Всяка прилика с действителни лица и събития…

Не, не е случайна!

Събитията около построяването на Вавилонската кула са момент от общия исторически развой на човечеството и едно стъпало от социалнополитическото му израстване. Човекът започва своето икономство, всъщност своята мисия да се грижи за земята (Бит. 2:15), като постепенно разширява своето облагородяващо въздействие върху ред полезни растения – градинарство. Библейската праистория ни разкрива и друга страница от културния напредък – строителството на градове, а във връзка с това и появата на царства, герои и хора, стремящи се да придобият име и слава, т. е. да оставят следа сред човеците – такива са разказите за Нимрод и Асур, за Вавилон и Ниневия.

Според Св. Писание на Стария Завет след потопа „Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си“ (Бит. 9: 20-25).

Ной се опива, явно за него това е ново, непознато състояние, на което пръв свидетел става синът Хам. Очевадна е разликата между Хамовата реакция и тази на Сим и Иафет. Несъобразителността на Хам, вероятно и подигравателното му отношение му костват проклятие, и то тежко, простиращо се над потомците му, които трябва да бъдат роби на наследниците на Сим и Иафет. Потомците на Хам не приемат тази божествена отсъда, макар и авторитетно произнесена от баща им. Това води до организираното противопоставяне от хамитите срещу Ной и срещу Бога, което се разгръща при следващите поколения и стига до бунт, поведен от Нимрод, за когото свидетелства т. нар. „генеалогическа таблица“: „Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан. Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан. Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята; той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога). Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар“ (Бит. 10:6-10).

Амбициозният Нимрод търси власт, влияние и признание. Проклятието, дадено от Ной на праотеца му Хам, не му дава покой. Устремен като че ли да изпревари събитията, той се бори да завоюва повече и повече. Самото прозвище, което получава, свидетелства за това. Значението на думата, която се използва като характеристика за него – gibor, носи многообразни значения: от тиранин, както е в арабския език, до герой, юнак, водач. Нимрод не може да бъде земеделец. Той е ловец, номад, бунтар по душа, лидер, търсещ място, където да изгради своя империя. И го намира в Междуречието (Месопотамия), в земята Сенаар. Списъкът на щумерските царе, една глинена таблица, намерена около 1800 г. пр. Хр., предлага поглед върху първата Нимродова династия, като нарича Нимрод основател на Урук под името Енменкар, като наставката kar означава – ловец.

Без съмнение Нимрод е явление, водач с голямо влияние и смели планове, който иска да изгради една световна империя, за да предотврати разпръсването на народите. Но най-вече желанието му е да се противопостави на Божия план и разпоредби, които засягат наследниците на Ной. С Вавилон той поставя началото на една система анти-Бог, която ще продължи да съществува и след него, та дори и до днес. Вождът на непослушните човеци е движещата сила на протеста срещу Бога и Неговите решения. Заплануваната огромна кула в столицата на неговата империя трябва да бъде символ на победата над предвиденото за него робство и символ на несбъднатите Божии намерения към следпотопното човечество, с което предците ни са искали: „… хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име…“ (Бит. 11:4).

Най-ранното свидетелство (от първия християнски век) за ролята и делата на Нимрод предлага Йосиф Флавий: „Към това пренебрежение и подигравка с Бога ги подбужда Нимрод, внук на Хам, син на Ной, който беше безразсъден и много силен. Той ги убеждава в заблудата, че не от Бог идва тяхното щастие, а собственото им трудолюбие е причината за това благополучие. И постепенно той превърнал управлението си в тирания, защото, за да обърне човек от Бога, е трябвало да го принуди да се довери на неговата власт. Нимрод твърдял, че иска да си отмъсти на Бога, ако Той заплаши с нов потоп човечеството, и иска да построи кула, толкова висока, че новият потоп да не може да я залее. Така той ще отмъсти за смъртта на предците си. Тълпата се ангажирала единодушно с намеренията на Нимрод, защото сметнала за малодушие послушанието пред Бога. Така се захванали с построяването на кулата, която при вършената с желание работа и многото работна ръка вървяла бързо. Но тъй като била много широка, не изглеждала достатъчно висока. Строено било с тухли, лепени с горещ асфалт, за защита срещу напиращата вода“ (Юдейски древности, 1, 4, 2-3).

Бог реагира мигновено на бунта на Нимрод „и слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки“ (Бит. 11:5). И тъй като народите се противят на волята Му и не искат да се пръснат по земята, то Той ги принуждава, като обърква езиците им. Така всеки народ, всяко племе заема своята територия, където общува на своя език, а кулата е съборена. Юдейското предание, отразено в Книгата на юбилеите, продължава разказа: „И Бог изпрати силен вятър срещу кулата и я събори на земята. И ето, това беше между Асур и Вавилон в земята Сенаар. И я нарекоха (кулата) – развалини (Книга на юбилеите, „Строежът на Вавилонската кула“, 26).

Дали човек в своето високомерие не си въобрази, че Бог е забравил случилото се в Сенаарската долина, че е приел делото на Нимрод като победа на човека над Бога и Неговия промислителен план за творението? През историята минаха като на парад много Нимродовци, които си бяха поставили за задача да изградят една анти-Бог система, но не успяха. Могъщата кула във Вавилон, символ на бунта срещу Бога, е разрушена, желанието на Нимрод да стане бог е осуетено. Смесването на езиците е само началото на истинското объркване и разместване на народите, някои от които и до днес нямат своя територия или свой език. Немалко изследователи изхождат от хипотезата, че Нимрод е искал кулата за храм (зикурат), по чиито тераси да призовава лъжливи божества. Като техен висш свещеник той би могъл да издава божествени закони и така би имал власт дори над мисловния свят на своите поданици, дори да се обожествява и да иска поклонение пред себе си. С това той поставя началото на онзи списък от царе и президенти, фараони и папи, управници и политици, които в историческия процес и днес правят същото, забравили края на библейския разказ за Вавилонската кула: „И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града и кулата“ (Бит. 11:6-8).

И все пак, за да не се изкушим по човешки да открием в личността на Нимрод велик хуманист, радетел за човешки свободи, харизматичен водач, а в начинанието (кулата) - изява на свободния човешки дух и воля, противна на Божията, св. Йоан Богослов ни завещава един есхатологичен образ на вавилонската блудница: „… и на челото ѝ бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии“ (Откр. 17:5).

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 4 (171), 2022, с. 31-34(бел. ред.).