Слово за Успението на Пресвета Богородица
На твоето славно Успение Небесата се радват, възрадва се и ангелското войнство, цялата земя се весели
(хвалитна стихира)
По човешки Успението на Богородица е нейната кончина, която за всеки умиращ представлява скръбно разделяне на душата от тялото. В часа на своята кончина обаче тя не е познала скръбта. Тази смъртна скръб тя е приела още отпреди, заедно със своя Син, съ-умирайки с Него на Кръста. Скръбта е била изживяна и победена от нея в светлината на Неговото Възкресение – когато тя е видяла Възкръсналия в Неговата слава. А затова и когато Той е оставял този свят, възнасяйки се от земята на небето, тя също не е изпитала скръб, тъй като е била наясно, че това е Неговата небесна прослава. Земната скръб е била изживяна от нея преди смъртта ѝ заедно със собствения ѝ живот. На земята тя е оставала не заради себе си, а за Църквата, за която тя е била светла радост и духовно средоточие. Когато пък е настъпил часът на раздялата ѝ със света, над нея е трябвало да се изпълни всеобщото Божие определение: „… пръст си и в пръст ще се върнеш“.[1] И тя предала своя дух в лоното на своя Син: „Преставила си се пред Живота, майко на истинския Живот“.[2] А нейното Успение е било за Духоносната същинско тържество на живота в Светия Дух. Не е познало тлението и пречистото ѝ тяло, носило в себе си Спасителя на света. Преди него тя възкръснала от мъртвите, със силата на Христовото Възкресение, и се възнесла на Небето със силата на Неговото Възнесение.
„Като видяха Успението на Пречистата, ангелите се удивиха как Девата възхожда от земята на Небето“.[3] Затова и ние празнуваме Успението на Божията майка като Пасха Богородична. Уместно ли е обаче ние, човеците, да ликуваме поради раздялата с Божията майка в нейното Успение? Нима човек се радва, когато в смъртта губи близките си, майка си? Или за нас не може да има по-голяма скръб от тази раздяла? И затова не ни ли идва неволно мисълта колко по-радостна е била земята, колко по-радостен е бил и този свят, когато в него е живяла Пречистата? А затова не е ли било и по-естествено за нея завинаги да остане с хората на земята? Задавайки тези въпроси обаче ние сами не разбираме какво искаме и за какво се молим. Успението на Богородица е било благодетелно за света дело на нейната любов към човеците. В Успението си тя е поискала да не се отделя от цялата човешка природа, която била дала на своя божествен Син. Ставайки Божия майка, тя е останала заедно с това и истински човек, за когото смъртта е закон на живота, неминуема участ, която е следствие от първородния грях. В нейното Успение обаче смъртта е била победена, защото в него тя е възкръснала чрез силата на Възкресението на своя Син. А в нейно лице пред-възкръсва и целият човешки род, който тя посреща в неговото всеобщо възкресение.
За нея това възкресение е било също и възнасяне на Небесата – в божествена слава, боголепно и също толкова спасително за човечеството, колкото спасително е било за него и пребиваването ѝ на земята. То е продължение на нейното дело. В него и подир него тя пребивава в не по-малка, дори в още по-голяма близост с човечеството отколкото когато е била на земята. Сега тя вече е майка на цялото човечество, винаги и навсякъде и вовеки веков.
„В Успението си не си оставила света, Богородице“[4] – пее Църквата – и ние трябва да разбираме тази истина на Откровението. Пребивавайки на Небето, Пречистата, като „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“,[5] при все това не се отделя от нашия тварен свят. Нейният Син, Който се е възнесъл към надмирното небе и Който седи отдясно на Отца, пребивава над света, но Пресвета Богородица принадлежи на света, пребивавайки на неговата висша граница: като съвършено обòжено творение и „лествица към Небесата“.[6] Тя живее в света и със света, и за него в това има велика радост. И тази особена нейна близост е известна и осезаема за нас, преди всичко – молитвено; за нас тя е „в молитвите неуморна и в застъпничеството – неизменно упование“.[7] Близостта си до човеците тя милостиво дава да бъде чувствана в чудотворните икони и в явяванията ѝ, с които биват удостоявани смъртните. И тази нейна връзка със света в Успението, това, че тя не изоставя света, е някакъв мълчалив, тайнствен, но непоклатим догмат на нейното почитание.
Дори и това обаче не е достатъчно, за да бъде изразена цялата пълнота на нашето упование в нея. Защото ние не само осезаваме нейната близост със света, но и не можем да не се уповаваме и на лична среща в този свят, който тя наистина не е оставила. Когато ние се разделяме с близко и любимо за нас същество, каква друга мисъл вълнува сърцето ни повече и повече го изпълва със сладко очакване от надеждата ни за нова среща с него? Ние обаче сме лишени от тази среща когато между нас преминава границата на смъртта, пресичаща това упование. Успението на Богородица обаче не е смъртна раздяла с нея: в него тя не е оставила света. Господ, оставяйки света в Своето Възнесение, е обещал отново да дойде в него „… по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11) – в Своето Второ и славно пришествие. И сякаш като в залог за това обещание Той е научил християните да очакват тази среща молитвено. Християните са научени от Църквата по молитвен начин, в Иисусовата молитва, да призовават Неговата спасителна помощ и да търсят тайнственото общение с Него – в причастяването с Неговите Тяло и Кръв. Дадено ни е обаче да очакваме и новата среща с Него, да носим в сърцето си нейния зов, копнеж, упование, дадено ни е молитвеното призоваване, което е и първата и последната първо-християнска и все-християнска молитва: „да, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20). Ние обаче нямаме подобно упование за среща с Пресвета Богородица, за ново нейно идване в света и завръщане при нас. Тази среща ни очаква преди това – доколкото сме достойни за нея – в смъртния час, отвъд границата на земния живот. Тя е преминала през вратата на смъртта и, вярваме, там я срещат възхождащите по този път. А затова Успението на Богородица става особено близко за нас в откровението на смъртта на нашите сродници, както – вярваме това – и в нашата собствена, очакваща ни смърт. Също така ние вярваме, че Пресвета Богородица, която не ни е оставила в Успението си, е близка и до задгробния свят. Тя води този свят и го възпитава, заедно със св. ангели, с майчинска любов и с грижа за предстоящото възкресение, и с нейната помощ възрастват душите – според мярата на възрастта на съвършенството[8] – и съзряват за възкресението.
Днес обаче не ни ли се струва, в нашето маловерие, че Божията майка е изоставила света – в тези години на страшни изпитания, когато човечеството е озверяло и кръвта му изтича? Само че именно сега нейното приближаване към света става още по-осезаемо и се подготвя пътят за нейното снизхождане в света, за нейното ново идване при него. Ние трябва да вярваме и да изповядваме, че Божията майка, в своето Успение, се приближава към нова среща със света. Господ идва в света – в Своето Второ пришествие – не сам, а с всички ангели и светци, и Пречистата върви начело на това идващо от Небето снизхождане. Длъжни сме да носим в сърцата си очакването за този брачен час на невестата и майката Христова. И ако винаги ѝ се молим – „Пресвета Богородице, спаси нас!“, то с благоговеен шепот прибавяме сега и тази пасхална молитва на нейното честнò Успение: „Да, дойди, Пресвета Богородице!“. Амин.
1943 г.
Превод: Борис Маринов
* Булгаков, С. „Слово на Успение Пресвятой Богородицы“ – В: Вестник РСХД, 3, 1952, с. 5-7 (бел. прев.).
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
- Мир всем
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин