по Бога (Откр. 21:6; Прит. 8: 22-25). Единородният стана Първороден за всички твари и Първенец на новата твар Божия, както след Павел учи св. Атанасий.[23] И ако някога премъдрият Соломон е казал, че няма нищо ново под слънцето, това е било само до идването на Спасителя Христос, Който със Своето въчовечаване става от всичко ново Най-Ново и единствено Ново под слънцето, както точно отговаря св. Йоан Дамаскин.[24]

Новият завет затова и наистина е Нов, защото Бог се яви в плът като човек.[25] И когато Павел казва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9), той го казва преди всичко за Христос Спасителя. Като вечна Премъдрост и Тайна Божия, съкровена, която Бог е предопределил преди вековете за наша слава, Той се роди като Човек и се разпна в последните дни като Господ на славата – заради нас и заради нашето спасение (1 Кор. 2:6-8).[26] Бидейки от вечност Бог велик и блажен, единствен Владика и Спасител, Цар на царуващите и Господ на господстващите (1 Тим. 6:15; срв. Тит. 2:11-14), дошъл на земята с благоволението на Отца и със съдействието на Дух Свети, Той дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз (1 Тим. 17:15). Като предвечен Син, Единороден на предвечния Отец, „Той е толкова велик и толкова възвисен” (ό τοσούτος καί τηλικούτος), както казва св. Йоан Златоуст,[27] снизходи към нас и „се въплъти и въчовечи не по Своя потребност”, но за да спаси нас, „за да направи синовете човешки синове Божии”.[28] В това за ап. Павел се и състои цялото Евангелие и целият Нов Завет на Бога и християните, защото и единият, и другият се въплъщават и осъществяват в Христос Богочовека и Спасителя на света и цялото човечество.

При това е необходимо особено да се подчертае, че същността на Евангелието на Павел и на целия Нов Завет е не толкова и не преимуществено в учението и действието на Иисус Христос, но преди всичко в Него Самия като Богочовек и Спасител, ипостасна Божия мъдрост и сила, Възлюбен Син на Всеблагия Отец, роден от Пресвета Дева Мария и Дух Свети като Човек, предсказан от пророците и чакан от народите, разпнат и възкръснал в третия ден според Писанието, следователно, като втори Адам, Глава на Църквата и Спасител, началник и Извършител на нашата вяра. Затова (през 2 век) и св. Ириней Лионски пише: „Погледнете и прочетете внимателно Евангелието, което ни е дадено от апостолите и точно прочетете (вехтозаветните книги), и ще намерите цялата дейност, цялото учение, и всички страдания на нашия Господ, предсказани в тях. И ако възникне у вас мисълта: Кое е това новото, което е донесъл Господ? – тогава знайте, че донесе Себе Си, донесе всичко Ново, защото за това са пророкували – че ще дойде Новост (ἡ Καινότης), която ще обнови и оживи човека… Следователно донесе Новото в Самия Себе си и дарува на хората всички обновени блага, в които желаят да надникнат и Ангелите (срв. 1 Петр. 1:12)”.[29] Явяването на вечния Син Божи като Човек в тяло и с тяло вече обхваща, според ап. Павел, и цялата тайна и реалност на Църквата като Тяло Христово, защото тайната и реалността на Църквата е напълно обгърната от Тайната Христова, тази двуединна същинска тайна (ὄντως μυστήριον), тази Богочовешка тайна.[30]

Превод: Венцислав Каравълчев



 
Γιέβτιτς, Α. Η Εκκλησιολογία του αποστόλου Παύλου κατά τον Ιερόν Χρυσόστομον, Αθήναι 1967, σ. 7-16. Текстът е част от увода към дисертационния труд на еп. Атанасий Йевтич (тогава йеромонах) в БФ на Атинския университет. Дисертацията е на тема: „Еклисиологията на ап. Павел (според светия Златоуст)” и е преиздавана няколко пъти на гръцки език, като първото издание е през 1967 г. (бел. прев.).
 
[1] Св. Йоан Златоуст, Беседа на Възнесение, 1 (PG 52, 774); Омилия 1, 3 на Послание до римляни 1, 2 (PG 60, 396). Всички цитати от творенията на св. Йоан Златоуст се привеждат по: J. P. Migne, Patrologia Graeca.Цитатът се различава от Новозаветния текст на Послание до галатяни, тъй като е предаден според интерпретацията на св. Йоан Златоуст (бел. прев.)
[2] Срв. 2 Кор. 12:1-4, 7; Еф. 3:1-4. Св. Йоан Златоуст, Беседа на Възкресение: „Павел още…”, 6 (PG 51, 122). Срв. Омилия 32, 2 върху Послание до римляни (PG 60, 679).
[3] Златоуст отбелязва: „Защо не казва: откри на мен Своя Син, но в мен? Това показва, че ап. Павел е слушал не само с ушите си за вярата, но е бил изпълнен обилно със Светия Дух, защото откровението е осветило цялата му душа и Христос е говорил в него” (2 Кор. 13:3). Омилия на Посланието до галатяни, 1, 9 (PG 61, 628).
[4] Откр. 14:6; срв. Рим. 15:16; 1 Тим. 1:11; 2 Кор. 11:7; Деян. 20:24.
[5] Гръцката дума οἰκονομία на славянски е преведена буквално и при това много добре като домо+строй, т. е. устрояване на дома – план и порядък за строителството и ръководството на дома. Божествената икономѝя (домостроителството) е Божият премъдър план за създаването, устройството, ръководството и спасението на света и особено на човешкия род.
[6] Думи на преп. Юстин (Попович).
[7] Срв. о. Йоан Романидис, Τό προπατορικόν αμάρτιμα, Αθηναι 1957, σ.130: „Изразът Бог се яви в плът точно съответства на израза Словото стана плът. Тук под плът означава в пълна човешка природа”.
[8] Тълкуванието на св. Йоан Златоуст на този пасаж в: Омилия 6, 1-3 на Послание до филипяни (PG 62, 217-223).
[9] Беседа за бл. Филогония, 4 (PG 48, 753).
[10] Св. Йоан Златоуст, Омилия 11, 1 на Първо Тимотей (PG 62, 555); Беседа на Възнесение, 16 (PG 52, 789). Беседа на Рождество (PG 56, 385 и 391); Омилия 1, 2 на Евангелието от Матея (57,15); Върху Пс. 8 (55, 107).
[11] Срв. Еф. 1:10; в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христос.Св. Йоан Златоуст казва: „Пълнотата на времето бе Неговото пришествие (παρουσία)”. Омилия 1, 4 на Послание до ефесяни (PG 62, 15-16). Срв. М. Сиотис Ιστορία και η Αποκάλυψις κατά τήν επιστήμην της Κ. Διαθήκης – ΕΕΘΣΘ, τ. I, 1953, σ. 375: „Новият Завет представлява самата пълнота на времето, т. е. най-подходящата епоха за осъществяване по предвечния план на Бога на откровението в Христа”.
[12] Мисълта за обòжението като цел на Въплъщението Христово се явява основна мисъл на св. Отци: от св. Ириней Лионски до св. Атанасий Велики и след това през вековете в цялото православие. За това говори в своите омилии св. Йоан Златоуст: Омилия 11, 1 на Евангелие от Йоан (59: 79); Омилия 25, 4 на Деяния апостолски (PG 60, 125): „Затова дойде Синът Божи, за да те направи бог, според човешките сили” (т. е. доколкото това е възможно за човека).
[13] Тази истина е съдържание на тропара на Благовещение: „Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става” – „Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает” (става Син Човешки – истински човек)
[14] Омилия 38, 1 на Първо послание до Коринтяни (61, 322); Омилия 12, 1 на Евангелие от Матей (57: 27). Същото светецът говори и за Рождество Христово „Цялото Домостроителство на спасението е и главизна, то е първенствуващото и корен на всички блага… Повече от всяка надежда и очакване е това, че Бог стана човек. Ако това е станало, то всичко следва след него в разумна последователност. Той не би понизил Себе Си така безразсъдно и така напразно, ако нямаше за цел да ни възвеси”. Св. Максим Изповедник и след него св. Григорий Паламà дават такова кратко определение за Евангелието – благата вест: „Божието Евангелие е посланието на Бога към хората, чрез Въплътилият се Син, Който дарява на вярващите в Него вечно обòжение” Св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори към Таласий, 61 (PG 90, 640), св. Григорий Паламà, Синодален Томос, 37 (PG 150, 745).
[15] Преп. Юстин (Попович), Догматика на Православната Църква, т. 2, Белград 1935, с. 88, 284: „Несравнимо е величието на тайната на спасението, т. е. изкуплението, възраждането, преображението, освещението, обожението и обезсмъртяването на човешката природа, съдържаща се в историческото събитие: Бог се яви в плът”. Срв. А. Теодору, „Θέωσις” – ΘΗΕ, τ. 6, σ. 509.
[16] Омилия 3, 2-3 на Послание до колосяни (62, 320); св. Атанасий Велики, Против Арианите 2, 24 (издание: Αποστολυκή Διακονία, ΒΕΠΕΣ, 30, σ. 199-200); св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори към Таласий 60, (PG 90, 624).
[17] Срв. Св. Йоан Златоуст, Омилия за Рождеството на Спасителя, 1 (PG 56, 385-6). Също Омилия 11, 2 на Евангелие от Йоан (59, 80): „Защото нашето тяло взе върху Себе Си не затова да го остави отново, но да го има със Себе Си”. Срв. П. Лепорский, „Богочовек” – В: ПБЕ, т. 2, 870.
[18] Срв. Св. Максим Изповедник, Мистагогия, 1 (PG 91, 668); За апориите (PG 91, 1308-9).
[19] Св. Атанасий говори за това в Против Арианите, св. кападокийци, Йоан Златоуст и Григорий Паламà – в беседи за Рождество, а св. Максим Изповедник – във Въпроси и отговори към Таласий, 60 (PG 90, 624).
[20] Омилия 1, 1 на Послание до ефесяни (62, 10); За Рождеството на Спасителя 1, (56, 387). Срв. Кармирис, „Ο Θεάνθρωπος Λυτρωτής του κοσμου” – Εκκλησία, 8, 1957, σ. 123.
[21] Срв. Преп. Юстин (Попович), Философски бездни, с. 87-89, 155, както и в други трудове на преп. Юстин.
[22] Въпроси и отговори към Таласий, 22 (PG 90, 320): „Начало, среда и край на всички векове – минали, настоящи и бъдещи – е нашият Господ Иисус Христос”. Св. Теофан Затворник, Толкование на Послание св. ап. Павла к Ефесянам, М. 1882, с. 67, 71; П. Трембелас, Δογματική της Ορθοδόξου Καθολικίς Εκκλησίας, τ. 2, Αθηναι 1959, σ. 21: „Христовото Откровение е… център на цялата история на света, оста, около която се върти целия спасителен план на Бога”.
[23] Кол. 1:15-18, Еф. 1:10; 3:9-11, Евр. 1:2-3, 1 Кор. 15:20; Иоан 1:3; 17:2. Виж: Св. Атанасий Велики, Κατά Αρειανών, Λόγος 2, 70-76 (ΒΕΠΕΣ, 30, σ. 238-244), където той тълкува Притчи 8:22-25. Ап. Павел говори за непостижимите (неизследимите бел. прев.) пътища Божии (Рим. 11:33), които са пътищата на Божествената икономѝя (PG 118, 560), т. е. Христос – въплътеният Логос е Пътят (Иоан 14:6) и Икономѝята (Св. Йоан Златоуст, PG 48, 738) Божия в света. Срв. Канон на Велики Четвъртък (Козма Маюмски), където Христос казва: Отец прежде век премудрост раждает Мя, начаток путей в дела созда, яже нине тайно совершаемая: Слово бо несозданное сий естеством, гласи присвояюся егоже нине приях. Яко Человек есм существом…
[24] Точно изложение на Православната вяра, 3, 1 (PG 94, 984). Св. Игнатий пише за Новостта (καινότης) на явяването Христово: „Светлината ѝ била неизречима, новостта ѝ предизвикала изумление… Когато Бог в човечност се явил заради новия живот вечен” (Послание до ефесяни, 19, 2 – ВЕПЕΣ, 2, 268).
[25] Според св. Юстин Мъченик само Христос е Новият Завет: „Наш вечен Закон и последен, и Завет, даден на верните, е Христос… Той е новият Закон и Новия Завет”. Диалог с Трифон 11, 2, 4 – ВЕПЕΣ, 3, 218.
[26] Чл. 3 от Никео-Константинополския Символ на вярата. Срв. Св. Йоан Златоуст, Омилия 7, 2-3 на 1 Кор. (PG 61, 56-57).
[27] Срв. Беседа за Евтропий, 9 (PG 52, 404).
[28] In Isaiam Prophetarn… ех Armenio in Latinurn serrnonern translate, Venetus, 1887; Срв. Омилия 2, 2 върху Евангелието от Матей (57, 25-26).
[29] Св. Ириней Лионски, Против ересите 4, 31, 1 (PG 7, 1083-1084). Срв. св. Игнатий Богоносец, Послание до ефесяни 19, 2-3. И не само св. Ириней, но и повечето св. отци, и Православното предание като цяло има за свой център Личността на Христос. „Апостолската Православна Църква Христова – казва св. Юстин (Попович) – и цялото християнство се свежда до Личността на Богочовека Христос, защото Сам Христос, в Своята Богочовешка Личност, обединява цялото Свое учение и дело и със Себе си ги обяснява” (За същността на православната аксиология и критериология, Белград 1935, с. 13). Срв. о. Флоровски, “The Ethos of the Orthodox Church” – In: The Eccumenical Review, 12, 2, р. 194: „Главна тема на светоотеческото богословие винаги е била тайната на Личността Христова… Това христологическо разбиране съдържа и цялата богословска мисъл на древната Църква. И днес тя е водещ принцип в православното богословие”.
[30] Св. Йоан Златоуст, Омилия 5, 2 върху Първо послание до коринтяни (62, 333).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xqhr6 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 189Ставроф. ик. Константин Галериу
Слово на Кръстопоклонна неделя

Прот. Павел Събев
Новият Завет: история, памет, разказ, идентичност

Ик. Теодор Стойчев
Небесният образ на Яков: метафора или реалност

Борис Зайцев
Бердяев

Полезни връзки

 

Препоръчваме