Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Мисия и евангелизация

Сряда, 11 Октомври 2017 Написана от Кенийски архиеп. Макарий (Тилиридис)

Archbishop Makarios TillyridesКогато става дума за евангелизация мнозина от нас имат лош вкус в устата. За много от нас единственият опит с нея е когато други се опитват да евангелизират самите нас. Много от църквите наоколо гледат нас, православните, и просто приемат, че ние не сме християни, че не сме „спасени” и че, следователно, те трябва да ни „спасят”. Няма значение, че повечето от хората около нас не знаят какво е православието, нито знаят в какво ние вярваме или пък, че ние сме най-старата Църква, първоначалната Църква – Църквата на апостолите и на Самия Христос.

„Евангелизация” идва от гръцката дума ἐυαγγέλιον в нашия Нов Завет, означаващо просто „блага вест”. И първите християни са преживявали посланието на Иисус Христос и Неговите апостоли като действително блага вест. Те са живеели в култури, заливани от болести и смърт, разложение и угнетеност, и когато Иисус е демонстрирал Своята сила над болестите, демоните и смъртта, когато е говорил за Царството на Бога – на Божиите заповеди, нахлувайки в нашата сегашна действителност, тогава, когато ние Му се доверяваме и Го следваме, хората разбират това като блага вест – невероятна, променяща живота вест. И когато са преживявали истината и реалността на онова, което Иисус и апостолите Му са учили и проповядвали, когато животът им е бил докосван, изцеряван и преобразяван, когато са преживявали силата на посланието, на покаянието и на доверието към Христос, те са откривали, че има нещо, за което трябва и да разкажат – че имат блага вест за споделяне. И Църквата се е разраствала, защото те са споделяли със своите семейства и със своите приятели всичките благи неща, които Иисус Христос е направил и прави за тях. Ето това е евангелизация.

Посланието пък на тези хора е било в съгласие с техния живот – техните семейства, приятели и съседи са можели да видят разликата в начина, по който те са живеели. Това е същото, като ако погълна нещо тайно, за което се смята, че превръща човека, който го е изпил, в абсолютно прекрасна личност, след което се опитам да ви убедя в това, колко фантастична е тази глътка и как вие също трябва да я погълнете, така щото тя да направи и вас също толкова прекрасни – едно би било, ако, след като съм погълнал това нещо, то наистина ме е направило прекрасен. Какво би било обаче, ако продължавам да съм все същата скучна, вяла и глупава личност, а все се опитвам да ви убедя в обратното – тогава незабавно ще разберете, че съм лицемер и просто не знам за какво говоря. Ще ме погледнете и ще знаете, че историята, която ви разказвам, е всъщност лъжа и че тази глътка, която ви пробутвам, не струва абсолютно нищо.

Е, хората, познавали първите християни, са преживявали точно обратното. Знаели са, че с живота на техните съседи и приятели се е случвало нещо добро, нещо прекрасно. И че тази религия на християните има нещо общо и с тях. И така, когато приятелите им сядали при тях и им разказвали тази история, разказвали им точно това, което Иисус е направил за тях, разказвали им как това да станеш християнин е променило живота им, тогава техните съседи и техните семейства се вслушвали в казаното. Чували тази тяхна блага вест и я виждали в действие. Защото животът на онези бил действително различен. Защото Иисус бил успял да промени всичко за тях. И тогава техните приятели и съседи пожелавали да видят и да научат същото и за себе си.

В Евангелието според Йоан намираме историята (в Глава 4) за това как Иисус е имал разговор с една жена при един кладенец – жената, която ние знаем като Фотини. Фотини била самарянка и била водела интересен и по-скоро скандален живот, с поне петима мъже, а и други любовници освен тях. По пладне тя отивала да си налее вода, което е било нещо необичайно, тъй като почти всички ходели при кладенеца за вода сутрин или вечер – когато е по-прохладно. Възможно е да се е опитвала да избягва хората, да не я наблюдават и да не говорят с нея. Както и да е било, в този ден, когато тя идва при кладенеца, тя среща равин, седящ на скалата, на сянка, и той я моли за вода, което я изненадва, тъй като очевидно мъжът е евреин, а тя е самарянка, че при това и жена! В последващия разговор Иисус разкрива много неща, отнасящи се до живота на тази жена – достатъчно много, за да се убеди тя, че се намира в присъствието на пророк. Тя Му задава много въпроси, а Неговите отговори я изумяват. Накрая го запитва за Месия, Който трябва да дойде, и Иисус просто ѝ казва, че всъщност Той, Когото тя пита – Той е Месията. Учудена, тя оставя стомната си с вода и се затичва обратно към града, за да разкаже на колкото се може повече хора, които биха пожелали да я чуят, за мъжа, седящ в околностите – при кладенеца. Не след дълго мнозина идват, за да видят сами кой може да бъде този човек. Те слушат и са изумени. Молят Го да остане и Той остава два дена. И след като Иисус си тръгва, казват на жената: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос” (Иоан 4:42).

Ето една толкова добра илюстрация за това какво е евангелизацията. Тя ни показва едновременно какво е и какво не е евангелизацията. Когато Фотини тръгва от кладенеца обратно към Сихар тя не разполага със специално послание, нито с цялостна кампания, планирана с шатра и високоговорители, с много пеене и танцуване, и един голям Някой, на разположение да проповядва. Не, тя отива и казва на народа какво е видяла и какво е чула, и какво е преживяла по отношение на Стоящия на камъка при кладенеца, Който ѝ е казал всичко за нея. „Възможно ли е това да бъде Месия?” – пита тя! И тъй като всички са познавали Фотини, когато тя пристига с това послание, са я чули. И всички са решили, че трябва да отидат и сами да разберат. И така, те отиват и всички срещат Иисус, и чуват Иисус, и Го канят в селото им, да постои с тях. И чуват, и сами преживяват точно това, което и Фотини им била казала. Иисус докосва живота им и те се променят завинаги.

Ето това е, което прави евангелизацията. Тя нищо не променя, не докосва живота на никого. Това, което евангелизацията прави, е да насочи някого към Иисус. Тя казва: „Ето какво Иисус направи за мен! Елате и вижте сами! Иисус е Този, Който среща хората. Иисус докосва хората. Иисус изцерява хората. Той ги опрощава. Той ги преобразява. Ето какво прави евангелизацията. Тя просто посочва към Иисус – посочва към Онзи, Който прави всичко това възможно. И причината да има радост в евангелизацията е в това, че ние просто казваме на хората какво Иисус е направил за нас.

В началото ние, православните християни, сме били познати като евангелизатори. Самата Римска империя е била обърната към Христос, макар и минавайки през времена на ужасни гонения, защото хора като вас и като мен са имали желанието да разкажат на своите приятели и съседи, на членовете на своите семейства за всички чудни неща, които Иисус е правел за нас. Днес в много от нашите църкви мнозина са забравили, че същата отговорност, същото служение и пълномощие, което Иисус е дал на първите християни, Иисус е дал и на нас. Днес са много православните хора, които са невежи по отношение на онова, което Иисус учи; ние сме твърде много съсредоточени върху това да живеем за себе си. Твърде много от нас са невежи за това, което Църквата учи. Твърде много от нас не знаят и не разбират, какво означава това, че ние биваме спасявани. Твърде много сред нас не осъзнават, че на нас – на всички нас! – Иисус е дал мисията да предаваме благата вест за Него и за онова, което Той е направил, не само на нашата общност, но и на цялата наша страна, на целия Африкански континент (където аз живея и работя) – наистина до край земя. Ние имаме мисията и призванието да сме евангелисти. Не само епископите, свещениците и дяконите – всички ние! Повечето от нас обаче дори не осъзнават какво е онова, което нашият Господ ни призовава да правим, и какво е онова, което Той иска от нас да бъдем.

И за да обобщим: вие и аз имаме специално призвание, специална мисия. Ние вече не принадлежим към царството на този свят, където сме били роби на княза на мрака. Вместо това Иисус ни е донесъл Царството Божие. И ние имаме нов живот и нов Господ. Били сме родени отново и сме били спасени. И ще бъдем възкресени от мъртвите, и ще споделим навеки Царството на Христос. Така че ние имаме блага вест за споделяне – невероятна и поразителна, вест, която променя живота. А това означава, че, подобно на Фотини, ние също имаме истории за разказване.

Ние също трябва да разкажем история за нашия Господ и Спасител Иисус Христос! Всеки, който е истински християнин, е срещнал Иисус и е преживял Неговата любов и прошка, и Неговата изменяща живота сила. Всеки истински християнин има история за разказване. И ако поради някаква причина нямате, тогава аз се надявам, че и вие самите ще дойдете и ще срещнете Иисус. Четете Евангелието. Вслушвайте се в неговите слова. Вгледайте се как Той се отнася към хората, как Той обича хората. Как ги призовава при Себе си. Тогава и вие също ще бъдете като мъжете и жените от Сихар, които казали на Фотини: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос”.

Също така ние имаме история за разказване и за нашата Църква! Нашата Църква е толкова богата на истории за това, как Бог е срещал и благославял, и изпълвал и помагал на Своите хора. Повечето хора нямат и идея за това какво е Православната църква. Те не знаят, че ние сме Църквата на чудесата – дори и днес.

Ние имаме да разкажем историята за това, което сме преживели, и което знаем, че е истина! Вие сте видели със собствените си очи, чули сте със собствените си уши и сте преживели в собствения си живот, че Иисус е жив и че Той все още работи сред нас, като ни дава спасение и надежда, и ни изцерява и помага на всеки, който търси връзка с Него. С други думи, вие сте живо свидетелство за това Кой е Иисус и какво Той е направил за вас. Евангелизацията е просто разказ за онова, което знаем – свидетелство за онова, което сте видели и чули, и което сами сте преживели.

Накрая, ще завърша с тази мисъл. Евангелизацията не означава ние да се опитваме да отидем при хората и по някакъв начин да ги обръщаме. Да обърнеш някого не е нещо, което аз или вие можем да направим когато и да било. Иисус ни призовава да разкажем на хората благата вест за Него, за онова, което сме видели и чули, и сме преживели като нещо истинно, а не да обръщаме когото и да било. Ние не сме отговорни за обръщането на едного или другиго, нито можем да го направим, все едно това е нещо, което зависи от нас. Обратно, обръщането е работа на Светия Дух. Светият Дух е Този, Който осъжда за грях и Който отваря нечий очи, за да видят Иисус такъв, какъвто Той действително е. Ние сме отговорни просто за това да разкажем какво знаем. А Светият Дух ще използва вас или мен, за да доведе хората при Иисус. Ние просто се поставяме на разположение на Бога – просто казваме на хората онова, което знаем, също като Фотини. А Светият Дух знае как да свърши останалото. Но също като Фотини, вие също не можете да доведете никого при Извора на живота, ако сами не знаете къде Той се намира. Нито можете да дадете някому да пие от Него, ако сами нямате Живата Вода. Така че това е последният ми въпрос към вас. Какво се случва с вас? Намерили ли сте вие Извора на Живата Вода? Отпивали ли сте дълбоко от Неговите преобразяващи живота води? Познавате ли вие Иисус? Отговорили ли сте на Неговата любов, на Неговия призив? Обърнали ли сте се от стария си начин на живот? Били ли сте помирени с Бога? Имате ли история, която да разкажете?

Превод: Борис Маринов

Archbishop Makarios of Nairobi “Mission and Evangelism” – In: Newsletter of the Ecumenical Patriarchate Permanent Delegation to the World Council of Churches (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u3y48 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме