Основи на руската култура от прот. Александър Шмеман

На 11 декември 2017 г. в Съборната палата на главното здание на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет в Москва се е състояло представяне на нова книга на изтъкнатия православен богослов на отминалото столетие, прот. Александър Шмеман. Книгата, озаглавена Основи на руската култура, е съставена от беседи на автора, изнасяни през 1970-1971 г. в руската редакция на радио „Свобода”, а предговорът към нея е на известния руски филолог и доктор по богословие – поета, прозаика и преводача Олга Седакова. В представянето са участвали синът на отец Александър – журналистът Сергей Шмеман, авторът на проекта за издаване на книгата – Егор Агафонов, авторът на коментарите към изданието – Елена Дорман и др. С приветствие към присъстващите и участниците се е обърнал ректорът на ПСТГУ, прот. Владимир Воробьов, в чието слово е била подчертана значимостта на събитието и е било напомнено за времето, когато, благодарение на публикуваните във Вестник РСХД текстове на о. Александър, Литургията е влязла по нов начин в живота на православните християни в Русия.

На свой ред съставителят Егор Агафонов е разказал накратко за самата книга – че в нея е влязъл цикъл беседи, запазени единствено в машинопис. В словото си той още е споделил: „Отец Александър е удивителен богослов. Той продължава да удивява и след своята кончина. На 13 декември следващата година ще се изпълнят 35 години от неговата смърт, но въпреки това и днес продължават да излизат нови негови книги”.

В подробности за отпечатването на книгата Основи на руската култура е разказала сътрудникът в Дома на руското зарубежие „Александър Солженицин” – Елена Дорман.

Текстовете на беседи от 3 до 12 са открити случайно в архива на писателя Владимир Варшавски, а през 2016 г. в архива на покойната поетеса Нина Бодровая (сътрудница на радио „Свобода”) са открити всички текстове от цикъла „Основи на руската култура” – 30 на брой беседи, без първата. Така е била съставена и самата книга.

Книгата съдържа и приложение, където, по думите на Егор Агафонов, са включени и няколко радиобеседи от други цикли, лекции и по-рано публикувани текстове. Особен раздел от книгата е посветен на творчеството на А. И. Солженицин.

На свой ред синът на о. Александър, Сергей Шмеман, е благодарил на всички, взели участие в подготовката на изданието. „Откакто чета тази книга, в мен се натрупват все повече и повече въпроси, които сега бих искал да задам на моя баща” – е казал той. Като е отбелязал, че в новата книга могат да бъдат намерени отговорите на много въпроси във връзка с това, което днес се случва в Русия, той още е добавил: „За мен тази книга е важен пътеводител по днешна Русия, по днешната култура”.

Говорейки за това, какво е означавала литературата в живота на тяхното семейство, той е подчертал: „Това беше част от нашето всекидневие”. В дома на семейство Шмеман е имало лавици с книги, много от които отец Александър е знаел наизуст. Цитирал е А. Пушкин, без да поглежда в текста. Когато пък през 1972 г. в дома им се появява Бродски и чете свои стихове, в същата нощ „моят баща можеше да ги цитира наизуст – той имаше удивителна памет”.

Относно литургическите текстове, които започвали да се превеждат на английски език, отец Александър казвал на преводачите: „Четете ги като поезия”. „За него нямаше разлика: поезията, Литургията, животът – всичко това беше Царството Божие на земята” – е казал синът на свещеника, отбелязвайки, че особена тема на неговите лекции е била темата за руската религиозна литература. Успявал е да намери „светото творчество”, за което след това е говорил в своите беседи. Много от книгите той препрочитал всяка нова година. Четял много на руски и на френски, вниквал и в английската поезия.

„Ако не бях богослов и свещеник, щях да стана литературовед” – привежда думите на отец Александър неговият син. Разказал е още и това, как през 60-те неговият баща се е заинтересувал от руските филми, които тогава станали достъпни (например, „Андрей Рубльов” на Тарковски). Когато пък се появили рекламите на руски грамофонни плочи, веднага поръчал много. „Имахме чувството, че най-накрая се е появил контакт с Русия… Той никога не е бил в Русия, но знаеше наизуст, например, картата на Петербург”. Все в същите тези години отец Александър е започнал да получава и първите отзиви от своите предавания – преди това „баща ми не знаеше, слушат ли го или не”. След това се появили и първите живи контакти с хора от Русия, започнали да идват писма.

Отговаряйки на въпрос относно Дневниците на отец Александър, Сергей Шмеман е изразил удивлението си от резонанса, който те са получили в Русия. В Америка такъв отклик за тях никога не е имало. По неговите думи, когато се е запознал с тях, се е създало впечатлението, че отец Александър е имал намерението да пише спомени във формата на дневници, но не е успял да направи това. „Той обичаше да чете дневниците на писатели. Може би той е искал да направи едно по-формално издание” – е споделил още Сергей Шмеман.

Освен това, пред участниците в срещата са били демонстрирани първите три глави от новия, все още не излязъл на широк екран, документален филм за отец Александър – „Апостол на радостта”. Авторът и режисьор на филма, Андрей Желязников, е разказал, че като тласък за неговото създаване са послужили именно Дневниците на о. Александър, а работата над филма е продължила четири години. За отец Александър във филма са разказали негови роднини и приятели, негови ученици – випускници на семинарията „Св. Владимир”.

Накрая, присъстващите на представянето са имали и възможността да чуят запис на една от беседите на о. Александър Шмеман – „Тайната на Пушкин”.

В предисловието към новата книга Олга Седакова е написала: „Човек с най-дълбока вяра, православният свещеник Александър Шмеман говори върху съдбините на руската култура без ни най-малък оттенък на клерикализъм, без „религиозни” оценки. Онези, които са запознати с неговите богословски трудове, няма да са учудени от това – той не познава нищо, което да е повече противоположно на вярата, от религиозната идеология, от нейните рецепти и нейните предписания. За най-християнското произведение в руската литература той е смятал Капитанската дъщеря. А изборът „религия или културно творчество” (в съдбата на Гогол, на Лев Толстой и други) не предизвиква в него никакво съчувствие – в него той е виждал една от хроничните опасности на руската култура. На анализа на тази и на други опасни свойства на руската култура са посветени и неговите беседи”.

* По материала на Е. Бажина, публикувана на сайта Благовест.инфо – тук (бел. ред.).