Беседи за Литургията от йером. Атанасий (Йевтич)

През май 2015 г. Великотърновското издателство „Синтагма” отпечата още една високо стойностна богословска книга: Беседи за Литургията от добре познатия в целия православен свят и у нас епископ на Сръбската патриаршия Атанасий (Йевтич).

Книгата излиза в превод на български на доц. Свилен Тутеков от Православния богословски факултет на ВТУ и съдържа осем беседи, които епископ Атанасий изнася преди повече от двадесет години – когато е йеромонах и преподавател в Богословския факултет в Белград.

В предговора към новата книга издателите пишат:

„Книгата на еп. Атанасий (Йевтич) „Беседи за Литургията” е продължение на мистагогийната (тайноводствената) традиция в православното богословие, която има за цел да покаже всетайната на божествената Литургия като епицентър на православната вяра и живот, на църковния начин на съществуване. Беседите съдържат едно пространно тълкувание на божествената Литургия, което по удивителен начин разкрива дълбокия екзистенциален смисъл на догматическите истини и на етоса на Православната църква. Те са адресирани както към тези, които се стремят да живеят като църковни личности, така и към онези, които отварят умовете и сърцата си за духовното богатство на православието. И това е възможно, тъй като авторът успява по наистина уникален начин да ни въведе не само в най-дълбокия смисъл на тайнството на Литургията, но и в най-дълбокия литургичен смисъл на църковната истина за Бога, човека и творението, на подвига на любовта и отношението към ближния. Тази книга можем да определим като истинска съвременна Мистагогия, която е продължение на мистагогийната традиция на св. Максим Изповедник и на св. Николай Кавасила. И като автентичен свидетел и продължител на тази традиция епископ Атанасий (Йевтич) запечатва богословстването си за Литургията с печата на своята богословска харизма, църковна отдаденост и пастирска грижа.

Да слушаш или да четеш книгите на епископ Атанасий, наистина е събитие; това е събитие на срещата с човек, който е лично въплъщение на църковната харизма. Това е срещата с човек, който не просто говори за богословието, а диша, живее и твори богословие; той не просто говори за отците, а събеседва с отците. Той не просто говори за Литургията, а живее и богословства литургично. Затова и цялото му богословие извира от Литургията и е в служение на Литургията като събитие на участието в живота на Църквата. И тази книга е покана за участие в събитието на богословстването за Литургията като всетайнство на Църквата Христова.

Доколкото Литургията е общо дело, и то богочовешко, със сигурност може да се каже, че настоящото издание на книгата на епископ Атанасий „Беседи за Литургията” на български език е наистина литургийно, т. е. общо дело на мнозина верни в Христос. Докато служеха това дело, участващите в него се упражняваха в една основна християнска добродетел – търпението. Затова и инициативата за публикуването на книгата не може да бъде приписана само на един човек. Тя е плод от общото усилие на много християни, които по мярката на личната си харизма и съпричастност подаряват на българския читател радостта от това да се докосне до богословското творчество на епископ Атанасий (Йевтич). Свети Максим Изповедник казва, че най-голямото (нещо), което можем да принесем на Бога, е нашето благодарение, и затова ние можем само да благодарим на всички онези, които допринесоха за това книгата да бъде предадена в ръцете на българския читател”.

Неделя Православна, 2015 г.

Доц. д-р Свилен Тутеков

Д-р Димитър Златев

А ето и предисловието към книгата на сръбските ѝ издатели:

„Преди двадесет години (1986-1989) йеромонах Атанасий (Йевтич), преподавател в Богословския факултет в Белград и свещенослужител в манастира „Въведение Богородично” (Белград), изнася в залата на Сръбската патриаршия пред вярващи, най-вече младежи, няколко цикъла „Беседи за същността на християнството”: За Свещеното Писание, Христос и Църквата, Църквата в света и в историята, За светата Литургия. (Беседите за богослужението и за светата Литургия йеромонах Атанасий започва още в Атина, в Руската църква „Света Троица” (1966-1968), където по това време служи, подготвяйки докторската си дисертация „Еклисиологията на апостол Павел според св. Йоан Златоуст”, неотдавна преведена и на сръбски (Еклисиологија св. апостола Павла, Врњци, Требиње 2006), където има специална глава за св. Евхаристия = Литургия при св. апостол Павел и при св. Йоан Златоуст.) Тези белградски, твърде посещавани беседи младите слушатели записват, а наскоро записаха и на компактдискове и така те станаха достъпни за мнозина, за нас, както и за самия лектор. Тъй като неотдавна започна независим спор относно „стария” или „новия” начин на служене на светата Литургия, ние публикуваме тези осем беседи, произнесени преди двадесет години, за да се види, освен всичко друго, как в Белград, по времето на патриарх Герман и преди това – по времето на отец Юстин, се е служило и се е причастявало, и по-конкретно в белградския манастир „Въведение Богородично” (където йеромонах Атанасий идва през 1972 г.), но и не само там, и че това не е предизвиквало никакъв спор или още по-малко е било поставяно под въпрос.

Текста на беседите свалиха от сиди-та дяконите и монахините от Херцеговина и от манастира Жича, а авторът сам ги е прегледал, махнал е някои детайли и множество дегресии (които нямат непосредствено отношение към тълкуванието на светата Литургия, а са второстепенни коментари към актуални събития у нас по това време: разпада на комунизма, Косово, посещения на Света Гора, в Мала Азия, бедстващи места в нашата Църква, масови кръщения и т. н.) и само някъде нещо е допълнил или „изгладил”, т. е. авторизирал.

Бележките под текста са на съставителите, а на местата, където сам авторът добавя по нещо, там това се отбелязва като сегашна или нова бележка.

Под бележката екскурс са дадени, в съгласие с автора, някои дегресии на лектора (които, както и части от беседите, не са налични на всички записи с едно и също времетраене заради прекъсване на касетите при записа)”.

Новата книга с ISBN 978-954-92750-4-9 и корична цена от 14 лв. се разпространява в книжарница „Български книжици”, в „Къща за птици” и храм „Св. Седмочисленици” в София, но предстои разпространението и на други места.