Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Ново изследване върху Corpus Areopagiticum: „Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус“ от Любомира Стефанова

Написана от Живо Предание

Cover L Stefanova Image and Symbol in Corpus AraeopagiticumВ навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово издателство „Изток-Запад“ ни зарадва с първата авторска книга на български език, посветена на т. нар. Ареопагитски корпус – съчинения с особена значимост за Преданието на Православната църква. Тук се отнасят не само текстовете, които традицията свързва с името на св. Дионисий Ареопагит, но и тълкуванията към тях, принадлежащи на преп. Максим Изповедник и еп. Йоан Скитополски. На важността на тези съчинения е обръщал внимание славянският първоучител св. Кирил Философ, св. Йоан Дамаскин плътно ги следва в своя Извор на знанието, а св. Григорий Паламà ги разглежда като основен извор на учението за божествените енергии.

Ареопагитските съчинения имат непреходно значение не само за богословието, но и за църковното изкуство. Това се дължи на две обстоятелства. Първо, заради съдържащото се в тях учение за образа и символа. Второ, защото те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.

Учението за символа в Ареопагиките го разглежда като място на среща на енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и на ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на тези две движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Особено приносен е анализът на автора на последната от тях. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. За първи път тя се докосва да Ареопагитиките през далечната 2003 г., когато реставрира иконостаса в столичния храм „Св. Седмочисленици“ и в храмовото магазинче вижда неотдавна публикувания български превод на съчиненията За небесната йерархия и За църковната йерархия. Продавачът ѝ подава книгата с думите „Това не е за твоята уста лъжица“. Със съзнание за дълбочината и важността на съдържащото се в тази книга учение, през следващите години авторът завършва магистратура по богословие в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат при нейния преводач – проф. Иван Христов. Именно този докторат е в основата на настоящата авторска книга. Освен задълбочен богословски анализ на учението за символа, тя съдържа разгърнато представяне на символите на небесната и църковната йерархия – както на свещените изображения, така и на символите-свещенодействия. Особен интерес представлява също изучаването на влиянието на Ареопагитската традиция върху християнското изкуство. Това прави книгата полезна не само за богословите, но и за всички, които се интересуват от символиката на християнския храм и свещенослужението, както и за най-широк кръг вярващи.

Книгата се публикува с подкрепата на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Тя е вече достъпна в книжарската мрежа, а може да се поръча и онлайн от издателя – https://iztok-zapad.eu/uchenieto-za-obraza-i-simvola или от другите интернет-книжарници.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6cu3w 

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме