Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Христос във византийското богословие от прот. Йоан Майендорф

Вторник, 08 Април 2014 Написана от Живо Предание

J Meyendorff_Christ_Прот. Йоан Теофилович Майендорф е един от православните автори, към които богословското ни книгоиздаване остава и до днес в голям дълг. От всички, написани от него през годините книги, на български език са достъпни само Византийско богословие: исторически насоки и догматически теми (София: изд. „Гал-ико”, 1995) и Византийската църква: между небето и земята (София: „Манастирско издателство”, 2007), която дори в собствен смисъл не е и „негова”, тъй като представлява вторично извършен подбор на негови текстове (статии, студии и глави от негови книги), посветени на историята на Църквата във Византия.

Сред цялото творчество на о. Майендорф Христос във византийското богословие, – издадена на френски като Le Christ dans la théologie byzantine (Paris: “Cerf”, 1969) и на английски – като Christ in Eastern Christian Thought (Crestwood, New York: “St. Vladimir’s Seminary Press” 1975) – е една от най-важните книги на своя автор, а до голяма степен и уникална по съдържанието си на фона на цялото съвременно православно богословие. Изследване, изцяло посветено на толкова големия и така важен за Църквата и нейното богословие христологически въпрос, който, макар и разрешен от поредица вселенски събори, и до днес остава камък за препъване както за нехристиянския свят – в цялото негово разнообразие, – така и за мнозина от самите християни от различните конфесии. 

Разказът в тази книга започва от средата на 5 век – от Четвъртия вселенски събор в Халкидон и неговото всепризнато догматическо чудо – и завършва в късните векове на Източната римска империя. Период от десет изключителни столетия на наситено богословско творчество без аналог нито в предхождащата го история на Църквата, нито в късното Средновековие, а още по малко в ново време. Дълбочината на христологическия дебат и цялостната му вкорененост в живота и в личните съдби на участниците в него са неща, които трудно се разбират в секуларизираното ни съвремие, а вплитането на този дебат в съдбата на империята, смятаща се за призвана от Бога да научи и кръсти целия свят (срв. Мат. 28:19), придава на христологическия размисъл онзи особен нюанс, който сполучливо е определен от самия о. Майендорф като богословско учение за държавата в противовес на клишираното и отдавна лишено от съдържание настояване върху съществуването на някакъв византийски цезаропапизъм.

Предложеният превод е извършен според второто английско издание (“St. Vladimir’s Seminary Press”, 1987), при отчитане и на първото френско издание, и на превода от английски на руски език, извършен от свещ. Олег Давиденков и Л. Успенски (Мейендорф, И. Иисус Христос в восточном православном богословии, Москва: „Православный Свято-Тихоновский Богословский институт” 2000) и при активното участие на самия отец Майендорф. Първоначалната идея беше българският превод да включва и бележките към руското издание, изготвени от известния патролог, Ал. Сидоров, но тъй като това щеше да натовари още повече и без това нелекият за възприемане текст, тази идея отпадна.

На всички, интересуващи се от вечния въпрос За Кого ме мислят човеците? (срв. Мат. 16:13-16) пожелаваме приятно четене!

Прот. Йоан Майендорф

Христос във византийското богословие

Глава първа: Христологията през петото столетие

Глава втора: Халкидонци и монофизити

Глава трета: Оригенистичната криза през шестото столетие

Глава четвърта: „Бог, пострадал в плът”

Глава пета: Псевдо-Дионисий

Глава шеста: Духовните писатели: спасение и аскетизъм и обòжение

Глава седма: Космичните измерения на спасението: преп. Максим Изповедник

Глава осма: Св. Йоан Дамаскин: опитът за систематизация

Глава девета: Поглед към невидимото: иконоборческата криза

Глава десета: Христологията в късна Византия



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dya8 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме