Предизвикателството на нашето време

В едно свое пастирско послание великият руски епископ от 19 век, св. Теофан Затворник († 1894 г.) прави поразително изявление. Той казва, че това, от което най-много се нуждае Руската църква, е банда луди глави, които да подпалят света. Самите подпалвачи трябва така да горят, че да успеят да разпалят човешките умове и сърца. Св. Теофан не вярва на „остатъчното” християнство. Той казва, че обичаите могат да бъдат увековечавани от инерцията, но убежденията и вярата могат да се опазят само с духовна бдителност и с непрестанни духовни усилия. Епископът е почувствал, че в живота на християните в Русия вече има твърде много рутина и конвенционалност. Св. Теофан предчувства криза и дори погибел. Така той се отказва от своя диоцез и се завръща в манастира, тъй като чувства, че може да принесе много повече полза на Църквата като пише книги, отколкото като управлява епископията си.

Св. Теофан е човек с широко образование и с много опит. За известен период е Ректор на Духовната академия в Санкт Петербург. Пътува много из Християнския изток и е тясно свързан със Света Гора. Има добри познания за гръцкия език, които използва в своите преводи. С особена сила настоява, че неговото оттегляне не е с цел напредване в духовния живот (нещо не само възможно, а и което трябва да се прави във всекидневния живот), а за да има време и свобода за литературната си и научна дейност. В своята монашеска килия той занася всичките свои книги: добре подбрана библиотека, включваща още книги на западни изследователи и светска литература. Той прави това, защото иска да познава света, на който желае да занесе послание за спасението. В същото време обаче не обсъжда трудовете и постиженията на онези, които не принадлежат към православната общност.

Оттеглил се, епископът прекарва времето си в писане. Превежда Добротолюбие, творенията на преп. Симеон Нови Богослов, древните монашески правила (източни и западни). Пише и публикува няколко тома коментари върху посланията на св. ап. Павел, предназначени не толкова за учения свят, колкото за подпомагане на всички вярващи да разбират боговдъхновеното учение на апостола. Пише и няколко книги в областта на християнската етика и духовността. Св. Теофан започва всеки свой ден с божествена Литургия, която отслужва сам в своя тесен домашен параклис. И това вдъхновение от всекидневното богообщение използва в своята научна и пастирска дейност.

Влиянието на съчиненията на св. Теофан Затворник върху живота на Руската църква е огромно. Когато се оттегля в отшелничество той е по-влиятелен от когато и да било като администратор на църковен диоцез. Той прави християнското учение достъпно за обикновените християни, за всички християни. Той иска да ги снабди с духовни оръжия за борбата им като християни. От всички – най-вече от църковния клир – изисква задълбочено познание и разбиране за светата вяра на православието. Според него, това познание е единственото, което може да освободи живота ни от нездравия сантиментализъм и от фантазиите. Особено много той настоява върху изучаването на Св. Писание и на творчеството на Отците.

Днес са изминали много години от времето на св. Теофан. Много от неговите очаквания вече са оправдани. Цялата Православна църква – не само Руската – е въвлечена в отчаяна борба срещу надигащия се щурм на безбожието и неверието. Човешките души са подложени на невероятно изпитание. И все пак, покровът на Божията милост се разпростира както над страдащата Църква, така и над полуделия свят, и хората отново са призвани да бъдат Христови свидетели – Негови предвестници и апостоли. В същността си Църквата е мисионерска институция и трябва да сме благодарни на Бога за тази армия от новомъченици и изповедници, които разкриват или проявяват силата и красотата на християнската вяра. И все пак не би трябвало да сме твърде лесно удовлетворени от направеното от останалите. Толкова много е несвършеното, което сме оставили.

Нека сега ограничим вниманието си върху един аспект от нашите задължения като християни. Всеки знае, че сме отчаяно оскъдни откъм книги. В същото време зад желязната завеса се създава внушителна по размерите си атеистична литература, която получава особено широко разпространение. Основани са специални школи, в които хора се обучават за служение на безбожието. Подготвят се и се разпространяват учебни и методологични пособия на антирелигиозната пропаганда.

Какъв е нашият отговор спрямо това предизвикателство? Отците на древната Църква посрещат предизвикателствата на езическия свят като пишат и като разпространяват християнски текстове, в които атакуват точка по точка аргументите на своите опоненти. А какво правим ние в съвременната ситуация? Можем ли ние действително да посрещнем врага на бойното поле и да спасим жертвите на това безподобно духовно преследване?

Ръждясалите оръжия няма да ни помогнат. Тук не говоря за Св. Предание и за творенията на Отците, а за неадекватните книги на отминалия век, които твърде често не са нищо повече от еднодневки и които рядко предлагат задоволителни тълкувания на Преданието на Църквата. Нашата богословска продукция е спряла много отдавна и за това спиране днес свидетелства пренебрегването на мисията на Църквата. В Църквата расте невежеството и никой не предупреждава срещу това!

Съществуват ли книги, в които нашата света православна вяра да е убедено проповядвана и предавана на нашето собствено поколение?

Тук, – в Америка – където мнозинството от православните християни са англоговорещи, ние сме в особено затруднена ситуация. Православна литература на английски език не съществува. Появяват се случайни книги, често твърде скромни като качество и рядко засягащи най-важните и основни проблеми. Действителният проблем обаче не е с книгите, а с обучението. Всяко поколение – и особено в нова страна – трябва да оценява християнската вяра наново, разбира се, в приемственост с миналото, но и в тясна връзка с изменчивото настояще. Не е достатъчно само да се научим да пишем нашите готови отговори. Те могат да бъдат точни и правилни до съвършенство. Трябва да разрешаваме проблемите, като мислим през отговорите, а не само като рецитираме формули – колкото и те да са свещени и прецизни. Вижте търсещия човек! Той знае формулата, но не успява да я свърже с екзистенциалните ѝ основания. Нашият Символ на вярата е най-точната формула, но колко често ние я рецитираме без убеждение? Способни ли сме да я свържем с най-съществените ни духовни нужди? Колко много православни са се лишили от Символа, тъй като той е престанал да има за тях каквато и да било непосредствена духовна сила? Символът е изпълнен с вечната и любяща Истина; той е вечен ключ към тревогите на хората, но се нуждае от тълкувание. В противен случай няма да знаем как да поставим ключа в бравата.

Онова, за което нашето поколение жадува – и особено в нашата страна – е действителен подем на богословието – подем на живото богословие. Този подем би отворил за нас пътя към онази Истина, която може да бъде открита единствено в Св. Писание, в Преданието на Църквата и в нейния литургичен живот. Но тази Истина е затворена за нашето невежество и нашето пренебрежение. Днес повече от всякога се нуждаем точно от една духовна банда луди глави, които да възпламенят умовете и сърцата ни с огъня на любящото познание за Бога и за Спасителя Иисус Христос. Бог ни зове – в нашето поколение – да бъдем Негови свидетели и Негови посланици. Как могат да вярват хора, които не чуват зовящото ги Слово? Така че, дори да сме хора с нечисти устни, нека отговорим на Божия призив и огънят на Светия Дух ще ни очисти за служба на Словото.

Превод: Борис Маринов

* Florovsky, G. „The Challenge of our time” – In: St. Vladimir's Seminary Quarterly, Vol. 1, No. 1, Fall 1952, p. 3-5 (бел. прев.).

За първи път текстът е публикуван във: Флоровски, Г. Творение и изкупление, София: „Православен калейдоскоп” 2008, с. 321-325. В проекта Живо Предание се публикува в нова редакция (бел. ред.).