Войната и позоваванията на магичното съзнание

Както много пъти беше отбелязано, нарастващата руска агресия срещу Украйна е идеологически подплатена с помощта на квази-религиозна доктрина, популяризираща някаква изключителност на руската цивилизация – доктрина, която беше брандирана като „русский мир“. Тази доктрина обаче не е единственият квази-религиозен аспект на войната. Тези, които одобряват войната, се опитват да я оправдаят при привличането на широк спектър от аргументи, които изглеждат религиозни. В моя статия за базирания в Швеция блог „Religion in Praxis“ се опитах да докажа, че както Владимир Путин, така и неговите ешове в Руската православна църква, биват движени от дуалистичен светоглед, който е нехристиянски и анти-библейски, и който разглежда света като черно-бял, като разделен на две части, едната от които е същностно добра, а другата – същностно зла. В този светоглед Русия е въплъщение на първата част, докато Западът – на втората. Руската пропаганда ефективно се позовава на този светоглед, усилвайки го в средите на целевите си групи.

Същата тази пропаганда използва и някои библейски препратки. Така например, телевизионният канал „Спас“, притежаван и управляван от Московска патриаршия, продуцира и излъчва документална поредица „Бог и Библията“. Тя е базирана на книга със същото заглавие от сръбския епископ Николай (Велимирович). В един от епизодите говорителят на канала Борис Корчевников, заедно с о. Игор Фомин, свещеник от енория, свързана с Московския държавен институт за международни отношения, обсъждат възможни библейски оправдания за продължаващата война в Украйна. Този епизод те записват във Волноваха – украински град в Донбас, окупиран и почти напълно разрушен от руската армия. Застанал на фона на градските руини, о. Игор споменава, че „Бог дава непосредствена заповед на народа на юдеите да прочисти земята от народите“, които са нечестиви и следователно определени от Бога да „потънат в забрава“, така щото на тяхно място „да бъдат въздигнати други народи“. Което не представлява нито повече, нито по-малко от едно откровено оправдание на руските зверства в Украйна и реален призив към геноцид над украинския народ – геноцид, който се извършва върху основания от Стария Завет.

Руските църковни медии, в унисон с държавната пропаганда, разпространяват и други квази-религиозни послания, резониращи с религиозното съзнание на руснаците. Те включват истории за предполагаеми чудеса на бойното поле, когато живота на някои окупатори е пощаден противно на очакванията. Завеждащият „Библейския кабинет“ на Московската духовна академия, прот. Александър Тимофеев, е с руската армия в Донбас от ранните месеци на инвазията. В своя частен канал той обича на тълкува случващото се на бойното поле като „чудеса“. В неговата интерпретация подобни чудеса се случват само с руснаците. Така например, той преразказва историята за това как една църква в окупираната Попасна е била обстреляна от украинската артилерия и, по чудесен начин, нейните мозайки на св. апостоли Петър и Павел не са били повредени. Той не споменава, разбира се, над сто и петдесетте православни църкви, които бяха разрушени от руските войски. Очевидно те не са били достойни за чудеса.

О. Тимофеев също така поства окуражаващи послания към руските войници – от руския „старец“ о. Йоан Миронов от Санкт Петербург. Мобилизирането на „старците“ и други авторитетни църковни фигури се превърна в основен елемент от пропагандата в Русия и не само там. Един беларуски „старец“ – о. Андрей Лемешонок от манастира „Св. Елисавета“ в Минск, стана неуморен адвокат както на руския, така и на белоруския диктатор. Главата на Беларуската православна църква митр. Вениамин, който, също като митр. Онуфрий, има славата на безстрастен исихаст и на човек на молитвата, също стана страстен поддръжник на Александър Лукашенко.

Превръщането в капитал на предполагаемата святост и на „чудесата“ се превърна в популярен аргумент също така и в Украйна, където православието е разделено между две юрисдикции – автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ) и Украинската православна църква, която до неотдавна беше част от Московска патриаршия (УПЦ – екс МП), чийто канонически статут понастоящем никой не разбира. И двете тези църкви са дейни в изграждането на своите идентичности чрез своето взаимно отричане. Позовават се на популярна религиозност с цел да консолидират своите верни около църковните си водачи. УПЦ (екс МП) пропагандира своя лидер – митр. Онуфрий – като „свят човек на молитвата“ и използва това като аргумент да остане изолирана от останалите църкви в Украйна, от всемирното православие и от украинското общество. Говорителят на тази църква, прот. Микола Данилевич, разпространи чрез социалните медии истории, които разказвали негови енориаши, как те били виждали в сънищата си принадлежащите към ПЦУ да горят в ада. Игуменът на Киево-Печерската лавра, Вишгородски и Чернобилски митрополит Павел, е реално известен със своите манипулации с помощта на проклятия и препратки към апокалиптични истории.

Изглежда, че дори и Православната църква на Украйна (ПЦУ) не винаги издържа на изкушението да се позовава на такива истории, с цел да популяризира себе си. Една неотдавнашна възможност за това ѝ беше предоставена от злополуката, случила се на 9 декември, когато главата на УПЦ (екс МП) митр. Онуфрий, докато отслужваше литургия в Киево-Печерската лавра, разля св. Дарове от потира върху богослужебните си одежди. Официалният говорител на ПЦУ, Черниговски и Нижински архиепископ Евстратий, на часа се хвана за този злополучен епизод и го разтълкува като наказание, пратено от Бога на митр. Онуфрий – заради поредицата от лични негови грехове и погрешни политики, които ПЦУ му приписва. Интерпретация, която нашироко циркулираше в украинските медии като свидетелство за това, че митр. Онуфрий и неговата църква са в грях и следва да бъдат ограничени в Украйна.

Вярвам, че такива интерпретации, които се позовават на примитивните магични страни на религиозното съзнание, са манипулативни и подвеждащи. Те не допринасят с нищо за каузата на единството между православните в Украйна. Не служат и на каузата на Украйна във войната. За разлика от Русия, Украйна няма никаква нужда да оправдава своята борба чрез позовавания на чудеса, на старци, на сънища или на нещастни случаи като този в лаврата. Кой е крив и кой е прав в тази война – това е нещо, което е очевидно от само себе си. За онези пък, които имат нуждата да се позовават на нещо, са достатъчни думите на Христос, както и Моисеевите заповеди. Руската армия на украинска земя вече престъпи всяка заповед, докато руските богослови и църковни фигури продължават да измислят чудеса и пророчества на „старци“, за да оправдават това престъпление.

Тази война изправя нас – православните – пред една криза на авторитета. Тя ясно демонстрира, че патриарси, старци и популярни богослови могат да злоупотребяват със своя учителен авторитет, да грешат изцяло и да извращават православието. Нуждаем се от една сериозна преоценка на авторитета в Православната църква. Надявам се, че такава преоценка ще върне обратно центъра на нашия живот към Евангелието и към мъдростта на отците на Църквата.

Превод: Борис Маринов

* Cyril (Hovorun), archim. „War and Appeals to Magical Consciousness“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).