Забравените украински корени на една известна „френска“ светица като пример за имперска унификация и денационализация

Характерен признак за имперската култура е усвояването на духовните, интелектуални и творчески сили и наследство на покорените народи. Украйна не прави изключение. Отнемете от културата на Руската империя този украински принос и тя ще престане да бъде толкова „величествена“ и „световна“, както обикновено се възприема.

Денационализацията, размиването на националното съзнание и идентичност е характерно явление сред покорените народи в границите на всяка империя. Руската империя в продължение на векове следва този път на обща унификация, в което няма място за отделна украинска нация и култура. Вместо това трябваше да се появи „единен руски народ“.

Цели поколения украинци са възпитани под влиянието на подобни наративи. В условията на загуба на собствената си украинска държавност, без перспективи за самореализация и кариерно израстване в колонизираната, разделена и опустошена от безкрайни войни родина, много млади, образовани и амбициозни украинци са принудени да търсят по-добра съдба в столицата и в пространството на империята, в която е имало търсене на образовани кадри. При такива обстоятелства те са били принудени да посветят своите сили и таланти за развитието на културата на чужда империя.

В Московското царство през 16 и първата половина 17 в., преди украинската творческа и интелектуална инжекция, местната култура е била доста незабележимо явление. Въпреки това, от втората половина на 17 в. много образовани украинци допринасят за образователната мисия (т. нар. „Киево-могилянска експанзия“) в Московия. Под влиянието на киево-могилянците и с прякото им участие в Московия е въведено образование, създадени са образователни институции, написани са нови литературни произведения и е извършена мащабна църковна реформа. Голям брой украински интелектуалци допринасят за създаването на новата имперска култура, която според техния замисъл е трябвало да бъде в известна степен „украинизирана“. Дори в руския книжовен език от края на 17 – началото 18 в. започват да се усещат определени влияния на украинизацията. Същото се случва и в изкуството. А църковният живот задълго попада под „малоруското влияние“, срещу което коренните московчани започват да се съпротивляват.

Намирайки себереализация в неограничените и полудиви простори на северната империя, много украинци искрено са вярвали, че по този начин прославят собствената си „малка родина“. Има цяла плеяда видни личности, дошли от Украйна, които се смятат за „руски“. В това се проявява и цялата трагедия на една пленена нация, талантливите и ярки представители на която не са имали перспективи в собствената си родина, погълната от империята и изкуствено превърната в глуха провинция. Те често са били принуждавани да отдадат гения и талантите си на чуждата държава и култура, а много често не са имали и друг избор. В същото време, под влиянието на имперското образование, те нерядко са изгубвали собствените си национални корени и идентичност.

Тази трагедия най-ясно се проявява в съдбата и творчеството на рускоезичния украински писател Микола Гогол (1809-1852). Но и много други видни дейци на културата, религията и науката в Руската империя през 18-19 в. са били принудени да преживеят това вътрешно раздвоение и противоречие между собствения си украински произход и имперското унифицирано образование, което отрича самото право да бъдат украинци. Тук можем да изброим много имена – от видни църковни йерарси, до философи, художници и учени. Имперската пропаганда усилено ги представя на света като „руснаци“, докато в действителност те са били украинци. Многобройни студенти и преподаватели на Киево-Могилянската академия през 18 в. имат решаващо влияние върху развитието на образованието, литературата и изкуството в империята.

Украинецът Григорий Сковорода (1722-1794) оказва влияние върху формирането на философска школа в империята като такава, а Паисий Величковски (1722-1794) оказва влияние върху възраждането и обновлението на православното монашество. По същия начин полтовчанинът Памфил Юркевич (1826-1874) продължава да полага основите на християнския платонизъм и кордоцентризъм във философията. Негов ученик е известният руски философ Владимир Соловьов (1853-1900), който от своя страна е праправнук на украинския странстващ философ Григорий Сковорода. Украински корен има дори писателят Фьодор Достоевски (1821-1881), чийто дядо Андрей Достоевски е украински свещеник от Волин и се е подписвал на украински език. Изключителният композитор Пьотр Чайковски (1840-1893), художникът Иля Репин (1844-1930), изобретателят на хеликоптера Игор Сикорски (1889-1972), основателят на практическата космонавтика Сергей Корольов (1906-1966), певецът и композитор Александър Вертински (1889-1957), поетесата Анна Ахматова (истинското ѝ име е Горенко, 1889-1966), балетмайсторът Серж Лифар (1905-1986) също имат украински корени. Родом от Украйна са били и известните философи и богослови прот. Георгий Флоровски (1893-1979), протопрезв. Василий Зенковски (1881-1962), Николай Бердяев (1874-1948) и мн. др.

Знаейки за световната слава и признание, малко внимание се обръща на страната на произход и корените на тези видни личности. Обикновено биографите се ограничават до кратко споменаване, че са родени в Руската империя или СССР, без да се уточни, че това всъщност е Украйна, която по това време е под властта на Русия. В същото време в живота на всеки човек при формирането на характера, съзнанието и нагласите е важна средата, в която е роден и възпитан. Несъмнено умствените, културните и духовните характеристики на украинския народ, неговите традиции и наследство по един или друг начин са оставили своето влияние върху тези, които са се родили или са живели в Украйна. Този аспект е важно да се има предвид, когато става въпрос за феномена или гения на определена личност.

Тук като пример бих искал да спомена известната „френска“ светица Мария (Скобцова) Парижка (1891-1945) – православна монахиня на Константинополската патриаршия, поетеса, писателка, участничка във френската Съпротива, спасила еврейски деца от Холокоста и екзекутирана от нацистите в газовата камера на концентрационния лагер „Равенсбрюк“ на 31 март 1945 г.

През 1985 г. мемориалният център „Яд Вашем“ посмъртно я удостоява със званието „Праведник на света“, а през 2004 г. Вселенската патриаршия в Константинопол я причислява към лика на светците като преподобномъченица Мария Парижка. В същото време римокатолическият архиепископ на Париж, кардинал Жан-Мари Люстиже отбелязва, че Римокатолическата църква също ще почете майка Мария като света мъченица и покровителка на Франция. На 31 март 2016 г. в Париж се проведе церемонията по откриването на улица „Майка Мария Скобцова“, която е в непосредствена близост до улица „Лурмел“ в Петнадесети район, където е живяла и работила майка Мария. На табелата под името на новата улица на френски език е написано: „Улица на майка Мария Скобцова: 1891-1945. Руска поетеса и художничка. Православна монахиня. Член на Съпротивата. Убита в Равенсбрюк“.

Французите се гордеят с това име. Малко хора обаче обръщат внимание на факта, че майка Мария е била украинка по рождение. Всички се подвеждат по чисто руската ѝ фамилия Скобцова. В действителност обаче това е фамилията на втория ѝ съпруг. Омъжена е била два пъти, като в първия си брак е носила фамилията Кузмина-Караваева, а във втория си брак се омъжва за видния деец на кубанското казашко движение Скобцов, с когото по-късно се разделя и приема монашество.

Като момиче Мария е носила фамилията Пиленко и е принадлежала към известния украински стар казашки род Пиленко, чиито представители са потомци на запорожките казаци. Дядо ѝ Дмитро Василиевич Пиленко (1830-1895) е роден в Южна Украйна, бил е началник-щаб на Кубанската казашка войска и началник на Черноморския регион. Прадядо ѝ Василий Василиевич Пиленко е роден в Полтавска област (Полтавщина), бил е инженер в Луганската леярна и ръководител на въгледобива в Лисичанск, първи открил находища на желязна руда в Кривой Рог, а по-късно е бил ръководител на добива на сол в Крим. Прапрадядо ѝ Васил Пиленко е войник и полкови знаменосец на Персозинковската стотица на Хадячския казашки полк, а по-късно получава чин втори майор, като през 1788 г. е назначен за ковчежник на Зинковския район в Полтавска област. Умира през 1794 г. Бащата на Васил Пиленко също служи в Первозинковската стотица на Хадячския полк, а дядо му – Михайло Филипович Пиленко е военен в същия полк.

„Родовото гнездо“ на казаците от Пиленко е гр. Зенков – стогодишният център на Хадячския казашки полк в Полтавска област.

Както се вижда, св. Мария Парижка е украинка по рождение, въпреки че е възпитана в руската традиция. Скобцова е фамилията ѝ от нейния втори брак, който по-късно разтрогва, приемайки монашество.

След канонизацията на мъченицата тя често продължава да бъде наричана със светската фамилия на втория си съпруг – Скобцова, дори само за да се подчертаят нейните „руски корени“. Ето как, според една общоприета погрешна практика, тя дори е била записана в календара на църковните светци в Украйна. По-специално, анексът към решение № 25 на Синода на ПЦУ от 14 юли 2023 г., § 7 гласи: „… да се добави към църковния календар прпмчца Мария (Скобцова) Парижка (1945) – да се установи 31 март като ден за възпоменание по новоюлианския календар, в деня на мъченическата ѝ кончина“.

В същото време тази широко разпространена практика напоследък поражда известни съмнения. Въпреки че след развода в гражданските документи във Франция Мария не променя фамилията си (по това време това е доста сложна бюрократична процедура), не е съвсем правилно да я наричаме в монашество със светското фамилно име на втория ѝ съпруг. Освен това светците обикновено не се наричат със светско фамилно име.

Вероятно би било по-правилно да я наричаме с моминското ѝ име Пиленко или поне двойната фамилия „Пиленко-Скобцова“, което би било по-достоверно от историческа и биографична гледна точка.

Във всеки случай св. Мария Парижка е наследник на славния украински казашки старейшина. И това си струва да се помни както в Украйна, така и във Франция.

В този пример виждаме как обединяващото руско имперско влияние продължава подсъзнателно да се запазва в наше време дори в други страни. Доскоро малко хора в света знаеха и обръщаха внимание на Украйна, на нейната самобитност, история и наследство. Украинците се възприемат главно под влиянието на руските имперски наративи като част от „руския свят“.

Войната на Русия срещу Украйна, героичната и саможертвена съпротива на украинците срещу руската агресия, отчаяната борба за собствената им свобода, независимост и идентичност накараха света да разбере, че хората не знаят почти нищо за украинците, включително и за тези, които са живели сред тях и са станали известни в различни области. Тези украинци, дори и да са били русифицирани и възпитани в чужда традиция, остават видни представители на Украйна. Нямаме право да се отказваме от тях и тяхното наследство. Те са също и украшение на Украйна и нейната колоритна и многостранна култура, еквивалентна на великите култури на други народи по света. Разфилтрирането на определени имперски влияния в тяхното наследство, които някога възникват чрез съответното възпитание при липса на собствена държавност, трябва да върнат тези имена в украинската съкровищница на световната култура.

Превод: Ренета Трифонова

* Шумило, С. „Забытые украинские корни известной „французской“ святой как пример имперской унификации и денационализации“ – на страницата risu.ua (Религиозно-информационная служба Украины) – тук (бел. прев.).
За първи път този превод е публикуван в Християнство.бг – тук (бел. ред.).