Не е празна вярата ни

„Днес е началото на нашето спасение и явяване на тайната от вечност: Синът Божи Син на Дева става и Гавриил благовести благодатта“.[1] В този ден се е изпълнило великото тайнство на нашата християнска вяра – изпълнило се е това, за което седемстотин години преди Рождеството на Господа Иисуса Христа е предсказвал светият пророк Исаия: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“.[2]

Защо този свети пророк е говорил, че ще дадат на Господа името Емануил, когато архангел Гавриил, който днес поздравява Пресвета Дева Мария, е казал, че тя ще Му даде името Иисус? Какво означава това? То се обяснява със значението на името „Емануил“ – с нас е Бог.

Всички християнски народи, всички, които са повярвали в Господа Иисуса Христа, Го именуват Спасител, Бог истинен, Който е живял с хората на земята. Това оправдава и името Емануил – с нас е Бог, за което е говорил пророкът. Емануил – това е Богочовекът, Бог, Който е с нас, Бог в плът. Извършило се е най-великото тайнство на нашето спасение – станало е това, за което четем при св. апостол Павел: „И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Той е говорил, че в тази необичайна тайна са искали да проникнат светите ангели, но и на тях не е било дадено да познаят всичките ѝ дълбини. Та ние ли, слабите и немощните, ще се опитваме да проникнем в нея?

Ние обаче знаем, че догматите за богочовечеството на Господа Иисуса Христа и за Неговото безсеменно въплъщаване чрез Пресветата Дева Мария съставляват основата на цялата наша християнска вяра. Затова защото – в случай че не вярвахме в това, че Господ Иисус Христос е истинският Син Божи, Който се е въплътил чрез Пресвета Дева Мария, то празна би била нашата надежда за спасение. Сам Господ Иисус Христос е говорил за Себе Си, че Той е Синът Божи, Хляб Небесен, Който е слязъл от Небесата. Това нещо ние възприемаме с цялото си сърце и не се опитваме да постигнем бездънната дълбочина на явяването на Бога в плът.

При все това обаче, доколкото ни е достъпно, се опитваме да разберем защо е било необходимо Въплъщението на Сина Божи, защо Му е трябвало да възприема човешката плът? Не затова ли, че Той, със Своя Кръст, със Своите страшни голготски страдания и с кръстната Си смърт, ни е спасил от вечната смърт и от властта на дявола?

Според неизречения Божи съвет е трябвало Господ наш Иисус Христос със смърт смъртта да разруши, да се въплъти, да възприеме човешкото тяло и да умре със същинска човешка смърт. Господ Иисус Христос е принесъл тая страшна жертва, за да ни доближи до Бога, да ни направи от смъртни човеци вечно живи богочовеци. Станал е Богочовек и е открил и на нас пътя към богочовечеството – към това, щото в обновеното си тяло да се приобщим към вечното, безкрайно приближение до Божията святост. А ако това е така, то, разбира се, Той не е можел да го стори, оставайки само Бог. Трябвало е Той да стане Богочовек, да се въплъти чрез Пресветата Дева Мария.

Това събитие, Въплъщението на Сина Божи, е събитие, което е безмерно велико и затова е трябвало да бъде предвъзвестено по чудесен начин – чрез явяването на архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария, и неговото благовестие е било най-великото от всички благовестия, които човешкият род изобщо е чувал. В Назарет – в скромното жилище на Пресвета Дева Мария, са прозвучали удивителните думи: „радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28). Ще рече – благословена си повече от която и да било от жените човешки.

Пресветата Дева Мария мълчала. Изпаднала ли е тя в естествените за обикновения човек трепет и ужас при вида на архангела? Не, това, което я е овладяло, не е било ужас, а смущение – поради необичайността на поздрава. Тя не се е ужасила от необичайността на това явление, защото самата тя е била най-света от светите и по духовната си чистота светата ѝ душа е била ангелоподобна. Изказала е единствено едно напълно разбираемо недоумение, питайки: „… как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ – и е получила дивния отговор: „… Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:34-35).

Имало ли е някога измежду всички родени някоя, подобна по чистота и святост на Пресвета Дева Мария? Не! Такава никога не е имало и няма и да има. Неизказано и поразително, обвеяно от божествената слава е великото тайнство на въплъщаването на нашия Господ Иисус Христос.

И как да не се преклоним с цялото си сърце пред Пресветата Дева, която е станала оръдие на великата и непостижима Божия тайна? Как да не я наречем „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“? Та нима майката на самия Небесен Цар не трябва да бъде поставена от нас по-високо от всички сили небесни, по-високо от всички Негови слуги? А архангелите, серафимите и херувимите са слуги Божии.

Разбира се, трябва да я почитаме с цялото си сърце и да я смятаме за своя небесна майка, стараейки се да подражаваме на нейните добродетели и да изпълняваме думите ѝ, които пеем на всяка утринна и които тя е изрекла на Елисавета, майката на Господния Предтеча: „Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).

Всички ние, православните християни, облажаваме Пресвета Дева Мария според учението на Светото Писание, но с болка сме длъжни да кажем, че враговете на Църквата Христова – протестанти, сектанти и други еретици – не участват в тази похвала, идваща от православния свят. Те съвършено отхвърлят почитането на Пресвета Богородица като казват, че Божията майка е била само една благочестива жена – подобно на много други, и дори ни осъждат задето възнасяме към нея молитви и, обръщайки се към нея, казваме: „Пресвета Богородице, спаси нас“. И казват: „Как е възможно това – да се търси спасение от една благочестива жена? Един е нашият Спасител – Господ Иисус Христос, Който ни спасява, и други спасители ние нямаме“.

Но какво да им отговорим на това? Ние се обръщаме към Божията майка като към наша застъпница. Ние знаем, че непосредствено тя не е спасила света така, както на Своя Кръст ни е спасил нейният божествен Син. Тя обаче може да съдейства за спасението ни с молитвите си пред своя Син, и ние просим нейните молитви, които са толкова силни пред Него.

Светият апостол Павел казва за себе си: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ (1 Кор. 9:22). И призовава апостол Тимотей: „Внимавай на себе си и на учението, … защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат“ (1 Тим. 4:16).

Както виждаме от Светото Писание, светите апостоли също ни спасяват. По какъв начин? По същия, по който и Пресвета Богородица – със своите молитви, своето учение и своята близост както с нас, така и с Господа Иисуса Христа. И ако апостолите могат да ни спасяват, защо тогава Божията майка да не може? Тя е наша застъпница, благодатна Майка на целия християнски род. И затова ние зовем: „Пресвета Богородице, спаси нас“.

Наричаме я Владичица, Царица небесна. Сектантите пък се възмущават от това и казват: „Един е нашият Цар и това е Бог“. Нима обаче не сме в правото си да я наричаме царица, след като тя е майка на Царя? Нима дори сред човешкия род всяка царска майка не носи титлата царица? В същия този смисъл ние наричаме и нея Царица небесна, тъй като тя е майка на нашия Цар – Господа Иисуса Христа. Наричаме я Владичица, защото има голяма власт да ни защитава от дявола. А нещастните сектанти отхвърлят тази света божествена помощ на Пресвета Дева Мария.

Да им запрети Господ! А на нас да запрети всякакво общение със сектанти – за да не ни отклоняват в пътя на погибелта. И Пресвета Богородица, чиито най-голям празник празнуваме днес, да ни спаси от дявола и всички негови слуги. Амин!

7 април 1945 г.

Превод: Борис Маринов

* Лука Крымский (Войно-Ясенецкий), св. „Не тщетна вера наша“ – Беседы в дни Великого поста и Страстной седмицы – тук (бел. прев.).