Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Християнско единство чрез св. апостоли Петър и Павел

Сряда, 29 Юни 2022 Написана от Кевин Бек

St Peter and PaulАз съм римокатолик, който обича православието. В допълнение към историческите фигури на православието, дълбоко влияние върху мен са оказвали и някои по-съвременни православни.

Православното духовенство, включително Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей, архиеп. Елипидофор и митр. Антоний (Блум), са подхранвали моя дух. Майка Мария от Париж, св. Софроний и безброй много верни, преследвани при съветските режими, са сред православните светци, мистици и мъченици, които ме вдъхновяват да живея по-свято и в повече вярност към Евангелието.

Православни учени като митр. Калистос (Уеър), о. Джон МакГъкин, о. Джон Бер и архим. Джон (Хрисавгис) са предизвикателство за моя интелект. Православни медии, от радио „Древна вяра“ през „Публично православие“ до „Византия и приятели“, са моя компания, а музиканти, вкоренени в православието (като „Капела Романа“ и Мъжкия хор на Института за певческа култура „Валаам“), обогатяват вътрешния ми живот.

Макар социалните мрежи да гъмжат от токсични „православни братя“, добри православни хора като Самър Кинърд, Джон Фотопулос и сестра Васа (Ларин) представят по изящен начин православието в киберпространството.

На всички източноправославни, които съм посочил, съответстват почти толкова вярващи от нехалкидонските ориенталски църкви, които са градили моята вяра. Чрез своето богословие, духовност и изкуство различните изражения на източното християнство са ме направили по-добър християнин, формирайки ума, сърцето и живота ми по образа на Христос.

Множество римокатолици изпитват дълбоко уважение към православието, а не са малко и православните с подобни чувства към римокатолицизма. Ето защо онези от православните и римокатолиците, които са хора на добрата воля, могат да се съгласят, че нашето официално разделение е нещо срамно. Вероятно най-големият скандал в християнството са християните, които не въплъщават молитвата на Иисус от Глава 17 на Евангелие според Йоан: „… да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

Схизмите са започнали много преди да се е появило различаването между римокатолицизъм и православие. В своите послания св. апостол Павел предупреждава срещу разделенията сред християните, независимо дали се обръща към коринтяните, към галатяните или към римляните.

Наличието на ранните разногласия обаче не е извинение за състоянието, в което продължаваме да се намираме. Столетията на разцепление служат като свидетелство против християнската вяра, богослужение и служение. Както православните, така и римокатолиците могат да намерят „добри причини“ да остават разделени. Можем да посочим filioque, папското главенство, богослужебните различия, календара и още дузина други въпроси, върху които римокатолиците и православните са спорили през годините.

Водещи фигури и от двете страни са насочвали вниманието към единството. През 1965 г. папа Павел Шести и Вселенският патриарх Атинагор се признават взаимно като братя християни и се прегръщат с братска обич. През 2016 г. папа Франциск и патр. Кирил се събраха, отбелязвайки първия случай, когато изобщо са се срещали папа и руски патриарх. През 2014 г. папа Франциск поиска и получи апостолското благословение на патр. Вартоломей.

Значителен напредък в посока постигането на разбирателство между църквите представляваха официалните опити за насърчаване на единството, предприети от Съвместната международна комисия за богословски диалог между Римокатолическата църква и Източноправославната църква, както и от Понтификалния съвет за насърчаване на християнското единство.

Независимо обаче от важните жестове и необходимите стъпки, римокатолици и православни остават официално разделени. Докато богослови и йерарси продължават да анализират спецификите на институционалното общение, аз смятам, че значително препятствие пред пълното общение между Изтока и Запада представлява отсъствието на святото желание. Единството ще настъпи тогава, когато то бъде пожелано от достатъчно голям брой обикновени хора.

Понастоящем православно-римокатолическото единство не изглежда да е нещо, което да е от висок приоритет за повечето от християните. Никой не настоява върху него, нито повечето от нас демонстрират усещане за неотложността на това то бъде доведено докрай. Възможно е ние да се страхуваме от това, което единството би могло да означава на практика, може би се притесняваме да не изгубим своята идентичност или просто се чувстваме твърде удобно в условията на църковния живот, в които нещата се намират от 1054 г. насам.

Разбира се, на едни места единството е по-трудно постижимо, отколкото на други – вероятно в Колорадо са налице по-малко препятствия пред него, отколкото (да речем) в Украйна или в Полша. Освен това римокатолиците и православните имат да се справят със свои собствени вътрешни разделения, но това не означава, че единството между тях е невъзможно.

Пиша това на 29 юни, след като гледах Литургията по случай тържеството на св. апостоли Петър и Павел в базиликата „Св. Петър“ в Рим. Епископът на Рим се обърна към делегацията на Вселенския патриарх така: „Вашето желано присъствие е ценен знак за нашето единство по пътя ни към освобождаване от отдалечаванията, които скандално разделят вярващите в Христос“. Двамата велики светци – Петър и Павел – ни показват пътя към единството по два начина, които са взаимно свързани един с друг.

Първо, и двамата светци имат дълбоки отношения и с Източната, и със Западната църква. Преди да стане Римски епископ св. апостол Петър е служил като епископ на Антиохия. Св. апостол Павел е основал църкви навсякъде из Сирия, Мала Азия, Гърция и Македония, но е писал и до църквата в Рим, където претърпява и мъченическа смърт. Нито един от тези двама апостоли не принадлежи само на Изтока или само на Запада.

Второ, налице са св. икони на св. апостоли Петър и Павел, изобразени заедно. Една от тях ги представя като стълбове, поддържащи Църквата. На друга от тези икони те са изобразени застанали един до друг, с вдигнати за благословение ръце. Трета показва как апостолите са се прегърнали. Когато съзерцаваме тези икони ние откриваме, че двамата апостоли и мъченици – които са живели и служили и на Изток, и Запад – държат и учат цялата Църква, а не само половината от нея.

Йерарсите и богословите биха разгледали по-специфични въпроси, но аз вярвам в единството, за което нашият Господ се е молил и в което привидно казваме, че вярваме всеки път, когато четем нашия общ Символ на вярата. Да се желае единството още не е достатъчно за неговото постигане, но е необходимо. Как бихме могли да очакваме да получим дара на единство в Христос, ако не сме се подготвили да го възприемем? За да осъществим пълното единство, за което Иисус се молеше в нощта, когато беше предаден и разпнат, ние трябва да започнем да го искаме. Ако достатъчно желаем това единство, вероятно ние ще можем да го постигнем към 2054 г., да поправим съществувалото в продължение на хилядолетие разделение и да започнем една нова ера на единство.

Превод: Георги Пърликов

* Beck, K. „Christian Unity through Saints Peter and Paul“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8fchc 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме