За връзката между Бога и света

Уважаеми г-н Декан,

Имам честта да представя на преценката на господа преподавателите в Богословския факултет на Атинския университет следните отговори на изложеното от уважаемия професор г-н П. Трембелас по отношение на моя докторат, за да докажа безпочвеността на обвиненията му и да изясня разликата между схоластиката и гръцкото светоотеческо богословие.

Обвиненията на уважаемия г-н професор засягат като цяло три теми: 1) написаното от мен за връзката между Бога и света 2) теорията на Анселм и 3) безсмъртието. Ще отговарям по ред:

За връзката между Бога и света

Изложената от г-н професора теза за западното учение за благодатта и енергията на Бога е синтезирана, но не винаги точна. Учението на западните (християни) е еретично, тъй като под различни форми влиза в сблъсък с гръцките отци, а латинската форма е отхвърлена по време на споровете между Изтока и Запада за filioque и накрая е осъдено от Константинополските събори през 1341 г. и 1351 г.

Г-н професорът много правилно отбелязва, че според западните християни „същност… и енергия на Бога не само не се смесват, но, напротив, дълбоко се различават”.[1] Г-н професорът обаче мисли, че това изключва отъждествяването на същност и енергия. Но прави следната грешка. Разбира се, че западните християни правят категорично разграничаване между божествената същност и тварните в света енергии и благодати на Бога. Без съмнение тварното и нетварното дълбоко се различават. В доктората си аз твърдя същото.[2] Наистина за тях тварните енергии на Бога се различават дълбоко от Божията същност, но за тях има друга нетварна енергия на Бога, ActusPurus, която е Неговата същност. Бих искал да разбера как той мисли, че Бог като ActusPurus (чиста енергия) се отличава дълбоко от Божията същност? Даже гръцките отци не са учели, че няма никакво различие между нетварната същност и нетварната енергия на Бога, въпреки че не съвпадат. Когато западните християни казват, че Бог е ActusPurus,[3] те имат предвид, че Божията същност е чиста енергия, а не че има различие между нетварната същност и нетварната енергия – за разлика от гръцките отци. Освен това, постановеното от Константинополските събори през 1341 и 1351 г. различие между Божията същност и нетварната енергия се осъжда от папистите като ерес.[4]

Друго погрешно съждение г-н професорът прави по отношение на термина, използван от гръцките отци Божия енергия, който той смесва с дела на Бога. Когато св. отци говорят за Божествени енергии, те нямат предвид делата на Бога, но енергията на Бога. Говоря за това между другото в своя докторат, като отбелязвам казаното от отците: „Ако енергията е тварна, Той не е нетварен. Затова не Божията енергия (да не бъде!), но създаденото чрез енергията и резултатът са творение”.[5] „Св. Василий Велики … казва, че енергията не е нито Действащият, нито извършеното”.[6] Тоест, енергията на Бога не е нито божествената същност, нито извършеното дело. Когато, следователно, отците говорят за енергиите на Бога, те изобщо нямат предвид Неговите творения. Това личи по най-ясен начин от казаното от Василий Велики: „Как, прочее, да не е смешно творческото да е същност? Или пък промисълът да е същност? Или също предзнанието? И просто може ли всяка енергия да се възприема като същност?”.[7] Тук предзнанието не е Божията същност. Заедно с това обаче не е и творение. Това би било гностическо богохулство. И така, когато Василий Велики използва понятието енергия на Бога, той няма предвид тварното дело на Бога, но обратно – нетварната Божия енергия.

Следователно, не са убедителни твърденията на г-н преподавателя, че „може да говорим съвсем православно за тварни благодати или енергии на Бога, както (уж) личи и от цитата на Василий Велики, който кандидат докторантът впоследствие е допълнил на с. 47, бел. 2”. Един внимателен прочит на този пасаж показва ясно, че тук „енергията на Бога” не е извършеното творение. На това място Василий не казва: ние… съдим за делото по делата, но пише съвсем противоположното: ние… съдим за енергията по делата. И по-надолу отново: ако и двете са определено неуместни, вярна е оставащата възможност; и щом делата имат начало, енергията не е безначална. В цялото свое богословие той твърди, че енергията не е тварното дело, но нетварната Божия енергия.

Твърдението на г-н професора че, можем да говорим съвсем православно за тварни благодати и енергии на Бога и думите му, отнасящи се до ограничената Негова енергия са много опасни и изискват преразглеждане, защото може да бъдат изтълкувани като ерес. „Тварната според светците енергия, говори и за тварна природа; нетварното пък характеризира нетварна същност … На тези, които не изповядват според боговдъхновеното богословие на светците и според благочестивото учение на Църквата, че нетварна е всяка естествена сила и енергия на триипостасното Божество – да бъде Анатема”.[8] Основният аргумент на Отците срещу приемането на само една природа в Христос – божествената – и две енергии бил, че ако енергията е тварна, то и природата е тварна; и ако енергията е нетварна, и природата и същността е нетварна. След като Христос има две енергии, тварна и нетварна, трябва да има и две природи – тварна и нетварна. Твърдението, че Божията енергия е тварна означава, че и Божията същност е тварна. От тварните енергии на Христос познаваме следователно Неговата тварна природа, а от нетварните енергии – нетварната Му природа. Също така от нетварните и идентични енергии на триипостасното Божество познаваме идентичността и простотата на същността на трите ипостаси. Ако Божията енергия е тварна, тогава тварна е и същността Му. Следователно, твърдението, че енергията на Бога е творение води до почитане „на творението повече от Твореца” (Рим. 1:25) и има опасност да стигнем до пълно безбожие и до гръцката митология.

Ако Божията енергия е тварна, то тогава и Божията енергия, която твори, също е тварна. И излиза, че Бог е сътворил света чрез тварно средство.

Г-н професорът не привежда нито едно светоотеческо твърдение, според което Божията енергия е Actus Purus. В същото време ме обвинява, че кандидат-докторантът не е предразположен по никакъв начин да приеме термина Actus Purus, … но отхвърляйки това понятие, кандидатът изпада не само в заблуда, но чрез това и в богохулство. Защото това понятие изключва всяко развитие и промяна в същността на Бога. Но къде можем да намерим такова учение у гръцките отци, които даже казват, че „наименованието на Отец не представлява същността, но връзката със Сина”.[9] След като името и ипостаста на Отец не показват, какво е Божията същност, как е възможно ние днес да твърдим, че Божията същност е чиста енергия? И че това уж предпазвало Божията същност от развитие и промяна? Ако енергията на Бога е тази, която предпазва Божията същност от промяна и развитие, то тогава трябва Бог да има само една непроменяема енергия и никаква сила. Ако има много енергии и сили, как енергията бива наричана пазач на простотата на Божията същност? Бог има многобройни енергии и сили. При това обаче една е Божията същност, винаги проста и непроменима. „Светият Дух, според великия Василий, не е причастен еднакво на достойните, но според вярата разделя енергията, бидейки прост по същност, и многообразен по сили”.[10] Между нетварните енергии на Бога има различия. „Следователно промисълът се различава от Божията воля, но нито едното, нито другото са Божия същност”.[11] След като има различие между нетварните енергии и сили на Бога, тогава как е възможно чистата енергия да изключва всяко развитие и промяна в Божията същност? Следователно Actus Puros не е чистата енергия на Бога, пазачът на непроменяемостта на Бога. Неин пазач е Божията същност. Каква е тази същност? Дори ангелите не могат да знаят, нито да я видят.[12] Бог те удостои с тази чест, не за да Го поругаваш, а за да Го славиш; поругава Го този, който с любопитство изследва Неговата същност”.[13] „Понеже се изисква само да знаеш, че има Бог, а не да любопитстваш за Неговата същност, чуй какво казва Павел: „защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува” (Евр. 11:6)” и още пророкът обвинява в безчестие не тези, които не знаят какво е Бог, но тези, които не знаят, че има Бог”. „Рече безумец в сърцето си, няма Бог”.[14] И така, вместо да казваме, че „Бог е чиста енергия (ActusPurus), е много по-точно и православно да казваме, заедно с Василий Велики, че божествената „енергия нито е Действащият, нито е делото”.[15] Следователно, след като Действащият не е енергия, какво има предвид твърдението, че Бог е чиста енергия? Бог не е енергия. Бог действа (ενεργεί). Енергията на Бога е нетварна и безстрастна. Бог не страда нито по същност, нито по енергия, нито по сила.

Опитът на г-н професора да тълкува по православен начин Х. Андруцос е наистина достоен за уважение, ако действително е възможно това, и трябва да го приветстваме. Тема и цел на доктората ми обаче не е проучването на най-новото гръцко богословие. Във всеки случай използваните от Х. Андруцос изрази за божествената същност създават впечатлението, че той не говори с термините на гръцката светоотеческа терминология и проблематика. Говори за връзки и отношения „на Божествената същност към света”.[16] За да не многословстваме по въпроса за новогръцкото богословие, което е извън темата, ще споменем само като контрапункт на Андруцос казаното от Йоан Златоуст за връзката между божествената същност и света. „Но се е отдръпнал от общение с творението, имам предвид общение по същност, но не (се е отдръпнал) и по отношение”.[17] Тоест, Бог има връзки със света не по същност, но само по енергия и ипостас. Многозначително е, че Х. Андруцос нито веднъж не споменава така важното за цялото светоотеческо богословие разграничение между Божията същност и нетварната енергия. Даже обратно, Андруцос използва техническото понятие на западното богословие чиста енергия, което, както вече видяхме, означава отъждествяване на Божията същност, битие и енергия.

В писмото на г-н професора също въобще не се взема под внимание ключовото разграничение на св. Отци между Божията същност и нетварната Му енергия. Нещо повече, както видяхме, той тълкува енергията на Бога като творение. И по тази причина осъжда като ерес изложения в доктората ми светоотечески възглед, че светът не е копие на уж вечно съществуващите в Божията същност идеи. И пита г-н професорът: как би искал кандидатът да се сътвори светът? Би ли искал това да стане без мисъл от страна на Твореца и без предсъществуващ за него план?” Обаче аз никъде в доктората си не казвам, че Бог не е имал предвечен план или архетип на творението. Просто казвам, че планът и архетипите не са, както казват западните християни, в Божията същност, но принадлежат на Божията нетварна енергия. Г-н професорът грешно е изтълкувал написаното от мен, именно защото погрешно тълкува светоотеческото разграничение между Божия същност и нетварна енергия. След като смята, че Божията енергия е творение, е съвсем естествено да мисли, че аз богохулствам, когато казвам, че идеята за света не е от Божията същност, но от Божията енергия. Че умната (νοητική) енергия на Бога е творение – е учение на пантеистите, които мислят, че идеите на Бога са светът. Тъй като г-н професорът прави разграничение само между Божия същност (или Actus Purus) и тварната енергия на Бога, е неминуемо да твърди, че предвечният план за света е в Божията същност. Както и при въпроса за Божията същност като уж чиста енергия, така и сега не е приведен нито един светоотечески цитат, който да казва, че архетипите или планът за света са били в Божията същност. Но такива цитати няма. Има обаче други твърдения на отците, които казват, че умът (νους) и промисълът на Бога не спадат към Божията същност. „Как, прочее, да не е смешно творческото да е същност? Или пък промисълът да е същност? Или предзнанието също? И просто може ли всяка енергия да се възприема като същност?”.[18]

Що се отнася до обвинението на г-н професора за моята заблуда, че Бог във времето е заченал света, искам да подчертая, че никъде в своя докторат не подкрепям такова нещо. Пиша съвсем ясно, че Бог е заченал идеята за света от нищо. Нима небитието (το μη ον) е време? Нима от нищото означава от времето или във времето? Времето е творение. Нима Бог сътвори света от времето или от предсъществуваща материя? Как тогава се тълкува зачеване от нищото като зачеване във времето? Или може би Божието знание или Божиите смисли са творения във времето? Мисля, че г-н професорът не е вникнал в духа на написаното от мен. Доказателство е, че цитирам З. Росин, който не учи за възникването на идеята за света, както еднозначно се твърди в обвиненията. Признавам, че не владея гръцки в степента, в която е необходимо, но все пак не съм толкова лишен дотам от логика, че да поставя Паламà в редиците на тези, които учат, че идеята за света е родена във времето.

Изглежда, че г-н професорът е прибързал да направи изводите си за безбожни заключения от моя страна. За първи път срещам твърдението, че в главата „Простотата на Бога” Тома Аквински няма предвид отъждествяване на същност и енергия в Бога. Тази глава се състои от 8 части. Основните предпоставки в цялата глава се съдържат в посочения от самия г-н професор цитат в първата част, където се подчертава, че абсолютно първото битие (ον) трябва да бъде само енергия и по никакъв начин сила. Че Бог не е страстна сила е пределно ясно, но да се настоява, че по необходимост Бог трябва да бъде само енергия е богохулство. Може би Бог не е в Своята същност? Или може би Божеството не е в три ипостаси? Как същността и трите ипостаси трябва да бъдат само енергия? Нима Бог действа по някаква необходимост? Тома Аквински тук ясно отвежда Божията енергия в Божията същност като необходимост. Тоест, както раждането и изхождането са от божествената природа, така и енергията е от Божията същност. На богословски език това се нарича отъждествяване на същност и енергия. Именно защото се прави това отъждествяване, папистите, както ще видим, възприемат раждането и изхождането като енергия от Божията същност и с това оправдават filioque.

В четвърта част на същата глава Тома Аквински казва: Бог се равнява на Actus Purus, което е доказателство за тъждествеността в Бога на съществуващото и същността. Ако съществуващото се различава от същността, то трябва да има към нея същото отношение, както енергията (действието) към потенцията.[19] И тъй като в Бога няма никакво състояние на потенция, както вече казахме, следователно в Него не се различават битието и същността. Следователно Неговата същност е тъждествена с Неговото битие. Следователно простотата на Бога зависи от Неговата енергия. Само Божията същност е проста, доколкото е чиста енергия. Обратно на това, както видяхме, гръцките отци смятат, че Бог не е чиста енергия, но има много енергии и сили, които се единяват без смесване в непостижимата и абсолютно проста същност на триипостасното Божество. Не Бог се управлява от енергията, но Той управлява енергията.

В ч. 6 на същата глава Тома Аквински твърди, Очевидно е, че в Бога не може да има никакви акциденции, доколкото субектът се отнася към своите акциденции като потенция към енергията, защото субектът в известен смисъл се активира чрез своите акциденции. Но ние видяхме вече, за Бога е абсолютно неприсъщо да бъде в потенция.”

В седма част твърди, че Бог е абсолютно прост, тъй като у всичко съставно има по необходимост сила и енергия … В Бога обаче няма сила, а само чиста енергия.

Следователно, как в тази глава Тома Аквински не предполага тъждественост на същност и енергия? Нима необходимостта на Бога да бъде само енергия не е отъждествяване на същност и енергия? Ако имах и най-малките съмнения, че Аквински отъждествява същността и енергията, щях да преведа още цитати като този: „Божията енергия не се различава от Неговата сила, защото и двете са Божия същност, нито същността се различава от Неговото битие”.[20] „В Бога има само една енергия, която е Божията същност”.[21] „Божията сила, която е началото на Неговата енергия, е Божията същност”.[22] „В Бога няма сила или енергия извън Неговата същност”.[23] „Само Бог е чиста енергия. Следователно само в Бога съвпадат същност, битие и енергия”.[24] Личните ми томове с пълния текст на SummaTheologica и третата книга на SummaContraGentiles са на разположение на всеки, съмняващ се в прецизността на моите цитати.

Веднъж изникнал този въпрос, не мога да подмина употребата на понятието чиста енергия от Х. Андруцос. След като се позовава на Тома Аквински, без съмнение го е изследвал. Ако употребата на този технически западен термин е съзнателна, тогава той въвежда ерес в православната догматика. Ако употребата на термина е станала по незнание на нейното схоластично значение и на светоотеческата терминология по въпроса, бих искал да разбера, защо г-н професорът настоява да приема това еретично понятие, уж за да се защити Божията неизменяемост? След като самите папски богослови без никакво колебание пишат, че схоластиците на 13 в. са заимствали този термин от мюсюлманските богослови,[25] защо трябва аз да бъда принуден да го приема?

Още с първите си стъпки след връщането ми в православието[26] научих, че грешката на Filioque се дължи на западното смесване на Божията същност и енергия. След като западните християни твърдят заедно с другите неща, че Духът се изпраща и се дава не само от Отец, но и от или чрез Сина, то следователно Той изхожда от Сина или чрез Сина. Това смесване на енергията на даването с тази на изхождането, принадлежейки на същността, оправдава в очите на западняците filioque.

След като разгледахме filioque, ще се върна към обвинението на г-н професора, че не приемам Бога като разум по същност с архетипи (в Божията същност). Разбира се че не го приемам, не само защото води до антропоморфизъм и никой отец не е учил нещо подобно, но и защото гръцките отци целенасочено са полемизирали с това по време на споровете за filioque.

Западните християни, отъждествявайки същност и енергия, въвеждат разумната енергия на Бога като такава в Божията същност. Според тях, само в Бога разумната енергия е Неговото битие и следователно само в Бога разум и същност съвпадат, докато в другите разумни творения разумът е сила. И така, чрез анализ за разумните енергии на Божията същност те описват една божествена психология и откриват, че Трите лица на Светата Троица трябва да съществуват в едната и винаги проста Божия същност. Така, следвайки Августин, западните твърдят, че трите лица могат да се оприличат на трите действия на разсъдъка. Така стигат до разбирането за божествената същност като memoria, intelligentia, voluntas или mens и amor. В това твърдение Отец е разумът, Син е самопознанието на разума, а Духът е предизвиканата от Сина любов на разума към Него. Според това разбиране, Духът има Своето битие в Отец и в Сина и поради това изхожда от Отца и от Сина.[27] Докато, според гръцките отци, знанието и любовта са Божии енергии, а за западните християни са Божия същност. Връзките или енергиите на Божията същност към самата нея се наричат за тях лица.[28] За западните богослови тези връзки на Божията същност към самата нея съществуват чрез разумността и чрез волята. Следователно това учение напълно справедливо е осъдено от гръцките отци като савелианство. И за савелианите трите Лица са енергии на едната същност.

Г-н професорът изглежда, се съмнява в написаното от мен, че учението за Actus Purus логично води до пантеизъм. Мисля, че св. Григорий Паламà, като има предвид латинската заблуда, много точно поставя въпроса: „Ако… няма никаква разлика между Божията същност и Божията енергия, то творението, извършвано от енергията, по нищо не се отличава от раждането и изхождането, извършвани от същността… и няма разлика между това, което е сътворено, и това, което се ражда или изхожда … така се обожествява творението, а Бог се поставя между творенията”.[29] И подчертава: „Заради това Божественият Кирил показва различието между Божията същност и енергия, че Божествената природа е природата, която ражда, а твори Божията енергия” и е съвсем ясен, казвайки „природа и енергия не са едно и също”.[30]

Докато отците съхраниха догмата за Божията свобода посредством библейското разграничаване на Божията същност от нетварната Му енергия, западните богослови прибягнаха до гръцката философия и отъждествиха същност с енергия и за да избегнат пределно ясния пантеизъм отричат реалната връзка на Бога със света. Това твърдение не е мое откритие. Самите схоластични богослови на Запада го твърдят. Например, F. Copleston, на когото се позовавам,[31] е йезуит и схоластик. Тома Аквински пише: „В Бога връзката с творението не е действителна, но само разумна (νοητική). Обратно на това, връзката на творението с Бога е действителна”.[32] И така, за да избегнат очевидния пантеизъм, папистите вярват, че в тайнствата се причастяват с божествените творения за спасение. Затова не бива да ни се струва странно, че протестантите отхвърлят това учение[33] и се задоволяват с Божията благосклонност за спасение.

Като православен християнин, от една страна, и иконом на Божиите тайни[34] – от друга, мисля, че не само имам правото, но и съм длъжен да изоблича като заблуда учението, че Божията благодат и енергия е тварна, че Бог е разум по Своята същност и че същността на Бога е Actus Purus. На вселенските събори тези учения, появяващи се под различна форма, са осъдени от всички отци на Църквата и особено от отците, които полемизираха с латинската им форма и накрая бяха осъдени от Константинополските събори през 1341 и 1351 г.

Превод: Златина Иванова