Бдителността на вярата

Продължение от „Вяра и отговорност“ (тук)

Във времето, когато руският народ е призоваван към атеистична бдителност, ние – православните пастири на Руската църква – зовем към бдителност към Христовата вяра. „Защото ще дойде време, – говори св. ап. Павел – когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни“ (2 Тим. 4:3-5).

На бдителност ни учи Бог, но на нея учи и лукавият враг. На бдителност ни учат и учениците Христови – нея проповядват и духовете на тъмнината. Евангелието възвестява светата бдителност на вярата. Невярващите пък учат на класова, расова и партийна бдителност, която съпровождат с всякакво насилствено организиране на човешкото общество в света. Християнската бдителност – това е разбиране на пътищата на спасението и на освобождаването на човешката душа в Бога, привличане на всички хора към Христа Иисуса, Спасителя на света… Светлата бдителност е християнска любов. От любов Господ е създал Църквата, но не като „партия на апостолите“, не като „партия на християните“.

Майката бди над детето си, като го пази. Божият Дух бди над човешката душа, като я спасява. Християнинът бди над Божията воля в себе си и в другите. Това е проявяването на любовта и на истината.

„Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41) – така говори Спасителят в Гетсиманската градина на Своите изморени и заспиващи ученици. Да, ние знаем, че и вярващите в Бога хора, стремящите се към светлината, могат да се уморят от злото на този свят, от трудностите, от гоненията и униженията, от цялото това временно тържество на неправдата над правдата, което ние често виждаме в света. И когато хората, които са вярващи, виждат около себе си гонение против всяка светиня и правда, те може и да се уморят от това зло, принуждаващо ги да отстъпят от своето упование, от своята вяра… И тогава тъгата надвива в сърцата на човеците, и те, – също както и апостолите в Гетсиманската градина, – виждайки агонията на своя Учител, заспиват „от тъга“ (Лука 22:45), спирайки да са внимателни към духа на своята вяра. Ето за какво предупреждава св. ап. Павел своя ученик и сътрудник Тимотей. А св. ап. Петър казва на вярващите така: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра…“ (1 Петр. 5:8-9).

Ако за живеещите в Съединените щати християни главната духовна бдителност се състои, може би, в това, да не се увличат по трупането на спечелени пари и всички онези материални блага, които така лесно тук се придобиват с пари, но да пазят вниманието на душата си върху духовните и вечни ценности, то духовната бдителност в Съветския съюз ще се заключава повече от всичко в умението и горещото желание да запазят своята вяра и душата си сред всички онези безбройни задължения, повинности и натоварвания (не само физически, но и душевни), които са наложени на съветския човек. Усилените темпове на работата, обществените, а още повече и партийните задачи, могат не само да изнурят човека душевно, а и да отслабят неговата воля към всяка свободна, жива и лична активност в света.

Нужна е бдителност на вярата… Спасителят казва: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; … понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата (а Този Господар е Господ – Стопанинът на света), привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!“ (Марк 13:33, 35-37).

Следва

Превод: Борис Маринов

* Иоанн (Шаховской), архиеп. „Бдительность веры“ – В: Азбука.ру; текстът представлява трета беседа от десета част, „Църковността в живота на християнина“, от цикъла беседи „Ценност и личност“ на архиеп. Йоан (бел. прев.).