Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Източноправославното духовенство: една популация в риск

Петък, 15 Януари 2021 Написана от Джордж Ставрос

George StavrosПознавам своята слаба и болна душа, зная величието на тази служба и великата трудност на това дело. Душата на свещеника връхлитат вълни по-мощни от онези, които разбунват морето.

Св. Йоан Златоуст[1]

В края на четвъртото столетие, преди повече от хиляда и шестстотин години, все още мирянин, св. Йоан Златоуст се заема с дълбоко личния въпрос дали да се отзове на повика към свещенство. Много от неговите прозрения върху предизвикателствата пред това служение са не по-малко приложими към Източното православие в Америка през двадесет и първото столетие, отколкото за Църквата в Антиохия от четвъртото и петото столетие. Свещениците на Източноправославната църква са скъпи и уникални членове на Тялото Христово, с роли и очаквания, поставящи ги в центъра на духовния живот на хората и общностите, на които те са призвани да служат. Предизвикателствата, пред които са изправени те и техните семейства при извършването на тяхното свещено дело в условията на една все по-секуларна култура, не могат да бъдат подценявани: нещо, което утвърждават както древната светоотеческа мъдрост, така и модерната социална наука.

Пастирската роля като рисков фактор

Свещеникът трябва да бъде трезвомислещ и проницателен и да има безброй очи, защото не живее единствено за себе си, а за толкова многолюдно множество.

Св. Йоан Златоуст[2]

Социологическите изследвания в областта на психофизическото здраве на клира изтъкват уникалната роля на духовниците като първи откликващи, от които се очаква да предоставят опитна пастирска грижа в ситуации като кризи в психичното здраве и при злоупотреба с дрога, извънредни ситуации от семеен и финансов характер, епизоди на тежка загуба и скръб. Често на духовниците се налага да влизат в ситуации, изискващи значително по-високи равнища на професионално обучение и авторитет, отколкото те притежават, с очакването, че те умело са завели нараненото си стадо към необходимите му за стабилизация и изцерение средства. И това е в допълнение към богослужебните, административните, учителните и проповедническите аспекти на позициите, които те заемат. „Заместващата“ травма (ефекта от редовното излагане на травмата и дълбокото чуждо страдание) и прегарянето са постоянни рискове когато безмилостната пастирска отговорност се поема без подходящо обучение и подкрепа.

Враждебността на околните като рисков фактор

Защото всички са го обкръжили и са готови да го наранят и повалят, и то не само врагове и неприятели, а и мнозина, които се преструват на приятели.

Св. Йоан Златоуст[3]

Макар думите на Златоуст да могат да ни се сторят и хиперболични, изводите от изследвания, направени наскоро в Института „Даниелсен“ на Бостънския университет, потвърждават действителността на предизвикателствата, с които гръцкото православно духовенство се сблъсква ежедневно от страна на околните. В проучване сред гръцкото православно духовенство и неговите съпруги в Америка, над 40% от двеста анкетирани потвърждават свързани с тази травма симптоми на равнище, потенциално отговарящо на критериите за посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – процент, много по-висок от същия при обикновеното население. В съгласие с наблюденията на Златоуст, основният източник на стрес и травма, преживявани от тези духовници и семействата им, е околната враждебност, на която те са подложени в условията на своето служение.

Сред тези източници са: взаимодействие със страдащи, ядосани, обезпокоени, а понякога дори садистични енориаши, фокусиращи вниманието и оплакванията си над свещеника и неговото семейство („… имал съм плашещи срещи с гневни енориаши“); мирски лидери, особено членове на църковни настоятелства, търсещи да си подсигурят власт и влияние в енорийската общност („… едни и същи трима от настоятелството ме тормозят с години“); липсата на подкрепа за свещеника от правоправещия йерарх („… липсата на подкрепа от епископа беше опустошителна и необяснима“). И макар и не всички епизоди на враждебност от околните да са сами по себе си травматични, когато те са съчетани с отсъствието на защитни взаимоотношения, на структури и авторитет, рисковете от травматични симптоми се увеличават драстично.

Нарцисизмът като рисков фактор

[Ако] някой е гневлив, малодушен, и тщеславен или горделив или каквото и да било друго, всичко това се разкрива чрез пробния камък на работата (в свещенството) и тя веднага разголва недостатъците им.

Св. Йоан Златоуст[4]

Повечето подходи към човешката психология насочват към въздействието, което ранните отношения и обкръжението оказват върху развитието на човека за цял живот. Ранните отношенията на нежност, на любов обикновено стават защитни източници на устойчивост за цял живот, докато оскърбителните, неглижиращите и изпълнените със загуби връзки от детството могат да създадат дългосрочни препятствия пред доверието и близостта. Духовниците едва ли са имунизирани срещу тези реалности в развитието. В действителност, значителен брой от тях носят със себе си последици от ранни травми и загуби: преживявания, които ги правят още по-уязвими в предизвикателната среда, в която те извършват своето служене. Последните изследвания върху религиозни лидери сочат как за духовенството това може да се развие до един определен вид борба – борба между скромността и самозащитния нарцисизъм.

Това изследване определя скромността като състояща се от вярно самопознание, откритост и гостоприемство към другите, от слаб интерес към собственото обществено положение, солидарност с потиснатите и способност за справяне с чувствата на срам и гордост – черти, често свързвани със сполучливото религиозно лидерство. Скромността е нещо, което се характеризира с отвореност към Бога, към себе си и към другите. Нарцисизмът, от друга страна, се характеризира със страх, самозащита, разглеждане на себе си като малък и слаб, а другите – като възможна заплаха. Разглеждат се два вида нарцисизъм: уязвим и грандиозен. Нарцистично уязвимият духовник изпитва силна необходимост да бъде смятан за „добър“, склонен е да прикрива уязвимостите си, често насочва вниманието си към енориаши, които приема за добри, защитаващи го, „на негова страна“, и може да проявява емоционална нестабилност в междуличностен конфликт. Нарцистичният духовеник от втория тип – грандиозния, изпитва на свой ред силната необходимост да бъде гледан като нещо изключително и показва склонности към една междуличностна манипулативност в отношенията си с другите, към доминиране и преследване на власт и контрол върху тях. При клириците, които преживяват прегаряне, високи равнища на междуличностни конфликти и престъпване на границите, се забелязват следи както от уязвимия, така и от грандиозния нарцисизъм.

Грижа за Тялото Христово

Свещеникът трябва да е защитен отвсякъде от силното си усърдие и от непрестанното благоразумие към начина си на живот като от стоманена броня. Трябва да внимава във всичко да не би някой да открие незащитено и пропуснато място и да нанесе смъртоносно нараняване.

Св. Йоан Златоуст[5]

В същото време, описаните по-горе уязвимости далеч не са нещо непреодолимо. Последователното застъпничество и подкрепа от висшата йерархия към духовниците и за техните семейства, посветили се на служенето на Църквата, е от решаващо значение. Продължаващото образование и обучение, и групите за взаимна подкрепа са доказано добри за духовниците и техните съпруги интервенции. Обучението и подготовката на енорийски лидери вече се провеждат в Гръцката православна архиепископия [за САЩ] и трябва да бъдат разширени, с цел установяването на една култура на сътрудничество и на взаимна подкрепа между клира и лидерите на енориите. И накрая, ефективните и внимателни терапевтични ресурси трябва да продължат да бъдат търсени и прилагани в грижата за духовниците, които се сблъскват с проблеми в психическото здраве, както и за техните семейства.

Превод: Георги Пърликов

* Stavros, G. „Eastern Orthodox Clergy: An At-Risk Population“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).

[1] За свещенството 3, 8 – Цит. по превода на Светослав Риболов в: Свети Йоан Златоуст, Шест слова за свещенството, С.: „Омофор“ 2005, с. 51 (бел. прев.).
[2] За свещенството 3, 12 – Пак там, с. 55 (бел. прев.).
[3] За свещенството 3, 13 – Пак там, с. 58 (бел. прев.).
[4] За свещенството 6, 8 – Пак там, с. 110 (бел. прев.).
[5] За свещенството 3, 13 – Пак там, с. 58 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6fxf4 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме