Слово за св. Климент Охридски

Благочестиви братя,

Ето един от най-свещените дни от живота на нашия университет, посветен, от време на съществуването му, на св. Климента Охридски, ден досега единствен и в историята на нашия народ. В съзнание на свещеното велико дело на св. Климента Охридски за нашия народ и за нашата Българска православна църква, както и в съзнание на собственото си призвание, нашият единствен отечествен университет със сегашното поклонническо посещение на върховното му управително тяло – Академическият съвет – на храма на св. Климента, гдето почиват неговите св. мощи, на града, гдето той е работил и починал, и чрез днешната св. служба на молитва към Всевишния и на благоговение пред Неговия чутовен избраник св. Климента – нашата алма матер изпълнява един свой свещен дълг, след придобитата отново свобода на тая древна светиня на българския народ – старопрестолния град Охрид – да засвидетелства в нея всенародно своята благоговейна почит и дълбока признателност към светия свой покровител и своята неизменна преданост към неговото велико дело и към неговите свещени завети.

Ние почитаме и славим св. Климента като първопросветител на нашата земя, като „светилник“ на българския народ, като „светило“ на България, като родоначалник на българското училище, на българската просвета и на българската култура. Най-даровит, най-богопремъдър и най-деен измежду учениците на светите славяно-български равноапостолни братя Кирила и Методия, св. Климент е бил верният страж, неуморим разпространител и чутовен осъществител на техните свещени завети. Като български първоапостол, той се е борил срещу паганизма – срещу невежеството, суеверието, суровостта, срещу „многобожната измама“ и „греховния мрак“. И, разчиствайки така българската духовна целина от плевелите, той боговдъхновено е сеял семената на божествената истина, като „учител и устроител на вярата Христова“. Красноречив проповедник, той обикалял градове и села и разнасял навсякъде духовната светлина на Евангелието и с омайна красота описвал, за пример и подтик, светлия и добродетелен живот на героите на Църквата, на нейните светии.

С боговдъхновената си литургична служба, с проникновените си поучителни слова, с горещите си молитви, със сладките си църковни песнопения, с въздиганите и уреждани от него хубави храмове и монастири той привличал масово народа в храма Божи, гдето го осенявал и завладявал и с лъчите на вечната истина на Христовата вяра, и с красотата на църковното художество.

Родоначалник е св. Климент и на нашето училище, на нашата просвета. Със стотици и хиляди свои помощници и продължители – учители и пастири народни – е създал той в своята знаменита школа, не само за деца, но и за възрастни, и така е станал в нея далечна епоха основоположител на първата висша школа в нашата земя. И, затова, не можеше да има по-достоен и свет отец и покровител от св. Климента и за нашия днешен всебългарски университет.

Първопросветител е св. Климент и със своята книга – със своите кратки общопонятни слова, чрез които се е издигнал да стане за българския и славянски род „нов Павел“.

Ние почитаме и славим св. Климента, по-нататък, и като духовния обединител и одухотворител на българския народ. Продължавайки с изповедническа ревност делото на своите учители светите Кирила и Методия, той е поставил началото и здравата основа както за духовното и националното единство на българския народ, тъй и за неговата народностна индивидуалност.

Св. Климент с пророческо-месиански жар е обичал своя – български – народ и с рядко прозрение се е стремил да го издигне до едно самобитно единство. Принуден да напусне Моравия, той, заедно с другарите си, „се стремил само към България, за нея мислел и на нея се надявал“. Със свещения си подвиг в нея той – чрез устните и книжовните си трудове – е създал, издигнал до съвършенство езика на българите – тоя вътрешен и външен белег на всяка народност, който най-вече изразява духовната самородност, който най-вече обединява и пази всеки народ.

А със своята пастирско-просветителна дейност, като истински „воин на Бога“, на българската земя, в онова решително историческо време за самостойното съществуване и развитие на българския народ, заплашван в това духовно и политически от Изток и от Запад, св. Климент (заедно с нашите велики царе Бориса и Симеона и със своите духовни сътрудници) е поставил незиблемите основи за българското национално единство чрез създаването – наред със затвърдения и усъвършенстван български език – на българското национално духовенство и училище, славяно-българския богослужебен език и българската национална книжнина, и с всичко това: българската духовна култура. Из това велико и свещено дело се ражда и българската национална църква и българската национална единна държава.

Ние почитаме и славим св. Климента и като първия български светител: светител и като първия българин-йерарх на родната ни църква, и като личност света, и като творец-светия.

Работил години наред като народен пастир и учител, създал българското училище и българските народни пастири, той е бил въздигнат и като първия българин-епископ в родната му нова православна църква.

А за да стане такъв тоя богоизбран народен светител и любимец, духовна основа му е била неговата светост, неговата света личност, неговият боговдъхновен вътрешен живот. Свети Климент е живял във Вечността – със светостта, всемогъществото, безсмъртността и милосърдието на Бога; с божествената личност и сила на Великия Пастир и Учител – Христа; с вечната сила и призвание на светата Църква. Затова св. Климент често е търсел часове на самотна „беседа със себе си и с Бога“, „безмълвно се е борил със страстите“; „живял почти безтелесен живот“; нямал никаква привързаност към земните блага; бил истински християнски аскет – воин Божи в света за духовното издигане и спасение на своя народ; чист и възвишен в мислите и желанията си, „светлина на благоразумието“, образец на добродетелите и подвижник в добрите дела вътре в живота; „светило и вожд денем и нощем“; скромен във всичко и към всички; дръзновен в смирението. Затова християнската му вяра е била жива, дейна; вярата му – духовно око; делата му – Божия ръка. Богосъзерцателен аскет и църковно-християнски общественик – в едно. Основното духовно начало на житейския му подвиг е било: „По стъпките на Божията правда да се вършат добри дела“. Ето тая светост на личността му го е създала истински пастир народен: благ, състрадателен и милостив; „баща на сираците, помощник на вдовиците, попечител на бедни и странни, на всекиго според нуждите му“; „денем и нощем в труд“, „имайки за своя храна и услада грижата за народа“ – грижа както за духовното му, тъй и за стопанското му издигане и благоденствие. Чудно ли е [тогава], че народът такъв „пастир добрий“ е обикнал от душа и сърце и че и до ден днешен народът в тия места го нарича „златният ни свети Климент“ и че и до днес на неговото небесно попечителство той възлага и нуждите, и надеждите си?

Ние хвалим и величаем св. Климента не по-малко още и като апостол на свободата и любовта.

Апостол е бил той на свободата, като истински служител на Христа, защото е бил проникнат и движен от Христовото благовестие: „Вие сте призвани към свободата“ (Гал. 5:13). И е работил, в евангелски дух, за нейното извоюване и запазване, за нейното благодатно, творческо действие в живота – свобода за всеки човек и народ, и, значи, свобода за всеки българин, за българския народ, за България, тъй застрашена тогава и тъй застрашавана и по-късно отвътре и отвън, от Изток, и от Запад. Апостол на свободата – в истината! Защото Божието слово му е разкривало, че истината е, която ни прави свободни (Иоан 8:32) – свободни от господството на умствения и нравствен мрак, от невежеството, греха и порока. Истината е вечната сила Господня (2 Кор. 6:7), която разпръсва мрака, лъжата и басните (2 Тим. 4:4; Еф. 4:25) и ни води до вечната светлина на Божието синовство и братство, до Спасителя Иисуса (Иоан 14:6), до Духа Господен; а гдето е Духът Господен, там е истината (Иоан 16:13), там е и свободата (2 Кор. 3:17; Рим. 8:21). Ето, въодушевен от тия евангелски истини и тях искайки да осъществи, св. Климент е работил с такава дълбока преданост и велика сила за свободата на българския народ чрез просвета, чрез наука, чрез вечната Божия истина и правда. И като древния апостол на народите, Павла, неговият зов и завет към българския народ от тогава и досега е: „Стойте твърдо в свободата!“ (Гал. 5:1). И доколкото е следвал тоя зов и тоя завет – българският народ е бил народ свободен, народ на свободата.

Но, бидейки апостол на свободата в истината, св. Климент, пак по тоя евангелски път, е бил проникнат и движен още и от тая основна християнска истина, че свободата – тоя най-драгоценен дар Божи в човека – е само тогава истинска и творческа, когато е вкоренена в свободата на всички, когато е свобода на единната общност, на цялото общежитие, на целия народ, т. е. когато не е самоуправство и потисничество, а творческа божествена сила за постигане на висшата цел на живота – народното, и, чрез това, общочовешкото братство и благоденствие. Само в тая общност вкоренена, свободата е чиста, задълбочена и разширена, зиждителна и ощастливяваща.

Ето затова и сам вкоренен в тия вечни евангелски истини, св. Климент е можал да стане апостол-просветител и същевременно апостол-обединител на нашия народ.

Но свободата в истината и в братство е една Божия даденост и една зададеност. Тя е Божия мисъл за осъществяване от човека, от народите. А това е единствено възможно само чрез силата и подвига на любовта. Няма, и не е имало, и не може да има – според разкритието на Богочовека Христа – свобода, ако тя не се корени и оживотворява в любовта, както и обратното: любовта, закърмена и живяна – в свободата. Затова и всичката сила в идеала и в делото на св. Климента за българския народ е в неговата любов – в любовта му към Бога, в любовта му към ближния, в любовта му към българския народ. Каква трогателна, синовна е неговата любов към Бога – същината и изворът на любовта в света. И как богато е засвидетелствал Бог Своята любов към светого Климента! И разнасял тая свещена любов между българския народ, как и нашият благочестив народ е обикнал тоя свой първи „пастир добрий“ – „златния св. Климента“!

Ето затова всички почитаме и славим светого Климента Охридски – като наш всебългарски първоучител, духовен обединител, първосветител и народен светец, като апостол на истината и правдата, на свободата и любовта сред българския народ.

Към всичко това ние почитаме и славим, най-сетне, св. Климента Охридски и за това, че с полагане у българския народ здравите основи на осъществяването на свещените завети на първите наши славяно-български светители – св. равноапостолни братя Кирила и Методия, той даде смисъла, насоката и силата на историческото духовно призвание на българския народ в средата и живота на всички останали народи, създавайки от българския духовно-единен и силен народ люлката на нова самобитна духовна култура.

На тая култура да служи е предназначен и нашият университет.

Избрал за свой покровител именно св. Климента Охридски, нашият университет се е посветил на продължение на свещеното дело на тоя „светилник на българския народ“, следвайки вярно и неуморно неговите свещени завети.

Прекланяйки се пред великия дух, светото дело и свещената памет на св. Климент Охридски и в знак на нашата неизменна преданост към неговите завети и към неговото дело, както и в изпълнение поръката на Академическия съвет, поднасяме, от името на университета, в тоя свещен древен храм тая художествена рамка за древната св. икона на св. Климента, която се пази в тоя храм, както и тоя светилник пред св. мощи на св. Климента – като символ на благоговението ни пред топлината на неговата любов към нашия народ и пред светлината на учението и заветите на това драгоценно светило на България.

Нека да бъде вечна славата и вечна животворната духовна сила на св. Климента Охридски за духовния напредък и всестранно благоденствие на единна и свободна България, за достойно изпълнение на нейното историческо призвание и за разрастването на Божието царство.

Амин.

* „Слово, произнесено от Ректора на Университета „Св. Климент Охридски“, протопрезвитер д-р Стефан Цанков в древния храм на св. Климент Охридски „Св. Богородица“ в Охрид, на 2 юли 1941 г., през време на св. Литургия, отслужена от него по случай поклонническото посещение на Охрид от Академическия съвет на университета“ – Годишник на Софийския университет (Официален отдел), т. 34, 1940-1941, С. 1941, с. 235-240 (бел. ред.).