Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата

Написана от Живо Предание

Ziziulas-koricaВ последните дни на ноември на българския книжен пазар се появи нова ценна богословска книга: Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата от Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), издание на фондация „Комунитас”. Книгата е дело на преводача Слава Янакиева, редактора проф. Калин Янакиев, който е и автор на Предговора към българското издание, коректора Диана Попова и Мая Георгиева, изготвила художественото оформление. Книгата, с обем 264 стр. и ISBN 978-954-9992-43-4, се разпространява в книжарницата за християнска литература „Анжело Ронкали”, в „Български книжици”, в книжарница „Нисим”, във веригата „Хеликон”, „Къща за птици” и в Интернет. Коричната цена на новата книга е 11 лв.

Българското издание на Битието като общение идва, за да запълни една от най-зеещите празноти в достъпната на български език съвременна богословска литература. Както справедливо отбелязва в своя Предговор към българското издание проф. Калин Янакиев, на читателя у нас е предложено „… може би най-важното (във всеки случай, най-цитираното, най-коментираното, най-разискваното и сигурно най-дискутираното) съчинение на православната богословска мисъл от втората половина на ХХ век”. И още нещо, което е особено важно и определящо в съвременен както общоевропейски, така и местен, български контекст: „Християнската (православната) традиция е изработила философско-теологичния фундамент на понятието за личност, с което мисли и живее християнското европейско човечество. Персонологичен смисъл имат и схващанията за истината, за обществото в автентичната християнска перспектива. Ако това е така, необходимо е едно решително и дълбоко преосмисляне на същността и природата на Църквата – така дълго и фатално институционализирана, етатизирана и юридизирана в богословската мисъл на последните векове”.

А ето и част от оценката за този труд на неговия пръв редактор, приснопаметният прот. Йоан Майендорф: „Тази книга не винаги е лесно четиво. Тя предполага известна запознатост със съвременните богословски тенденции. Дисциплинираният и критичен ум на Зизиулас се оказва в постоянен диалог с другите, отдавайки им дължимото или критикувайки ги – най-вече поради едностранчивост, т. е. там, където им липсва автентично „католичен” подход към църковната реалност. Неговата мисъл е в много отношения близка до тази на покойния отец Николай Афанасиев – добре известен изразител на „евхаристийната еклисиология”, но колко остра (и по мое мнение, колко оправдана) е също критиката на Зизиулас към него! Дали Афанасиев не е някак пренебрегнал тринитарното и антропологическото измерение на еклисиологията, фокусирайки мисълта си върху „локалната” природа на евхаристийната общност и някак изключвайки проблемите за истината и универсалните предпоставки за единство?”.

Отговорите на тези и много други, критични за Църквата и нейното богословие, въпроси могат да бъдат открити на страниците на най-прочутия труд на митрополита на Пергам (Константинополска патриаршия) Йоан (Зизиулас): изследване, белязало по вероятно най-яркия възможен начин присъствието на своя автор както в съвременната православната богословска мисъл, така и изобщо в богословския дискурс на съвремието.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9pq8p 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме