За истинската революционност

В съветска Русия стана добър тон да се озвучава с пълен глас революционността на компартията и да се изобличава контрареволюционността на нейните противници, при това не само на политическите, а и на идеологическите противници. Някой с нещичко дребно е прегрешил против догмите на материализма – да речем, заявил е себе си като виталист[1] – и, разбира се, черната контрареволюционна хидра на часа бива разкрита и изобличена.

От друга страна, мнозина противници на съветската власт с особена сила наблягат на това, че те са такива главно затова, защото тази власт е крайно контрареволюционна, защото е провалила руската революция и е хвърлила Русия в бездната на произвола, на тъмнината и на диктаторските похвати на разните малки наполеоновци.

Струва ми се, че би следвало внимателно да се ориентираме в значението на тези термини: революционен и контрареволюционен.

Да опитаме сега да се ориентираме към кое от трите споменати направления принадлежи руският комунизъм.

Смело и охотно признавам, че той не е реставрационен. Миналото той изобщо не познава, нито желае да го познава, въобще пък да не говорим за някакво равняване по руското минало. И мисля, че това положение е дотолкова очевидно, че не се нуждае от каквито и да било доказателства. Остава само да решим въпроса: революционен ли е той или е консервативен?

Върви ли той на гребена на историческия прогрес, или се влачи подир опашката му, боейки се от всякакви нововъведения, от всякакви изменения във веднъж и завинаги открилата се истина.[2]

Руската общественост едва е надигала глава – излизала е Херценовската Камбана,[3] а Маркс вече е съставял своето догматическо „богословие“, скицирал е своите скрижали, вън от които по закон комунистът не може да отиде.

В продължение на цялото деветнадесето столетие и в Русия, и в Европа, човешката мисъл се е блъскала над въпросите на идеалистическата философия, а в който и да било съветски сборник, посветен на антирелигиозната пропаганда, и сега могат да се открият статии на Хелвеций – позитивиста и антирелигиозника на осемнадесетото столетие.

Днес навсякъде в науката основите на материализма отиват към своя фалит, само че съветските мъдреци нямат право да пристъпят по-далеч от него.

В края на краищата, руският живот във всички свои проявления разрушава теорията на Маркс-Ленин и комунизмът, пъшкайки, все пак въвежда някакви малки поправки в теорията: отначало полека се отмени законът на Маркс, че социализмът може да бъде осъществен само в страна с добре развита капиталистическа форма на производство, след това под сурдинка се въведе теорията за преходния период и т. н.

По същество обаче комунизмът с много повече напрегнатост и страст се стреми да строи живота по образеца на своята теория, отколкото да строи теорията по образец на живота.

Фактите крещят, некоординираността е навсякъде, неизвестно е какво се прави със селячеството, за което Маркс, а след него и Ленин нещо там не са успели да домислят. И какво? Толкова по-зле за селячеството. Нима заради него комунизмът ще тръгне да руши едната и непогрешима схема на Великия Учител?

И вгледайте се как всичко е разработено в комунистическата догматика. Веднъж и завинаги е била открита истината на икономическия материализъм, веднъж и завинаги е била провъзгласена класовата борба, отстранена е ролята на личността в историята, на селячеството е посочено неговото скромно място в историческия процес, нещо повече – отстранен е Бог, религията е обявена за опиум за народа. В качеството на задължителен фундамент за построяването на мироглед е утвърден единият само, истинен и не търпящ възражения материализъм.

В собствено идеен смисъл комунистите вече са осъществили някакъв скок от света на относителните човешки ценности и понятия към този на безотносителната истинност на материализма, и всичко, което го съпътства.

А след като това е така, то тази безотносителна истина не подлежи на каквато и да било критика.

Комунистът застава в строго охранителна поза и с грозен вик възпира всеки, който прояви дръзновение и който посмее да се усъмни дори в една само буква от Корана.

Маркс е казал: …

Ленин е казал: …

Колкото пък до живота – той (животът) може малко и да поотстъпи малко.

Консерватизъм, най-чист поток на консерватизма и ярко разцъфнал устрем към охраняване – ето ги истинският смисъл и патос на руския комунизъм.

Мене слабо ме интересува това, че по своята същност комунизмът е враждебен на реставрационното начало. Та нали в действителност уж не е чак толкова важно кой точно вид контрареволюция ще победи – реставрационният или консервативният.

Много по-важно и далеч по-трагично от гледна точка съдбините на руския народ е, че комунизмът е враждебен на всяка автентична революционност, в каквито и форми да би се проявявала тя.

Той е враждебен към свободното научно изследване, тъй като свободата отменя предопределеността на неговите материалистически предпоставки.

Той е враждебен към всяка философска система, която през двадесетото столетие не може да възпроизвежда хелвециевото като нещо свое, че в добавка към това да звучи и като нещо ново.

Той е враждебен към всички онези проявления на живота, които не се вместват по неговите лавици, и се стреми да намира основното русло на руските събития.

Ленинизмът е охранител, гасило, консерватор!

Около него с неизбежност трябва да процъфтява самодоволната еснафска глупост, под неговия натиск трябва да се задъхва всичко, което е живо и истински революционно. Огледайте се около себе си – нима всичко това наистина не е така?

Превод: Борис Маринов

* Скобцова, Е. „Об истинной революционности“ – В: Мать Мария; за първи път този текст е публикуван в издавания в Париж, под редакцията на А. Ф. Керенски, седмичник Дни (бел. прев.).