„По закона на раждането“

Продължение от „Приснодевство“

На езика на Писанието, на отците и на химнологията на Църквата думите „утроба“, „вътрешност“, „корем“ (μήτρα, γαστήρ, κοιλία, νηδύς, σπλάγχνα), когато се употребяват по отношение на Божията майка, имат няколко значения. Често те в буквалния смисъл се отнасят до нейната утроба: репродуктивния ѝ орган, подчертавайки така естествения физиологичен процес на бременността ѝ и действителната човешка природа на нейния Син: въплътеният Син Божи. В друг контекст обаче Църквата употребява тези думи, за да насочи към нейната цялостна репродуктивна физиология и дори към идентичността ѝ като жена и майка. Думата „вътрешност“ (σπλάγχνα), например, е една универсална метафора за нечие сърце, вътрешна природа или за зародиша на най-дълбоките чувства.

Винаги е имало християни, които са били отблъсквани от идеята за бебето Христос, преминаващо през утробата на Своята майка в процеса на естественото раждане. Както и винаги в историята на християнството е бил представен духът на гностицизма, който не одобрява материалното творение и в частност човешкото тяло. Под негово влияние някои прилепват към този процес морално петно, а други дори си избират да вярват, че Христос е бил роден, просто преминавайки през или бидейки отделèн от Своята майка. Съзирайки в тези представи опасно отклонение, христология и сотириология, които са далеч от православната, св. отци отвръщат, че Той „… се яви от Дева Мария – неизказано и нескверно (защото няма скверна там, където е Бог, и откъдето е спасението)“.[1] „Понеже [се роди] от жена, [роди се] по закона на раждането [буквално – „на бременността“, „на зачеването“]; понеже пък [се роди] без баща, [роди се] свръх закона на раждането. И понеже [това стана] в обичайното време (защото Той беше роден след като се изпълниха деветте месеца), раждането [Му] беше по закона на бременността… Защото нито удоволствие го предхождаше, нито родилните болки го последваха, съгласно казаното от пророка [виж Ис. 66:7]… И както Зачеващият опази заченалата Дева, така и Родилият се [от нея] съхрани девството ѝ ненакърнено, само преминавайки през нея, запазвайки тези двери затворени [срв. Иез. 44:2]. И наистина, зачеването [Му] стана чрез слуха, а раждането – през обичайния изход за ражданите, макар и някои да съчиняват баснята, че Той се бил родил през страничната част на тялото на Богомайката. Защото за Него не беше невъзможно да премине през тези порти и заедно с това да запази неповредени техните печати“.[2]

В корените си идеята за раждане посредством отделяне е гностическа. Грешките на гностиците са имали отношение не само към мястото, от което те са си представяли, че Младенецът е излязъл от майка Си, но и към начина, по който това е станало. Някои от гностиците са изопачавали истинското Му раждане от Неговата майка, до степен да го представят като процес, чрез който Той бил преминал или се бил просмукал, или е бил отделен през майчините си клетки, не много различно от начина, по който лекият вятър полъхва през дантелена завеса. Други пък, както ни казва св. Ириней, „представят Иисус [сякаш че е] преминал през Мария както водата [преминава] през тръба“.[3] Справедливо, следователно, отците наричат подобни идеи „басни“.

Виждайки плътта като зло, гностицизмът отрича Въплъщението на Логоса, често фантомизирайки човешката природа на Иисус и дори казвайки, че Логосът просто бил „слязъл над Иисус“.[4] Гностическите идеи и гностическият дуализъм водят християните едновременно до монофизитски и до несториански схващания за Иисус Христос. Както гностицизмът, така и произхождащите от него и подобни на него обърквания винаги са съществували; те се запазват и до днес.[5]

„Първородният, Който разтваря утробата…“

Гръцкият глагол, който Св. Писание, отците на Църквата и литургическите текстове най-често използват по отношение на преминаването на Спасителя през утробата на св. Богородица, е „διανοίγω“. Съставен от префикса διά („през“) и ἀνοίγω („отварям“), този глагол означава „отварям и минавам през“, „правя отвор през нещо“, „отварям докрай нещо, което преди е било затворено“.[6] Тези значения отразяват очевидното намерение и разбиране на св. евангелист и лекар Лука, който използва този глагол във връзка с представянето на Христос в храма, като „мъжко, което разтваря утроба“ (Лука 2:23), като взема същия този израз от Моисеевата книга Изход.[7]

Защитавайки Въплъщението от всяко петно на гностицизма, монофизитството или докетизма,[8] Църквата е непоколебима в своето учение, че начинът на функциониране на физиологията на Божията майка е бил естествен (природен) и цялостен. Съществени по отношение на Въплъщението са не само пълнотата и автентичността на човешкостта на Спасителя, но също толкова и пълнотата и автентичността на бременността и на начина, по който Го е родила майка Му. В това отношение отците на Църквата са единодушни и безкомпромисни. Св. Йоан Дамаскин обобщава казаното от всички св. отци преди него и след него, когато заявява, че Той „… се роди в съгласие със закона на раждането,… през обичайния изход за ражданите“.[9] Следователно, св. Дева е родила своя първороден Син по естествения начин на раждане на деца. Тъкмо това е законът на раждането, който евангелистът и лекар св. Лука ясно потвърждава (виж Лука 2:23).

Начинът на размножаване на грехопадналото човечество в този свят включва в себе си удоволствие, последвано от болка и травма (Бит. 3:16). Тъй като обаче Иисус е Вторият Адам, Неговото зачеване не е било предшествано от човешките съпружески отношения, от чувствено удоволствие и човешко семе, а от действието на Светия Дух. Следователно и раждането Му не е било съпроводено от болка. То е било без каквато и да било повреда (φθορά) за майката и за Детето, което ще рече: без вреда, без болка и травма,[10] следвайки, от друга страна, природните закони на детераждането: „О, превелика тайна! Съзирайки чудесата, известявам божествеността и не отричам човешката природа. Защото Емануил като човеколюбец отвори портите на природата (φύσεως μέν πύλας ἤνοιξεν) и като Бог не разкъса печатите на девството. Като влезе чрез чуването [на Благовещението], Той и излезе от утробата. Като беше заченат, Той също и се въплъти. Той влезе без страдание и се появи неизказано, съгласно с пророка [Йезекиил], който казва: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени“.[11]

Щом като въплътеният Логос е преминал през „обичайното място, от което децата излизат“, Той, както пее Църквата, „отвори портите на природата“. И щом като „Той не разкъса печатите на девството“, Той запази „тия врата“ затворени.

Рационализмът – а не вярата – възприема естественото раждане на Спасителя като раждане чрез отделяне; с други думи, като раждане, което е било „само на външен вид“, привидно. Да си представяме подобно отделяне означава да отричаме действителното Рождество. При подобно отделяне в запазването на девството на Божията майка не би имало нищо свръхестествено. Ако Неговото раждане не е било през обичайното място, откъдето се раждат децата, не би останало място за приснодевството на Неговата майка, неизказаната тайна на Неговото истинско раждане би се превърнала в басня и силата на Въплъщението би изчезнала.

Зачеването и раждането на Иисус са били извън природния ред на размножаването на човечеството в две отношения: 1) зачеването е било от Светия Дух, без участието нито на човешки баща и човешко семе, нито на какъвто и да било външно въведен материал, и 2) раждането е станало според естествените закони и през обичайното място, от което идват децата, но то е било без повреда, което означава без болка или мъка. „Словото… мина през нея [св. Богородица]… и родилата Го съхрани невредима“.[12]

Нормалните вътреутробни функции и природните закони на раждането са налице в св. Дева, точно както те винаги са били налице и при всяка друга жена, само че без повреда (φθορά) – както преди, така и по време на и след нейната бременност и раждане. Ние знаем, че Въплътилият се Логос е бил отгледан в утробата на Своята майка чрез „нейните кърви“,[13] което означава чрез естествения пъпен процес. Той става „зародиш“[14] и като всички зародиши е отгледан в майчината Си утроба, а като Младенец е отгледан на нейните гърди. Ние не можем да знаем нищо за процесите, настъпили в утробата на св. Дева след раждането; знаем само, че преди, по време на и след раждането тя е била запазена от повреда, т. е. свободна от болка, травма, загниване и нараняване, както и от безброй многото смущения и усложнения, които могат да възникнат при бременността и раждането, дори и от онези, които са само временни.

Св. Писание и отците на Църквата ни казват всичко, което беше казано тук, но отвъд него да се разбере раждането на Иисус не е във възможностите на човека. „Тази тайна не може да бъде изследвана, само с вяра ние я прославяме“.[15] Да се спекулира или да се правят догадки относно някакви телесни загуби на св. Богородица, на нейното Дете и на процеса на раждане, които са предизвикани от самото раждане, е вулгарна злоупотреба. „И случи се тайнството, което и до днес остава тайнство, и което никога няма да престане да бъде тайнство“.[16]

Нещо повече – ако това не е било раждане „по закона на раждането“, св. Дева би се оказала една „лъжовна майка“[17] и ние щяхме да продължаваме да оставаме без да имаме Спасител, а Въплъщението и спасението на човечеството нямаше да бъдат нищо повече от една месианистична надежда, тъй като „… това, което не е възприето, не може да бъде излекувано и това, което не е съединено с Бога, то не може да бъде спасено“.[18] Онова, което тази класическа светоотеческа сентенция ни казва, е, че в Себе си Божият Син е възприел цялото човешко състояние, с изключение на греха – от живота в утробата и истинното раждане, до невинните страдания и смъртта. „От нея се роди Бог, като цялостно човешко същество, истинен Син от нелъжовна майка, Който се подчини на закона на природното раждане“.[19] Всичко, което е по-малко от това, е несъответстващо на изцеряващата и възраждаща човешка природа. В по-широк и действителен смисъл, думата „раждане“ също съдържа в себе си едновременно и Христовото синовство, и Богородичното майчинство. А всяко учение, принизяващо действителното майчинство на Неговата майка, собствената Му човешка природа или пък съвършената Негова божественост, по един или друг начин отхвърля резултатността от Неговите спасителни и освещаващи дела.

Следва

Превод: Борис Маринов

* „In Accordance with the Laws of Childbirth“ – In: Gabriel, G. S. Mary: The Untrodden Portal of God, Ridgewood: „Zephyr“ ⁴2014, p. 51-56 (бел. прев.).