Забравената православна жена-богослов: Мира Лот-Бородина и мистическото богословие на обòжението

Преди Втората световна война в православните богословски кръгове в Западна Европа се открояват четири жени. Майка Мария Скобцова (Св. Мария Парижка, 1891-1945 г.) става широко известна, особено след канонизирането ѝ през 2004 г., с аскетичната си дейност в помощ на бедните в междувоенния Париж и на евреите по време на Втората световна война, както и със смелите си статии на духовни и богословски теми. Юлия Райтлингер (сестра Йоана, 1898-1988 г.) е иконографка, която пише своето богословие в цветове. Тя е била духовно чедо на о. Сергий Булгаков, а след завръщането ѝ в Съветския съюз през 1955 г. – на о. Александър Мен. Надежда Городецкая (1901-1985) е била активна в руската православна общност в Париж в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 в. През 1934 г. тя се премества в Англия и преподава в Ливърпулския университет. Най-известна е с авторитетните си изследвания Униженият Христос в съвременната руска мисъл (1938 г.) и Свети Тихон Задонски: вдъхновителят на Достоевски (1951 г.). Мира Лот-Бородина (1882-1957) пристига във Франция, за да учи през 1906 г. През 1909 г. защитава докторска степен по средновековни изследвания и се омъжва за френския историк-медиевист Фердинанд Лот (1866-1952). Специализира в областта на средновековната романтична литература (куртуазна любов) и публикува шест книги, които са високо оценени от специалистите, както и преводи на средновековна литература на френски език и множество статии.

От края на 20-те години на 20 в. Мира Лот-Бородина активно участва в православни и икуменически богословски дискусии, като проявява особен интерес към мистическото и аскетическото богословие. Тя участва в икуменическите богословски колоквиуми, организирани от Николай Бердяев, и публикува повече от тридесет статии, предимно на френски, някои на руски и немски език, посветени на патристичното учение за обòжението, Мистагогия на св. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов, св. Николай Кавàсила, светотайнственото богословие, благодатта, дара на сълзите, духовната сухота, блаженствата и учението за непорочното зачатие в православна перспектива. Превежда на френски език съчиненията на св. Симеон Нови Богослов и Мистагогия на св. Максим Изповедник и издава поредицата си от статии за св. Николай Кавàсила, публикувани под заглавие Un Maître de la spiritualité byzantine au XIVe siècle: Nicolas Cabasilas (Един византийски духовен учител от 14 в.: Николай Кавàсила, 1958). Статиите ѝ за обòжението, благодатта и блаженството в Християнския изток са преиздадени като книга през 1970 г.: La Déification de l’homme selon la doctrine des pères grecs, Paris: Le Cerf, 1970.

Съчиненията на Мира Лот-Бородина и участието ѝ в богословските дебати през 30-те години на 20 в. и след Втората световна война оказват силно влияние върху православните и римокатолическите богослови, особено върху лидерите на неопатристичното движение в православното богословие и римокатолическото движение ressourcement – nouvelle théologie, което се превръща в ключово богословие на Втория ватикански събор. В ентусиазирания си предговор към преиздаването на есетата на Мира Лот-Бородина за обòжението кард. Жан Даниелу припомня тяхното дълбоко влияние върху него: „Тези статии бяха решаващи за мен. В тях изкристализира това, което търсех – визия за човечеството, преобразено от божествените енергии… Спомням си колко зашеметен бях, когато прочетох нейните есета. На тях дължа това, че определиха посоката на първото ми изследване върху мистическото богословие на св. Григорий Нисийски“.

Научните интереси на Мира Лот-Бородина обхващат два различни културни и духовни свята – средновековната романтична литература и патристичното богословие, предимно мистическото и аскетическото. За нея тези две сфери са обединени от любовта: божествената любов като източник и вдъхновение за човешката любов, отекваща и стремяща се да достигне върха на човешките стремежи и единение с божеството и безкрайното, обòжението. Тя не създава писмено произведение, обединяващо тези две сфери, но малко след смъртта ѝ е публикуван сборник с нейни есета за куртуазната любов и средновековните мистични търсения, особено легендата за Светия Граал, под заглавие De l’amour profane à l’amour sacré (От профанната любов към свещената любов).

Мира Лот-Бородина несъмнено е един от най-влиятелните православни богослови на своето поколение и с право трябва да се смята за един от пионерите на неопатристичното богословие, заедно с о. Георги Флоровски и Владимир Лоски. Въпреки това, с изключение на о. Андрю Лаут (който многократно е писал за нея), тя до голяма степен е пренебрегвана в православието, особено в англоезичното православие. Защо? Можем само да гадаем. Може би защото, пристигайки в Париж през 1906 г., тя не принадлежи към първата вълна руски емигранти, бягащи от революцията и гражданската война, и затова остава нещо като аутсайдер в междувоенните и следвоенните руски православни кръгове във Франция? Или защото се омъжва за французин и се утвърждава във френския академичен и обществен живот? Или защото остава извън Православната църква до края на 20-те години на 20 в.? Или защото пише почти всичките си богословски трудове на френски език? Или защото нито съпругът ѝ, който е агностик, нито някоя от трите ѝ дъщери са били православни? Или защото е била толкова високо ценена в средите на водещите римокатолически богослови? Или защото е била жена в един мъжки свят? Или защото богословските ѝ интереси и ориентация са били по-близки до тези на о. Флоровски и Лоски, отколкото до тези на о. Сергий Булгаков и Сергиевия институт? Вероятно комбинация от няколко фактора е причината за липсата на подобаващо признание сред православните ѝ сънародници и последвалата забрава.

Неотдавна излезе биография на Мира Лот-Бородина, на руски език, написана от сестра Тереза Оболевич, която може би ще допринесе за повишаване на нейната популярност в съвременното православие, подготвя се превод и на английски език. Изненадващо е обаче, че нито едно от съчиненията на Лот-Бородина не е публикувано в превод на английски език – книгата ѝ за обожението е публикувана на румънски и на италиански, но не и на английски.

Богословието на Мира Лот-Бородина тепърва предстои да бъде изследвано по-задълбочено, както и влиянието ѝ върху развитието на римокатолическото и на православното богословие. Тя е пионер в патристичния подход към богословието още в началото на 30-те години на 20 в., по времето, когато о. Флоровски все още формулира своя неопатристичен проект, а Лоски се бори срещу софиологията. В статиите си за обòжението от 1932-1933 г. тя се позовава на „мистическото богословие“, което Лоски по-късно включва в заглавието на своята класическа книга – наистина, схемата на Мистическото богословие на Православната църква (1944 г.) се основава на учението за обòжението (θέοσις), за което Лот-Бородина пише толкова красноречиво десетилетие по-рано. Лоски (който признава малко от съвременните си източници) се позовава в Мистическото богословие на статията на Лот-Бородина за дара на сълзите, но не споменава за нейните много по-важни статии за обòжението.

Дошло е времето Мира Лот-Бородина да бъде призната като един голям православен богослов на нашето време.

Превод: Златина Иванова

* Ladouceur, P. „A Forgotten Orthodox Woman Theologian: Myrrha Lot-Borodine and the Mystical Theology of Deification“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).