Писмо до йеродякон Давид
Скъпи в Господа отец Давид!
Като Ви поздравявам с настъпващия празник Рождество Христово, молитвено Ви желая всяко благо от Господа и сили за служението Ви в светата ни обител.
Много се зарадвах да получа Вашето интересно писмо от 19 ноември стар стил – в него за пръв път ми се разкри ясната картина на положението на манастирските дела, предвид Вашата характеристика на новодошлите монаси. Разбира се, това е твърде прискърбно, но трябва да се търпи – както сам Вие пишете, като няма риба, и ракът е риба. Слава Богу, че за двама от тях – отец Авел и отец Висарион – може да се мисли, че са добри хора и ще бъдат полезни на обителта. Но, разбира се, да се разказва за това не трябва на никого, тъй като нашите недоброжелатели ще се възползват от него като от предлог: едни, за да не дават занапред разрешения за идване на нови братя от нашето отечество, а други – за да хулят Руската църква, както и правят. Добре е, че митрополит Никодим знае за всичко това. Впрочем, четохте ли Вие в списанието на Московската Патриаршия, бр. 7 за 1971 г., с. 23, какво е казал в своя доклад на Събора митрополит, а сега Патриарх Пимен за Атон и в частност – за Пантелеимоновия манастир. Когато той говореше това, аз присъствах на Събора. И въобще, както Вие сам знаете, бъдещето и дори самото съществуване на руската обител на Света Гора е тясно свързано с Руската православна църква. Както в миналото, така и в настоящето и, дай Боже, и в бъдещето. Не съм против емиграцията, сам аз съм емигрант и оставам и досега такъв по паспорт, но ясно съзнавам, че освен от Църквата в самата Русия – от Московската Патриаршия – нашият манастир няма откъде да чака помощ и не ще получи нови монаси от другаде, освен от Русия.
Разбира се, ако пожелае да постъпи и някой от емиграцията, такъв не трябва да бъде отхвърлян – слава Богу, че се е намерил, но такива ще бъдат в най-добрия случай единици. Затова Вие трябва твърдо да се държите за Руската църква, да имате духовна връзка с нея и с любов да приемате идващите от Русия поклонници, особено архиереи от Русия и да служите с тях. Всичко това обаче при съблюдаването на две условия: [1] Твърдо да помните, че Пантелеимоновият манастир на Атон винаги се е намирал в каноничната юрисдикция на Константинополската патриаршия и че в нея се намира и сега. Руската църква изцяло признава Константинополската юрисдикция над Атон, – както се вижда от същия този доклад на патриарх Пимен – макар и да се бори против нарушаването на светогорските права и против възпрепятстването от страна на гражданските властина свободния достъп до Атон. Затова и Вие трябва изцяло да признавате Константинополската юрисдикция. Впрочем това Вие знаете и без мене. На второ място, Вие също трябва да знаете, че по закон Вие не сте съветски, а гръцки граждани, макар и по-особени, предвид особеното положение на Атон. Във всеки случай, длъжни сте щателно да избягвате каквито и да било политически или църковно-политически изявления и действия, като например протести против войната, осъждане на водородната бомба, за разоръжаването, мира и т. н. Всякакви подобни изявления, които са крайно неуместни от страна на монаси, отрекли се от света, могат да се отразят крайно пагубно на нашия манастир. И най-вече, те са неправилни по същество, тъй като не е работа на Църквата, а още по-малко на монашеството, да се забърква в светските политически дела. Пиша това, тъй като нашата Патриаршия често излиза с подобни политически изявления, а това дава повод на нейните врагове, карловчаните, да я нападат. За това аз лично не я осъждам, тъй като тя е принудена да прави това вътре в самата Русия. Както се казва, „сред вълци виеш като вълк”. Нас обаче – задграничните йерарси, клирици и миряни – тя не заставя да правим това, оставя ни свободни и ние не участваме в никаква „защита на мира” и др. под. И митрополит Никодим – казано между нас – одобрява това. „Това не се отнася до вас” – каза той относно посланието на патриарх Алексий по повод 50-годишнината от Октомврийската революция и ние, разбира се, това послание в нашите църкви не сме го чели. Но Вие, разбира се, сами знаете това по-добре от мене. Надявам се, че и новодошлите монаси го разбират.
Пишете, че от страна на гръцките манастири отношението към нас понастоящем е добро. Слава Богу, много се радвам за това. От вестници и списания обаче научавам, че на Атон – основно в средите на келиотите и в скитовете – се води злостна кампания против Руската православна църква и, в частност, против митр. Никодим във връзка с решението на нашия Синод да допуска до причастие римокатолици там, където няма католически храмове и свещеници.[1] В Атина подобна антируска кампания се води във връзка с предоставянето от Московската патриаршия на автокефалия на нейната духовна дъщеря, Православната църква в Америка. Всичко това е все същата древна злоба. Що се отнася до решението на Синода, то, както през 1970 г. лично ми каза тогавашният Патриаршески местоблюстител Пимен: „Такова решение не трябваше да бъде вземано. И без него вече в продължение на много години се е установила практиката там, където у нас, в Русия, няма католически църкви, а те по цяла Русия – с изключение на Литва и Латвия – са общо шест, католици да бъдат допускани до причастие, ако молят за това. Така и трябваше да се постъпва, а официално да не се узаконява”. На това митрополит Никодим възразява, че е имало разнобой, свещениците се смущавали, трябвало е да се вземе решение. Лично аз съм повече съгласен с патриарх Пимен. Във всеки случай обаче в синодалното решение не пише нищо за никакво „общение в тайнствата” с католиците и както и преди се забранява на православните да се причастяват при римокатолици, а само в изключителни случаи на крайна необходимост – там, където в Русия, както често се случва, на хиляда версти няма нито един католически храм – се разрешава да се дава причастие на католици. Това нещо се нарича църковна икономѝя – когато строгостта на каноните донякъде се отслабва по пастирски съображения (например, отслабване на строгите епитимии за извършени грехове). Пък и днес гърците няма за какво да крещят за нарушаване на православието – още през 1878 г. Константинополският синод, начело с патриарх Йоаким ІІІ, е постановил да се допускат до причастие арменци там, където няма арменски църкви и свещеници. Да не говорим, че патриарх Атинагор причастява безразборно всички – католици и протестанти, което Руската църква изобщо не върши. Атинският митрополит Йероним[2] обаче – в своето лъжливо и клеветническо послание – напада не Константинополска патриаршия, а Московската. Не се поддавайте на тези гръцки измислици, те изхождат от лица, отнасящи се враждебно не само към Руската църква, но и към руското монашество на Атон. А колкото до личността на митрополит Никодим, ето какво ще Ви кажа, отново между нас: разбира се, че сред руските йерарси има по-духовни от него (например, митрополит Йосиф Алма-Атински,[3] архиепископ Вениамин Иркутски,[4] архиепископ Леонид Рижки[5] и т. н.),[6] но като административни способности и по ум митрополит Никодим се издига над всички. Той е изключително способен човек. Несъмнено дълбоко предан на Руската православна църква и въобще на светото Православие. Безусловно църковен и благочестив човек, а заедно с това и талантлив дипломат, едновременно гъвкав и непоколебим. Ето защо Ви съветвам: ради благото на обителта имайте му доверие, той няма да Ви подведе.
Би било много хубаво, ако – както пишете – Ви се отдаде възможност да отидете в Москва по манастирски дела. Лично аз имам намерение да ида там през април, след Пасха. Много ще се радвам с Вас да се срещнем и да поговорим. Дръжте ме в течение за Вашите планове за пътуването, та да мога в съответствие с тях да определя и моите. Предайте рождественското ми приветствие на игумена, отец архимандрит Гавриил, на отец архимандрит Авел и на всички, които ме помнят. Божието благословение да бъде над всички вас.
С любов в Раждащия се във Витлеем Господ,
Василий, Архиепископ Брюкселски и Белгийски
Превод: Борис Маринов
* „Иеродиакону Давиду от архиепископа Брюссельского и Бельгийского Василия” – В: Архиепископ Брюссельский и Бельгийский Василий (Кривошеин) Письма о горнем и дольнем: Богословские труды, проповеди, воспоминания, письма, составитель К. И. Кривошеина, СПб.: „Сатисъ” 2010, с. 160-165 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин