Въплъщението: причина за всичко сътворено, която не е породена от нищо

Продължение от „Две спасения“

От вечност Бог е предвидил единение със Своето творение, което да бъде завинаги. Единствено по рода си общение, чрез което човечеството да може да достигне до вечното обòжение (θέωσης), заради което е било и сътворено. Общението, за което става дума, е, разбира се, Боговъплъщението чрез Пресветата Дева. Съществуването на човечеството, следователно, както и съществуването на цялото творение, е неизбежно свързано с нея, тъй като от вечност тя е била предвидена да бъде майката на въплътения Логос. Отците са казвали, че нито ходът на човешките действия, нито някаква необходимост от какъвто и да било характер са заставяли Несътворения да се съедини с тварната природа и начин на съществуване. Бог е станал плът не по необходимост, предизвикана от нещо, което е било сторено от дявола или от човека, а защото това са били божественият план и тайна отпреди вековете. Въпреки делата на сатаната и идването на греха в света, вечната Божия воля остава несломима и върви към своето осъществяване.

Историята и ходът на човешките действия са обстоятелствата, но не и причината за Въплъщението. Въплъщението не се е състояло заради Разпятието. Разпятието е станало, за да може Въплъщението и вечното общение на Бога с човека да се осъществят въпреки сатаната, греха и смъртта. Обяснявайки, че не е съществувала никаква причина в Бога Отца, която да е изисквала смъртта на Неговия Син, св. Григорий Богослов казва, че Отец „нито е изисквал, нито е изпитвал нужда, но е приел [Неговата смърт] заради икономѝята [на Въплъщението] и защото човекът е трябвало да бъде осветен чрез човешката природа на Бога“.[1] Св. Григорий ни казва, че божествената воля за човека, още отпреди вековете, е била той да бъде осветен и обезсмъртен в общението си с човешката природа на въплътения Бог, ала с появата си тлението и смъртта са препречили пътя към това. В Своите страдания и Възкресение Иисус Христос разрушава тези препятствия и спасява, т. е. запазва човечеството за вечното общение на Въплъщението на Богочовека със смъртния човек. Същото това разбиране, че Въплъщението е предшестващата и наистина онтологична причина само в себе си, както и че Изкуплението е средството за постигане на тази цел, повтаря и св. Йоан Дамаскин, който говори за Пресветата Дева така: „… ти влезе в живота, за да служиш ревностно на спасението на целия свят, за да се изпълни древната воля на Бога за въплъщението на Словото и за нашето обòжване“.[2]

Личното и вечно общение между Бога и творението, във Въплъщението, е собствена негова цел и намерение, а обòжението на човечеството е непосредственото, лице в лице (ἐνώπιος ἐνωπίῳ) отношение на взаимно общение. Тайната, „скрита от векове и родове“ (Кол. 1:26), предшества сътворението не само преди времето, но и в превъзходството на Божията мисъл и намерение. Писанието и отците казват, че Въплъщението на Словото е първостепенната причина и принцип на всички неща, при което само по себе си то не е причинено от нито едно от тях. В Своето предзнание Отец е видял Сина на Пресветата Дева, Своя въплътен Логос, завинаги пребъдвайки в общение с творението, и е казал, че това нещо е твърде добро: „Рече Господ Господу моему… из утроба преди денница като роса е Твоето рождение“ (Пс. 109:1, 3). „Защото чрез думите „из утроба преди денница“ Писанието е обозначило пораждащото прошествие (πρόοδος) на пре-небесната и земна Светлина, за да покаже, че преди цялото творение, видимо и невидимо, Единородният безначално е роден от Отца, Светлина от Светлина. А думата „утроба“ се отнася до твоята, [Дево,] утроба, за да посочи и телесното идване на Единородния от нея“.[3] „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало“ (Прит. 8:22-23). Следователно Писанието говори, че Бог е извел творението към съществуване поради Христос и за Христос, поради Въплъщението и за Въплъщението: Христос е „роден преди всяка твар; понеже… всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи“ (Кол. 1:15-17; срв. Еф. 3:8-10).

Предвечната тайна на Въплъщението, следователно, не само е била налична преди грехопадението: тя е била независима от грехопадението и от събитията във времето. По думите на преп. Максим Изповедник, Въплъщението е „… неизречимото и непостижимо ипостасно единение на божествената и човешката природа… Това е великото и скрито тайнство. Това е блаженият завършек, заради който са били създадени всички неща. Това е предварително промислената божествена цел на началото на всички неща, която ние определяме, като казваме, че е изпърво замисленият завършек, заради който е всичко, но самият не е заради нищо друго. Имайки предвид този завършек, Бог е привел в битие същностите на всичко съществуващо. Това е собствено завършекът на промисъла и на промислените неща, според който всичко сътворено от Бога се възвежда обратно към Него. Това е тайнството, което обгръща всички векове и открива пребезпределния и безкрайно пъти безкрайно предсъществуващ вековете велик Божи съвет, Ангел на който е самият единосъщен [с Отца] Логос, Който стана човек. И Той направи видимо, ако ни е позволено да го кажем така, най-дълбинното основание на благостта на Отца, като ни разкри в Себе си завършека, заради който в действителност тварите са приели началото на своето битие. Чрез Христос, или по-скоро чрез тайнството на Христос, всички векове и всичко, което е в тях, са възприели и началото, и завършека на своето битие. Защото още преди вековете е било промислено единството на границата с безпределието, на мярата с безмерността, на края с безкрайността, на Твореца с тварите, на покоя и на движението. Това [единство] бе открито в последните времена в Христос, осъществявайки в пълнота онова, което е било промислено от Бога“.[4]

На свой ред, св. Григорий Паламà, разяснявайки мисълта на св. Максим, добавя, че дори да не е било грехопадението на Адам, без Христос и Въплъщението обаче „човекът щеше да си остане завинаги недовършен [недоусъвършенстван]. Всичко, следователно, от самото начало и до края, е водело към теандричното домостроителство“.[5] Така че всичко е христоцентрично. Дори един безгрешен човек не би могъл да бъде усъвършенстван без идването на Въплътения Господ. „Всичко чрез Него и за Него е създадено“ (Кол. 1:16). И „премъдростта, художница на всичко… бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза“ (Прем. Сол. 8:1). „Още от самото начало дори сътворението на света само по себе си гледа към Него, както наистина от самото начало сътворението на човека по образа на Бога също е било за Него, така щото някой ден човек да би побрал образеца“.[6] Образецът, разбира се, е Христос: въплътеният Логос, Който, както ни казва св. ап. Павел, е „образ на невидимия Бог“ (Кол. 1:15). Строго казано, човекът сам по себе си не е образ, а е сътворен според или съгласно образа на Бога. Човекът е сътворен като образ на Образа. Така, Писанието и отците учат, че във вечната Божия воля и в тайната, скривана отпреди Сътворението и отпреди вековете, божественият план за човеците е „да бъдат сходни с образа на Сина Му“ (Рим. 8:29), ще рече да станат образи на светата, безсмъртната и безгрешна обòжена човешка природа на Въплътения Господ на славата. „Заради новия човек е била сътворена изначално човешката природа… Не старият Адам е образец за Новия, а Новият Адам – на стария“.[7] Затова „Премъдростта си съгради дом“ (Прит. Сол. 9:1)[8] – дом, в който да обитава и да стане плът.

Христовото действително раждане без повреда [φθορά], следователно, има не само сотириологично, но също така и онтологично значение. Заради раждането Си в плът от Пресветата Дева, както ни говори св. ап. Павел, Той отначало сътворява всички неща.[9] Следователно Въплъщението не е средство, което да е насочено към някаква цел, нито е ос между начало и край, а цел или обект на самото себе си. Казано още по-точно, то е и началото, и принципът на всички неща, начинът, по който всичко съществува. В Божия предварителен замисъл Въплъщението представлява целта и крайният резултат, заради които светът е бил сътворен. „Това е тайнството, което обгръща всички векове и открива свръхбезпределния и безкраен, вечно предсъществуващ вековете велик Божи съвет…“.[10] Въплътеният Логос, следователно, е началото и краят, Алфа и Омега на всички неща.[11]

Безспорно, тези неща са трудни за проумяване и дори изумителни. За повечето от нас нашите мисли и разбирания за Христос и Неговото идване в света са в крайна сметка формирани и изпълнени изцяло от историческата перспектива на грехопадението и на изкуплението на първия Адам и неговите потомци. Ние разглеждаме Въплъщението на Логоса само от скромната гледна точка и нуждите на нашето сегашно положение. Това е вярно и по отношение на нашето възприемане на Пресвета Богородица и практически на всичко, което е написано за нея като Приснодевата – майка на Бога и Посредница. Но въпреки всичко, като онтологична реалност и цел, независима от историческото събитие на изкуплението, Въплъщението се съдържа във всичко, включително и в Божия съвет: „да сътворим човек по наш образ, (и) по наше подобие“.[12]

В светското възприятие или светската идея за спасението почти винаги е налице и един негативен оттенък, особено що се отнася до Бога. До голяма степен това се дължи на влиянието на западната компенсаторна теория за спасението, в която човечеството е избавено от наказващия механизъм на Божията справедливост.[13] За отците на Църквата обаче спасението е Божия намеса за съхраняване на Неговото възлюбено творение, така щото да може да се осъществи целта на Въплъщението: обòжението на човека и вечното общение на Троичния Бог с Неговото творение, извършващо се чрез въплътения Логос. Независимо от временното забавяне, което е причинявано от дявола и смъртта, Божиите приятели биват отделяни и запазвани за безсмъртие по подобие на Бога. Безброй химни и особено тези от тях, които се наричат „теотокариони“, говорят за Въплъщението и за св. Богородица, а оттам и за обòжението на човека съгласно с предвечната божествена воля, без препратки към греха и грехопадението: „Родила си Сина и Словото на Отца по плът на земята, Богородице, както Сам Той знаеше, затова, Девомайко, ние, обòжените[14] чрез тебе, ти казваме: радвай се, надеждо на християните!“.[15]

Разбира се, отците не спекулират що се отнася до това кога или как Въплъщението и раждането на Христос от св. Богородица биха се осъществили, в случай че го нямаше грехопадението. Затова от вярата си ние повтаряме думите на архангел Гавриил: „у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лука 1:37).

„Радвай се, ти, изпълнение на домостроителството на Твореца“

Без Пресвета Богородица няма никакво тайнство на Въплъщението. Също така, без нея не би имало и никакво творение, тъй като крайната цел на сътворението се покои в тайнството на Въплъщението. Ето защо, както е казано от отците на Църквата, нейното тайнство е не само сотириологично, но още и онтологично. Онтологично е, защото то е независимо от появата на греха и принадлежейки към предвечната воля и предзнание на Бога, които нищо сътворено и никакъв грях не могат да отменят, и е сотириологично, защото действа на земята, в контекста на спасението и на трагичната действителност на човешката история. Това тайнство е дори още по-дълбоко, защото централната личност, около чиято воля и думи то се върти, е тази, която е казала: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Пресветата Дева е „поводът за древното блаженство на човешкия род“.[16] Така, св. Андрей Критски казва, че тя е „даряваща живота, живот на живеещите и на живота съ-причинителка“.[17] Като отдадена на Божията воля и съгласна да стане майка на Иисус в Божието предзнание, тя е била в предвечната Божия воля и в тайната, скривана от векове, и по този начин, чрез своето предразположение, изпълнена с благодат, тя е съ-причина на творението и на неговото есхатологично осъществяване. Празнувайки въвеждането ѝ в Храма, Църквата я приветства с една алюзия към нейното онтологично място в икономѝята на творението: „Радвай се Ти, Която си изпълнение на промисъла на Създателя!“.[18] Макар нейният дял в самата цел на творението да обхваща, разбира се, домостроителството на Изкуплението, той безспорно не е ограничен от него и действително го превъзхожда.

Чрез Пресвета Богородица онтологичното тайнство на Въплъщението се разкрива на земята, помагайки на човечеството да достигне до обὸжението и до осъществяването на предвечната Божия воля. Фактът, че всичко това е станало в историческия контекст на грехопадението и на Изкуплението по никакъв начин не го променя като онтологично тайнство. „Чрез тебе, Богородице, тайната, скривана от векове и неизвестна на ангелите, се яви на онези, които бяха на земята“.[19]

Следва

Превод: Борис Маринов

* „The Incarnation: Cause of All Things Made, and Caused by None“ – In: Gabriel, G. S. Mary: The Untrodden Portal of God, Ridgewood: „Zephyr“ ⁴2014, p. 97-104 (бел. прев.).