Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Български патриарх Кирил – Дневници

Написана от Момчил Методиев

Cover Patriarh KirilВ първите дни на февруари 2018 г. излязоха от печат Дневниците на Българския патриарх Кирил (1953-1971) – издание на Нов български университет. Изданието за пръв път събира на едно място дневниковите записки на Светейшия патриарх Кирил, до този момент разпръснати в различни архивни единици от неговия личен фонд в Централния държавен архив.

Преобладаващият масив от записките отразяват периода на служението му като патриарх и са предимно от 50-те и 60-те години на миналия век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част от тях са свързани с официални посещения на първия Български патриарх от най-новата история на Православната ни църква в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ. По-рядко се срещат разсъждения или откровения по различни теми и лица, които самият автор често озаглавява „бележки”.

Дневниците са лично свидетелство на първия предстоятел на възстановената в 1953 г. Българска патриаршия за един изключително труден период в живота на Българската църква и нейните отношения с комунистическата държава. Очакваната с оглед на такъв период автоцензура не омаловажава обаче ролята им на важен исторически извор – както за вътрешното състояние на Църквата ни, така и за нейните международни контакти. В тях е отразено и отношението на патриарха към важни проблеми в Православния свят като участието на БПЦ в икуменическото движение, стремежа и борбата за съхраняване на българския характер на манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора, отношенията ни с Македонската православна църква и др.

Най-подборно дневниците са водени след 1948 г., при което за същата тази година са запазени особено подробни записки за Всеправославното съвещание в Москва, където бъдещият патриарх участва като член на българската делегация. Голямо внимание е отделено на отношенията на патриарха със заточения в с. Баня, Карловско, бивш екзарх Стефан, на контактите с Московската и с Вселенската патриаршии, както и на голямата външнополитическа активност, развивана в този период от нашата Православна църква.

Мнозинството от записките са машинописен текст, като има и редица ръкописни записки. Както уточнява авторът в една от бележките, голяма част от тях са диктувани на личния му секретар протодякон д-р Васил Велянов, а след това са редактирани и преписвани, преди да бъдат окончателно одобрени от патриарха.

Съдбата на самите дневникови записки е особено показателна за положението на Православната ни църква в епохата и условията на комунизма. Дневниците са споменати в завещанието на патриарха от 1965 г., в което е посочено, че „чистият екземпляр” от тях следва да бъде оставен на Св. Синод, а вторият екземпляр – на БАН. Макар да не е ясно дали към 1971 г. е съществувал напълно комплектуван „чист” екземпляр със записки на покойния патриарх, те стават обект на дълга преписка между Св. Синод, Българската академия на науките, Министерство на външните работи (в чиято структура е бил Комитетът по църковните въпроси – бел. ред.) и Централния държавен архив. Вследствие на тази преписка те са предадени на ЦДА и са присъединени към останалите документи от личния фонд на патриарха. Записките не са комплектувани на едно място, а са разпръснати в десетки архивни единици, така че най-голямото предизвикателство за тяхното обединяване в едно издание е издирването им в иначе изключително богатия архивен фонд на Светейшия Кирил, състоящ се от над 6000 архивни единици.

Тези Дневници отразяват съзнанието за патриарх Кирил за огромната историческа задача, с която той е натоварен, и стремежа за утвърждаване на престижа на Българската патриаршия, получила отново – след дългите десетилетия на схизмата и неприемане от останалите православни църкви – своята автокефалия и признат от всички предстоятел. Това е житейска задача на патриарха, която той изпълнява с желание и с посвещение. В чисто човешки план той показва любов към пътувания, посещения на галерии и архиви в чужбина, впечатлява се от природните красоти – както в България, така и в останалите, посетени от него, страни. Бележките му от посещенията на природни забележителности в България са истински пътеписи, а подробните записки от посещенията му в Грузия в 1948 г. или голямата му обиколка в Светите земи през 1962 г. могат да бъдат ползвани като пътеводител от всеки поклонник по тези места.

Дневниците на патриарх Кирил свидетелстват за един истински космополит, който в хода на живота си става свидетел на ограничаването на собствения си хоризонт; на един духовник, който е изграден в епоха на исторически оптимизъм, но и който е имал лошия късмет да стане предстоятел на Българската православна църква през комунистическия период, когато правата и възможностите на Църквата за обществено влияние са силно ограничени, а животът ѝ е сведен до минимум.

Съставители на книгата и автори на предговора и бележките са Живко Лефтеров и Момчил Методиев, а богословски консултант на изданието е Борис Маринов.

Новата книга от 760 страници, с корична цена 29 лв. и ISBN 978-954-535-988-0, може да бъде намерена в книжарницата на НБУ и големите книгоразпространителски вериги.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaqfp 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме