Празнуването на Началото на индикта – църковното новолетие
На 1 септември Православната църква празнува църковното новолетие (начало на църковната година), което е Начало на индикта. През 6 в., при Юстиниан І (527-565), във Византийската църква се въвежда календарното изчисляване по индиктите (от лат. – обявяване, указание) – 15-годишен период на данъчни ставки. Под indictio в Римската империя са разбирали обозначения с цифри налог, който е трябвало да се събере през годината. Така, финансовата година в империята започвала с императорско „указание” колко е трябвало да се съберат данъци, при това на всеки 15 години се е провеждала преоценка на именията. Според В. Болотов, индиктионите имат египетски произход.[1] Официалното византийско изчисляване – т. нар. „индиктиони на Константин Велики” или „Константинополско изчисление” – е започнало на 1 септември 312 г.[2]
Във Византия църковната година не винаги е започвала на 1 септември – както в Латинския запад, така и на Изток е било добре известно мартенското леточисление, в което начало на годината е бил 1 март или 25 март (св. Благовещение). Тържественото празнуване на Нова година на 1 септември може да се приеме за късновизантийско като цяло явление.
В този ден Църквата припомня как Господ Иисус Христос прочел в синагогата в Назарет пророчеството на Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятно празнуване на Господнята година (Начало на индикта) – църковното новолетие (чете се и Лука 4:16-22). В този прочит на Господа византийците виждали Негово посочване за празнуване на деня на Новата година. Преданието свързва това събитие с датата 1 септември. В Месецослова на Василий ІІ Българоубиец (10 в.) се казва: „От това време Той дарил на нас християните този свет празник”.[3] И до днес в Православната църква на литургията на 1 септември се чете именно този евангелски текст за проповедта на Спасителя.
Същото евангелие се е четяло от патриарха и на особения чин Летопроводство – празнична служба, извършвана на 1 септември. Интересното е, че евангелието е четял лично патриархът – в практиката на Константинополската църква в епохата на късна Византия патриархът е четял евангелието лично – освен в този случай – само три пъти годишно: на утринната на Велики петък (първото от дванадесетте „страстни” евангелия) и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.
Според Типика на Великата църква и византийското служебно Евангелие, чинът на Летопроводство има следния ред: след утринната архиереят с процесия при пеене на велико Трисветое излизал на площада; след пристигането дякон възгласял ектения и се изпявали три антифона; после архиереят възгласял, благославял трикратно народа и сядал на престол; следвали прокимен, апостол и архиереят четял евангелие; след това имало литийни прошения, главопреклонна молитва, пеели тропара на 2 гл. Всея твари, Содетелю и процесията се връщала в храма за литургия.
След приемането на християнството и до 15 век в Русия гражданската година е започвала от 1 март. 1 март е бил началото на годината за всички руски летописци – включително и за преп. Нестор. Но, въпреки че едва през 15 в. начало на гражданската година официално става 1 септември, има свидетелства за извършване на чина на Летопроводство не само от края на 14 в.,[4] но даже от 13 в.[5] Чинът се състоял от стихири, антифони, паримии, апостол, евангелие и молитви.
Руските редакции от 17 в. на чина на Летопроводството (1 септември) ги има в: Московски светски потребник от 1639 г.; Московски потребник от 1651 г., в Требника на митр. Петър Могила от 1646 г. (Киев) и в Сборник с църковни служби (б. г.).[6] Близък до печатните московски служби е новгородски чин, съдържащ се в ръкописен сборник от първата четвърт на 17 в.
Ще отбележим интересните особености на московския и новгородския чин.[7] По време на четенето на паримиите протопопът извършвал чин водосвет до момента на потапяне на кръста. След евангелието потапял кръста във водата при пеене на тропара Спаси, Господи, люди Твоя и измивал иконите с гъба, намокрена с осветената вода, а сетне четял молитвата на патриарх Филотей Кокин „Владико, Господи Боже наш” и главопреклонна молитва. В московския чин се описва, освен това, обредът Пришествие царя к действу,[8] неговото посрещане и поздравителната реч на патриарха. В Новгород служещият се обръщал с поздравление към воеводите и народа и произнасял титла [9] за царско многолетие.
Киевският чин се отличавал от московския и новгородския. Там не са положени кръстен ход на площада, водосвет и умиване на иконите. Евангелието се четяло в храма, нямало паримии и апостол. Лития е била извършвана пред храма – отначало два пъти обхождали храма с кръстен ход при пеене на стихири, на третото обхождане спирали от всяка страна и дякон произнасял ектения; на западната страна предстоятелят четял молитва. Не е обособен поздравителен обред.
Прекратяването на чина Летопроводство е свързано с издаването от имп. Петър І на указ за пренасяне на началото на гражданската Нова година на 1 януари. За последен път чинът е бил извършен на 1 септември 1699 г. в присъствието на Петър І. На 1 януари 1700 г. [10] църковното тържество се ограничило до молебен след литургията, а чинът на Летопроводството не бил извършен.
От това време и досега празнуването на църковната Нова година на 1 септември не се извършва с предишната тържественост, макар и Типикът и до днес да полага на този ден малък Господски празник Начало на индикта, сиреч на Нова година – съединен с празнична служба в чест на преп. Симеон Стълпник, чиято памет се пада на тази дата.
Превод: Ивайло Маринов
* Бернацкий, М. „Празднование Начало индикта – церковного новолетия” – В: Патриархия.ру (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин