Писмо до Доростоло-Червенски митр. Михаил

София, 21 февруари 1946 г.

Драги дядо Михаиле,

Седнах тази вечер да пиша писма и ето пиша и на тебе. Касае се все за моята книга „Кратка история на православната църква”. Благодаря на Русенската митрополия за откупените екземпляри. Надявам се, че още ще купи. Също така Пловд[ивската] и Ста[розагорската] митрополия се отзоваха (мога да кажа) сърдечно. Обаче Търновската (централна в българската църковна история), Варненската и др. митрополии съвсем неохотно се откликнаха – само по два екземпляра откупиха. Това отношение към един научен труд ме очудва и ме наскърбява. Има епархии, които нищо не са взели. Как ще се движи нашата книжнина, когато няма кой да я чете? Историята е учителка на живота. Как ще поучава духовните пастири, когато не се интересуват от историята на християнската църква? Много печално явление. Нямам известие дали Врачанската митрополия е купила някой екземпляр. Ако и тя се въздържа, дали не се наскърбява духът [на] Софроний Врачански, сподвижника на о. Паисия?

Вдигам тревога за I том. А какво ще бъде за II том на същата книга? Той е готов да излезе на бял свят. Остава само показалците. За съжаление той излиза непълен – обхваща само три поместни църкви: българска, руска и сръбска (ок. 28 печ. коли). Вземам даже повече коли, отколкото ми се отпуснаха от Акад[емичния] съвет. Другата част (с поместни църкви ромънска, […] полска, албанска, литовска, естонска, латвийска, финландска) ще трябва да излезе като трети том (15-20 коли). Питам се: кой друг може да го издаде освен Св. Синод, та да подам заявление.

Юбилейното послание на Св. Синод вече е отпечатано,[1] но хартията не ми харесва. „Ц.[ърковен] Вестник” се печата на много по-хубава хартия. Обяснява са с това, че такава хартия отпуснало М-[инистерст]вото.

Сигурно четеш статиите на д-р Пенов[2] в „Нар.[оден] Пастир”.[3] Той, както и други мои бивши ученици и студенти пише многословно, доста фразеологично, но някои негови идеи заслужават внимание. Напр.[имер] мнението му за църковните издания (Нар.[оден] пастир, бр. 11 от 4.II.1946 г.) може да се обсъди. Наистина е потребно общо ръководство на църковния (поне синодален) печат, за да се засили той и да се привлекат всички наши образовани църковни строители, които могат да бъдат полезни със своите знания и перо. Виждам колко енергичен, просветителен и […] е печатът на другите обществени организации. Виждам на Запад каква уравновесителна обществена роля играе католишката църква. Православните църкви са народни и са длъжни да вървят с народите в техния прогресивен устрем […] да не се отдалечават от християнския идеал – царството Божие.

Със сърдечни привети твой Иван Снегаров

ДА – Русе, ф. 547К, оп. 1, а. е. 10, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.

* За първи път текстът на това писмо е публикуван като: „№ 120. Писмо от проф. Иван Снегаров от София до митрополит Михаил в Русе с молба за финансова подкрепа при издаване на „Кратка история на Православната църква”, том II” – В: Митрополит Михаил Доростолски и Червенски – за себе си и за другите (1884-1961). Документален сборник, съст. Т. Билчев, С. Маринова, рец. Х. Темелски, Л. Георгиев, ВТ: „Фабер” 2008, с. 265-267; препечатва се без изменения и редакторски намеси (бел. ред.).