Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Победата, победила света

Четвъртък, 21 Април 2022 Написана от Владимир Н. Илин

Harrowing of Hell St Sophia ConstantinopleСамо веднъж през църковната година се дава вкусването на чистата, непримесена с нищо друго, бяла като слънчево сияние радост. Това се случва в Пасхалната нощ. Като от препълнена чаша тази радост се излива навън, отвъд църковната ограда и е готова да обхване със сияещ облак-нимб целия свят.

„Радвайте се!“ – такива са първите думи на Възсиялия от покривалото на гроба, от скръбната и окървавена плащаница Христос. „Чиста Дево, радвай се!“, звучи ангелското, вътрешноцърковно приветствие към тази, която сама е живо олицетворение на Църквата.

„Христос възкръсна, веселие вечно“ – гърми из целия космос църковният лик!

А Словото на св. Йоан Златоуст, произнасяно в края на Пасхалната утринна? Този бликащ, самозабравил се от радост, неизчерпаем източник на всеопрощение, на радост и любов – наистина огнено възвестяване на свещеното слово, което, макар и да не е било внесено в канона, заема обаче там царствено място по правото на първородството.

И се разкрива същността на християнските обетования, техният съкровен смисъл. Като плод, който е вързал, се открива смисловата същност на християнските символи – обетованията от Стария и от Новия Завет. Плодът от победата над греха е вечна радост. Звучи обаче и друг глас:

Като стон от глъбините,

протяжен и глух.[1]

Този глас ни възвестява, че същността на греха е вечната скръб. И Синът Човешки е дошъл в света, за да победи тази скръб чрез вечната радост. Той е и Синът Божи, Който, без Сам да е страдал от ярема на греха, е изминал целия страдален път на подяремното човечество. Такъв е обаче пътят на съвършената любов, която носи радостта. Такъв е бил и пътят на Твореца и Изкупителя на тварите, извикани към битие за свободна радост.

И наистина, драмата на творението, драмата на изкуплението е драма на любовта. Няма обаче любов без свобода. Несвободната любов съдържа в себе си едно най-жестоко вътрешно противоречие и на практика не е любов. Илюзията на несвободната любов е „данайски дар“, дар от княза на този свят. Той е и този, който е поставил препятствието пред свободата на полетялата от бездната на небитието към божествената светлина твар:

Пътя свободен пресичайки,

от бездната изви се адски дух…[2]

И е отишла тварта „в далечна страна“[3] – в образа на блудния син, и е изменила на своя Небесен Жених и на Неговия предвечен Отец: „… който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“.[4] Изменила Му е отначало в образа или, по-вярно – в безòбразието на падението Адамово: „Приех печата на безобразието на моите страсти“.[5] Изменяла Му е след това и в символите на идолопоклонническите падения на избрания народ и вкостеняването му в законничеството. И тогава, в праведния гняв на любовта Си, отхвърленият Жених призовал „езичниците“: сакати, хроми, слепи, нищи. Колко много символика има в това! И се напълнил домът със сътрапезници.[6]

„Затова повече няма да търпя – ще призова Моите народи и те ще ме прославят с Отца и Светия Дух“.[7]

Това е драма на отхвърлената любов, изгаряща „до ада преизподен“,[8] и търсене на любимия – „и като не си го намерил на земята, си слязъл чак до ада“.[9]

За това възвестява скръбният и протяжен звън при изнасянето на плащаницата. В тази мистерия се разкрива тайната на Жениха, снеман от Кръста на любовта и погребван „в подземен ров, в тъмнина и смъртна сянка“.[10] Никой не е умирал, нито някой ще умре така, както е умрял Безгрешният, Който е приел в Себе си всички грехове и всяка смърт. И ако до мига на кръстната смърт се е разкривала тайната на състраданието на Твореца към тварите, то сега за тварите е настъпило времето да оплакват своя поруган и унизен Творец, времето на течащите сълзи на умилението, на плача на благообразния Йосиф с Никодим над Този, Който е „облечен в светлина, като в риза“.[11]

Великата вечерна на Велики петък[12] – снемането от Кръста.

Утринната на Велика събота – погребението.

Настъпва тържественият миг – мигът на всемирното мълчание – и Господ възкръсва в изпълнение на любящата молитва на Своята Църква в образа на Пресвета Богородица. Такъв е смисълът на канона „Плачът на Пресвета Богородица“ от повечерието на Велики петък. Господ не остава равнодушен към сълзите на най-святата от създадените от Него твари. И тази любов на Твореца, чрез мистерията на зачеването на новия живот и вечния покой, превръща мрака на Велики петък в тайната на Светата и Велика събота. „Като се упокои с плътта в гроба (букв. „съботства“), дарува ни ново съботство“.[13]

С колко дълбок предобразователен смисъл е изпълнено ветхозаветното опазване на покоя на съботния ден – та нали това е символ на чистотата на новата Христова събота в живота на бъдещия век, където няма да влезе нищо нечисто, където няма да проникне нито едно житейско попечение.

В света на светинята не внасяй

тревогите си робски…[14]

И в същото време Христос е осъден на смърт заради нарушаване на ветхозаветната събота, сторено от Него чрез тези Негови дела, които е трябвало да покажат целта, εἶδος-а на ветхата събота, а именно – Новата събота: „… като приемеш по-лошото, въздай ми по-доброто“.[15]

О, трагическа диалектика!

Колко особени стремежи, настроения и указания изпълват утринната на Велика събота – с нейните „непорочни“, с канона „С морската вълна“, с литията с плащаницата около храма и гръмовното пророчество на Йезекиил за Възкресението. Пророчеството, от което ще ни обземе неизказан ужас, заедно с неизказана радост. Непредаваем трепет ни прониква от ирмоса на Петата песен от канона „С морската вълна“, който е изпълнен със свръхчовешкото огнено томление по вечността на пребиваващия във времето:

„Исаия, като видя, невечерната светлина на ставащото поради Твоето милосърдие Богоявление, Христе, от нощта бодърствайки, викаше: ще възкръснат мъртвите и ще се изправят тези, които са в гробовете, и всички земнородни ще се възрадват“.

„Наближава утро, но е още нощ“ – обръща се към нас все този „пети евангелист“ Исаия.[16] И затова трябва да се изправят нашите наведени, оклюмали глави. Възлюбеният наш Господ е слязъл в ада, така щото „царски ревейки, като лъв“,[17] да разбуди спящите с кошмарния сън на смъртта. Защото спокойна смърт няма, има само спокоен живот. И вечен покой във вечния живот. Смъртта пък – това е апогеят на греха, неговият зъл живот, който се е превърнал във вечна агония, а адски огън. И в пасхалната Господня нощ всички ние отчетливо чуваме пробуждащия ни от митарствата на греха глас, защото в кошмар се е превърнал и животът ни, и всички ние се измъчваме като Исаия в очакване на утрото на Възкресението.

От времето на Въплъщението на Господа пътят на Сина Човешки и пътищата на света са тайнствено свързани и на тях повече не им е дадено да се разделят един от друг. Господните страдания ще се разкрият в края на света – като страдания на света, понеже Христос – Логосът – онтологически държи света и светът, често без дори да осъзнава това, състрадава с Христос, както и Христос, по благостта на Своето човеколюбие, състрадава заедно със света. Това обяснява и защо заминаването на Господа към Неговите страдания е предшествано от Неговата апокалиптическа беседа (Мат. 24-25 гл.; Лук. 21 гл.; Марк 13 гл.), с това се обяснява и защо Страстната седмица и Пасха са като две велики изражения на един единен апокалипсис – апокалипсис на агонията и на Възкресението.

Ще го има в света и възкресението на Лазар – може би в изпълнение на упованията на Фьодоров,[18] ще го има и входът му в Йерусалим – тайнственото хилядолетно царуване на светците на земята; ще я има и Тайната вечеря – излизането на Църквата вън от храма с Евхаристийната чаша; ще има и умиване на нозете – смирението на мъдрите и високата благотворителност, благодатно социално устройство. Ще има обаче и своя Гетсиманска нощ – тупикът и безизходността, изкушението на неверието; ще го има арестуването под стража, и Юдината целувка – предателите от своята среда; ще настъпи и неправедният съд, преторията на Пилат – рационалистическите и държавно-правовите напасти; ще се открият и Голгота, и гробът – избиването и измъчването на мнозина, разрушаването на плодовете от делата на верните, оттеглянето на останалите в катакомби, където също ще има разпри и взаимни изпояждания; ще настъпят дни, които в порядъка на естественото не би понесла никоя плът… А след това от бездните на космоса, от неговите раздвижили се светила – огнен апокалипсис – възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век – нов, неизказан еон, несвършващ век. И Възкресението на Господа ще има своето отражение върху възкресението на света, върху явяването на новото небе и новата земя.

„Господ царува; Той е облечен с величие“.[19]

Величието – това е красотата, явяваща себе си като тайна на живота в бъдещия век. Господ възкръсна от мъртвите със силата на Този, Който е Светия Безсмъртен, беше явен във въплъщаването на страданията и бива разкриван – като образ на вечната красота, във възкресението и живота в бъдещия век. Красотата обаче е това, което движи любовта. А онова, което идва след апокалипсиса, е разкрито в кн. Песен на песните – в пира на вечната, еонична любов, която „никога не отпада“.[20]

Тъкмо красотата на Възкресението на Господа е победата, която побеждава света. Иисус Христос като Жених излиза от гроба, а Църквата, „като невеста, пременена за своя мъж“,[21] отива да Го срещне.

Христовото човечество е Неговата съпруга, невестата, предвечната Църква, Ecclesia perennis, „ковчег, позлатен от духа“.

„Духът и невестата“[22] – това е тайната на живота в бъдещия век, това е и плодът от Възкресението.

„Господ царува; Той е облечен с величие“.

Превод: Борис Маринов

* Ильин, В. Н. „Победа, победившая мир“ – В: Вестник РСХД, 5, 1932, с. 6-9 (бел. прев.).

[1] Из Комедия на любовта (1862 г.) на Хенрик Ибсен (бел. прев.).
[2] Из поемата Демон (2, 16) на М. Ю. Лермонтов; в превода на М. Шандуркова от 2018 г. (на свободен достъп – тук): „… минавайки по пътя вечен, от бездна дух се появи“ (бел. прев.).
[3] Лука 15:13 (бел. прев.).
[4] Лука 10:16 (бел. прев.).
[5] Из Песен 2 от Великия покаен канон на св. Андрей Критски (бел. прев.).
[6] Срв. Мат. 22:10 (бел. прев.).
[7] Из Антифон 12 от Утринната на Велики петък (бел. прев.).
[8] Втор. 32:22 (бел. прев.).
[9] Срв. Утринната на Велика събота: „На земята си слязъл, за да спасиш Адам, и, като не си го намерил на земята, Владико, си слязъл да го търсиш чак до ада“ (бел. прев.).
[10] Пс. 87:7; Иов. 3:5 (бел. прев.).
[11] Из Антифон 10 от Утринната на Велики петък (бел. прев.).
[12] От формално литургическа гледна точка Вечерната и повечерието на Велики петък би било по-правилно да бъдат наричани Вечерна и повечерие на Велика събота.
[13] Из самогласна стихира на „Хвалите“, гл. 2 от Утринната на Велика събота; значението на думата „събота“ (σάββατον) е „почивка“, „покой“, откъдето и деривата σαββατισμὸς – виж и: Фундулис, Й. „Празничният календар на Православната църква: произход и развитие“ – тук (бел. прев.).
[14] Из стихотворението „Добро и зло“ (1884 г.) на Атанасий Фет (бел. прев.).
[15] Слава и нине, гл. 2 от последованието на вечерната в петък на Петата седмица от Великия пост: „Днес се открива предвечното тайнство и Син Божи става Син Човешки, та като приеме по-лошото, да ми въздаде по-доброто…“ (бел. прев.).
[16] Ис. 21:12 (бел. прев.).
[17] Срв. Хвалитна стихира, гл. 2, от последованието на Утринната на Велика събота: „Елате да видим нашия Живот, лежащ в гроба, за да оживотвори в гробовете лежащите. Елате днес пророчески да запеем на Този, Който е от Юдиното коляно и Когото днес съзерцаваме спящ: Легнал, заспал си като лъв и кой ще Те пробуди, Царю? Но възкръсни самовластно Ти, Който доброволно отдаде Себе си за нас. Господи, слава Тебе!“ (бел. прев.).
[18] За Н. Ф. Фьодоров и неговите „упования“ („всеобщото възкресение“ като задача на историята, като наш общ дълг пред отците) виж: Ильин, В. Н. „Этюды о русской культуре. Етюд 5: Н. Федоров и преп. Серафим Саровский“ – В: Вестник РСХД, 8-9, 1931, с. 19-26; 11, 1931, с. 13-16.
[19] Пс. 92:1 (бел. прев.).
[20] 1 Кор. 13:8 (бел. прев.).
[21] Откр. 21:2 (бел. прев.).
[22] Откр. 22:17 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8r8xu 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме