Православното богословие в България през 2015 г. – опит за равносметка

Освен повод за радости и тържества, преходът от всяка стара към нова година е и естествен повод за равносметки. Правят го почти всички – политици, дейци на науката и културата, спортисти… Ще се опитаме да го направим и ние. Да видим какво беше у нас по-важното в областта на православното богословие – област, която обикновено не е във фокуса на общественото внимание, но пък която интересува всички нас, които сме посветили усилията си тъкмо на нея, следвайки вековна традиция, осветена от имената на велики наши богослови и на прославени по целия православен свят наши духовни и богословски школи от миналото.

Без излишна скромност можем да кажем, че 2015-та бе една по-скоро успешна и плодотворна година за православното богословие в България. Не че няма какво още да се желае (винаги има), но и постигнатото не е никак малко. И така, нека, без претенции за изчерпателност, се опитаме да си припомним част от най-важното, с което миналата година – белязала, впрочем, четвърт век от завръщането на богословието в системата на университетското образование и въобще от повторно предоставената му у нас свобода, – си струва да се запомни и върху което си заслужава да се надгражда и занапред.

Ще структурираме този кратък преглед в три основни направления: дейности на богословските ни школи, международни прояви с участието на богослови от България и, не на последно място – книгоиздаване и въобще богословска просвета – във всички нейни съвременни форми. Отново ще кажем, че този опит за равносметка няма претенции за изчерпателност, така че нека никой не се чувства засегнат, ако не намери тук едно или друго, което сам смята за най-важно. И така:

1. Богословските ни школи

Макар и отдавна да не се радват на интереса към тях от началото на 90-те години, всички те продължават и днес – в една или друга степен, с по-голям или по-малък брой студенти – да изпълняват и да надграждат своята образователна дейност и това само по себе си може да бъде определено като успех. Нови специалности и нови магистратури още повече обогатяват палитрата на висшето богословско образование у нас, а появата на Пловдивската духовна академия – въпреки всички отрицателни реакции – внесе още по-голямо разнообразие в общата картина, явявайки се и като естествен допълнителен стимул за повишаване на качеството на преподаването в богословските ни факултети и катедри в системата на държавните университети.

Освен текущата си образователна дейност богословските факултети разширяват работата си и със странични проекти, някои от които заслужават специално внимание: редовният семинар върху богословието на св. Максим Изповедник под ръководството на доц. д-р Иван Христов в Богословския факултет на СУ, международният семинар по систематическо богословие в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий”, традиционните за Софийския и първите за Великотърновския богословски факултет докторантски четения и др.

През изминалата година бяха защитени интересни дисертации като „Възгледът за личността в богословието на архим. Софроний (Сахаров)” на Димитър Златев (ВТУ) и „Литургията на св. Григорий Богослов” – от архим. доц. д-р Авксентий (Делипапазов) за придобиване на образователно-научната степен „доктор на науките”, а много студенти и преподаватели по богословие и тази година надградиха знанията си и обмениха опит в богословски школи в чужбина.

Въпреки всички трудности от най-различен характер продължава обучението и в двете ни духовни семинарии в София и Пловдив и това може да бъде сметнато за още един успех на православното богословско образование у нас. Нещо повече – наблюдава се и едно раздвижване на дейностите в тези средни училища, идващо отдолу, от самите обучаващи се, най-ярки свидетелства за което са православният блог „Добротолюбие”, в основата на чието създаване са ученици от Софийската духовна семинария (някои от тях вече и студенти по богословие), традиционните за тази семинария „Благовещенски четения”, списваните от учениците в Софийската и в Пловдивската духовна семинария училищни вестници, православният портал „Богоносци” и др. През 2015 г. екипът на „Добротолюбие” постави началото и на допълнителен проект – електронното месечно православно списание „Светодавец”.

2. Международни участия

На първо място тук трябва да посочим две международни събития, проведени у нас: Патристичния колоквиум „Софѝя – Премъдрост Божия” („Sophia, The Wisdom of God”) във Варна и, отново там, традиционната вече „Седмица на православната книга”. И едното, и другото се радваха на високо авторитетна международна представителност и заслужено голям интерес и допринесоха за още по-голямата известност на страната ни като място на развиване на сериозно и стойностно православно богословие.

Пак у нас във връзка с паметни годишнини от християнската ни история и с изтъкнати личности на духовността и църковното богословие бяха проведени и други събития с международно участие като конференциите „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България” (април 2015 г.), друга, посветена на 780-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия (1235 г.), на 640-годишнината от интронизацията на Търновския патриарх св. Евтимий І и на 600-годишнината от интронизацията на Киевския митрополит Григорий Цамблак (София, БАН, 10-11 май 2015 г.), трета, посветена на 830-годишнината от възобновяването на Българската държава и 780-годишнината от възстановяването на патриаршеския статут на БПЦ и др. На всеки от тези авторитетни форуми българските участници бяха сред водещите фигури и представиха достойно нашата научна мисъл и в частност – нашето православно богословие.

Запомнящо се през изминалата година беше и българското участие зад граница: докладите „Слово патријарха Филотеја Кокина О свим светима у светлу паламистичког спора у XIV веку”, „Natural Contemplation in the Synergy of Man and God according to St Maximus the Confessor” и „The Divine Guidance of the Intellect in the Synergy of God and Man according to St Maximus the Confessor”, изнесени от доц. Иван Христов съответно в Ниш, Сърбия, през април 2015 г., в Санкт Петербург, Русия, през септември 2015 г. и на Петата международна богословско-научна конференция, посветена на богословието на преп. Максим Изповедник в Грузия, 19-23 октомври 2015 г. Добре бяхме представени и от доц. д-р Светослав Риболов с доклада му „Church and State Relations in the Ottoman Empire and its Heritage in the Balkan Countries”, четен пред международния симпозиум „Религиозният плурализъм в глобална перспектива” – Санта Барбара, САЩ, както и с друг – „Reflections on the Christological Roots of the Alexandrian Tradition During the 4th Century” – пред Втория международен патристичен симпозиум в манастира „Св. Ана”, Оршова, Румъния, от Смилен Марков – в патристичната конференция в Оксфорд и др.

Споменавайки името на д-р Смилен Марков от ВТУ, не можем да не отбележим и появата на неговата „немска” книга Die metaphysische Synthese des Johannes von Damaskus (Метафизичният синтез на Йоан Дамаскин) – отпечатана от авторитетното издателство Brill (виж – тук), което без съмнение може да бъде определено като истински световен пробив на българските богословски школи.

Тези и още многото други български участия в богословски форуми по цял свят са свидетелство, че православното богословие у нас е живо и че има какво да допринесе към голямата обща картина на съвременното православно богословие. Надяваме се, че това ще продължи да бъде така и занапред, защото паметта ни за просветното дело на личности от нашето християнско минало като светите Седмочисленици, Йоан Екзарх и Константин Костенечки, св. Теодосий Търновски и Търновския патриарх св. Евтимий, и мн. др. ни задължава към това.

3. Просветната дейност през 2015 г.

И през тази година успешно продължи дейността на християнските издателства, както и на повечето български богословски проекти в „мрежата”. Ще отбележим само някои от най-значимите издания, осъществени в 2015 г. Две издания заслужават, може би, най-голямото ни внимание: Беседи за Литургията от епископ Атанасий (Йевтич) – в превод на доц. д-р Свилен Тутеков от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий”, издателство „Синтагма” (повече за изданието виж тук), и първият том от сборника с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий (Николау), издание на интернет-портала Двери на православието, което само месец след излизането си се превърна в истински бестселър на родния книжен пазар (за него – тук и тук). И двете издания имат своя собствена, интересна история и представляват сериозен принос към достъпната на български език съвременна православна богословска литература. Сериозен принос към православната ни богословска книжнина имаше и фондация „Комунитас” със своите книги Срещи със Солженицин от прот. Александър Дмитриевич Шмеман (за нея – тук) и Автобиографични бележки. Духовен дневник от прот. Сергий Булгаков – издание, което беше завършено и предадено за печат почти в самия край на отминалата година и което ще бъде достъпно в нашите книжарници в съвсем скоро време. Традиционно своя принос към съвременното православно богословие у нас имаше и издателство „Омофор”, като сред отпечатаните от това издателство богословски книги особено можем да отличим том първи от Беседи на прот. Николаос Лудовикос, Аскетика на любовта от монахиня Гавриила, Писма до Русия от архимандрит Софроний (Сахаров) и др.

През изминалата година продължи и работата по качествени критични издания на изворите на православното християнско богословие. Появи се първият том от Второ слово против арианите на св. Атанасий Велики (в превода на Константин Преславски – според един Новгородски ръкопис от 14 в.), а Речник-индекс на словоформите в Бориловия синодик, изготвен от проф. д. ф. н. Анна-Мария Тотоманова и доц. д-р Иван Христов (изд. „ГРАФИС – Ал. Жеков”) допълни картината на текста на новото издание на този синодик, направено от Иван Божилов, Анна-Мария Тотоманова и Иван Билярски (Борилов синодик. Издание и превод, С.: „ПАМ Пъблишинг Къмпани ООД” 2010).

През 2015 г. продължи работата и по проекта „Тезаурус на богословието на св. Йоан Дамаскин”, ръководен от доц. д-р Иван Христов, както и подготовката на Editio princeps (двуезично, на старобългарски и гръцки) на „Слово за Вси светии” от св. патр. Филотей (Кокин), което ще бъде публикувано през следващата 2016 г. от доц. Христов и проф. Мария Спасова от ВТУ. Като резултат от работата по тригодишен проект беше публикуван и сборник с изследвания и извори под заглавието: От толерантност към признаване. Сборник текстове по случай 1700-годишнината от Медиоланския едикт (313 г.), Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Всичко това дава надежда, че и у нас не е много далеч времето, когато текстовете на християнската древност ще са достъпни на съвременен български език, в качествени преводи от техните оригинали, а не в извършвани през преводи на други езици (главно руски) български „преводи”.

В началото на 2015 г. в проекта Живо Предание заработи и нова рубрика, наречена „Нашите издания”, с която поставихме началото на публикуването на български език на важни богословски издания в електронен вид и където в началото на 2016 г. изцяло са публикувани пет книги (Православният път от Диоклийски митр. Калистос (Уеър), Христос във византийското богословие от прот. Йоан Т. Майендорф, Размишления върху „Книга на Йова” от Марио Коев, сборникът Православният синтез – под редакцията на прот. Джоузеф Алън и Византийският папа от Николай С. Суворов), а други четири (Прародителският грях от прот. Йоан Романидис, Църква, история и святост – български контексти от о. Петър Петров, Зная един човек в Христа. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова от Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) и Моето пътуване с отец Александър от Уляна Шмеман) са все още в процес на публикуване.

*   *   *

В опит за обобщение към този кратък преглед на извършената през изминалата година у нас богословска работа се налага да признаем, че православното богословие в България е, ако не в някакъв невиждан през годините досега възход, то поне в умерен и постепенно усилващ се подем, което е добър залог и стабилна основа за близкото и по-далечно бъдеще. Оказва се, че въпреки всички, спъващи развитието му препятствия от най-различен характер, които няма да обсъждаме тук, родното наше богословие има безспорните си успехи и достижения, които – на фона на общата индиферентност към него и свързаните с него проблеми в съвремието ни (която е всъщност резултат от една друга индиферентност – към Христос и към Неговата Църква въобще) – заслужават да бъдат доразвивани и задълбочавани и занапред. Което за нас, които се интересуваме от него, е една чудесна новина в началото на Новата година – новина, която може само да ни стимулира към още повече и по-упорит труд „Церкви и Отечеству на пользу”, както гласи привидно клишираната, ала всъщност изпълнена с много мъдрост фраза.

И още нещо: в опит да надхвърлим чисто местния контекст, можем да кажем, че днес сме свидетели на все по-голямо засилване на интереса към въпросите на вярата като цяло, а в частност – и на нашата християнска вяра – както у нас, така и в голямото европейско семейство, от което сме част, а и по целия свят. Оказва се, че противно на неимоверните усилия вярата да бъде изхвърлена от ценностната система на новия свят Божието „отсъствие” от живота на хората поражда празнини, които не могат да бъдат запълнени по никакъв друг начин и – напук на всички прогнози – началото на третото хилядолетие се оказва време, ако не на жажда за вяра, то поне на интерес към нея и към всичко, свързано с нея. За съжаление това до голяма степен се дължи на трагични събития от последните години, които буквално заставиха цивилизования човек отново да обърне погледа си в тази посока, ала това е нещо, което не променя картината по същество. Защото, както добре знаем, Божиите пътища са неведоми.