Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Български патриарх Кирил – Дневници

Написана от Момчил Методиев

Cover Patriarh KirilВ първите дни на февруари 2018 г. излязоха от печат Дневниците на Българския патриарх Кирил (1953-1971) – издание на Нов български университет. Изданието за пръв път събира на едно място дневниковите записки на Светейшия патриарх Кирил, до този момент разпръснати в различни архивни единици от неговия личен фонд в Централния държавен архив.

Преобладаващият масив от записките отразяват периода на служението му като патриарх и са предимно от 50-те и 60-те години на миналия век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част от тях са свързани с официални посещения на първия Български патриарх от най-новата история на Православната ни църква в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ. По-рядко се срещат разсъждения или откровения по различни теми и лица, които самият автор често озаглавява „бележки”.

Дневниците са лично свидетелство на първия предстоятел на възстановената в 1953 г. Българска патриаршия за един изключително труден период в живота на Българската църква и нейните отношения с комунистическата държава. Очакваната с оглед на такъв период автоцензура не омаловажава обаче ролята им на важен исторически извор – както за вътрешното състояние на Църквата ни, така и за нейните международни контакти. В тях е отразено и отношението на патриарха към важни проблеми в Православния свят като участието на БПЦ в икуменическото движение, стремежа и борбата за съхраняване на българския характер на манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора, отношенията ни с Македонската православна църква и др.

Най-подборно дневниците са водени след 1948 г., при което за същата тази година са запазени особено подробни записки за Всеправославното съвещание в Москва, където бъдещият патриарх участва като член на българската делегация. Голямо внимание е отделено на отношенията на патриарха със заточения в с. Баня, Карловско, бивш екзарх Стефан, на контактите с Московската и с Вселенската патриаршии, както и на голямата външнополитическа активност, развивана в този период от нашата Православна църква.

Мнозинството от записките са машинописен текст, като има и редица ръкописни записки. Както уточнява авторът в една от бележките, голяма част от тях са диктувани на личния му секретар протодякон д-р Васил Велянов, а след това са редактирани и преписвани, преди да бъдат окончателно одобрени от патриарха.

Съдбата на самите дневникови записки е особено показателна за положението на Православната ни църква в епохата и условията на комунизма. Дневниците са споменати в завещанието на патриарха от 1965 г., в което е посочено, че „чистият екземпляр” от тях следва да бъде оставен на Св. Синод, а вторият екземпляр – на БАН. Макар да не е ясно дали към 1971 г. е съществувал напълно комплектуван „чист” екземпляр със записки на покойния патриарх, те стават обект на дълга преписка между Св. Синод, Българската академия на науките, Министерство на външните работи (в чиято структура е бил Комитетът по църковните въпроси – бел. ред.) и Централния държавен архив. Вследствие на тази преписка те са предадени на ЦДА и са присъединени към останалите документи от личния фонд на патриарха. Записките не са комплектувани на едно място, а са разпръснати в десетки архивни единици, така че най-голямото предизвикателство за тяхното обединяване в едно издание е издирването им в иначе изключително богатия архивен фонд на Светейшия Кирил, състоящ се от над 6000 архивни единици.

Тези Дневници отразяват съзнанието за патриарх Кирил за огромната историческа задача, с която той е натоварен, и стремежа за утвърждаване на престижа на Българската патриаршия, получила отново – след дългите десетилетия на схизмата и неприемане от останалите православни църкви – своята автокефалия и признат от всички предстоятел. Това е житейска задача на патриарха, която той изпълнява с желание и с посвещение. В чисто човешки план той показва любов към пътувания, посещения на галерии и архиви в чужбина, впечатлява се от природните красоти – както в България, така и в останалите, посетени от него, страни. Бележките му от посещенията на природни забележителности в България са истински пътеписи, а подробните записки от посещенията му в Грузия в 1948 г. или голямата му обиколка в Светите земи през 1962 г. могат да бъдат ползвани като пътеводител от всеки поклонник по тези места.

Дневниците на патриарх Кирил свидетелстват за един истински космополит, който в хода на живота си става свидетел на ограничаването на собствения си хоризонт; на един духовник, който е изграден в епоха на исторически оптимизъм, но и който е имал лошия късмет да стане предстоятел на Българската православна църква през комунистическия период, когато правата и възможностите на Църквата за обществено влияние са силно ограничени, а животът ѝ е сведен до минимум.

Съставители на книгата и автори на предговора и бележките са Живко Лефтеров и Момчил Методиев, а богословски консултант на изданието е Борис Маринов.

Новата книга от 760 страници, с корична цена 29 лв. и ISBN 978-954-535-988-0, може да бъде намерена в книжарницата на НБУ и големите книгоразпространителски вериги.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaqfp 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 196Ставроф. ик. Константин Галериу
Проповед за Рождество

Майкъл Едуардс
Псалмите, поезия на вярата

Протопрезв. Александър Шмеман
Разгръщане на християнските погребални обреди (Из Литургията на смъртта)

Борис Зайцев
Архимандрит Киприан

Полезни връзки

 

Препоръчваме