Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Живот според природата (естеството): аскетичните идеали в стихирата на преп. Касия

Петък, 20 Април 2012 Написана от Коста Симич

Резюме: Тема на тази статия са аскетичните идеали, съдържащи се в стихирата на преп. Касия за празника Рождество на св. Йоан Предтеча (24 юни). Идеите, изразени от св. Касия в тази стихира, може да се проследят назад до някои от най-влиятелните аскетични творби на византийската монашеска традиция като Житието на св. Антоний Велики (Vita Antonii), Apophthegmata Patrum и Лествицата на св. Йоан Лествичник. Тези три произведения са основен компонент на монашеския живот по време на византийския период и затова не е изненадващо, че монахиня Касия ги използва, за да възхвали монашеския живот и ролята на св. Йоан Предтеча като модел за подражание в монашеския живот. Примерът с тази стихира, в която са разкрити най-дълбоките аскетични идеи, показва, че това измерение на византийска литургична химнография заслужава по-голямо внимание.

Ключови думи: Касия, Йоан Предтеча, κατὰ φύσιν, παρὰ φύσιν, ὕπερ φύσιν, εὐθής.

Докато догматическото богословие и агиографията отдавна са признати като едни от стълбовете на византийската литургична химнография, то наличието на аскетични идеали в този поетичен жанр не е получило необходимото научно внимание. Тази статия има за цел да се изследва стихирата, съставена от монахиня Касия (преп. Касия, Касиана, Икасия Константинополска бел. прев. – родена ок. 800 – починала преди 867 г.)[1] за празника Рождество на св. Йоан Предтеча[2], в която поетесата описва принципите на духовния живот, проявени в нейната монашеска среда.

Глас 4[3]

Сега гласът на пророк Исайя[4]

днес се изпълни чрез раждането[5] на Йоан,

който е най-голям (велик) от пророците.[6]

Защото казано бе, ще изпратя Моя ангел пред лицето Ти,

Да приготви Твоите пътища пред Тебе.[7]

Като предтеча, този войн на Небесния Цар[8]

на дело изправи пътищата на нашия Бог,[9]

бидейки човек по природа (естество),

но ангел по живот.

Тъй като беше усвоил в пълнота чистотата и целомъдрието

се държеше о това, което е в съответствие с естеството,

като избегна това, което противоречи на естеството,

подвизавайки се отвъд естеството.

Нека всички ние, вярващите да подражаваме на добродетелите му,

Като го умоляваме да се застъпи за нас,

за спасение на душите ни.

Тази стихира не е била обект на специален анализ, както най-известното химнографско произведение на преп. Касия – тропара за Утринната на Велика Сряда – „Κύριε, ἡ ἐν πολλαῖς ἁμαρτίαις” („Господи, в много грехове” бел. прев.).[10]

Изследователите, които са се занимавали с личността на преп. Касия и нейната поезия, не включват тази стихира към нейните значими произведения. Това личи от факта, че тя е споменавана съвсем между другото, като преди всичко се обръща внимание на четирикратното поетично споменаване на думата φύσις (природа, естество бел. прев.). Rochow смята, че това повторение е стилистична характеристика на литургичната химнография на Касия като цяло, и следователно заключава, че тази стихира е автентична нейна творба.[11] J. A. Bеntzen вижда в повторението игра на думи, с които поетесата иска да изрази „мистерията на Христовото кръщение чрез скромния отшелник от пустинята св. Йоан Предтеча”.[12] От друга страна Н. Tsironis не вижда в тези думи нищо повече от просто риторично epanalepsis („повторение”, бел. прев.).[13]

Аз обаче смятам, че аскетичният начин на живот на св. Йоан Предтеча дава повод на св. Касия да включи по един естествен начин аскетичното учение в тази стихира, дотолкова, доколкото краткият химнографски текст на стихирата позволява. Затова ще се опитам да поставя текста и да го разгледам в контекста на християнската аскетична традиция, която се следва през 9 век – времето, когато е написана стихирата. Целта на моя анализ е да покаже, че четирикратното повторение на думата φύσις не е просто риторична фигура, но има по-дълбоко значение. Това важи особено за стихове 14-16, където тази дума е употребена с три различни предлози – κατά, παρά и ὑπέρ, които дават три различни значения на φύσις: 1) в съответствие с природата 2) в противоречие с природата и 3) отвъд (над) природата.[14]

Да започнем с това, че е съвсем естествено преп. Касия да разкрие възгледите си за аскетизма в тази стихира. Известно е, че светите отци обрисуват пророците основно като ангели поради тяхната роля в икономѝята на спасението: „Пророците са били наричани Божии ангели; пророк Агей така нарича себе си, и така нарича другите пророци”.[15] Това възприемане на пророците е базирано върху текста на Септуагинтата, където арамейската дума (mal’āk) – „известител”, „пророк” е преведена като ἄγγελος.[16]

По този начин думата ангел придобива аскетична конотация, а свързването ѝ със св. Йоан се е случило още в началото на християнския период. Причината е както евангелското описание за появата на св. Йоан – неговия външен вид, начина му на живот, постническия му подвиг,[17] така и фактът, че пророчеството на пророк Малахия за ангела, който ще подготви пътищата за Господа, се свързва именно със св. Йоан. Това от своя страна кара светите отци да определят Господния предтеча като „ангел в тяло”, т.е. като идеал на аскетичния живот. Първите образци на тази представа за св. Йоан могат да бъдат намерени у Ориген († 254 г.), който, позовавайки се на пророк Исаия, описва Предтечата по следния начин: „Той беше ангел, който влезе в тяло, за да свидетелства за Светлината”.[18]

Сравнението на аскетичния начин на живот с ангелския е засвидетелствано в християнските извори още от първите три века. Св. Методий Олимпийски († 311 г.), например, прави такъв паралел в своя диалог за девствеността, озаглавен „Симпозиум, или за девствеността”: „Наистина, това е присъщо на крилете на девствеността – не да клони към земята, но да се възвишава към чистия ефир, към живота, който е близо до живота на ангелите”.[19]

Следвайки този пример, и други отци на Църквата като св. Василий Анкирски († 362 г.),[20] св. Василий Велики († 379 г.),[21] св. Петър Александрийски († 380 г.),[22] св. Григорий Назиански († 390 г.)[23] свързват аскетичния живот с този на ангелите. Св. Касия прави паралел между монаха и ангела в един афористичен стих, за който се смята, че е написан от нея:

„Монахът е най-вече и преди всичко

земен ангел и небесен човек”.[24]

Така в нейната стихира е перифразирано пророчеството на Исаия, повторено от евангелистите. „Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”.[25] Св. Касия използва утвърдените библейски и светоотечески изрази за св. Йоан и за аскетичен живот като цяло:

„… Прави правете пътищата на

нашия Господ,

бидейки човек по естество,

но ангел по живот”.[26]

В следващите стихове поетесата доразвива идеята за ангелския живот на св. Йоан, независимо от факта, че той е бил „човек по природа”.

„Тъй като беше усвоил в пълнота с чистотата и целомъдрието

се държеше о това, което е в съответствие с естеството,

като избегна това, което противоречи на естеството,

подвизавайки се отвъд естеството”.[27]

Основната идея на цялата стихира е резюмирана именно в 14-и стих, в думите: „се държеше о това, което е в съответствие с естеството”. Господният Предтеча постига този начин на живот, след като е придобил абсолютна чистота и целомъдрие, избягвайки „това, което е в противоречие с естеството” и „подвизавайки се отвъд естеството”.

Тази идея и аскетичната терминология показва, че преп. Касия е била повлияна на първо място от Vita Antonii („Животът на св. Антоний Велики”, бел. прев.).[28]

Според автора на житието на св. Атанасий Александрийски († 373 г.), в дискурса за добродетелите св. Антоний казва на учениците си:

„Ето защо, добродетелта има потребност от нашата воля, защото добродетелта е в нас, и в нас се формира. Тя се формира в душата, в която разумните сили действат в съгласие със своята природа. И това достига до душата, когато пребивава такава, каквато е сътворена; а е сътворена тя добра и съвършено права. Затова и Иисус Навин заповядва на народа с думите: „отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцето си към Господа, Бога Израилев”[29] и св. Йоан казва: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”.[30] За душата да бъде права означава – нейната разумна сила да бъде в такова съгласие с природата, в каквото е създадена. Когато душата се отклонява и става несъобразна с природата, това се нарича порок на душата. Така че това не е трудно. Ако живеем такива, каквито сме създадени, то ние сме добродетелни. Ако разсъждаваме лошо, то се осъждаме като порочни. Ако добродетелта е нещо придобивано отвън, то ние без съмнение трудно бихме могли да станем добродетелни. Ако тя е в нас, трябва да се пазим от нечисти мисли, и да пазим Господнята душа, като приятен залог от Него. За да признае Той в нея Своето творение, душата трябва да е точно такава, каквато Бог я е сътворил”.[31]

В цитирания пасаж[32] св. Антоний определя добродетелта като живот на душата „според природата” (κατὰ φύσιν). Св. Антоний достига до този извод през алегоричната интерпретация на стиха от Иисус Навин (24:23) и вече цитирания стих от пророк Исаия „прави правете пътеките на нашия Господ”,[33] който, според единодушното мнение на евангелистите, се отнася до св. Йоан Предтеча. В патристичната херменевтична литература този стих се интерпретира в смисъл, че св. Йоан със своята проповед за покаяние подготвя слушателите за идването на Иисус Христос. Един пример за такава интерпретация намираме в Златоустовия коментар върху Матея: „Така пророкът казва, че Той ще дойде, с думите: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътищата Му”. Нещо повече, св. Йоан Предтеча уточнява: „Сторете плодове, достойни за покаяние”, което кореспондира с „Пригответе пътя Господен”.[34]

Св. Антоний обаче придава един по-универсален аскетичен смисъл на този стих. Той въвежда нещо ново, като казва: „изправете своите пътища”. След това свързва стиха със състоянието на душата, казвайки, че душата е „права”, когато има своята разумна част в естественото си състояние (κατὰ φύσιν), така, както е създадена. По този начин св. Антоний определя първичното състояние на човешката природа, тоест преди грехопадението, с израза κατὰ φύσιν, като обяснява, че използва израза κατὰ φύσιν в смисъл на „според истинската човешка природа”, точно в този вид, в който Бог я е сътворил в началото. Въпреки че изразът κατὰ φύσιν има стоически произход (елинистична философска школа, чийто основател е Зенон бел. прев.), добре познат е идеалът на стоицизма „живот според природата” (τὸ κατὰ φύσιν ζῆν),[35] очевидно е, че във Vita Antonii тази фраза има чисто християнски смисъл, защото природата, според която всеки един трябва да се стреми да живее, е природата, сътворена от Бога.[36] Следователно, да се живее според нея, означава да се живее добродетелно.[37]

В цитирания откъс метафоричното значение на прилагателното εὐθής[38] е еквивалент на изразеното с думите κατὰ φύσιν: „Праведността (τὸ γὰρ εὐθεῖαν) на душата се състои в държането на нейната интелектуална част в естественото ѝ състояние (κατά φύσιν), в това състояние, в което е създадена”.[39]

Грехът на праотците, според св. Антоний, разстройва реда и хармонията, които са били характерни за сътворението. Това е довело до появата на нечестие, посочено в текста като отклоняване от първоначалното естество, т.е. отклонението към греховните страсти в човешката природа, които трябва да бъдат отстранени както св. Антоний във Vita Antonii сам е направил: „Той беше напълно уравновесен (ἴσος, буквално – равен, еднакъв), като бидейки ръководен от разума, стоеше в своето естествено състояние”.[40]

Изглежда, че поради езическия произход на израза κατὰ φύσιν св. Атанасий иска да даде на своето аскетично учение библейско основание с използването на прилагателното εὐθής като обяснение на това, какво е живот според природата. А тази дума, както видяхме е еднакво използвана и в Стария, и в Новия Завет. Атанасиевото намерение ясно проличава в следния пасаж от друго негово произведение, в което обяснява, че душата не е останала такава, каквато е била сътворена,[41] като подкрепя съждението си с цитат от Еклисиаст: „Само това намерих, че Бог направил човека прав (εὐθῆ, буквално преведено „прав”), но човеците се впуснали в много мъдрувания” (Екл. 7:29). След като съгрешил, човекът, който е бил създаден εὐθής, загубил първоначалното си състояние κατὰ φύσιν.

Поради тази причина, целта на човешкия живот е да се върне в първоначалното си състояние, „както е бил създаден в началото”[42] и, благодарение на Въплъщението на Господ Иисус Христос – дори до по-висше състояние: „Човечеството тогава се усъвършенства в Него и се възстанови, така, както беше сътворено в началото, нещо повече, с по-голяма благодат. Защото, като възкръсна от мъртвите, ние вече не се страхуваме от смъртта, но ще царуваме вечно в Христа на небето”.[43] Св. Касия изразява подобна идея в третия тропар на Канона си за мъртвите, където, говорейки за Христос, тя казва, че Той дойде на земята, за да върне всички хора „до предишното им безгрешно състояние”:

Ти, Който живееш във висините,

слезе на земята

като взе смъртно тяло

така че Ти, о, Господи безсмъртни,

да дадеш живот на нас смъртните

като ни върнеш в състоянието на невинност (безгрешност).[44]

Следователно, въпреки че човек е загубил своето първоначално състояние, той може да си го възвърне. И нещо повече, както казва св. Атанасий „да стане съпричастен (буквално – да участва) в божествената и духовна природа”.[45]

Прилагателното εὐθής, както и съществителното εὐθύτης (праведен) са използвани също от св. Йоан Лествичник († ср. 7 век), признатия класик на аскетичната духовност, които оказва силно влияние на по-късните християнски духовни писатели, включително и на св. Касиа, както ще видим по-долу. Св. Йоан използва тези изрази, влагайки в тях аскетичен смисъл и определяйки εὐθύτης като висша добродетел, превъзхождаща всички останали, като я противопоставя на πονηρία (порочност).[46]

Освен това, въз основа на някои библейски цитати, св. Йоан подчертава, че εὐθύτης е едно от имената на Бога, а също така, че Той „спасява тези, които са праведни (εὐθεῖς) в сърцата”.[47] Затова е ясно, че семантичната изява на тези две думи съответства на използването на прилагателното εὐθής в житието на св. Антоний и в стихирата на св. Касия.

Трябва да имаме предвид, че разграничението между първоначално сътворената и падналата природа е характерно за аскетическата литература като цяло. Под истинска природа в църковната литература се разбира човешката природа преди грехопадането, тоест, природа, свободна от злото. В противоположност, злото е в природата на падналия човек, който съответно може да бъде и в действителност е обект на действието на страстите. По тази причина аскетът трябва да се бори срещу своята природата. Това е една от доминиращите идеи на Лествицата (Стълбата).[48] Следвайки традицията на Vita Antonii, Лествицата увещава аскетите да търсят „чистата природа на душата, такава, каквато е била сътворена”.[49]

Казаното в по-горния анализ показва, че в стихирата си св. Касиа използва израза κατά φύσιν в същия смисъл, в който той е използван във житието на св. Антоний и по-късните аскетически творби като Лествицата на св. Йоан Лествичник.

Другите два израза, съответно παρὰ φύσιν и ὑπὲρ φύσιν от стихирата не се срещат в житието на св. Антоний, но ги намираме в други произведения на аскетиката. Сред Apophthegmata Patrum има една поговорка, приписвана на авва Пимен, в която се казва: „Бог е дал на Израел такъв начин на живот: въздържане от нещата, които са в противоречие с естеството на природата”.[50] Авва Пимен изброява след това няколко неща, които според него са παρὰ φύσιν, а именно ярост, гняв, завист, омраза и клевета. Очевидно е, че изразът παρὰ φύσιν обозначава живот в страсти и грехове, т. е. живота на падналата природата. Един пасаж от св. Анастасий Синаит (7 век) потвърждава това разбиране: „Противно на природата е онова, което Бог не е създал, каквото е състоянието сега, и това, което Той въобще не е създавал , т. е. греха и смъртта”.[51]

Важно е да се отбележи, че св. Теодор Студит, с когото св. Касия е била в кореспонденция[52], е повлиял в някои отношения на нейната мисъл. При по-внимателен прочит неговата фразеология може да бъде открита в стихирата на св. Касия.[53] Той определя „горчивата и смъртоносна страст”, тоест греха, като „промяна на естеството, което е било в съответствие с природата”.[54]

Така стих 15, в който св. Касия казва, че св. Йоан Кръстител „избягва това, което е в противоречие с природата”, трябва да бъде свързан с пасажите, цитирани по-горе, и с подобни текстове от други аскетични писатели.[55] Тя подчертава, че св. Йоан е без грехове и страсти, които този, който живее „в съответствие с природата” отстранява от живота си.

И накрая, третата формулировка, тоест ὑπὲρ φύσιν, използвана в стих 16, „борба отвъд природата", се отнася до свръхестествената духовна борба, която св. Йоан ,според преп. Касия, води с цел да се върне в естественото състояние на природата си”.[56] Идеята, съдържаща се в тази формулировка, указва преди всичко на вече споменатото влияние на „Лествицата” на св. Йоан Лествичник. Глава 15 от този аскетичен труд е посветена на ἁγνεία (чистота) и σωφροσύνη (целомъдрие),[57] тоест двете добродетели, които според св. Касия отличават св. Йоан Предтеча.[58] В определението за чистотата, с които започва главата, св. Йоан Лествичник подчертава, че тази добродетел приравнява монаха с безплътните ангели и представлява „отвъд природата (ὑπὲρ φύσιν), свръхестествено отрицание на природата”.[59] Освен това св. Йоан определя чистотата като една от свръхприродните (ὑπὲρ φύσιν, буквално, „отвъд природата”) добродетели и потвърждава, че неин дарител е сам Бог Слово.[60] Говорейки за значението, както и за трудностите при преодоляване на природата, като под това се разбира падналата природа опетнена от греха, св. Йоан Лествичник казва: „Този, който е завладял тялото му, е победил природата, и този, който е завладял природата, се е издигнал със сигурност отвъд природата”.[61] Като се има предвид, че водеща тема в стих 16 на стихирата е свръхприродното достижение на св. Йоан Предтеча, който е модел за подражание за всички монаси, е редно да допуснем, че св. Касия се е вдъхновила за написването ѝ, освен от останалите източници, и от гореспоменатото виждане, разкрито от Лествицата.

В заключение можем да обобщим, че стихирата на св. Касия в чест на Рождеството на св. Йоан Предтеча предоставя добър повод да се изследва включването на византийската аскетична духовност в литургичната химнография. Заради аскетичния характер на живота на св. Йоан, който е модел за монашеския живот като цяло, неговият образ е широко използван в този жанр. Както отбелязахме, аскетичните идеали в стихирата на преп. Касия могат да бъдат проследени назад във времето до някои от най-влиятелните аскетични трудове на византийската монашеска традиция като Vita Antonii, Apophthegmata Palrum и Лествицата на св. Йоан Лествичник. Посочените произведения са основен компонент на монашеското обучение през византийския период. Свидетелство за това е огромният брой ръкописи, в които тези произведения са достигнали до нас.[62] Авторитетът на Лествицата в началото на 9 век се потвърждава от факта, че св. Теодор Студит[63] я използва като модел за регулиране на молитвената практика в своя манастир. Без съмнение трудът на св. Йоан Лествичник е повлиял на духовната ориентация на студийското монашеството,[64] с чиято монашеска традиция от своя страна преп. Касия е силно обвързана. Потвърждение за това е фактът, че нейната стихира е съставена в чест на св. Йоан Предтеча, който е светец покровител на Студийския манастир[65], което едва ли е случайност, имайки предвид личната връзка на св. Касия с монашеската обител.[66]

Превод: Венцислав Каравълчев

* Simić, K. “Life according to Nature: Ascetic Ideals in a Sticheron by Kassia” – В: Црквене студиjе, 6, 2009, с. 111-121.

[1] За живота на преп. Касиа по-подробно виж: Rochow, I. Studien zu der Person, den Werken und dem Nachleben der Dichterin Kassia, Berlin 1967, S. 20, 26; Catafygiotu-Topping, E. “Kassiane the Nun and the Sinful Woman” – In: Greek Orthodox Theological Review, 26, 1981, p. 202 205; Tripolitis, A. (ed. and transl.) Kassia: The Legend, the Woman, and Her Work, N.Y. 1992, p. XIII-XVII; Vlahopoulou, F. “Βιβλιογραφικὸ δοκίμιο γιὰ τὴν Κασ(σ)ία – Κασ(σ)ιανή. Ὁ θρῦλος γύρω ἀπὸ τὴ βυζαντινὴ ποιήτρια καὶ ἡ ἱστορικότητά του” – In: Βυζαντινὸς Δόμος, 1, 1987. σ. 139-159; Bentzen, J. Α. A Study of the Liturgical and Secular Works of Blessed Kassia, Byzantine Nun and Poet (непубликувана магистърска дисертация), University of New England (Australia) 1994, p. 5-43; Lauxtermann, M. “Three Biographical Notes” – Byzantinische Zeitschrift, 91.2, 1998, p. 391-397 и Tsironis, N. Κασσιανὴ ἡ ὑμνωδός, Ἀθήνα 2002, σ. 7-20.

[2] Най-старият запазен византийски типик, който съдържа информация за изпълнението на тази стихира е този от „Св. Спасител” в Месина (12 век). Употребата на стихирата почти не се различава от тази, която се използва днес. Пеела се е на Вечернята, след Славата, а днес на Стиховните стихири: Εἰςτὸν στίχον, τὰ ἰδιόμελα [...] Δόξα καὶ νῦν, ἦχος πλ. δ’ Ἡσαΐου νῦν τοῦ προφήτου. See Arranz, M. (ed.) Le typicon du Monastère du Saint-Sauveur à Messine: Codex Messinensis Gr 115. A.D. 1131 [Orientalia Christiana Analecta, 185], Rome 1969, p. 160. Съгласно днешната литургична практика се изпълнява на Вечернята като стихира след Славата на Стиховните стихири. За различните издания на тази стихира виж: Tzedakis, T. Κασιανὴ ἡ μεγάλη τῆς Ἐκκλησίας μελωδός, Ἡράκλειον Κρήτης 1959, σ. 59.

[3] Ἦχος πλάγιος δ΄: Ἡσαΐου νῦν τοῦ προφήτου ἡ φωνή / σήμερον ἐν τῇ τοῦ μείζονος προφητῶν κυήσει / Ἰωάννου πεπλήρωται. / Ἰδοὺ γάρ, φησίν, ἀποστελῶ / 5 τὸν Ἄγγελόν μου πρὸπροσώπου σου, / ὃς κατασκευάσει τὴν ὁδόν σου ἔμπροσθέν σου. / Οὗτος οὖν ὁ τοῦ ἐπουρανίου βασιλέως στρατιώτης προδραμών, / ὡς ἀληθῶς εὐθείας ἐποίει / τὰς τρίβους τοῦ Θεοῦ ἡμῶν, / 10 ἄνθρωπος μὲν τῇ φύσει, / ἄγγελος δὲ τὸν βίον ὑπάρχων / ἁγνείαν γὰρ παντελῆ / καὶ σωφροσύνην ἀσπασάμενος, / εἶχε μὲν τὸ κατὰ φύσιν, / 15 ἔφυγε δὲ τὸ παρὰ φύσιν, / ὑπὲρ φύσιν ἀγωνισάμενος. / Αὐτὸν ἅπαντες πιστοί / ἐν ἀρεταῖς μιμούμενοι, / πρεσβεύειν ὑπὲρ ἡμῶν δυσωπήσωμεν / 20 εἰς τὸ σωθῆναι τὰς ψυχὰς ἡμῶν.

[4] Мал. 3:1.

[5] В оригиналния текст се намира думата κύησις – зачатие. Употребата на тази дума идва да покаже, че вероятно стихирата не е била написана за празника Рождество на св. Йоан Кръстител, както се използва днес, за друг празник – Зачатие на св. Йоан Кръстител, събитие, което православната ни църква чества на 23 септември.

[6] Срв. омилията на св. Теодор Студит († 826 г.) за този празник: Ἀλλ᾿, ὦ μακάριε Ἰωάννη, ὁ τῶν μεγίστων μέγιστε προφήτης.Theodori Studitae In nativitatem sancti prophetae Praecursoris Baptistae, PG 99, 757C.

[7] Срв. Мал. 3:1, Марк 1:2, Мат. 11:10 и Лука 7:27.

[8] Срв. тази версия с версията от кондака за празника Рождество на св. Йоан Кръстител, която е намерена измежду кондаците, приписвани на св. Роман Сладкопевец (6 век) τοῦ βασιλέως ὁ στρατιώτης (войн на Царя). Sancti Romani Melodi Cantica, Cantica dubia, (ed. P. Maas and C. A. Trypanis), Berlin 1970, ιδ’, 7, p. 15. Виж също Омилията на св. Теодор Студит: Ἰωάννην τὸν θεοπρόβλητον στρατιώτην τοῦ οὐρανίου βασιλέως и προέδραμεν ὁ στρατιώτης δηλῶν τὴν τοῦ παμβασιλέως ἐπιδημίαν. За справка виж бел.6 (PG 99, 749A иD).

[9] Срв. Ис. 40:3, Мат. 3:3, Марк 1:3 и Лука 3:4.

[10] Виж: Catafygiotu-Topping, E. Op. cit., p. 201-209; Eadem, “The Psalmist, Luke and Kassia the Nun” – In: Byzantine Studies / Etudes Byzantines 9, 1982, p. 199-210 и A. Dyck, “Οn Cassia, Κύριε ἡ ἐν πολλαῖς…” – In: Byzantion, 56, 1986, p. 63-76.

[11] „Neben dem Überwiegen der Zuschreibungen an die Dichterin sprechen auch stilistische Besonderheiten für Kassia als Verfasserin. Besonders auffällig ist der dreimalige Gebrauch des Wortes fysis in parallelen Kola“. Rochow, Studien, p. 46.

[12] Bentzen, J. Α. Op. cit., p. 114. Искам да изразя благодарността си към библиотекарите от University of New England (Australia) за дадения ми достъп до труда на Бентзен. Благодарен съм също на National Hellenic Research Foundation (Athens), които имаха грижата за междубиблиотечния обмен.

[13] Tsironis, N. Op. cit., p. 26.

[14] Правя кратък анализ на стихирата в моята магистърска дисертация Liturgical Poetry of the Poetess Kassia and its Slavonic Translation, защитена в Катедрата по Класическо образование при Университета в Белград през 2008.

[15] Ἄγγελοι γὰρ Θεοῦ οἱ προφῆται ἐλέγοντο· δηλοῖ δὲ Ἀγγαῖος οὕτω μὲν ἑαυτόν, οὕτω δὲ καὶ τοὺς ἄλλους προφήτας κεκληκώς. Hesychii Presbyteri Jerosolymitani Epitome duodecim prophetarum et Isaiae in versiculos digesta, appositis difficiliorum locorum interpretationibus, PG 93, 1344A.

[16] Καὶ εἶπεν Ἀγγαῖος ὁ ἄγγελος Κυρίου τῷ λαῷ ἐγώ εἰμι μεθ᾿ ὑμῶν λέγει Κύριος (‘Тогава говори Агей, ангелът Божи на хората: Аз съм с вас, казва Господ’) – Агей 1:13. Срв. Мал. 1:1.

[17] „А сам Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед” (Мат. 3:4; Срв. Марк 1:6).

[18] … ἄγγελον ὄντα ἐν σώματι γεγονέναι ὑπὲρ τοῦ μαρτυρῆσαι τῷ φωτί. Origène, Commentaire sur saint Jean, II, 31, (ed. and transl. C. Blanc), Sources Chrétiennes 120, Paris 1966, p. 332 и 336. Срв. също Epiphanius of Cyprus († 403 г.), който пише за св. Йоан: Ἄκουε τοῦ Προδρόμου Κυρίου, τοῦ ἀγγέλου καταξιωθέντος ὀνομασθῆναι, τοῦ ἀπὸ κοιλίας μητρὸς λαβόντος Πνεῦμα ἅγιον (‘Слушайте Предтечата Господен, този, който е достоен да се нарече ангел, този, който е достоен да приеме Дух Свети в утробата на майка си’), Panarion 62, 5, Еpiphanius II, Die Griechischen Christlichen Schriftsteller (der ersten drei Jahrhunderte) 31, (ed. K. Holl), Leipzig 1922, p. 393. Св. Теодор Студит също нарича св. Йоан ангел: τὸν ἐν σώματι ἄγγελον τοῦ Κυρίου. За справка виж бел. 6 (PG 99, 749B).

[19] Οὐ γὰρ θέμις ἐπὶ γῆς βρίθειν κατὰ τὴν ἑαυτοῦ φύσιντῷ τῆς παρθενίας πτερῷ ἀλλ᾿ ἄνω φέρειν εἰς καθαρὸν αἰθέρα καὶ τῶν ἀγγέλων γείτονα βίον. Méthode d’Olympe, Le banquet 8, ΙΙ, Sources Chrétiennes 95 (ed. and trans. H. Musurillo), Paris 1963, p. 204.

[20] Οἱ τὴν παρθενίαν ἀσκοῦντες ἄγγελοί εἰσιν. Basilii Magni De vera virginitatis integritate, 51, PG 30, 772B. F. Cavallera доказва, че този труд принадлежи на св. Василий Анкирски. Виж неговото изследване “Le ‘De virginité’ de Basile d’Ancyre” – In: Revue d'histoire ecclésiastique, 6, 1905, p. 5-14. Справката е взета от F. J. Leroy, ‘La tradition manuscrite du ‘de virginitate’ de Basile d’Ancyre’ – In: Orientalia Christiana Periodica, 38, 1972, p. 196.

[21] Λογίζεσθαι δὲ ἐκεῖνο μάλιστα χρή, ὅτι διαβὰς τὰ μέτρα τῆς ἀνθρωπίνης φύσεως, πρὸς τὴν ἀσώματον πολιτείαν ἑαυτὸν μετέστησεν ὁ τὸν τῶν ἀγγέλων βίον ἑλόμενος. Basilii Magni Sermo asceticus, Ι, 2, PG 31, 873B.

[22] Τὴν μὲν ἐσθῆτα διέῤῥησαν τῶν ἁγίων Χριστοῦ παρθένων, ὧν ἡ ἄσκησις τύπον ἁγίων ἀγγέλων ἐχαρακτήριζεν. Petri Alexandrini Ex epistola encyclica, PG 33, 1277A.

[23] Ἀγγέλων ἐπανῄρησαι πολιτείαν; μετὰ τῶν ἀζύγων ἐτάχθης; μὴ κατενεχθῇς εἰς σάρκα, μὴ κατενεχθῇς εἰς ὕλην μὴ τῇ ὕλῃ γαμηθῇς, κἂν ἄλλως ἄγαμος μένῃς. Gregorii Theologi Oratio XXXVII, PG 36, 296A.

[24] Μοναχὸς ἐστίν, ἄγγελος ἐπίγειος ἐξόχως / τε καὶ κυρίως καὶ ἄνθρωπος οὐράνιος. (Tripolitis, A. Op. cit., p. 138). За тази епиграма на св. Касия и афористичните версии, както и за автентичността им виж: Lauxtermann, M. D. Byzantine Poetry from Pisides to Geometres, Wien 2003, p. 248-270.

[25] Οὗτος γάρ ἐστιν ὁ ῥηθεὶς διὰ Ἠσαΐου τοῦ προφήτου λέγοντος· φωνὴ βοῶντος ἐν τῇ ἐρήμῳ· ἑτοιμάσατε τὴν ὁδὸν Κυρίου, εὐθείας ποιεῖτε τὰς τρίβους αὐτοῦ. Виж: Mат. 3:3; Mарк 1:3, Лука 3:4; срв. Ис. 40:3.

[26] Стихове 10-11.

[27] Стихове 12-16.

[28] За критично издание на труда виж: “Athanase d’ Alexandrie, Vie d' Antoine” (ed. G. J. M. Bartelink) – In: Sources Chrétiennes, 400, Paris 1994.

[29] Нав. 24:23.

[30] Мат. 3:3.

[31] Τῆς γὰρ ψυχῆς τὸ νοερὸν κατὰ φύσιν ἐχούσης ἡ ἀρετὴ συνίσταται. Κατὰ φύσιν δὲ ἔχει, ὅταν ὡς γέγονε μένει· γέγονε δὲ καλὴ καὶ εὐθὴς λίαν. Διὰ τοῦτο ὁ μὲν τοῦ Ναυῆ Ἰησοῦς παραγγέλλων ἔλεγε τῷ λαῷ· ‘Εὐθύνατε τὴν καρδίαν ὑμῶν πρὸς Κύριον τὸν Θεὸν Ἰσραήλ’. Ὁδὲ Ἰωάννης· ‘Εὐθείας ποιεῖτε τὰς τρίβους’ ὑμῶν. Τὸ γὰρ εὐθεῖαν εἶναι τὴν ψυχήν, τοῦτό ἐστι τὸ κατὰ φύσιν νοερὸν αὐτῆς ὡς ἐκτίσθη. Πάλιν δὲ ὅταν κλίνῃ καὶ ἐν διαστροφῇ τοῦ κατὰ φύσιν γένηται, τότε κακία ψυχῆς λέγεται. Οὐκοῦν οὐκ ἔστι δυσχερὲς τὸ πρᾶγμα. Ἐὰν γὰρ μείνωμεν ὡς γεγόναμεν, ἐν τῇ ἀρετῇ ἐσμεν· ἐὰν δὲ λογιζώμεθα τὰ φαῦλα, ὡς κακοὶ κρινόμεθα. Εἰ μὲν οὖν ἔξωθεν ἦν ποριστέον τὸ πρᾶγμα, δυσχερὲς ὄντως ἦν· εἰ δὲ ἐν ἡμῖν ἔστι, φυλάξωμεν ἑαυτοὺς ἀπὸ λογισμῶν ῥυπαρῶν, καὶ ὡς παραθήκην λαβόντες, τηρήσωμεν τῷ Κυρίῳ τὴν ψυχὴν ἵν᾿ αὐτὸς ἐπιγνῷ τὸ ποίημα αὐτοῦ, οὕτως οὖσαν τὴν ψυχὴν ὥσπερ πεποίηκεν αὐτήν. Vie d’ Antoine, 20, 5-9, p. 188-192.

[32] Кратка интерпретация на този пасаж може да бъде намерена у: M. J. Marx, “Incessant prayer in the Vita Antonii” – In: Studia Anselmiana, 38, 1956, p. 110-113.

[33] Ис. 40:3: „… εὐθείας ποιεῖτε τὰς τρίβους τοῦ θεοῦ ἡμῶν”. Срв. Мат. 3:3; Марк 1:3 и Лука 3:4.

[34] Ὁ μὲν γὰρ προφήτης φησίν, ὅτι παρέσται λέγων: ‘ἑτοιμάσατε τὴν ὁδὸν Κυρίου, εὐθείας ποιεῖτε τὰς τρίβους αὐτοῦ’. Αὐτὸς δὲ παραγενόμενος ἔλεγε: ‘ποιήσατε καρποὺς ἀξίους τῆς μετανοίας’. Ὅπερ ἴσον ἐστὶ τῷ: ‘ἑτοιμάσατε τὴν ὁδὸν Κυρίου’. Joanni Chrysostomi In Matthaeum, X, 3, (PG 57, 187).

[35] Този етичен идеал може да намерим например у Зенон (335-263 г. пр. Хр.) и Клеант (330-230 г. пр. Хр.). Фрагменти от техните произведения, които са достигнали до нас, могат да бъдат намерени у: Stobaeus, 2, 7, 6e; 2, 7, 7b; Clement of Alexandria († 215 г.): Stromata II, XXI, 129, [GCS 15], Leipzig 1906, p. 183. Срв. също Marx, 1956, p. 112-113. Стоиците са вярвали, че да живееш съобразно етиката, означава да живееш в хармония с природата.

[36] Християнските автори имат за отправна точка в своите трудове библейската истина, че всичко, което Бог е сътворил, е добро (Бит. 1:31).

[37] Такова разбиране за природата (естеството) намираме в Corpus Areopagiticum (ок. 500 г.), един от най-значимите и влиятелни богословски трудове на ранновизантийския период. Когато неизвестният автор на тези текстове говори за демоните, той пише, че те са зли, защото не могат да действат „според природата си”: Κακοὶ δὲ εἶναι λέγονται διὰ τὸ ἀσθενεῖν περὶ τὴν κατὰ φύσιν ἐνέργειαν. De divinis nominibus, IV, 23, in Corpus Dionysiacum, I, (ed. B. R. Suchla), Berlin - New York 1990, p. 171.

[38] Септуагинта използва алтернативната форма εὐθής.

[39] Прилагателното εὐθής в този си смисъл е използвано в аполитикиона (отпустния химн или тропар) в деня, когато се чества паметта св. Антоний Велики. В него се казва, че св. Антоний е следвал „правите пътища на Кръстителя”: τῷ Βαπτιστῇ εὐθείαις ταῖς τρίβοις ἑπόμενος (Миней за 17 януари).

[40] ὅλος ἦν ἴσος, ὡς ὑπὸ τοῦ λόγου κυβερνώμενος καὶ ἐν τῷ κατὰ φύσινἑστώς. Vie d' Antoine, 14, p. 174.

[41] Καὶ οὐχ ὁποία γέγονε, τοιαύτη καὶ ἔμεινεν. Athanasius, Contra Gentes, 7, [ed. and trans. by R. W. Thomson], Oxford 1971, p. 18.

[42] ὡς γέγονεν ἐξ ἀρχῆς. Contra Gentes, 2, p. 6.

[43] Athanasii Archiepiscopi Alexandriae Contra Arianos Oratio Secunda, 67, PG 26, 289B.

[44] Стихове 17-22. Виж: Tripolitis, A. Op. cit., p. 88-89.

[45] Vie d ’Antoine, 74, p. 324.

[46] Виж: S. Giovanni Climaco Scala paradisi, II, grad. XXIV, [ed. and tran. P. Trevisan], Torino 1941, p. 81-89 (PG 88, 980C-988A).

[47] Trevisan, II, grad. XXIV, p. 87;Срв. също Пс. 7:10.

[48] Срв. Bogdanović, D. Jovan Lestvičnik u vizantijskoj i staroj srpskoj književnosti, Beograd 1968, p. 43 и Chryssavgis, J. John Climacus: From the Egyptian Desert to the Sinaite Mountain, Ashgate 2004, p. 166-167.

[49] Trevisan, II, grad. XXIV, p. 85 (PG 88, 981C).

[50] Ταύτην τὴν πολιτείαν ὁ Θεὸς ἔδωκε τῷ Ἰσραήλ· τὸ ἀπέχεσθαι τῶν παρὰ φύσιν. Les apophtegmes des pères. Collection systématique, 1, 21, Sources Chrétiennes 387, [ed. J.-C. Guy. s.j.], Paris, 1993, p. 114. Срв. също ibid, II, 15, където авва Исаиа казва: ὁ κόσμος ἐστὶν τὸ ἐργάσασθαι τὰ παρὰ φύσιν καὶ πληρῶσαι τὰ θελήματα ἑαυτῶν κατὰ σάρκα (p. 132).

[51] Παρὰ φύσιν ἐστίν, ὃ ὁ θεὸς οὐχ οὕτως πεποίηκεν ἢ ὅπερ ὅλως οὐ πεποίηκεν, οἷόν ἐστιν ἡ ἁμαρτία καὶ ὁ θάνατος. Anastasii Sinaitae, Viae dvx, II, 7, [ed. K.-H. Uthemann], Corpus Christianorum Series Graeca, 8, Brepols-Turnhout, 1981, p. 60. Сравни също следващата страница от същия автор, но от друг негов труд, където той оборва монотелизма: τὸ σαρκικῶς ζῆν, τοῦτό ἐστι σαρκικὸν καὶ παρὰ φύσιν θέλημα. Anastasii Sinaitae, Capita adversus monotheletas, V, in Anastasii Sinaitae Opera, [ed. K.-H. Uthemann], Corpus Christianorum Series Graeca, 12, Brepols-Tumhout, 1985, p. 100.

[52] Срв. Theodori Studitae Epistulae, vol. II, (ed. G. Fatouros), [Corpus Fontium Historiae Byzantinae. XXXI/2], Berlin-New York 1992, Ep. 217 (p. 339-340), Ep. 370 (p. 501-502) и Ep. 539 (p. 813-814).

[53] Виж бел. 6, 8 и 18.

[54] „Нека да бягаме далеч от дивия дракон дявола, от огнените стрели на горчивата и смъртоносна страст. Това не е наслаждение, а болка, не сладост, а жлъч, не щастие, но зла воля, робство, развала, демонично обсебване, промяна на състоянието, което е в съответствие с природата” (Φεύγωμεν τὸν ἀνήμερον δράκοντα διάβολον, τὰ πεπυρωμένα τῆς πικρᾶς καὶ θανασίμου ἐπιθυμίας βέλη. Οὐκ ἔστιν ἡδονή, ἀλλ᾿ ὁδύνη, οὐχ ἡδύτης, ἀλλὰ χολή, οὐκ εὐπάθεια, ἀλλὰ δυσμένεια, δουλεία, φθορά, δαιμονισμός, ἀλλοίωσις τῆς κατὰ φύσιν ἕξεως). Виж Ep. 381, t. II, p. 522.

[55] Също така св. Максим Изповедник, който характеризира греха като действие срещу природата. Срв. Thunberg, L. Man and the Cosmos. The Vision of St. Maximus the Confessor, N.Y. 1985, p. 58. Св. Максим често употребява използваната от св. Касия в стихирата формулировка κατά φύσιν и ὐπέρ φύσιν. Трябва да се има предвид, че трите израза могат да се срещнат и при други автори, не само в аскетичен аспект, както е у св. Максим.

[56] Изразът ὑπὲρ φύσιν е използван в химнографските творби и на други автори. Прави впечатление е, че в повечето от тези случаи изразът се отнася преди всичко до Христос и Неговото свръхестествено раждане от девица, както и в химнографията на определени мъченици по отношение на мъченията и страданията, които те са претърпели. Виж, например, третата възхвала от Канона в чест на пренасянето на мощите на св. Теодор Стратилат (8 юни), написан от Теофан († 845 г.), както и катизмата след третата възхвала на Канона. Там откриваме и двете по-горе споменати значения на израза.

[57] Trevisan, t. I, grad. XV, p. 357-403 (PG 88, 880D-924C).

[58] Виж стихове 12-13: ἁγνείαν γὰρ παντελῆ / καὶ σωφροσύνην ἀσπασάμενος – Тъй като беше усвоил в пълнота чистотата и целомъдрието.

[59] Ἁγνεία ἐστὶ φύσεως ὑπὲρ φύσιν ὑπερφυὴς ἄρνησις. Trevisan, t. I, grad. XV, p. 357 (PG 88. 880D).

[60] Ὑπὲρ φύσιν ἁγνεία, ἀοργησία, ταπεινοφροσύνη·προσευχή, ἀγρυπνία, νηστεία·κατάνυξις διηνεκής. – Τούτων τῶν μὲν ἄνθρωποι, τῶν δὲ Ἄγγελοι, τῶν δὲ αὐτὸς ὁ Θεὸς Λόγος καθέστησε Διδάσκαλος καὶ Δοτήρ. Trevisan. t. II, grad. XXVI, p. 157 (PG 88, 1028B).

[61] Ὅστις σῶμα ἐνίκησεν, οὕτος φύσιν ἐνίκησεν· ὁ δὲ τὴν φύσιν νικήσας, πάντως ὑπὲρ φύσιν ἐγένετο’. Trevisan, 1.1, grad. XV, p. 387 (PG 88, 896B-C).

[62] Vita Antonii е запазен в повече от 165 ръкописа. Виж въведението на D 'Vie Antoine, p. 77. Относно ръкописната традиция на Лествицата виж: Богданович, Д. Цит. съч., с. 147. За ръкописната традиция на Apophthegmata Patrum виж: Guy, J.-C. “Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum” – In: Subsidia hagiographica, N 36, Bruxelles 1962 [2nd edition 1984].

[63] Виж по-горе за кореспонденцията на св. Касия със св. Теодор и за използваната фразеология в стихирата.

[64] Срв. Богданович, Д. Цит. съч., p. 160.

[65] За манастира Студит виж: Janin, R. La géographie ecclésiastique de l'empire byzantin, I: Le siège de Constantinople et le patriarcat oecuménique, 3: Les églises et les monastères, Paris 1969 [2nd ed.], p. 430-440.

[66] Дължа благодарности на моите приятели Žarko Tankosić (Indiana University) и Ivan Drpić (Harvard University) за отделеното от тях време, да прегледат по-ранните версии на този текст и за техните ценни предложения и съвети.

Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kawq8