Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Не е празна вярата ни

Събота, 25 Март 2023 Написана от Св. Лука (Войно-Ясенецки), архиеп. Симферополски и Кримски

Blagoveshtenie Ohrid 14„Днес е началото на нашето спасение и явяване на тайната от вечност: Синът Божи Син на Дева става и Гавриил благовести благодатта“.[1] В този ден се е изпълнило великото тайнство на нашата християнска вяра – изпълнило се е това, за което седемстотин години преди Рождеството на Господа Иисуса Христа е предсказвал светият пророк Исаия: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“.[2]

Защо този свети пророк е говорил, че ще дадат на Господа името Емануил, когато архангел Гавриил, който днес поздравява Пресвета Дева Мария, е казал, че тя ще Му даде името Иисус? Какво означава това? То се обяснява със значението на името „Емануил“ – с нас е Бог.

Всички християнски народи, всички, които са повярвали в Господа Иисуса Христа, Го именуват Спасител, Бог истинен, Който е живял с хората на земята. Това оправдава и името Емануил – с нас е Бог, за което е говорил пророкът. Емануил – това е Богочовекът, Бог, Който е с нас, Бог в плът. Извършило се е най-великото тайнство на нашето спасение – станало е това, за което четем при св. апостол Павел: „И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Той е говорил, че в тази необичайна тайна са искали да проникнат светите ангели, но и на тях не е било дадено да познаят всичките ѝ дълбини. Та ние ли, слабите и немощните, ще се опитваме да проникнем в нея?

Ние обаче знаем, че догматите за богочовечеството на Господа Иисуса Христа и за Неговото безсеменно въплъщаване чрез Пресветата Дева Мария съставляват основата на цялата наша християнска вяра. Затова защото – в случай че не вярвахме в това, че Господ Иисус Христос е истинският Син Божи, Който се е въплътил чрез Пресвета Дева Мария, то празна би била нашата надежда за спасение. Сам Господ Иисус Христос е говорил за Себе Си, че Той е Синът Божи, Хляб Небесен, Който е слязъл от Небесата. Това нещо ние възприемаме с цялото си сърце и не се опитваме да постигнем бездънната дълбочина на явяването на Бога в плът.

При все това обаче, доколкото ни е достъпно, се опитваме да разберем защо е било необходимо Въплъщението на Сина Божи, защо Му е трябвало да възприема човешката плът? Не затова ли, че Той, със Своя Кръст, със Своите страшни голготски страдания и с кръстната Си смърт, ни е спасил от вечната смърт и от властта на дявола?

Според неизречения Божи съвет е трябвало Господ наш Иисус Христос със смърт смъртта да разруши, да се въплъти, да възприеме човешкото тяло и да умре със същинска човешка смърт. Господ Иисус Христос е принесъл тая страшна жертва, за да ни доближи до Бога, да ни направи от смъртни човеци вечно живи богочовеци. Станал е Богочовек и е открил и на нас пътя към богочовечеството – към това, щото в обновеното си тяло да се приобщим към вечното, безкрайно приближение до Божията святост. А ако това е така, то, разбира се, Той не е можел да го стори, оставайки само Бог. Трябвало е Той да стане Богочовек, да се въплъти чрез Пресветата Дева Мария.

Това събитие, Въплъщението на Сина Божи, е събитие, което е безмерно велико и затова е трябвало да бъде предвъзвестено по чудесен начин – чрез явяването на архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария, и неговото благовестие е било най-великото от всички благовестия, които човешкият род изобщо е чувал. В Назарет – в скромното жилище на Пресвета Дева Мария, са прозвучали удивителните думи: „радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28). Ще рече – благословена си повече от която и да било от жените човешки.

Пресветата Дева Мария мълчала. Изпаднала ли е тя в естествените за обикновения човек трепет и ужас при вида на архангела? Не, това, което я е овладяло, не е било ужас, а смущение – поради необичайността на поздрава. Тя не се е ужасила от необичайността на това явление, защото самата тя е била най-света от светите и по духовната си чистота светата ѝ душа е била ангелоподобна. Изказала е единствено едно напълно разбираемо недоумение, питайки: „… как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ – и е получила дивния отговор: „… Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:34-35).

Имало ли е някога измежду всички родени някоя, подобна по чистота и святост на Пресвета Дева Мария? Не! Такава никога не е имало и няма и да има. Неизказано и поразително, обвеяно от божествената слава е великото тайнство на въплъщаването на нашия Господ Иисус Христос.

И как да не се преклоним с цялото си сърце пред Пресветата Дева, която е станала оръдие на великата и непостижима Божия тайна? Как да не я наречем „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“? Та нима майката на самия Небесен Цар не трябва да бъде поставена от нас по-високо от всички сили небесни, по-високо от всички Негови слуги? А архангелите, серафимите и херувимите са слуги Божии.

Разбира се, трябва да я почитаме с цялото си сърце и да я смятаме за своя небесна майка, стараейки се да подражаваме на нейните добродетели и да изпълняваме думите ѝ, които пеем на всяка утринна и които тя е изрекла на Елисавета, майката на Господния Предтеча: „Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).

Всички ние, православните християни, облажаваме Пресвета Дева Мария според учението на Светото Писание, но с болка сме длъжни да кажем, че враговете на Църквата Христова – протестанти, сектанти и други еретици – не участват в тази похвала, идваща от православния свят. Те съвършено отхвърлят почитането на Пресвета Богородица като казват, че Божията майка е била само една благочестива жена – подобно на много други, и дори ни осъждат задето възнасяме към нея молитви и, обръщайки се към нея, казваме: „Пресвета Богородице, спаси нас“. И казват: „Как е възможно това – да се търси спасение от една благочестива жена? Един е нашият Спасител – Господ Иисус Христос, Който ни спасява, и други спасители ние нямаме“.

Но какво да им отговорим на това? Ние се обръщаме към Божията майка като към наша застъпница. Ние знаем, че непосредствено тя не е спасила света така, както на Своя Кръст ни е спасил нейният божествен Син. Тя обаче може да съдейства за спасението ни с молитвите си пред своя Син, и ние просим нейните молитви, които са толкова силни пред Него.

Светият апостол Павел казва за себе си: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ (1 Кор. 9:22). И призовава апостол Тимотей: „Внимавай на себе си и на учението, … защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат“ (1 Тим. 4:16).

Както виждаме от Светото Писание, светите апостоли също ни спасяват. По какъв начин? По същия, по който и Пресвета Богородица – със своите молитви, своето учение и своята близост както с нас, така и с Господа Иисуса Христа. И ако апостолите могат да ни спасяват, защо тогава Божията майка да не може? Тя е наша застъпница, благодатна Майка на целия християнски род. И затова ние зовем: „Пресвета Богородице, спаси нас“.

Наричаме я Владичица, Царица небесна. Сектантите пък се възмущават от това и казват: „Един е нашият Цар и това е Бог“. Нима обаче не сме в правото си да я наричаме царица, след като тя е майка на Царя? Нима дори сред човешкия род всяка царска майка не носи титлата царица? В същия този смисъл ние наричаме и нея Царица небесна, тъй като тя е майка на нашия Цар – Господа Иисуса Христа. Наричаме я Владичица, защото има голяма власт да ни защитава от дявола. А нещастните сектанти отхвърлят тази света божествена помощ на Пресвета Дева Мария.

Да им запрети Господ! А на нас да запрети всякакво общение със сектанти – за да не ни отклоняват в пътя на погибелта. И Пресвета Богородица, чиито най-голям празник празнуваме днес, да ни спаси от дявола и всички негови слуги. Амин!

7 април 1945 г.

Превод: Борис Маринов

* Лука Крымский (Войно-Ясенецкий), св. „Не тщетна вера наша“ – Беседы в дни Великого поста и Страстной седмицытук (бел. прев.).

[1] Тропар, гл. 4, на Благовещение (бел. прев.).
[2] Мат. 1:23; срв. Ис. 7:14 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dahqu 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме