Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Писма до о. Сергий Булгаков (1925-1943 г.)

Вторник, 17 Април 2018 Написана от Прот. Георги Флоровски

Fr G Florovsky 31

Praha Bubeneč kb. 597 č. b. 36.

30.12.1925 г.

Скъпи[1] отец Сергий, благодаря за възпоменанието. Приемете от нас сърдечен рождественски привет и поздравления с настъпващото Новолетие. Да даде Бог в новата година да се изясни и закрепи съдбата на Богословския институт и в неговата работа да може да бъде внесен строг ред и планомерност. Много ме зарадвахте с положителната оценка за сегашното състояние на Академията – през цялото време достигаха вести по-скоро неутешителни и даже тревожни (имам предвид летните разкази на Л. А. Зандер[2] и други, забележките на В. В. Зенковски[3] и т. н.). В края на краищата това трябваше и да се очаква и изобщо не трябваше да се разчита веднага и изведнъж да се споят различни и нови един за друг хора в това живо и съборно единство, което и трябва, и единствено може да бъде истинската пастирска школа. Заедно с това обаче в мен нямаше никакви съмнения, че с Божията помощ рано или късно всички грапавини ще бъдат изгладени. Няма да скрия, че в дълбочината на душата си Ви завиждам и съжалявам, че сега вече не сме с Вас и нямам утешение в интензивната и обемиста работа. Много ми тежат това принудително отшелничество и тази самота, на които съм обречен по стечение на обстоятелствата. Цялото ми време отива в затворена и самотна книжовна работа, в четене и писане. В това има и своя плюс, но затова пък се усилва и така присъщото ми саможивство, и аз съвсем отвиквам от общуване с хората. Впрочем, напоследък започват да се подреждат добри и приятелски отношения с Н[иколай] О[нуфриевич] Лоски. Смея да смятам, че в последно време те бързо и постоянно нарастват. Вас може би ще Ви удиви, че съм се оказал в единодушие с него относно религиозния смисъл на творческия път на Соловьов.[4] Сега ние възнамеряваме да организираме privatissimum[5] за изучаване на отеческите творения. За работата си сега няма да говоря. Смятам скоро да свидетелствам не само с думи, но и на дело. Темата за Соловьов отново прие за мен острота – и като историческа, и като систематическа. И в края на краищата чувствам, че досегашното ми съждение беше, вероятно, даже твърде меко. Впрочем, знаете ли кой ме подтикна към още по-голяма непримиримост? Авторът на Тихи думи[6] Впрочем, попадал ли Ви е бр. 25 на Вяра и Родина, който е посветен на „защитата” на Соловьов? Точно вчера Н. О. Л[оски] в беседа с мен се възмущаваше от грубостта на кат[олическите] методи на „полемика”. Какво означава намекът за изгаряне на съчиненията на Соловьов в Съв[етска] Русия? Колкото лично до мен, оттеглянето си от Соловьов аз чувствам по всички линии като личен религиозен дълг и поредна задача пред съврем[енната] руска рел[игиозно]-фил[ософска] мисъл. С това отричане ние ще се освободим и от цялата смутна традиция, която води чрез масонството към извън-църковната мистика на мнимите тайнозрители с лош вкус, а тази именно традиция – според моето чувство – е сковавала творческите ни сили. В „Дома на Отца” трябва да се влезе, свалил светската мъдрост, и там да се въоръжиш отново – с новото богатство и с благодатната панагия. За Соловьов пък следва да се съставят не панегирици – още по-малко акатисти, а заупокойни моления със сълзи – за смутната и бездомна душа.[7]

2

Praha Bubeneč Bučkova ul. 597 č. b. 36.

[януари 1926 г.]

Скъпи отец Сергий!

Разбрах за Вашата болест[8] и бързам да Ви пожелая най-бързо и благополучно оздравяване.

В[асилий] В[асилиевич][9] ми предаде план да ме повикат след Пасха в Париж, да прочета курс по естествено-научна апологетика и ми посочи да съобщя за съгласието си на Вас. Не само с желание, но и с радост ще приема такова послушание. Преди да обсъдим материалната страна на моето пътуване, бих искал точно да се договорим по съществото на поръчания ми курс. Той трябва да бъде елементарен и общодостъпен. Какви обаче са неговият обем (брой лекции като цяло) и съдържание – трябва ли той да бъде курс по ест[ествено][аучна] апологетика в тесния смисъл или нещо по-общо, съответната част от т. нар. основно богословие, където влизат също и началата на ест[ествено]-н[аучната] апол[огетика]? Казано по-ясно, представям си поредица от ръководни четения – беседи на тема: наука и вяра, в които трябва да бъдат разгледани примерно следните въпроси: за доказателства за Божието битие (и за опровергаването му), за религиозната природа на научното познание и лъжовните му формулировки, за тварността или вечността на света, за чудото, чудесата и „законите на природата”, за съществуването и безсмъртието на душата, за произхода на човека, за целесъобразността в природата, за целите и края на световния процес. С други думи, трябва да се поставят и да се разяснят тези въпроси, по които „науката” е дала така да се каже несъвместими с христ[иянската] вяра и с откровението отговори и да се изясни смисълът на христ[иянските] отговори. Разглеждането на отделните научни теории (на „дарвинизма”, на „материализма” и пр.) т[рябва] да б[ъде] поставено в една по-обща рел[игиозно]-мет[афизична] рамка, без обаче изложението да изгуби пропедевтичния си характер. Според обстоятелствата на нашето време следва по-подробно да се спрем на „материализма”, който сега се внедрява в СССР, и да се изложи историята му. Сега само бегло нахвърлям примерен план. След като получа от Вас по-точни указания, ще разработя и подробна програма, и ще разпределя материала в нужния брой лекции. Вземайки под внимание, че питомците на нашия Бог[ословски] инст[итут] в бъдеще ще трябва да се борят със заядливата материалистическа зараза, с лошите навици на полу-знанието, то на курса по ест[ествено]-н[аучна] апологетика ще трябва да се придаде по-голяма пълнота и подробен характер, отколкото това се изисква по същество от общия строй на богосл[овската] школа. Не знам какъв брой часове ще ми бъдат предоставени и, отделно от това, не бих и тръгнал да го преувеличавам, т[ъй] к[ато] подготовката на курса ще ми отнеме много време и ще ме застави да променя плана на моята работа. Приемам обаче подобна задача по съвест и виждам в това щастие за себе си лично да използвам за благото на Църквата онези немалко знания, които някога трупах в запас, а и в действителност наистина предвиждах да чета ест[ествено]-н[аучна] апологетика. И се радвам да се захвана с делото, само че това трябва да стане lege agree.[10] Не забравям елемент[арния] характер на курса, но това само увеличава трудността и затруднява съкращаването. Средно погледнато, струва ми се, не може да се мине с по-малко от 25 часа (minimum) – а по-добре би било 30, за да може да се разпределят в не по-малко от 4 (или 5) седмици. Ако по фин[ансови] съображения това се окаже затруднително, няма да възразявам. Вс[еки] случай много моля възможно по-скоро да ми се съобщи времето на желателното ми пристигане, срока на пребиваването ми, броя часове и програмата. Освен това, много моля, ако е възможно, да се намери за библиотеката на Инст[итута] брошурата на Лаппарак La science et lapologétique (струва ми се, че така се казваше) и да ми се изпрати навреме. Това е курс, прочетен в Кат[олическия] институт и док[олкото] ми е известно най-авторитетно, макар и не пълно изложение на ест[ествено]-н[аучната] апологетика (имаше я и в р[уски] превод на Глаголев[11]). Други пособия разчитам да си доставя тук – в частност, вероятно, ще успея да се запозная със съвр[еменната] съветска агитационна литература, на което придавам голямо значение. Длъжен съм да добавя и че набелязаният по-горе общ план на курса намери съчувствието и одобрението на Н. О. Лоски.

От само себе си се разбира, че бих искал да се възползвам от пребиваването си в Париж и за да прочета в Bibl[ioteque] Nat[ionale] няколко книги, необходими ми за моята работа по славянофилите и Соловьов, и в частност на Борд-Дюмулен, в когото Сол[овьов] е намирал корените на Хомяковото учение за Църквата (което ми изглежда много съмнително). Не знам доколко това ще ми се отдаде в условията на акад[емично] преподаване и възможно ли ще е да прекарам в Париж една седмица повече отколкото е нужно за четенето на курса (въпросът все пак засяга и помещение). Впрочем, всичко това е все още твърде далеч. Както виждате, с жар и внимание посрещам неочакваното предложение за неочаквания курс и вече донякъде се увличам по него. Перспективите на живото дело завладяват много, особено насред сегашното тукашно сънно заспиване.

Скоро бях в Емауския манастир[12] и идната седмица възнамерявам да се занимая систематично в неговата библиотека, където освен старите книги се откриват и още по-нужните ми списания Revue Néoscolastique и R[evue] Thomiste.[13] С Н. О. Лоски замислихме privatissimum по изучаване на Точното изложение на преп. Йоан Дамаскин. Мен много ме радва живата отзивчивост на Лоски. В него философската черупка сякаш омеква и по-точно на него започва да му става скучно в благоустроената му система. Личните ми занимания вървят ни зле, ни добре. Опитвам се да се захвана с писането за Соловьов. В лична среща разчитам да имам възможността да Ви прочета вече готовите глави. И в хода на работата пред мен се откриха все по-нови и нови доводи в полза на моето разбиране и на творческия път, и на филос[офското] дело на Соловьов. В края на краищата, к[олкото] и да го обичаме, колкото и да сме му били (а ние не сме били длъжни да му бъдем) благодарни, за църковното съзнание той остава „външен”. Все пак той не е бил църковен мислител, а волен теософ, „дивинист”, както е обичал да нарича сам себе си С[ен]-Мартен. И рел[игиозната] метафизика на Сол[овьов] все още не е филос[офско] изповедание на църковен опит, а умозрително построение на една романтична душа. Еклисиологията му е бедна и неизразителна. И аз чувствам в себе си сили обективно и спокойно да оправдая тази присъда.

Моля, предайте сърдечен поздрав на Елена Ивановна[14] и на всички в Академията, които ме знаят и помнят.

Верен и предан,

Г[еорги] Флоровски

P.S. Забавих се с изпращането на това писмо и от В[асилий] В[асилиевич] разбрах, че в началото на тази седмица Вие се връщате в Париж. Затова добавям някои подробности около пътуването ми в А[кадемията] с молба да ги предадете на С[ергей] С[ергеевич] Безобразов,[15] заедно с моя сърд[ечен] поздрав. От неговото последно, вече отдавнашно писмо, не разбрах съвсем добре окончателно ли отпада невъзможността за повикването ми през май – С[ергей] С[ергеевич] ми беше писал само за фин[ансовата] невъзможност да пристигна през март. Разбрал за това, В[асилий] В[асилиевич] ме убеждаваше, че в март финансовите обстоятелства трябва да се подобрят и майското пътуване трябва да стане възможно. Не искам да се меся в плановете на Акад[емията], но, извън – разбираемо от гореказаното – личн[ите] ми (макар и не егоистични) мотиви да желая да дойда при Вас, нужно ми е навреме да знам, трябва ли да се готвя за курса по апологетика или засега мога да се смятам свободен от това и да употребя времето си по друг начин? Всеки случай, нужно ми е навреме да получа окончателно осведомяване и във връзка с паспортн[ите] шетни. Никак не ми е приятно да пиша за това, за да не се получи впечатление, че се натрапвам, но от др[уга] страна още повече се боя да не бъда заварен неподготвен. Във връзка с нашия патристич[ен] сем[инар], сега вниманието ми е насочено към 4 век, към кападокийското богословие, а успоредно с това се опитвам да изложа и изтълкувам учението на Соловьов за Абсолютното.

В неделя пътувах до Ирни Клановице, да чета в тамошния студ[ентски] кръжок (предс[едател] – Кулман[16]) за Влад[имир] Соловьов – по тяхна молба. От пътуването си съм достатъчно удовлетворен. В[асилий] В[асилиевич] ме плаши още с перспективата от покана за Вшенори и Свободарня,[17] където, както по всичко личи, нихилистичното и атеистическото подивяване са набрали значителна сила (в Свобод[арня], разбира се).

Прилаганото листче моля при случай да предадете на А[нтон] В[ладимирович] Карт[ашов] и от своя страна да подкрепите изложената там молба. Освен това Ви моля да предадете от името на нашия семинар молбата към Л. А. Зандер да следи, щото А[нтон] В[ладимирович] да изпълни нашата молба или поне незабавно да уведоми за нейната неизпълнимост.

Сърд[ечен] поздрав от Кс[ения] Ив[ановна][18] и от мен на Елена Ивановна. Нисък поклон за С[ергей] С[ергеевич], Л[ев] А[лександрович] и останалите. Не ни забравяйте.

Сърдечно Ваш, Г[еорги] Фл[оровски]

P.P.S.[19] Ако Ви се отдаде случай, не ми отказвайте да ми изпратите отдавна обещаната фр[енска] книга за Соловьов (за Световната Душа). Нямате ли книгата за Соловьов на d’Herbigny? За мен би било много желателно и полезно отново да я имам за някое време под ръка, а в Прага, за съжаление, досега никъде не я намерих.

Моля да предадете от Ксения Ив[ановна] и от мен сърдечен привет и поздрав за Елена Ивановна. Как е здравето ѝ?

Поклон за С. С. Безобразов и за Л. А Зандер. На Сергей Сергеевич писах още на Пасха, но нямам отговор. Да не би да ми се сърди за нещо?

Още веднъж приветствам и се покланям,

Ваш, Г[еорги] Флор[овски]

3

Praha Bubeneč kbice. 597

1926.1.21 (2.3)

Скъпи отец Сергий,

Току-що разбрах от Мария Сергеевна[20] радостната вест за благоприятния обрат в хода на Вашето заболяване и бързам да Ви изпратя сърдечен поздрав и искрено да Ви пожелая бързо и пълно оздравяване. Към това присъединявам още едно пожелание – по време на оздравяването си да се пазите и напълно да отдъхнете, преди да се върнете към обичайната работа. Това е крайно необходимо и в тази насока следва да проявите крайна внимателност – не само заради себе си, но и заради делото.

Не пиша повече, за да не Ви уморявам. Привет на Елена Ивановна.

Изцяло Ваш, Г[еорги] Флоровски[21]

4

Praha Bubeneč kb. 597

1926.7.22 (8.4)

Скъпи отец Сергий,

Започвам с деловите въпроси, за които вероятно вече Ви е писал В[асилий] В[асилиевич], т[ъй] к[ато] заедно ги обсъждахме и това, което сега пиша, е решено от нас e consilio.[22] Много моля да поръчате на Лев Алекс[андрович][23] или на И[ван] А[ркадиевич] Лаговски[24] да изпълнят моите поръчения.

1. Досега по никакъв начин не ми стана известно в какъв размер е предложеният ми доход. След като в началото на юни, завърнал се от Париж, ми съобщиха цифрата от 45 долара плюс значително възнаграждение за допълнителните часове и семинари, не съм получавал никакви известия, освен глухи сведения за икономии и съкращения. Тъй като, безспорно, възнамерявам да сменя по-доброто с по-лошо (в матер[иално] отношение), не мога да бъда подозиран в користолюбие и мога без особени опасения да проявя повишен интерес към бъдещия си доход. Още повече, че не съм сам и върху мен лежат ако не формални, то поне морални задължения по отношение семейството на Кс[ения] Ив[ановна] (и преди всичко към нейната майка). Затова има един известен минимум, под който доходът ми може да се окаже неприемлив за мен. Какъв е той ще мога да кажа окончателно едва на място, но и сега много моля да ми се съобщят вече определените ставки. Освен това – и на това аз придавам решаващо значение – моето пристигане в Париж през есента е технически осъществимо само при условие, че тук, в Прага, получа септемврийската си заплата от академията във вид на аванс, т[ъй] к[ато] от тукашния си доход решително не съм в състояние да заплатя билетите, визите и всичко останало.

2. Вас[илий] Вас[илиевич] настойчиво ми напомня да побързам с ходатайството за френ[ска] виза за мен и Ксения Ив[ановна]. Писах за това и на Серг[ей] Серг[еевич] и Лев Алекс[андрович] – и двамата ми казаха, че всичко ще бъде сторено. Т[ъй] к[ато], от друга страна, ме канят и за курсове по апологетика, то, надявам се, и от страна на о. Липеровски[25] също ще бъдат предприети съответстващите мерки. Все пак, аз смятам за нужно и да напомня за това, още повече, че за поканването ми за четене на курсовете още не съм получил известие и зная само от Вас[илий] Вас[илиевич], на когото за това писал о. Лев.[26] Между това, от участието ми в курсовете зависи и времето на моето пристигане. Както вече писах, засега планирам да отпътувам в неделя, 12 септ[ември] н[ов] ст[ил], или в сряда – на 15-ти. Ако не се налага да чета на курсовете, бих отложил отпътуването до края на септември – както за съкращаване на разходите, така и защото мога да получа само тримесечен отпуск, след изтичането на който (а това ще бъде във втората половина на декември) трябва да се върна в Прага за ликвидация на делата си. Иначе няма да успея да продължа получаването на моята стипендия в Прага. Преди да се изяснят условията на Пражкия живот и да си обезпеча помещение, окончателното ми пристигане е абсолютно невъзможно.

3. Въпросът за разквартируването представлява за нас изключит[елна] важност. Разбира се, той може да се реши само на място. На първо място обаче много моля към времето на пристигането ни Лев Алекс[андрович], Ив[ан] Арк[адиевич] или Сергей Серг[еевич][27] да ангажират за нас подходяща стая под наем или в хотел (за двама) – по възможност по близо до Подворието. На второ място смятам за нужно да подчертая, че в зависимост от квартирното положение се намира и самата ми работоспособност. Защото колкото и да се готвих сега, ще ми се наложи да се готвя за лекции и на място, и т[ъй] к[ато] – оказва се – ще имам и извънредна работа (елинистич[на] философия), ще ми бъде нужно свободно време и известен уют – своя стая и покой. В противен случай, боя се, няма да излезе добре. Освен това, както Вие сам струва ми се не веднъж сте ми говорил, аз все пак смятам за свой главен дълг собствената си научна богосл[овска] работа и затова не смятам себе си в право изцяло да се поставям в условия, съзнателно неблагоприятни за нея – и особено сега, когато, след временното прекъсване, отново се чувствам в подем на творч[еското] вдъхновение. Този мотив засилва значението на матер[иалния] въпрос.

4. От С[емьон] Л[удовигович] Франк (както и от Академията) аз нямам никакви преки указания по отношение на филос[офския] курс. Знам само за замисъла да ми се поръча елинистич[ната] философия, във вид на екскурси в курса по патрология, и не възразявам нищо против това. Практически, за избягване на несъответствието между курсовете, бих искал да постъпя така: да включа поредица от четения по ел[инистична] философия във вид на екскурси в курса по патрология (в ес[енния] семестър), при условие на допълнителни часове. Все пак, трудно е да се говори за Тертулиан, без да си казал първо за стоицизма, за апологетите – преди да е дадена обща характеристика на елинизма, за александр[ийската философия], да не говорим за неоплатонизма. Затова предлагам такова разпределение на часовете си за есенния сем[естър] (през пролетния съотв[етните] изменения):

Апологетика

(Вяра и неверие). „Доказательства
за Божието битие” – 2 часа

Патрология

до 4 век включително – 4 часа
+ елинистична философия – 2 часа
Общо – 6 часа

Семинари по патрология – 2 часа

всичко 10 (!)

През есенното полугодие, обратно,
апологетика – 4 часа
патрология – 2 часа и семинар.

През второто полугодие към апологетиката може да се отнесат и няколко очерка по история на религиите, ако пристигането на Арсениев се смята за невъзможно. По подобен начин към обсъждането на някои въпроси може да се присъединят библейски екскурси (за сътворението на света, за потопа, за грехопадението, библ[ейските] чудеса и под[обни]). Въобще центърът на тежестта в курса по апологетика искам да пренеса върху второто полугодие, а в първото да се съсредоточа върху патрологията, във връзка с добавянето на елин[истичната] философия, за да не си разпилявам вниманието. Трябва да се каже, че немалко трудности изглежда ще представлява разпределянето на патрологичния материал, който трудно може да се напъха в сравнително недостатъчен брой часове.

Много ми е неприятно да пиша за неща от толкова практически характер, но се надявам ще разберете, че това съвсем не са егоистични и користни подбуди, а просто предпазливост.

Втората половина на моето писмо ще бъде по-интересна. Запознат ли сте Вие с Щауденмайер[28] – както личи, това е изключително крупен католич[ески] богослов от първата половина на 19 в., принадлежащ към същата тази група, към която и Мьолер, а впоследствие Делингер и др[уги] старокатолици от първото поколение. Обикновено го свързват с Шелинг, а сетне с О. Гюнтер (също много интересен католически богослов, особено развил Creationstheorie[29] – неговите „ереси” са били осъдени още през 40-те). „Шелингизмът” на Щауденмайер изисква уговорки и то големи. Ето обаче нещо много интересно. В 1840 г. излиза неговата книга (изписвам заглавието изцяло): Die Philosophie des Christentums, oder Metaphysik der Heiligen Schrift als Lehre von den göttlichen Ideen und ihre Entwicklung in Natur, Geist und Geschichte, Bd. 1 (и единствен): Lehre von der Idee. In Verbindung mit einer Entwicklungsgeschichte der Ideenlehre und der Lehre vom göttlichen Logos (223 с.).[30] Всъщност това е учението за Софѝя, с много богат исторически апарат; наистина, името почти не се споменава. То е преведено: Weisheit или подменено: Idee.[31] Допълнение към него представлява незавършената Догматика в 4 тома, която обхваща спекулативното учение за Бога и за творението в неговия първозд[анен] облик, и която завършва като Lehre vom Abfalle.[32] Христология там изобщо няма, както няма и учение за изкуплението. Голяма ценност представляват апаратът под линия и историческите екскурси. Спекулативната страна също е много силна, независимо от в известна степен наличното многословие. В момента съм много зает с изучаването на тази книга. Няма да влизам в подробности. Вас, раз[бира се], тези книги биха Ви заинтересували много и мисля, че Вие бихте се срещнал със свои (нови) мисли. От своя страна ще отбележа ето какво. Както вече отдавна съм казвал, има две учения за Софѝя и даже – две Софѝи, по-точно казано, два образа на Софѝя: един истинен и реален и друг – мним. В името на първия са се строили храмове във Византия и в Русия. От втората са се вдъхновявали Соловьов и неговите масонски и западни учители – във времето чак до гностиците и до Филон. Църковната Софѝя Соловьов въобще не е познавал – знаел е Софѝя по Бьоме и бьомистите, по Валентин и Кабалата. И тази софиология е еретическа и страшна. Тази, която Вие намирате при Атанасий, се отнася до другата Софѝя. Още повече пък за нея може да се намери при Вас[илий] Велики и Григорий Нисийски, от които е прекият път към Паламà. И самата терминология οὐσία-ἐνεργεία[33] води началото си от Василий Велики. В тази терминология не виждам трудности. Аристотел тук няма нищо общо. Основната мисъл в кападок[ийското] богословие се свежда до отчетливото различаване на вътребожествената Плирома, на тройствената пълнота на вседоволния живот, и това е и οὐσία, – μεγάλος τῆς οὐσίας при Дамаскин – и навън насочваната милост, благодат, любов, деятелност – ἐνεργεία. Целият въпрос (който спекулативно е много труден) е в това различаване. В чув[ствен] смисъл това е разкриване на самата идея за творението, като божествен замисъл-изволение за другия, за не-Бога. Οὐσία – според В[асилий] Вел[ики] и според Паламà – е непостижима и неведома, тя е „в непристъпна светлина”. Същият този Бог обаче (по израза на Паламà) твори, т. е. полага друго, и дотолкова се и открива навън. Това е и „енергията”, „славата”, „Софѝя” – не-ипостасно откровение на същия този Бог. Не „същество”, не „личност”, не „ипостас”. Ако щете, да – божеств[ена] акциденция, но акциденция на същия този Бог или на самия Бог. И до това именно се и свежда мисълта на Паламà – до ударението върху пълнотата и пълнозначността τῆς Θεότητας. Ако щете, Софѝя – това е Deus revelatus,[34] т. е. благодат. Благодатта – това е Бог към света, πρὸς τὸν κόσμον (не πρὸς τὸν Θεόν, както е в Иоан 1:1 за Логоса). Софѝя е вечна, защото е мисъл – изволение на Вечния Бог, но тя е още изволение – мисъл за времето. На тази тема има много и при бл. Августин. Софѝя е не само мисъл, „идея”, κόςμος νοητός, но и воля, сила… И в Бога няма, при Бога няма невечни сили и воления, а има воление за време. Софѝя в никакъв случай не е светът, светът – това е друго и по отношение на благодатта, по отношение на „първообраза”. И затова „предвечността” и „предвременността” са изволения – мислите за време не измислят време във вечността. „Идеалното творение”, „предвечният съвет”, е нещо toto genere[35] различно от реалното творческо fiat.[36] Софѝя не е „душа на света”. И това отрицателно съждение отличава църковното софиесловие от гностическото и бьомисткото. Софѝя не е тварен субект, не е субстанция или тварно формиран субстрат. Това е gratia, не natura. А natura = creatura. Софѝя не е creatura. И заедно с това не е ипостас, а тристяжателна слава. – Знам, че със своите съмнения пораждам немалко недоразумения и въпроси. Важното е обаче това, че всички тези въпроси Соловьов не е виждал и дори не ги е подозирал. Мисля, че Е. Н. Труб[ецкой] вярно е забелязал главния провал на С[оловьов], но не му е достигнал нито опит, нито богословско развитие, за да изрази ясно наблюдението си. Ще го кажа рязко – при Соловьов е всичко излишно, а заедно с това главното изобщо го няма. Всичко при него е на друга тема, а затова и не е по темата. Всичко е излишно. Мисля, че и на Вас Соловьов дълго Ви е пречил, за да изнамерите главното. За изнамиране пък трябва да се мине през христологията, а не през тринитологията, защото само в Иисус Христос „троично яви се поклонение”. Смисълът тук се състои в това, че само от историята, от историч[еската] емпирия ние сме в състояние да разберем тварността на творението и вечността на мисълта – волята за творение. При обратния ход тварта се обожествява и процесът получава не благодатен, а „натурал[ен]” порядък. Gratia не се разчленява от natura, а се разбира като natura naturans.[37] Но тогава въобще няма „природи”, а затова и благодатта вече не е благодат. За всичко това, струва ми се, е по-добре да се разкаже. Настоявам на едно: че съществуват две софиологични русла – църковно и гностическо; Сол[овьов] е във второто, а с това второ църковният богослов няма никаква работа.

До скоро виждане. Не ни забравяйте. Кс[ения] Ив[ановна] Ви предава поздрави. Привет на Ел[ена] Ив[ановна]. Надявам се, че всичките мои тревоги се разрешават, а пожеланията ми се изпълват.

Обичащ Ви, Г[еорги] Флоровски[38]

5

Praha Bubeneč Bučova ul. 597

1926.8.3(16)

Скъпи отец Сергий,

Боя се, че съм Ви разсърдил с предишното си писмо. Опитвам се да се скрия зад гърба на Вас[илий] Вас[илиевич], след съветване с когото му писах. След завръщането си от Финландия Вас[илий] Вас[илиевич] отново ме смути – със съобщение с думите на Франк, че разпределянето на филос[офските] предмети отново се променя, при което мен отново ме връщат на въведението. Заедно с това дойдоха слухове за избирането на Карсавин. Надявам се – не за патрологията, т[ъй] к[ато] именно с него за мен би било тежко да имам непосредств[ено] преподавателско общение. Ужасно неприятно е да се узнават такива новини от пета ръка… В края на краищата нали свещениците могат да разпределят своите занятия и не знаеш даже какво да предприемаш и да замисляш. А, от друга страна, се смятам в пълното си право да изпитвам досада към акад[емичната] канцелария – нямам абсолютно никакво офиц[иално] указание за заплатата си… И, на всичко отгоре, съвсем не съм сигурен, че своевременно ще получа виза (за себе си и за Кс[ения] Ив[ановна]) и ще успея да пристигна навреме. Ето защо, аз бях длъжен да Ви напиша всичко, което написах, и тук от моя страна нямаше излишна претенциозност. Надявам се, че повече няма да ми се налага да пиша неприятни писма, които и на мен не се удават лесно. Иска ми се да пиша и мисля съвсем за друго. И е ужасно неприятно да изглеждаш някакъв себелюбец и дори користолюбец. При това в смутни времена…

Ние тук с нетърпение очакваме завръщането на влад[ика] Сергий и резултатите от епископското съвещание. Не знам доколко твърд и решителен е владика Евлогий, и „доколко са твърди и самоотвержени парижките миряни”. Дългото премълчаване на казуса създаде навсякъде колебливост на мненията. Аз бях при самия владика в навечерието на неговото отпътуване и от достатъчно откровената беседа останах с убеждението, че в него отсъства увереност в правотата на нашето дело, че на него му се привижда някаква правда на страната на събора, че му импонира броят, а затова и му се иска компромис. Реалната обстановка владика Сергий съвсем не си представя и по странен начин е склонен да види във всичко само „архиерейска свада”, която и просто трябва да се оправи. Мисля си, че тук си проличаха разл[ичните] влияния и съждения, в които немалка роля играеше липсата на съчувствие към Академията и Движението. Не е случайно, че четейки само разл[ичните] документи, отнасящи се до събора и до последващите събития, владиката изпускаше всичко, което се отнасяше до движението в благопр[иятен] смисъл. За какво става дума тук, не ми е ясно докрай. И не това е най-важното, а това, че мнозина не разбират цялата значителност на случващото се, че не оценяват докрай мощта на борещите се сили, а затова и стигат докрай в решенията си. Надявам се, че в този стремеж архиеп[ископ] Владимир и владика митрополитът ще са твърди и проницателни. Във всеки случай докрай назря необходимостта от пастирск[о] послание на митроп[олита].

За[39] целта на своите занятия в последно време аз се натъквам на все по-нови и по-нови теми от най-разнообразен характер – не за себе си, разбира се, а изпитвам неясна досада, че толкова малко сили са систематически привлечени за богословска работа, а в предишни времена тя постоянно се е отклонявала в лъжливо русло. Много разчитам в Париж да имам възможност да работя напрегнато. В минутите на слабост се смущавам от житейски грижи, но след това ги прогонвам далеч и се потапям в работа. И така, не ми се сърдете, не ни забравяйте в молитвите си. Аз вярвам, че ако съм достоен за служение на Църквата и преподават[елското] звание, то по Божия милост всичко ще се нареди както трябва.

Кс[ения] Ив[ановна] Ви поздравява. Предайте поздрава ни на Ел[ена] Ив[ановна].

Предан и любящ,

Ваш, Г[еорги] Флоровски

6

ΕΘΝΙΚΟΝ ΚΑΙ ΚΑΠΟΔΙСΤΡΙΑΚΟΝ 6-19.4.1938 АΘНNAI[40]

ΠΑΝΕПIСTHMION

ΘEOΛОГIKH СХОΛН

Христос воскресе!

КАΛО ПАСХА

Скъпи отец Сергий, сърдечно поздравяваме с настъпващите Светли празници Вас и Елена Ивановна и Ви изпращаме най-добри пасхални пожелания… Тук се живее тихо. Живеем по студентски, но в самия град, недалеч от Plateia Omonias и от хотела, където някога ние отсядахме, почти до Брациотис. Засега времето ми се разпределяше така. Сутрин ходех на лекции в университета, слушах Баланос, Аливизатос и Сотириу,[41] за практика по езика, и вече мога почти свободно да слушам, а от лекциите на Сотириу научих много. Останалото време прекарвах у дома, вземам за вкъщи книги от богословския семинар, това е по-удобно. Понякога съм в Генадиевата библиотека – по-специално за Византия и Нова Гърция. Далеч е и при дъжд е неприятно. Затова заниманията там са отложени за след Пасха. Засега се занимавам главно с историята на гръцкото богословие след падането на Кон[стантино]пол. Всеки случай, интересното е много и е добро въведение в съвременността. Освен това се занимавам и с иконоборчеството. Систематично преглеждам съвр[еменните] гръцки списания. Вечерите, по поръка на Аливизатос, при мен идваше един от студентите богосл[ови] – за разговор, гръц[ка] граматика и четене на глас. Четвъртъците служех Προηγιασμένη в Καπνικαρέα, университетската църквичка – особена extra-служба за Богосл[овския] факултет. Във всички дни, когато имаше служби в руската църква, служих там (т. е. съ-служих), но, освен съботите, неделите и празниците, това се случваше рядко. За целия пост имаше само две преждеосв[ещени] литургии; не се предполагаше даже за Страстната седмица. Впрочем, не без невидимото ми внушение, за Страстната седмица се подредиха точните служби, а и беше предоставено да служа на мен. Председателят тук е стар и болен, доволно невинен, но без всякакво литургич[еско] вдъхновение (порусначен грък от Карс,[42] благочинен[43] и председател на там[ошния] съборен храм); коренът на злото е в дякона, който е с изцяло посолско възпитание и съв[ършено] нецърковен. С гръцкото духовенство, поради недостатъчното знания, засега връзките ми са слаби. Няколко пъти видях митрополита и неговия викарий, Пантелеймон. Бях при Хрисант. Запознах се с един интересен архимандрит от Одеса, изцяло порусначен, от руските софисти, от Новорус[кия] унив[ерситет],[44] приел свещенство и монашество при болшевиките, а през 1928 г. избягал – с плам и не без фанатизъм, бил замесен в старостилното движение и даже низложен, но после се разочаровал от обскурантизма на атонските монаси и се покаял. За съжаление, църквата му е твърде далече, а при него службите са по принцип много рано, в 7 сутринта, така че не мога да се възползвам от поканата му да служа при него. Запознах се с всички професори. Духът на факултета е донякъде назадничав, либерален, освен Брациотис.[45] Младото поколение приват-доценти са много интересни – особ[ено] Кармирис[46] и Бонис.[47] Отношението впр[очем] е много внимателно. От време на време ни канят на археологически екскурзии – тях ги устройва Сотириу. През Светлата седмица ни поканиха да пътуваме с голяма група до Тесалия, Метеора и след това в Анхиало,[48] където Сотириу разкопава довизантийските базилики – отначало се опитах да отклоня, т[ъй] к[ато] все пак е път, но тогава Сотириу ми каза, че ще пътуваме гратис… Сега тук е Авр[ам] от Йорк, на път за Египет. По този повод бяхме на чай при Аливизатос, след това на прием при Хризостом, а утре – в ден не съвсем удачен, на чай при английския посланик – съвсем се засуетихме… От Коли разбрах за смъртта на еп[ископ] Фрир.[49] Вечна му памет. Това е завършек на някакъв период от живота на Сдружението… Още не знам да пътувам ли за конференцията в High-Leigh или за мен е по-добре да продължа пребиваването си тук, а през лятото за един месец да пътувам до Атон… В какво положение са делата в Института? От Коли и Андерсън имам несъществени известия. Смущава ме и личното ми положение. Всички мои ресурси скоро ще се изчерпят, останаха само спестявания за обратния път, които вече се стопяват и за мен е абсолютно необходимо да имам попълнение не по-късно от началото на чай (8-ми – 10-ти). Много Ви моля да обсъдите този въпрос с Ев[гени] Мих[айлович][50] и П[авел] Фр[анцевич],[51] на когото аз вече писах. Ев[гени] Мих[айлович] е в течение с моите дела и парични задължения в Париж (заплащането на квартирата). Простете за този прозаичен обрат на толкова поетично започнатото писмо. Поздрави на всички в Париж и особено на студентите. Няма да откажете да предадете приложената записка на Ев[гени] Мих[айлович]. Поклон от Кс[ения] Ив[ановна].

Ὑμετέρος μες ἀγάπης Г[еорги] Флоровски

7

Favieron, 24, Athēnes

21.6.38.

† Скъпи отец Сергий, получих Вашето писмо (с известно закъснение) едва тези дни. Бързам да Ви пиша преди В[ашето] отпътуване за High-Leigh. Много, много ми е тъжно, че трябваше да откажа пътуването. Това обаче, по много причини, беше неизбежно. В Атина оставаме до 12-14 юли, а след това мисля да отида за месец на Атон, с дов[олно] широка програма, а оттам, вероятно, в България, закъдето Кс[ения] Ив[ановна] ще тръгне направо оттук. Много е жалко, че отпътувам за Атон – работата ми се подреди, но ще ми бъде трудно да я доведа докрай. Сега при голям комфорт сутрин се занимавам в Ecole Française – библиотеката е много богата (по история) и съм почти сам в цялата сграда. Засега повече чета, отколкото пиша… От Зандер и от Андерсън знам едно-друго относно финансовото положение на Института. Как ще се отрази това на бюджета? За идната година явно е решено съкращаване на английската вила от септември? Решен ли е нов прием за есента? На разстояние чувствам по особен начин връзката си с Института, но чувствам и съзнавам заедно с това и цялото своеобразие на положението си в него… Тези дни архиепископът (Хризостом) ме покани, заедно с о. Константинидис, да прекараме целия ден с него в Пендели, в манастира, и по пътя за там ни показваше още недостроеното здание на богословския институт, за 200 чов[ека], т. е. практически за почти всички студенти от Бог[ословския] фак[ултет]… Аливизатос сега е в Оксфорд. Налято за науч[ни] занимания в Лондон заминава проф[есор] Велас[52] (хебраист) и разчита по пътя си да прекъсне в Париж и да посети Подворието. Желателно е да му се окаже всяческо внимание… Тук е много горещо, но понякога вечер бива прохладно. Денем ме уморява яркостта на цветовете и силата на светлината. Не може да се мине без тъмни очила… Моят гръц[ки] е все още много слаб, т[ъй] к[ато] изобщо имам малко случаи да разговарям, а повече чета, при това не само на гръцки… Сега временно замествам излезлия в отпуск председател на руската църква, но тук службите са редки – само в празнични дни и в неделите, и бедни на вдъхновение от страна на клира и хора… Много моля да предадете от мен на Конференцията сърдечен поздрав и пожелание за духовно израстване и съзряване – заради великите задачи на нашето дело… Предайте наш общ поздрав на Елена Ивановна… Какви са плановете Ви за лятото… Аз не мисля да се завръщам в Париж до октомври… Приложеното писмо моля да предадете на Евгени Михайлович.

С любов, винаги Ваш,

Г[еорги] Флоровски

8

Регентска 64, София[53]

1.10.1938

† Скъпи отец Сергий, бързам да Ви поздравя с именния Ви ден и с празника на Подворието. Да ни благослови Господ с мир! Предполагахме да отпътуваме оттук в неделя, 9-ти, през Сърбия-Италия-Швейцария. Боя се обаче, че няма да успеем. Отпътуването зависи от получаването на пари от Париж, за което писа Евг[ени] Мих[айлович] (заплатата за септември). Досега още нищо няма, а междувременно и за приготвяне за път и виза ще отиде време, о[ще] п[овече], че сега всички формалности временно станаха по-строги. Всеки случай разчитам да тръгна колкото може по-скоро, освен ако по политич[ески] съображения не бъде отложено началото на занятията.[54] Последните дни преминаха доволно напрегнато, макар че в България беше удивително спокойно. Митрополит Стефан беше в Чехия и току-що се върна (вчера), та още не съм го виждал. Цанков бях виждал доста отдавна и възнамерявам да се отбия тези дни в деканата (той тази година е декан). Факултетът още не функционира и в помещенията е ремонт, така че се налага да се работи при извад[ени] прозорци, боядис[ани] подове, врати и т. н. Продължавам да събирам разнородни материали; тук има доволно много немс[ка] периодика. Полекичка изучавам стратегическата история на Великата война[55] (именно стратегическата, а не литературно-политическата),[56] както и други въпроси от военното дело и история. Току-що завърших много интересна книга: Световната война на Кавказкия фронт.[57] Достатъчно често в делничните дни служа в руската църква и участвам в съборн[ите] служби в недел[ните] и праз[нични] дни. Като цяло всичко е тихо и мирно. Слуховете за новия богосл[овски] факултет в Бреслау все още остават много неясни, и даже не успях да разбера руски ли ще е този факултет или немски (по език и по задача) – за прав[ославни] немци. Яв[но] обаче в организацията му първ[ата] роля играят първохристияни, о[ще] п[овече] че от Варшава така или иначе го изгониха, а впр[очем] тук ще пристигне и Васдекис, а м[оже] б[и] и М. В. – Вашият приятел. Цанков много[58] се възмущава от делата в Полша, но съзнава, че няма никаква надежда да раздвижи оф[ициалните] църк[овни] власти в авкотеф[алните] църкви към к[акъвто] и да било протест. Бълг[арските] синодни архиереи във вс[еки] случай изклинчиха… Професорите богосл[ови] са още по пътувания, освен Пашев, често се срещам с техните сътр[удници] и в стаята на сътр[удниците] обичайно работя в Богосл[овския] факултет. Видях още само и Марковски (и Цанков)… Сърдечен поздрав на всички в Подворието. До скоро виждане! Кс[ения] Ив[ановна] Ви поздравява с Елена Ивановна.

С братско целувание и любов, Ваш Г[еорги] Флоровски

9

[14.10.1939]

Chez M.G. de Plançon, 12 Cours de Rive, Genēve[59]

1.10.1939 г. † Скъпи отец Сергий, приемете нашите закъснели поздравления за именния ден и сърдечен поздрав. На тукашния кръстопът продължавам да работя, макар че тукашната Унив[ерситетска] библиотека не е много богата. Завърших своята английска книга In ligno Crucis,[60] но не става ясно кога тя ще бъде отпечатана. Предполагаше се, че през есента. Личните ми планове още не са определени, но както се вижда ще успея да намеря врем[енно] място в Белград. Във вс[еки] случай, обещават виза. Много ще се радвам да разбера от Вас повече. Да Ви пази Господ. Винаги Ваш, Г[еорги] Флоровски.

10

Chez M.G. de Plançon,

12 Cours de Rive, Genēve 1939.10.30(17)

† Скъпи отец Сергий,

Надявам се, че картичката ми е стигнала до Вас благополучно и навреме. Този път искам да напиша малко по-подробно за тукашната акция… Още на 24 август в Clarens, на среща с Келер, му поставих въпроса, не може ли той да се притече в помощ на Института – в случай на прекъсване на нормалната помощ от „Appeal”-а, и получих неочаквано обещание да пренасочи като извънредна помощ за професорите поне част от фонда, който бил в негово разпореждане за помощ на Руската църква (пожертвования от Ю[жна] Африка). В същия ден пак там предадох за този разговор на Андерсън – там, в Clarens. Няколко дни по-късно, вече в Женева, отидох при Келер и получих от него на мое име и в мое разпореждане 1 500 шв[ейцарски] фр[анка] в помощ за професорите, при което Келер подчерта: преди всичко, за намиращите се зад граница, т. е. лишените от възможност да получават регулярна издръжка. Отговорих му, че лично аз съм много загрижен именно за хората, които се намират в Париж, т[ъй] к[ато] във всеки случай на закъсняване на поредния транш от „Appeal”-а аз се опасявам за послед[ващото] пълно безпаричие на място. Кая се, че злоупотребих с Вашето име и настоявах, че е нужно да се погрижат преди всичко за Вас. Това стопи леда. Тук обаче се отказахме да пращаме пари, до получаването от Париж на ясно съобщение, че помощта от тук е необходима. В заблуждение ни въведе надеждата за помощ от „Appeal”-а. Едва след потвърждение от Андерсън парите бяха изпратени. По това време писмата много закъсняваха и аз не знам дали всичките ми писма са пристигнали. Келер (и др[угите]) изказваха мисълта, че за него е по-добре да се ограничи до помощ за двама-трима-четирима професори – особено намиращи се в Швейцария. Мотивите му бяха: 1) органичеността на неговите налични средства и трудността да се разчита на нови постъпления в значителен обем и 2) нуждата от запазване на учените работници за бъдещето. По това време (началото на септември) не ставаше и дума за нормално функциониране на Института, все още бяха ваканции и от Париж нямаше новини. Когато първите известия дойдоха, те разказваха за „свиване”, за решение да не се започват занятия и т. н. Келер през цялото време (и в последващите разговори в присъствието на Ник[олай] Ник[олаевич], който настояваше инициативите да останат в моите ръце) подчертаваше, че неговата помощ има временен характер и че той не може да поеме никаква отговорност за регулярната поддръжка на Института, подобно на „Appeal”-а. Нужно бе известно красноречие, за да го склоним: 1) да повтори вноската за октомври, отново на мое име (към това време вече разполагах с официално пълномощие от владиката) и на моя отговорност – от 1 300 шв[ейцарски] фр[анка]; 2) да обещае още една вноска – за ноември и 3) да се обръща с молби за нови пожертвования към различни организации и лица. Сам Келер имаше предвид помощ именно за професорите, при това в зависимост от тяхното фактическо положение в различните страни (спестяването на учени сили, поради което и вниманието се обръща към имената – преди всичко към Вашето и, уви!, към моето, на равнището на живот, на действителната нужда, семейното положение и т. н.). Затова той смяташе за правилно да се намали делът за монасите и за самотните, и да се повиши той за живеещите в Швейцария, където всичко е по-скъпо. При преговорите много пречеше отсъствието на точни данни от Париж. Повтарям: Келер имаше предвид именно екстрената помощ за нуждаещите се „колеги”, а не редовното обезпечаване на бюджета на Института – тази последната задача го смущаваше със своята огромност. Ние с Ник[олай] Ник[олаевич] го насочвахме към тази тема и постепенно той стана по-внимателен към нея. Надявам се, че писмото на владиката ще го склони на тази страна. В последните дни не съм го виждал – той замина за Цюрих и на моето писмо за среща още не е отговорил. Мисля, че всичко ще зависи от това, какъв отговор ще получи на своето обръщение. Той писа в скандинавските страни, в Австралия и Ю[жна] Африка, в Америка, във Federal Council of Churches (вероятно на Dr. Leiper), на Br. Perry и, струва ми се на Мот.[61] От Англия той получи неутешителен отговор (от Дъглас, аз четох писмото, пък и Douglas сам ми писа същото, и от Chichester[62]). Robert Mackie, който тъкмо замина за Англия и който ще се върне тук към 15-ти, ми обеща да направи справки, не може ли до изв[естна] степен да се оживи Appeal. Впрочем той трябва да се е видял със Зандер в Париж, и за него Вие всичко знаете. На мен Mackie ми каза, че ще настоява за минимален, но редовен транш, за запазване на сградата и помощ за някои от професорите – във всеки случай, за Вас… Припомням Вашето винаги изказвано мнение, че Богосл[овският] институт е не само учреждение, но преди всичко корпорация от учени, която и трябва да бъде пазена при всички случаи, дори и да няма учебна дейност. Надявам се тук да се създаде истински комитет и да се уреди по-голяма или по-малка редовна помощ. Надявам се, но не мога да кажа нищо повече. И не съм сигурен, че е възможно да ги убедим да поемат изцяло издръжката на Института. Боя се, че това ще се окаже непосилно, защото в сегашните условия призивът за помощ за Института не може да има широко разпространение – поне такова е настроението. Така или иначе, аз не смятам за правилно, ако, в случай че един „голям”, макар и много беден бюджет няма да има успех, ние да се отказваме от задачата (както изглежда, достъпна) за спестяването на „живи сили”… При последното ни виждане (пред десет дни) Келер ми каза, че той е внесъл особена статия в помощ за Института в своя нормален emergency budget[63] за 1940 г., но аз не знам в какъв размер – мисля, в зависимост от възможностите… За съжаление, не успях да се видя с Андерсън – той мина покрай Женева и само Ник[олай] Ник[олаевич] се е видял с него – между Лозана и Монтрьо. Писах на Павел Францевич и получих от него голямо писмо от Рим: за положението в Института и в Америка. За American failure[64] ние с него нееднократно сме разсъждавали и по-рано. През юли се видях с Br. Perry в Лондон (случайно – на прощалната закуска на Константинидис) и останах с впечатлението, че той съвсем не е в час с нещата и че там нямат никаква организация в строгия смисъл на думата. Описах критичността на положението, без да разреждам краските и не без горчивина, но както виждате от всички наши усилия така и нищо не излезе. Понастоящем, вероятно S.O.S.-ите са твърде много и нервите са притъпени… Не ме смятайте за песимист. Нравът ми обаче е такъв: по-добре е да се разчита на малкото и да се утешиш, когато получиш („неочаквано”) повече, отколкото да запитваш за много и сетне да се огорчаваш, че не си го получил. Във всеки случай, ние с Ник[олай] Ник[олаевич] направихме всичко, което е действително възможно (а не само което ни се иска) за създаването на едно ново огнище за помощ тук – в Женева. Очевидно, основната работа ще падне върху мен – просто тъй като Ник[олай] Ник[олаевич] заради икономии се премести в Монтрьо, а да се дойде оттам е много скъпо. Без лични и устни преговори просто нищо не може да се направи – особено в тази фаза, фазата на правенето от нищо… Не знам колко още ще можем да оставаме тук. Положението е много „промеждутъчно”. Смятаме да отпътуваме още по на Изток. За моето устройване („приказно прекрасно”) в Гърция за първи път разбрах от Ант[он] Влад[имирович][65] и напълно недоумявам. Засега чакаме. Свободното време не е малко и го прекарвам в Унив[ерситетската] библиотека. Бедата е в това, че тук ние се оказахме много леко облечени – без вещи, без топла дреха, а тук вече преди зимата е просто противно време – пронизителни планински ветрове със сняг и пр. Не е ясно, ще успея ли да получа нещо от Париж – във вс[еки] случай не и книгите, без които особено скучая… Зарадвах се да разбера, че Вие се чувствате добре и даже служите. Да Ви пази Господ. Простете за всичко и не забравяйте двама ни в молитвите си. Ксения Ивановна моли да предам най-сърдечния ѝ поздрав. Наш общ поздрав за Елена Ивановна, майка Евдокия и майка Бландина.[66]

С братско целувание и любов,

Винаги Ваш, Г[еорги] Флоровски

Току-що получих писмо от Келер – съгласен е да сформира Комитет, но иска да изчака отговор на своя annuel и въобще просто срокове.

11

Београд, 2.2.40 (с/о Prof. Jardetzky,

Abancka 12)[67]

† Скъпи отец Сергий, приемете и от двама ни сърдечен Рождественски привет и най-добри пожелания за Новата година. Тук сме вече втора седмица и, както се вижда, ще останем до 1 февруари,[68] а след това вероятно ще се преместим в Бяла Църква[69] – пак за известно време. Господ да Ви пази. Поздрав на Елена Ивановна и на монахините. Ваш с любов, Г[еорги] Флоровски.

12

Руски Кадетски Корпус, Бела Црква,

4.3.1940

† Скъпи отец Сергий,

В преддверието на св[етата] Четиридесетница моля за Вашата братска молитва и прошка за всичко, с което съзнателно или несъзнателно съм Ви огорчил и прогневил в изминалата година. През тази година, за първи път от много години, ни се налага да прекараме В[еликия] пост без уставните служби и молитв[еното] благообразие. В една домова църква, разбира се, не се налага да се съблюдава уставът. Длъжен си впрочем да съзнаваш, че едва ли не установеният от Пр[еосвещения] Вениамин[70] някога порядък се съхранява тук – в Кад[етския] корпус, и че всенощното бдение се извършва по-пълно отколкото напр[имер] в Сераф[имовата] църква в Париж или в Женева, да не говорим за Лондон. Само дето в делнични дни служби няма, освен в Четвъртата седмица на Великия пост, определена за говеене на учащите се, когато изцяло се извършват всички постановени служби. Разписанието на моите уроци обаче е приспособено така, че аз не успявам през целия пост да извършвам „за себе си” всички преждеосвещени литургии, а на веч[ерните] служби през Първата и Петата седм[ица], разбира се, успявам да ходя в енорийската р[уска] църква, където службите се ръководят ревностно – ако не по инициатива на сег[ашния] председател о. Б. Молчанов,[71] то от неговия дългогодишен щатен псаломшчик. Главната ми трудност е богосл[овската] бедност. Когато стане по-топло, и вер[оятно] вече след Пасха, се надявам да служа по-често и рано, в 7 ч[аса], т[ака] ч[е] да дам възможност на желаещите кадети и през делничните дни да изкарват литургията преди учебните занятия. На това много съчувства инспекцията на корпуса, коя[то] посреща всички мои (надявам се) справедливи изисквания. Много съм зает и запленен от новото си дело. Дело, което е много живо и нелеко. А живите души остават святи и в затънтената провинция. Паството ми е доста голямо: 303 кадета и 172 учащи се в Института – наистина в Института аз съм само учител по Закон Божи, а духовник и духовен наставник остана предишният учител по Закон Божи, прот[ойерей] Богдански (от Киевск[ата] акад[емия]), но целият корпус е под моята отговорност. Благодаря на Бога за това, че някак веднага успях да намеря верния и спокоен стил и сега вече съм в дружески отношения с целия млад корпус. Малките се учат добре, с голямо увлечение, по Ст[ари] и Н[ови] Завет, за което много съдейства помощта на офицера-възпитател – човек много църковен и културен (мат[ематически] факултет плюс кавал[ерийско] учил[ище]), който заедно с тях готви уроците по З[акон] Б[ожи]. И – което е особено забележително – правило е във всички класове ежедневно преди началото на уроците да се прочитат глави от Евангелието и да ги изслушват прави. А резултатът от това е: много прилично познаване на Евангелието почти от всички, „освен ако не е дете с непобедима злоба, стигащо до бой”.[72] Средните класове ги мързи и получават според заслугите си, но интересните обяснения преодоляват и мързела. В горните класове се налага сериозно да се съобразяваш с неверието, което понякога е много наивно, но вече е упорито. За съжаление моите предшественици са се борили с него твърде простовато – с мълчание и изпитване на едните само желаещи. Постепенно и този лед се пробива. Много ми пречи липсата на книги. Тукашните (учебни) библиотеки са много слаби. От Белград не е съвсем просто да се получат книги, а няма каквото и да било, което да се препоръча на учениците за четене. Всичко е необходимо да се започва отначало – от съществуването и безсмъртието на душите, от ограничеността на научното познание и др. под., което за мен лично никога изобщо не е било ос[обено] актуално, а и въобще има време „мимопреминаващо”, както в старо време у нас са превеждали plus quam perfect-а.[73] Теоретично всичко това е много скучно, а практически е много живо и става дума за пътищата на живи хора, при това млади. Тукашната младеж въобще утешава със своята свежест и норм[ално] ниво. Педагогич[еската] обстановка и в Корпуса, и в Инст[итута] е напълно благоприятна, с разумна мяра на свобода. Своя първи истински пастирски опит приемам с радост и благодарност. Два пъти седмично служа литургия, Кс[ения] Ив[ановна] след псаломшчика и народът започваме в 7:45, з[а] д[а] завършим към началото на втория учебен час – в 9:50. Поразява и утешава тукашната тишина, особено вечерно време, когато само лай и петели я нарушават. Стаята ми е уютна и топла, независимо от мразовете, достигащи тук до минус 25 R˚.[74] Сега се затопли, но все пак държи температури под нулата. На пребиваването си тук гледам, разбира се, като на нещо временно, но за срокове ми е трудно да гадая. От време на време страдам без Пар[ижката] библиотека, макар и сега книгите да не са така малко и да има много ново и интересно за мен – по история на сръбската (рел[игиозна] и фил[ософска]) мисъл и църква. Продължавам да смятам себе си за неотделим член на Парижката корпорация, макар и да е очев[идно], че самата корпорация не споделя съвсем това чувство. Много силно чувствам (и напълно реалистично), че в тези последни месеци личната ни съдба се коригира от Бога, а не по своеволието ни, както и че нашето идване тук и даже моето „заточение” в Б[яла Църква] е много нужно за нещо друго. М[оже] б[и] ми е нужен този нов опит, това изкушение, упражнение. М[оже] б[и] това е нужно и за други цели. Във всяко време благославям Господа – и на всяко място. Най-утешителното за мен е в това, че моите кадети яв[но] първи са ме обикнали и са започнали да ми се доверяват. Същото е и в Института. На всеки урок ми подават бележки с въпроси и мнозинството от тях (девет десети) са смислени и по същество. Повтарям: не достигат книги, за да се готвя за уроците както трябва. Обидно е, че е невъзможно да пренеса тук дори личните си книги от Париж… На Неделя православна възнамерявам да отида за ден до Белград – да говоря на събрание за славянофилството заедно с о. Юстин (за Дост[оевски])[75] и с Грабе (за Хом[яков]). Във връзка с това препрочитам Хомяков, Киреевски и книгата на Колюпанов за Кошельов.[76] Задната мисъл на събранието е във вътр[ешната] съпротива срещу идеята за „православния тоталитаризъм” – темата за Църквата и свободата („свободата на съвестта”)… От Атина получих брошурата „Το κύρος της ιερωσύνης της Αγγλικανικής Εκκλησίας”[77] – доклад на Аливизатос, с отд[елни] мнения на Баланос и Брациотис (отд[елен] отп[ечатък] от Ἐκκλησία). Още не съм я прочел. В Атина си купих т. I от Догматиката на З. Росис и го чета с г[олям] интерес. Знаете ли за кончината на г-жа Аливизатос?… Започнах да обработвам отдела на моя курс за Ориген за сръбското издание, но без Migne под ръка това върви бавно… Както се вижда ще ми се наложи да се заема със съставянето на учебници по богослужение и по вероучение (за 4 и 6 кл[ас]) – най-малко защото употребяваните тук и достъпните за нищо не стават, включително неотдавна създ[аденият] учебник по вероучение на о. Николай Сахаров.[78] Няма с какво и да бъдат заменени. А преподаването трябва да бъде направено да бъде възпитаващо, съдействащо за формирането на рел[игиозен] темперамент, характер и светоглед. Още по-лош е учебникът по „нравоучение” за 8 кл[ас], но нямам никакво влечение към този предмет, въпреки че на практика с него ми се налага да се занимавам повече и просто да чета цял курс по христ[иянска] етика и аскетика (в 8 кл[ас] по лекционна система). Общо имам 26 урока (в 7 и 8 по един, в др[угите] – по два). От Париж до нас рядко стигат новини – само за о. Николай Афанасиев.[79] Андерсън мина през Белград, като ни остави донесените от него за нас вещи на Грабе, който вчера ги достави тук и лично – той има двама сина в Корпуса и от време навреме ги навестява. Неотдавна тук беше и о. Йоан Шаховски. Родзянко се върна от Англия и получи място на катихизатор в Нови Сад.[80] Много ще бъдем радостни да разберем за Вас, за Вашата работа и настроенията Ви. Предайте нашия общ поздрав на Елена Ивановна. Не ни забравяйте.

God bless You and keep You under the shedder of this [не се чете].

Ομος υμετερος εο κεο [неясно]

Г. Флоровски

Получих препратената от Париж статия (отпечатък) на о. Антипа [?] Нилов, но досега не успях да прочета нищо. Бяла Църква е наполовина румънски град, има и рум[ънска] църква, прав[ославна], но засега аз се ограничавам само до изучаването на „сърбохърватския”.[81]

13

Russki Kadetski Korpus,

Bela Crcva, 30 апр[ил] 1940

Христос Воскресе,

Скъпи отец Сергий, и двамата сърдечно поздравяваме Вас и Елена Ивановна със светлия празник. Простете, че пиша с т[акова] закъснение. През цялото време аз имах много работа, а официалната ваканция започва едва на Вел[ики] четвъртък, така че в първите дни богослуженията трябваше да се съединяват с уроците. Не се мина и без изкушения и огорчения. Слава на Бога за всичко обаче. Първите дни намирах приют в р[уската] енорийска църква, където делихме помежду си службите с о. Б. Молчанов, а в последващите дни служих „за себе си”, за съжаление на В[елики] четвъртък и В[елика] събота и двете литургии без хор (само с един певец), но затова пък и славословията, и паримиите се прочетоха изцяло. Кадети за празника тази година останаха порядъчно – 80 от 300), и утринната мина с подем (вкл[ючвайки] бенг[алските] огньове на литията), а сетне, по норм[алния] ред, литургия и освещаване на пасх[алната] маса. Беше чудесно утро и след разговяването у дома, заедно с Кс[ения] Ив[ановна], отидохме на полето да посрещаме изгрева на слънцето. Близостта на природата утешава, в градината цъфтят ябълка и вишна, прецъфтяха вече теменужките, прецъфтява и момината сълза. Тук, за съжаление, е много ветровито и сега отново е студено. Вчера получих неочаквана покана от пр[еподобния] Ириней Новосадски[82] да взема участие в конференцията на Обществото за сближаване на народите в Дубровник, от 14 до 18 май, като поема един, два или повече доклада (кратки). Съгласих се, отчасти за да разгледам Дубровник. Там, очевидно, ще бъдат нашите приятели от София (Цанков) и Букурещ (непрем[енно] Шпир). Темите не са интересни. Дъглас и останалите се очакват в Белград тези дни и не за дълго, но не знам ще успея ли да се свържа с тях. Времето ми някак за нищо не стига, уморявам се от уроците и чистия въздух, но като цяло се чувствам бодро, макар много чувствително и да отслабнах. На Пасха се въздържах от визити, освен от духовни лица и от ктитора на корп[усната] църква… Току-що получих Вашата картичка и ми е още по-срамно, че толкова късно се наканих да Ви пиша… Кс[ения] Ив[ановна] изпраща на Вас с Ел[ена] Ив[ановна] сърд[ечен] поздрав и най-добри пожелания. Засега тя е много доволна от нашето пребиваване тук и от тишината. Налято мечтаем за Хопово – не за дълго, за няк[олко] седмици.

Не ни забравяйте.

С любов, винаги Ваш

Г[еорги] Флоровски

Вечерта на Вел[ика] събота почина о. Пьотр Беловидов[83] и на Светли понеделник беше погребан. R.I.P. (прилагам писмо от о. Николай).

14

11(24) април 1942.

Христос воскресе,[84]

Скъпи отец Сергий,

Сърдечно Ви поздравяваме със светлия празник и изпращаме на Вас, на Вашето семейство и на целия Богословски институт и на Серг[иевото] подворие нашия искрен пасхален поздрав. Готвя се да вървя за Пасх[алната] утринна и литургия в училищната ми църква (Покров на Пресв[ета] Богородица) и ще бъда молитвено с Вас и с всички приятели, с които сега сме пространствено отдалечени, но не сме отдалечени в духа на любовта и на християнската памет. Не знам дали скоро ще успея да Ви пиша отново и затова сега присъединявам поздравлението си за деня на двадесет и пет-годишнината от Вашето кръстно служение при страшния и свещен Божи престол, което Вие ще празнувате в деня на Светата Троица. Да Ви пази Господ и да благославя с мир Вашите влизания и Вашите излизания,[85] и да Ви укрепва във Вашето служение на Неговата правда. Много силно чувствам, че при всички наши разногласия и несъгласия ние вършим едно дело и работим на една нива. Тукашната нива е много слабо обработена, жътвата е много, а работниците са малко, макар че в последно време редица културни работници приеха свещенство, включително и проф. Н. А. Мошин, византинист, с когото се запознах още на Атон, където той много работеше по архивите – сега той е „в [не се чете]”, макар и с година по-млад от мен, и преподава история в р[уската] мъжка гимназия, като периодич[но] съслужи с мен в училищната църква. Преди две години двамата водихме апологетичен семинар в мисионерските курсове, на които аз бях начело. Мисионери, разбира се, не подготвихме, но неголяма група от хора – 35-40 души – с полза за себе си прослушаха дългата поредица от лекции, вземаха изпити и писаха реферати, и всеки случай имаха подтик за повишаване на собствената си църковна съзнателност. За тези последни дни аз страдах от това, което по-рано обременяваше о. Сергий Четв[ериков] – на почти всички големи служби ми се налагаше да изповядвам и преди, и по време, и след тях, т[ака] ч[е] всичката цялостност на богослужението ставаше на парчета. И все пак аз съзнавам в себе си по-скоро литургическо, отколкото „пастирско” призвание. Много е утешително, че в Женската гимназия имам превъзходна жена-четец, обичаща устава и благолепието, която никога не се уморява от службите и с увлечение изчита всичко, което е предвидено, за известна умора на богомолците, част от които намират, че в домовата църква може да бъде по-кратко, както и пеенето да бъде по-кратко, а не манастирско. Изобщо занятията в Женската гимназия вървят по-леко и плодотворно, отколкото в Мъжката – писм[ените] работи в 7 и 8 клас са много добри, а в 6 и 8 клас има и извънкласни реферати. Освен това, тази година при мен действа нов кръжок от ревнителки, с които аз се занимавам с богослужението, отчасти с аскетика и с които възнамерявам да чета Евангелието. Свръх това, те лично реставрираха цялата ризница на училищната църква. При всичко се страхувам, че това дело не е мое, и много мечтая за повече свободно време за богосл[овска] работа – много вече назря за изразяване на хартия. За това обаче се пише трудно – би излязла цяла дисертация. Очаквам промени в условията на живота и на работата си. Всичко това обаче е в Божиите ръце. Не знам колко Ви е интересен моят разказ, но ми е особено приятно да споделя с Вас своя нов опит, който само ме укрепва в моите предишни насочености. За външните условия на живот няма какво да пиша – преждевременно започваш да усещаш живота като „труд и болест”. Много ми се иска да знам повече за живота при Вас. Майка Любов бе писала на Ксения Ивановна, но повече за самата себе си, и на отговора на Кс[ения] Ив[ановна] на това писмо в съвременните условия едва ли е писано да достигне назначението си. Предайте моя синовен поздрав на владиката митрополит (на когото, впрочем, аз и сам писах с посредничеството на негови родственици), на Лев Александрович, на владика Йоан и на цялото Подворие, който още не ме е изхвърлил от паметта си. Не знам дали са се запазили руските ми книги и може ли да ги пазя и занапред. Там останаха много събрани материали за работа, които нямам нито желание, ни възможност да събирам отново. Простете за това дълго и леко егоцентрично писмо. Бих бил много радостен на Ваш отговор. Господ да пази Вас и всички Ваши.

С братско целувание и любов, винаги Ваш

Г[еорги] Флоровски

15

Драже Павловиђа 11, Београд.

5(18).10.1943

Скъпи отец Сергий, поздравявам Ви с именния Ви ден и с празника на нашето Подворие и на Института. Простете, че се забавих да направя това. В последно време си спомням много за миналото, за неотдавнашното минало, и, убеждавайки се в немощта и ограничеността на нашата чов[ешка] памет, и в своята в частност, не се предавам на напр[азни] съжаления, макар да виждам цялата „история на изпуснатите възможности и особено силно да чувствам: eheu, fugаces labuntur anni.[86] За една поръчана ми работа (не ос[обено] интересна по същество) отново се занимавам с историята на Руската църква, богословие и философия – би ми се искало да напиша някакво επιλεγόμενα[87] към моите Пътища на руското богословие и да допълня с една глава за Разсеянието, но това е бъдеща работа, а и тук не всичко ми е под ръка. Засега възнамерявам този четвъртък да чета доклад „За произхода на съвременната традиция в школското? богословие (завети и задачи)”, макар и да няма за кого да се чете – Fachgenollen[88] тук се изчислява даже не в единици, а просто в единица (о. Юстин[89]). Пребиваването т[ук] на о. Касиан беше голямо утешение за нас, но да се срещам с него не успявах много, т[ъй] к[ато] нали той живееше не в Б[елград], а при сестра си, от другата страна на Дунава, и сам можеше да идва със своя гр[ъцки] паспорт, но аз не можех да ходя. Миналата седмица, както Вие вероятно вече знаете от самия него, той замина обратно на Света гора. Тук[ашният] ни живот в значит[елна] степен се определя от дом[акинските] грижи и главоболията, от които ние с Кс[ения] Ив[ановна] вътрешно се избавяме с твърдо разграничаване, без да се грижим за утр[ешния] ден – в противен случай и днешният съвсем няма да го бъде. Напоследък Кс[ения] Ив[ановна] с увлечение работи на иконописните курсове, където преподава руски художник, мой познат още от Одеса (син на дякона от съборния храм и роден племенник на пок[ойния] Хермоген Саратовски), който изписва тук[ашната] патриаршия, съборния храм в Ниш и гробницата на крал[ския] двор на Опленце. Аз съм много радостен от това занимание и съжалявам само, че по-рано в Париж Кс[ения] Ив[ановна] не се отнесе достатъчно сериозно към своите худ[ожествени] възможности и интереси. Времето върви бързо, тв[ърде] бързо, но не носи със себе си най-доброто. Тези дни станах на 50 и започнах вече шестото си десетилетие. Не знам ще се изменят ли условията в живота ми така, че да се окаже възможно да осъществя плана за научна работа, за които м[оже] б[и] едва сега съм достатъчно въоръжен умствено и духовно. Помалко продължавам да събирам материали на различни теми, без каквато и да било увереност, че ще мога да се възползвам от тях (та нима всичко, което беше събрано в Прага и в Париж за почти двадесет години, не остана някъде извън моето ведомство и досегаемост). Да пиша по-подробно не би ми стигнало мястото – това би означавало да пиша проспекти и конспекти за няколко книги. Моля да предадете моя синовен поздрав на владиката митрополит и моите скъпи чувства към вл[адика] Йоан и всички колеги и ученици в С[ергиевото] подворие. Кс[ения] Ив[ановна] се присъединява към моите пожелания. Да Ви пази Господ. Не ни забравяйте в своите молитви. С любов и братско целувание.

Винаги Ваш, Г[еорги] Флоровски.

Превод: Борис Маринов

* „Г. В. Флоровский – о. С. Булгакову (1925-1943)” – В: Булгаковиана (бел. прев.).

[1] Авторска приписка – бележка под линия на лявото поле на първия лист: „За Братството се придържам към предишното си мнение – и не от упорство, а защото по друг начин и не мога. Да се задълбочава пък темата би означавало да измъчвам не само своите, но и чуждите рани”. В десния горен ъгъл на първия лист: „Не ни забравяйте във Вашите молитви. Предано Ваш, Г[еорги] Флоровски” (тази и следващите бележки, които не са специално обозначени, са на руските редактори и издатели на текста [бел. прев.]).
[2] Лев Александрович Зандер (1893-1964) – преподавател в института „Св. Сергий”, последовател и популяризатор на учението на о. С. Булгаков, публицист, художник и иконописец, един от основателите на РСХД. В периода на формиране на преподавателския състав на института (1925-1926) чете лекции по гносеология и онтология. Из „Письма В. В. Зеньковского к прот. С. Н. Булгакову” – В: АСБ ССПБИ, кор. 13, п. 69, а. е. 6, писмо от 1 (14) януари 1926 г.: „При втория разговор със С[емьон[ Л[удвигович Франк] се изясни, че иска да чете втората част на гносеологията, която дадох на Лев Александрович – разбира се, това е превъзходно решение на въпроса, а за Л[ев] А[лександрович] ще е по-лесно да се готви за въпросите на онтологията – толкова ясна в своята част (материализъм, спиритуализъм и пр.)”. Тук и нататък: коментарите по необходимост носят изборен характер. Изразявам моята благодарност на Н. А. Дмитриева за помощта при разшифроването и превода на някои от немскоезичните думи и изрази.
[3] Срв.: „Позволете, преди всичко, да се обърна към Аржерон. Сега няма да засягам всичко онова, което в мен се роди във вид да отзвук на конференцията, но ще засегна главното за нас: онзи недобър вкус, който остана в Кулман и който естествено не може да не се отрази върху неговата оценка за цялата работа на Академията. Това последното има толкова съществено значение, че ако К[улман] изгуби вяра в А[кадемията], това ще бъде нейният крах. Изпращам Ви писмото на Кулман, тъй като сега виждам – написаното е далеч по-сдържано и внимателно, в сравнение с неговите впечатления, предадени ми от Зандер” („Письма В. В. Зеньковского к прот. С. Н. Булгакову” – Пак там, писмо от 5 август 1925 г.).
[4] За съвременните на това писмо възгледи на Н. О. Лоски върху религиозния смисъл на творческия път на В. С. Соловьов и неговите последователи виж: Лосский, Н. О. „В. Соловьев и его преемники в русской религиозной философии. Преемники В. Соловьева” – В: Путь, 2, 1926, с. 19-28; 3, 1926, с. 14-28.
[5] От лат. – в случая: частен семинар.
[6] Отговорът на прот. С. Булгаков: „Страниците от Тихи думи, които Вие очевидно сте разбрал, изгорихме отдавна, заедно с цялата Шмидтология. Идеологически нямам какво да защитавам против Вас във В. Соловьов; с особена очевидност почувствах това за себе си, когато беше неговата… памет. Освен дето за мен той остава един от „отците”, има и емоционално-психическа разлика. Съществуват закономерно възникващи в душевността (не духовността) „трансцендентални илюзии”, които просто се стопяват при прехода към духовния живот. В С[оловьов] ми се струва че има известно религ[иозно] непълнолетие. Със своите свойства – дилетантизъм, експериментиране, полети на въображението и пр. Tel quel, той просто е религиозно неубедителен и неавторитетен, не е старец, а само писател (впрочем съвсем същото смятам и за Д[остоевски]). Съгласен съм с Вас, че автентичният живот в Църквата означава даже не преодоляване, а освобождение от или надрастване на С[оловьов]; там той не насища” (Булгаков – Флоренскому, с. 204).
[7] Авторска приписка – бележка под линия на лявата страна на втория лист: „Понякога ми се струва, че Sancta Fides е способна в порядъка на тактическата измама дори да беатифицира Соловьов (подобно на Зинаида Волконска) и тази нова лъст, м[оже] б[и], ще отвори очите на неговите неумерени прав[ославни] почитатели.
[8] Срв.: „Разболях се в деня на преп. Серафим, но през първите дни бях все още на крака и се чувствах леко. От третия ден обаче температурата ми се вдигна и аз почувствах, че съм споходен от тежка и опасна болест. От ден на ден температурата се покачваше. Страданията бяха много големи, особено предвид това, че не бях спал през нощта и съзнанието ми, както поне на мен ми се струваше, не беше затъмнено нито за минута. Времето спря. Не знам колко – месец ли, или година продължи моята треска. Така или иначе, случващото се през този период не може да се измери във време, още повече толкова кратко. Живеех с такава интензивност и напрегнатост на всичките сили на моята грешна и разкайваща се душа, че минутите вместваха в себе си просвети на вечността” (Булгаков, С. Автобиографические заметки, Париж 21991, с. 512).
Цит. по българското издание: Булкагов, С. Автобиографични бележки. Духовен дневник, С.: „Комунитас” 2015, с. 211-212 (бел. прев.).
[9] Зенковски.
[10] От лат. – по законен път.
[11] Сергей Сергеевич Глаголев (9(21) октомври 1865 – 2 октомври 1937 г.) – историк на религията, автор на трудове по основно богословие и апологетика, публикувал в списанията Богословский Вестник, Вера и разум, Душеполезное чтение, Православное обозрение, Странник и др.
[12] Към 1290 г. манастирът „Емаус” (14 в.) – основан от Славянския бенедиктински орден по заповед на Карл IV и разположен в Прага – е разполагал с прекрасна библиотека.
[13] Неосхоластическо обозрение и Томистско обозрение (Париж, списанието започва да излиза през 1893 г. и съществува и до днес) – френски богословски списания.
[14] Елена Ивановна Булгакова (род. Токмакова, 26.2(11.3)1868 – 14(27).1.1945 г.) – съпругата на прот. С. Н. Булгаков. За семейството виж: Половинкин С. М. „Семья свящ. Сергия Булгакова” – В: Булгаков, С. Н. Религиозно-философский путь, М.: „Русский путь” 2003, с. 9-28.
[15] Сергей Сергеевич (Кассиан) Безобразов (1892-1965 г.) – историк на Църквата и богослов; от 1925 до 1965 г. професор по Нови Завет в Православния богословски институт св. преп. Сергий Радонежки [нататък – ССПБИ]; от 1932 г. приел монашество с името Касиан; от 1947 г. – епископ Катански и ректор на ССПБИ.
[16] Йирни Клановице – през 20-те години на миналия век предградие на Прага. Gustave Kullmann (1896-1961) е швейцарец, роден в Холандия, юрист, общественик и религиозен деец. За него виж: За рубежом: Белград – Париж – Оксфорд: (Хроника семьи Зерновых) (1921-1972), под ред. Н. М. и М. В. Зерновых, Париж: „YMCA-Press” 1973.
[17] Вшенори – предградие на Прага. Свободарня – известно руско студентско общежитие в Прага. Виж: Козырев, А. П. „Комментарии / Булгаков, С., прот. Из памяти сердца. Прага [1923-1924]” – В: Исследования по истории русской мысли. Ежегодник – 1998 [2], под ред. М. А. Колерова, с. 112.
[18] Ксения Ивановна Флоровска (по баща Симонова, † 1977 г.) – съпругата на Г. В. Флоровски от 1922 г.
[19] На листчето на ежеседмичника. Отгоре вляво е зачеркнато от Флоровски: V PRAZE, dne……
[20] Дъщерята на прот. С. Булгаков (1898-1979). За нея виж: Половинкин, С. М. Цит. съч., с. 9-28.
[21] Приписка на лявата страна на листа: Към моя привет се присъединява Кс[ения] Ив[ановна].
[22] От лат. – след като се посъветвахме.
[23] Зандер.
[24] Иван Аркадьевич Лаговской (1889-1941) – възпитаник на Киевска духовна академия със степен кандидат на богословието (1913 г.); от 1919 г. – в емиграция; от 1926 г. – асистент при катедрата по психология и педагогика в ССПБИ.
[25] Лев Николаевич Липеровский (1887/1888 – 1963 г.) – секретар на РСХД; един от редакторите на сп. Духовный Мир Студенчества. За него: Русские писатели эмиграции: Биографические сведения и библиография их книг по богословию, религиозной философии, церковной истории и православной культуре: 1921-1972, сост. Н. М. Зернов, Boston: „G. K. Hall & Co.” 1973.
[26] Липеровски.
[27] Безобразов.
[28] F. A. Staudenmaier (1800-1856) – римокатолически богослов, професор в Гисен и Фрайбург им Брайсгау.
[29] От нем. – теория на сътворението.
[30] Философия на християнството или метафизика на Светото Писание като учение за божествените идеи и тяхното развитие в природата, духа и историята, т. 1: Учение за Идеята във връзка с историята на развитието на учението за идеите и учението за божествения Логос (Gießen 1840).
[31] „Премъдрост” и „Идея”.
[32] От нем. – учение за апостасията.
[33] Същност и енергия.
[34] От лат. – Бог разкриващ се.
[35] От лат. – коренно.
[36] От лат. – да бъде!
[37] От. лат. – творяща природа.
[38] Приписка на същата страница (л. 8): „За църк[овните] настроения ще пиша друг път. Положението на нещата и, главно, настроението на нашия митроп[олит] са ни неясни.
Приписка на предишната страница (л. 7): „Привет на всички – на С[ергей] С[ергеевич], Зандер, Лаговски и останалите”.
[39] В автографа – знак на абзаца: Z.
[40] Срв.: „През 1938 г., когато „ситуацията в Париж във връзка с комисията по Булгаков не беше твърде благоприятна за о. Четвериков и за мен – спомня си о. Георги – аз заминах за осем месеца в Гърция и в България, а той замина на Валаам”. Пет месеца Флоровски преживява в Атина, като всеки ден посещава библиотеката. След това прави своето второ поклонническо пътуване на Атон” (Блейн, Э. Флоровский: Священнослужитель, богослов, философ: Жизнеописание отца Георгия, пер. Д. Ханов, М.: „Прогресс” 1993, с. 74).
[41] Димитриос Баланос (1877-1959) е гръцки богослов – патролог и догматист. От 1924 г. е професор по патрология в Богословския факултет на Атинския университет. През 1935-1936 и 1945 г. е министър по въпросите на вероизповеданията и просвещението. Активен участник в икуменическото движение. Хамилкар Спиридонос Аливизатос (1887-1969) е гръцки богослов, професор по канонично право и по пастирско богословие, ученик на А. Харнак. Активен участник в икуменическото движение. Георгиос Сотириу е гръцки изкуствовед, познавач на византийската иконопис. През времето на пребиваването на Г. Флоровски в Гърция е директор на Византийския и на Християнския музеи в Атина. Виж: Sotiriou, G., M. Sotiriou Icones du Mont Sinaï, 1, Athènes 1956.
[42] Град в Североизточна Турция, близо до границата с Армения (бел. прев.).
[43] В руската църковна традиция – административна длъжност, заемана от свещеник, който е помощник на епископа и отговаря за порядъка в определен църковен окръг в състава на епархия (бел. прев.).
[44] Става дума за известния Императорский Новороссийский университет в Одеса, основан през 1865 г. и реорганизиран през 1917 г., през 1920 г. разформирован, а в 1933 г. – повторно открит, под името Одески университет (бел. прев.).
[45] Панайотис Брациотис (1889-1982) е гръцки православен богослов, библеист, възпитаник на Атинския, Лайпцигския и Йенския университети, от 1924 до 1960 г. преподавател в катедра „Библейска история” на Богословския факултет на Атинския университет, член на Атинската академия на науките, член на централния комитет на ССЦ и активен участник в икуменическото движение (бел. прев.).
[46] Йоанис Кармирис (1904-1992) е гръцки православен богослов, възпитаник на Атинския, Хумболтовия и Рейнския Фридрих-Вилхелмов университет в Бон, преподавател в Богословския факултет на Атинския университет, председател на Атинската академия (1981 г.), издател на вероизповедните текстове на Православната църква (бел. прев.).
[47] Константинос Бонис (1905-1990) е гръцки православен богослов – патролог, възпитаник на Атинския, Брюкселския, Мюнхенския и Хумболтовия университети, преподавател в Богословските факултети на Атинския и Солунския университет (бел. прев.).
[48] Най-вероятно става дума за гр. Неа Анхиалос, Тесалия, основан в 1906 г. от гръцките бежанци от старо Анхиало, днес Поморие в България, след опожаряването на града от българите (бел. прев.).
[49] Уолтър (Валтер) Фрир, еп. Трурски (1863-1938) – един от основателите на Сдружението „Св. Албан и преп. Сергий; изтъкнат участник в икуменическото движение. За него: Булгаков, С. „Епископ Уолтер Фрир” – В: Путь, 56, 1938, с. 66-68.
[50] Става дума за Евгений Михайлович Киселевский (1870-1944) – сътрудник на ССПБИ. В Керновата колекция от библиотеката на Подворието са запазени книги на прот. С. Н. Булгаков, надписани на Е. М. Киселевски: Конволют. А) Прот. Сергий Булгаков. Купина Неопалимая: Опыт догматического истолкования некоторых черт в православном почитании Богоматери, Paris: „YMKA PRESS” 1927. На титулната страница – автограф на Е. Киселевски: „На Е. Киселевски”. На авантитула на конволюта: автограф от С. Н. Булгаков: „† На добрия сътрудник и целебник [?] Евгений Михайлович Киселевски, за именния му ден, от автора 7 (20).3.1927 Paris-Сергиево”; Прот. Сергий Булгаков. Друг Жениха: О православном почитании Предтечи, Paris 1927. На шмуцтитула – автограф от С. Н. Булгаков: „† На скъпия Евгений Михайлович Киселевски от съставителя, 30.5.1927 Петдесетница”; Прот. Сергий Булгаков. Икона и иконопочитание. Догматический очерк, Paris 1931. На титула надпис на притежателя: „Е. Киселевский”. С автограф на С. Н. Булгаков: „† На скъпия Е. М. Киселевски рождественски дар от автора”.
[51] Става дума за Пол Андерсън (1894-1985) – от 1925 до 1940 г., заедно с Н. А. Бердяев и Б. П. Вишеславцев оглавяващ издателството „YMCA-Press”. Такова „порусначване” на чужди имена и фамилии въобще е изключително характерно в средите на „религиозните руснаци”. Така например, известния швейцарски богослов Фриц Либ (1892-1970) Н. А. Бердяев, Лев Шестов, С. Л. Франк и прот. С. Булгаков с упорито постоянство наричат не по друг начин, а Фьодор Иванович. Виж, например: Янцен, В. „Письма русских мыслителей в базельском архиве Фрица Либа” – В: Исследования по истории русской мысли. Ежегодник 2001-2002, под ред. М. А. Колерова, М.: „Три квадрата” 2002.
[52] Василиос Велас (1902-1969) е гръцки православен богослов, библеист, ученик на проф. Е. Зелин. От 1931 г., след завръщането си в Атина, е доцент, от 1933 – извънреден професор, а от 1936 г. – щатен професор при катедрата по древноеврейски език, херменевтика на Стария Завет и библейска археология.
[53] Срв.: „Прекарал един месец на Атон, о. Георги се отправя за София, където междувременно от Прага е пристигнала неговата съпруга. В София те се установяват при сестрата на о. Георги – Клавдия, която, както и преди, е преподавала в този град. Имали са намерение да прекарат в София само няколко дни, но тревогата, надвиснала над Европа в резултат от „чехословашката криза”, ги заставя да се задържат и те остават там един месец” (Блейн, Э. Цит. съч., с. 74).
[54] На горното поле на обратната страна на първия лист – приписка, направена, съдейки по почерка и по характера на корекциите, след основния текст на писмото: „Ако не е късно, нека Е[вгени] М[ихайлович] ми приведе [изпрати] (във фунтове) не аванса, а цялата издръжка за септември”.
[55] По този именно и по никакъв друг начин не е била наричана в средите на образованите руснаци от първата третина на 20 в. и в културата на емиграцията Първата световна война.
[56] На горното поле на втория лист е дописано: „Ако занятията в Института се отлагат лошо, нека Евгени Михайлович ме извести (в него има мои пари за марки)”.
[57] Става дума за: Масловский, Е. В. Мировая война на Кавказском фронте, Париж: „Ренессанс” б. г.
[58] На горното поле на обратната страна на втория лист е дописано: „Току-що се връщаме от Михалчев, с ког[ото] си спомнихме отминалите години в Прага.
[59] „Началото на Втората световна война застига сем. Флоровски в Швейцария. В края на август о. Георги пристига в Кларанс, на заседание на изпълнителния комитет на движението „Вяра и ред”, вместо Сергей Булгаков, който е след операция и още не се е възстановил” (Блейн, Э. Цит. съч., с. 75).
[60] Драматичната съдба на тази явно изгубена книга на Г. В. Флоровски е установена от В. Янцен: „През пролетта на 1940 г. дадох на моя издател, г-н Джеймс Кларк & Co ръкописа на английската си книга In ligno Crucis, Patristic doctrine of the Atonement, а г-н Андерсън му изпрати от мое име 40 фунта за разходи (дотация за Лондонския университет). Оттогава в тази връзка нищо не съм чувал. Съществува ли все още издателството? Запазен ли е ръкописът? Има ли поне някаква перспектива да бъде публикуван? Вторият екземпляр на преработения текст остана в ръцете на Denzil Patrica – достъпен ли е той сега? В мен самия има копие, но то е непълно и не е преработено. Трябваше да направя някои нови допълнения, но главно, разбира се – да обезпеча публикуването” (К предыстории возвращения Г. В. Флоровского из Праги на Запад. Д. Лаури. Письмо Ф. Либу (1945). Публикация В. Янцена – В: Исследования по истории русской мысли. Ежегодник 2004-2005, под ред. М. А. Колерова и Н. С. Плотникова, 7, М. 2007, с. 595-596). Това писмо на Г. В. Флоровски до Д. Лоури е от 12 август 1945 г.
[61] Federal Council of Churches – Световен съвет на църквите – е международна икуменическа организация. John Raleigh Mott (1865-1955) е религиозен деец, член на Методистката църква и един от ръководителите на YMCA. Трябва да се помни, че Джон Мот е оказвал финансова помощ на Института и по-рано: „Сега става дума за получаването от Мот на много значителна ежегодна субсидия за Академията (изглежда, че планът е разчетен за три години)”. Виж: Писмо на В. В. Зенковски до прот. С. Н. Булгаков – В: АСБ ССПБИ, кор. 13, папка 69, а. е. 6. Това писмо е от 5.8.1925 г. (по датировката на Л. А. Зандер).
[62] Има предвид Джордж Бел († 1958 г.), епископ на Чичестър и виден деец на икуменическото движение, някогашен президент на Световния съвет на църквите. За него виж: Николай, митрополит [Крутицкий и Коломенский] „Архиепископу Кентерберийскому доктору Джоффри Фишеру” [съболезнование във връзка с кончината на Чичестърския епископ Джордж Бел] – В: Журнал Московской Патриархии, 11, 1958.
[63] От англ. – екстрен, извънреден, за спешни случаи бюджет.
[64] От англ. – в случая: американския провал.
[65] Карташов.
[66] Става дума за Евдокия (Екатерина) Мешчерякова (по баща Куртен; 1895-1997) и Бландина (Александра) Оболенска (1897-1974) – основателките на женската православна община в Муазне (до Париж, 1938 г.) и духовни дъщери на прот. С. Булгаков.
[67] Текст на картичка; датировка – нечетлива (2.11 или 2.II), макар че реконструкцията на хронологията на пътуванията на Г. Флоровски, потвърждавана от последващите писма (№ 12 и 13) позволява да се датира във февруари, а не в ноември 1940 г.
[68] Неясно, предвид датирането на картичката на 2 февруари? (бел. прев.).
[69] Срв.: „В течение на две години о. Георги преподава История на религиите и служи като духовник в горните класове на руския Кадетски корпус и в Женския институт в гр. Бела-Црква… По думите на един от бившите кадети, обучавали се при Флоровски през 1941-1942 г., наричали го „Летящият холандец”, тъй като той се движел бързо и при бързия ход расото му се развявало” (Блейн, Э. Цит. съч., с. 75).
[70] Става дума за владика Вениамин (Иван Афанасиевич Федченков; 1882-1961) – випускник на Санкт-Петербургската духовна академия и инспектор на ССПБИ (1925-1930 г.). Виж: Вениамин (Федченков), митр. На рубеже двух эпох, М.: „Отчий дом” 1994.
[71] Прот. Борис Николаевич Молчанов (1896-1963) – випускник (1928 г.) на ССПБИ, от 1938 до 1941 г. – председател на руската енория в Бела Црква, учител по Закон Божи в Кадетския корпус и в Женския институт.
[72] Фрагмент 18 от раздел „Училищните домове и учителите и учениците в тях” в тях от Духовен регламент на Теофан Прокопович: „18. Ако дете се покаже с непобедима злоба, свирепо, стигащ до бой, клеветник, непокорлив и ако такъв дори след година на увещания и жестоки наказания не може да бъде преодолян, макар и да е остроумен, да се изгони от академията, та да не се дава меч на бесноват”. В съкратена форма този израз Флоровски използва в гл. 4, „Петербургският преврат” на Пути русского богословия.
[73] От лат. – минало предварително време.
[74] Градуси по скалата на Реомюр (бел. прев.).
[75] Архим. Юстин (Благое Попович; 1894-1978) се обучава в Санкт-Петербургската духовна академия и в Оксфорд. От 1934 г. е доцент по догматическо богословие в Белградския университет. В 1938 г. той е един от създателите на Сръбското философско общество. През 1993 г. е прославен от Сръбската православна църква като преподобен. Тук става дума за известната сред „религиозните руснаци” книга Философията и религията на Достоевски, отпечатана в Сремски Карловци през 1924 г. Виж рецензията на Зандер за нея в: Путь, 8, 1927, с. 149-153.
[76] Колюпанов, Н. П. Биография Александра Ивановича Кошелева, М. 1889-1892.
[77] От гр. Авторитетът на свещенството на Англиканската църква 1939 г. В оригиналния текст заглавието е изписано неправилно като „Το κορη των Άγγλ. Χειρсοιονιον?”. Неточно е и изписването „… Балиноса и Бранизиотиса” (бел. прев.).
[78] Сахаров, Н. Очерки христианского вероучения, Париж 1921.
[79] Става дума за Николай Николаевич Афанасьев (1893-1966) – випускник на Богословския факултет на Белградския университет, протойерей, професор в ССПБИ (до 1939 г.).
[80] Отец Василий (Владимир Михайлович) Родзянко (1915-1999) – впоследствие йерарх на Православната църква в Америка, проповедник и богослов, педагог и публицист. На 30.3.1941 г. в руската църква „Света Троица” в Белград е ръкоположен за свещеник от Сръбския патр. Гаврило (Дожич) и назначен в сръбска енория при средното училище в Нови Сад.
[81] Съдейки по почерка, приписката е направена след написването на основния текст на писмото. След нея следва още по-късна приписка, направена в два стълба, вторият от които („На свое…”) е обърнат на 180 градуса по отношение на първия и на основния текст на писмото: „Поради фин[ансова] оскъдица писмото се забави. Изпращам го в пет[ък] на Първата нед[еля]. Още веднъж моля за В[ашите] молитви. От о. Н[иколай] Аф[анасиев] знам за болестта на Ел[ена] Ив[ановна]. И двамата ѝ желаем бързо и пълно оздравяване”.
„На отсъствието си от Б[огословския] и[нститут] аз гледам като на нещо временно – в пълн[о] съгласие с оф[ициалното] предложение [не се чете] др[уги] задължения засега [не се чете], ко[ето] никога не е било отменяно (аз вс[еки] сл[учай] това не го знам)”.
[82] Преп. Ириней (Чирич) – възпитаник на Московската духовна академия, епископ Бачки; по време на Втората световна война е председател на храма „Преп. Сергий Радонежки” в Будапеща.
[83] Протопрезвитер Пëтр Беловидов (1869-1940) е пръв председател на църквата „Света Троица” в Белград (1924-1940), диригент на църковния хор там и учител по Закон Божи в първата руско-сръбска гимназия в Белград (1920-1931; 1936-1939).
[84] Листите на това писмо са зачертани по диагонал с широки черти – знак за проверка на военната цензура. На първия лист в долния ъгъл на лявото поле има щампа: 334222.
[85] Алюзия с едно от прошенията в молитвите от последованието на св. тайнство Брак: „Боже, Боже наш, Който си отишъл в Кана Галилейска и си благословил там брака, благослови и тия Твои раби… Благослови ги, кога влизат и кога излизат…” (бел. прев.).
[86] От лат. – уви, отминават бързопреходните години.
[87] От гр. – в случая: послеслов, продължение.
[88] От нем. – областта на науката.
[89] Попович.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxwd4 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме