Св. Климент Охридски и Софийският университет

Академическият съвет на Университета реши (и вече приложи това решение) да направи посещение на свещения за българския народ град Охрид, за да се поклони на своя покровител св. Климент. Според изработената програма, на 2 юли [1941 г.], в църквата „Св. Климент“ ще бъде отслужена св. Литургия от ректора на Университета професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, в съслужение с декана на Богословския факултет професор протойерей Ив.[ан] Гошев. След св. Литургия ще бъде отслужен благодарствен молебен, а след него, в помещението на училището, Академическият съвет ще има тържествено заседание, с което ще бъде приключена академическата година. Подир това ще има тържествено събрание, на което г-н професор Иван Снегаров ще произнесе академическа реч пред гражданите на Охрид.

На 3 юли, в деня на св. Наум, в Охрид ще има църковна служба, тъй като манастирът „Св. Наум“ още не е в пределите на България и поради това едно отиване до манастира би срещнало известни пречки. Същия ден ще стане разглеждане на града и на езерото. Освен в Охрид тържествени събрания ще има в Битоля, Прилеп и Скопие; на тия събрания ще говорят г-н професор Михаил Арнаудов, доцент Дуйчев и професор Петър Мутафчиев.

Отиването в Охрид на поклонение, тържественото академическо заседание, извършването на св. Литургия на 2 и 3 юли, както и тържествените събрания с речи от професори на Университета, са събития от извънредна стойност. Чрез тях се дава израз на тая нерушима връзка, която толкова векове духовно свързва единния български народ. Освен това, символически се изтъква и връзката между началния момент на нашата наука и просвета и нейния пръв основател св. Климент Охридски с днешното ѝ състояние и днешния ѝ носител и изразител – единствения български Университет. Трябва да се признае, че Академическият съвет наистина е намерил най-добрия начин да изрази, от една страна, нерушимата връзка, която живо е свързала българското народностно съзнание, българското духовно единство и българската наука с Охрид и св. Климент, и, от друга страна, да покаже, че тая нерушима жива връзка не се изразява само в проявата на външна почит към покровителя на Университета, но и в неизменното следване на неговите духовни завети. Трябва да се мисли и приема, че св. Климент не само дава името си на Университета, но и прониква със своя дух всяко негово дело, всяка негова проява.

Изборът на св. Климент Охридски за покровител на най-висшето научно учреждение на страната, за закрилник и вдъхновител на българската висша наука, не бива да се смята като нещо случайно, като едно само щастливо хрумване. В поставянето на висшата българска наука под молитвеното застъпничество на св. Климент Охридски трябва да се търсят важни основания и дълбоки замисли. И те трябва да се намерят, очевидно, не само в това, че св. Климент е първият български просветител и учител, който преди повече от хиляда години сложи началото на българското училище, което обхващаше всички степени от началната грамотност до висшата наука, достъпна за тогавашното време. Може да се каже, също, че те могат да се търсят и намерят не само и в това, че в продължение на няколко десетилетия повече от 3 500 бяха подготвени от него за учители, свещеници, стопански и обществени деятели; не само в това, че той, като продължи делото на св. братя Кирил и Методий, разработи българския книжовен език, създаде богата книжнина и, с рядка любов и себеотрицание, насочи усилията на своите ученици към също такава дейност и тъй тури здравите основи на това дело, което продължаваше неотслабно да се развива през следващите векове и при най-тежките условия на живота. Има още нещо твърде живо, твърде непосредствено, високо и неугасимо, което избликва от неговата душа и прониква с несъкрушима сила в творческия гений на единния български народ от Черно море до Бистрица, Охрид, Шар и Поморавието и от Дунава до Бяло море, като го поддържа и възпламенява, като го прави горд, твърд и уверен в своето право да съществува, да твори и да се издига, за да заема достойно това място, което Провидението му е отредило между другите народи – творци на исторически и духовни ценности. Това е великият творчески дух на св. Климент Охридски, който се прояви във всеотдайна жертвена любов, в сърдечно насочване ръцете на деца и възрастни към очертаване знаците на българското слово, в уреждане на книжовен език, годен да изрази най-висши и съкровени мисли, чувства и идеи; който създаде условия да се изгради знание и умение от по-висок ред за тия, които трябваше да се поставят начело на обществения, църковния и държавен живот на славното първо българско царство през времето на Бориса и Симеона. Тоя всичко обхващащ, любящ и несломим творчески дух на св. Климента живя в множеството дейци, които разнесоха получените от него знания по всички кътища на държавата и насаждаха духовното единство със силата на неговата любов и преданост. Той оживя в множеството храмове и училища, които се създадоха чрез него и след него. Той проникна дълбоко в народната душа и продължаваше да живее в спомена за делото му и в чудодейната му мощ, в молитвеното му застъпничество за целостта и несъкрушимостта на българския дух през всички превратности на историческия му живот. Той оживя в множество сказания и легенди, в които признателните българи творчески изобразяваха неговата света личност, неговия висок подвиг и ненадминатата любов и жертвеност и неговото велико просветно дело. И личността на светителя, неговото дело, неговият дух тъй здраво се срасна с народната душа, че се превърна в неугасим пламък, в непомрачима светлина, в несъкрушима сила, която мощно и вярно пазеше тая душа от оскверняване и гибел.

Почитта към св. Климента, особено жива и непоколебима сред българския народ в пределите на неговата тъй бляскаво проявена дейност, се изразява по най-различни начини. В същото време, тая почит показва колко здрави и колко плодоносни са ценностите, които той заложи в българската душа и българското сърце. И тази почит, тая признателност, която тъй непосредствено изразяваше българският народ към своя любим светител, се прояви като несъкрушима и мощна сила, която го опази през вековете, въпреки всички усилия на враговете да го погубят.

Тридесетгодишната неуморна дейност на св. Климента сред българското население е, наистина, едно светителско обществено дело, в което е заличено всичко лично и в което доброто на другите, тяхното издигане и просвета е всичко. Със своето здраво и непосредствено чувство народът правилно е разбрал и добре е оценил делото на св. Климента. Той е виждал, че именно св. Климент е изградил основите на самобитната българска култура и просвета, че той го е насочил към висините на туй духовно творчество, което гради вечността, достойнството и съвършенството. В личността и делото на св. Климента народът е виждал и чувствал своята висота и своето достойнство и идеала на истинския Божи и обществен служител. В неговото лице народът е виждал и вижда и учителя, и книжовника, и светителя, и църковния деец, и архипастира, всякога предан на своя дълг, всякога отрекъл се от себе си, във всичко предаден със сърце и душа само на своя дълг, на своето служение. Защото във всяка мисъл, всяко чувство, всяко дело на светителя са проявени високите начала на Христовото учение. И тъкмо тази страна от живота и дейността, тъкмо тази проява на личността на св. Климента е основата, върху която се изгради единният български дух в единната Православна българска народна църква и единната българска държава. Тази тъй важна и тъй плодоносна страна в делото и личността на св. Климента, очевидно, трябва да се има предвид и във връзката, която го свързва, като покровител, с единствения български Университет и която трябва да осмисля живота и проявленията на тоя висш разсадник на науката у нас. В нея намира своята истинска стойност и поклонението на Академичния съвет през тая година.

* За първи път този текст е публикуван в: Църковен вестник, бр. 28 от 4 юли 1941 г., с. 317-318 (бел. ред.).