В памет на майка Мария

Майка Мария беше една от най-забележителните и най-одарени руски жени. Тя е характерна за своята епоха и отразяваше най-характерните течения на тази епоха. Тя беше нова душа. Беше поет, революционер и религиозен деятел.

Тя принадлежеше на революционната епоха; беше социалист-революционер, но не принадлежеше на стария тип революционна интелигенция. И не прие революцията в болшевишката ѝ форма. Тя премина през руския културен ренесанс от началото на века, през руската поезия от епохата на символистите и беше близка с А. Блок. Беше ѝ свойствено безпокойството на тази епоха.

В душата на майка Мария обаче се отразяваха също така религиозните търсения и течения на епохата. Тя беше волна слушателка в Петербургската духовна академия. В емиграция беше сред немногото, които съчувстваха на руската религиозна философия. Активно участваше в работата на „Руското християнско студентско движение” [РСХД], но се оттегли от него когато там се откроиха особено десни течения.

По природа майка Мария беше много активна, винаги увлечена от някакво дело, но никога не напълно удовлетворена. Потребността ѝ от религиозната дейност я доведе до монашеството. Социалните мотиви в нейната религиозност винаги бяха силни. Тя се стремеше към създаването на нов тип монашество. Емигрантската среда не беше много благоприятна за това. Тя се стремеше към все по-нови и нови форми на дейност.

Създаваше впечатление на оптимистка. В нея имаше изобилие от живот. Когато обаче се отпечата сборникът с нейните стихове, в тях се разкри по-скоро песимистично и горчиво чувство от живота. Нейните стихове, също както и драматичните ѝ поеми, са особено забележителни за характеристиката на нейната душа. Религиозността ѝ беше спокойна; в нея имаше нещо трагично; това беше борба с Бога, породена от човешките страдания, от състраданието и жалостта. Разрешаването на проблема за теодицеята не беше за нея нещо леко.

Майка Мария имаше още една черта, която играеше огромна роля и с която бе свързана нейната гибел. В нея имаше страстна любов към Русия и към руския народ. И последният период от живота ѝ – периодът на войната – бе целият украсен в цвета на страстния патриотизъм, който възприемаше крайни форми. Изключителната ѝ любов към Русия, към руската земя и руския народ я правеха често несправедлива към Запада и към неговите течения. Нейното светоусещане може да бъде наречено революционно славянофилство.

По време на окупацията майка Мария беше истински човек на Съпротивата. И помощ за евреите. Имах впечатление, че се стремеше към жертвата и страданието, че искаше да умре за руския народ. Краят ѝ беше героичен. В немския концентрационен лагер тя намери своята религиозна дейност, която вероятно я удовлетворяваше повече от дейността в свободния свят.

Превод: Борис Маринов

* Бердяев, Н. „Памяти матери Марии” – В: Мать Мария (бел. прев.).